№ 167
гр. Плевен, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. И.
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело №
20214430104549 по описа за 2021 година
Предявен е от ХР. ИЛ. ИЛ., ЕГН: **********, живущ в с. *** срещу
„***” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: в гр. ***,
представлявано от Н.П.П. искове с правно основание чл. 23 вр. чл. 22 от
ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 684.02 лева /след направено изменение по реда на
чл.214 ГПК/, представляваща недължимо платени суми по Договор за
паричен заем № 445075 /24.08.2020 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното й изплащане.
Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че на 24.08.2020 г. страните
по договора са сключили Договор за паричен заем № 445075, по силата на
който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 600.00 лева.
Излага се, че в процесния договор е уговорено, че договорът за заем следва да
бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения, а именно - банкова
гаранция или поръчител, отговарящи на условията, посочени в ОУ към
договора за заем /поръчителство на едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо
в размер на най- малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на
всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна
заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и
1
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход, или предоставяне на
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска
банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на
6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за заем, включваща договорената главница и лихва или др.
изброени/. Сочи се, че в процесния договор е уговорено, че в случай, че
заемателят не предостави посоченото в договора обезпечение в тридневен
срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в ОУ към договора за заем, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 665.31 лева, с начин на разсрочено
плащане, посочен в Приложение 1 към договора. Твърди се, че на ищеца е
начислена неустойка в общ размер на 665.31 лева, тъй като същият не е
представил в срок надлежни поръчители, банкова гаранция или друг вид
обезпечение, посочени в процесния договор. Излага се, чев процесния
договор е уговорено, че размерът на отпуснатия заем е 600.00 лева, като
размерът на погасителната вноска е „3 х 9.35 лв. и 18 х 38.48 лв.“, като видът
на вноската е двуседмична, размерът на фиксирания ГЛП е 40.05 %, размерът
на ГПР е 49.40 % или размерът на общата сума, която е следвало да се върне
е 720.69 лева. Сочи се, че ищецът е погасил предсрочно изцяло сумата по
сключения договор в общ размер на 1284.02 лева. Твърди се, че сумата е
платена по следния начин: 100.00 лева-на дата 27.10.2020 г.; 500.00 лева-на
дата 31.12.2020 г.; 65.00 лева-на дата 28.01.2021 г. и 619.02 лева-на дата
20.04.2021 г. Твърди се, че процесният договор е: 1. нищожен
/недействителен/ на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като
противоречащ на законоустановените императивни правила; 2. нищожен на
основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената
от закона форма да е написан по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора; 3. нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй
като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР
по кредита.Счита се, че в нарушение на императивните правила, в договора за
потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без
изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване. Твърди се, че липсата на ясно разписана методика на формиране
на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посоченият в договора ГПР от 49.400 % е в пряко противоречие е
императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4
от ЗПК. Излага се, че в договора единствено е посочен фиксиран лихвен
процент по заема от 40.050 %, без обаче да става ясно как тази стойност се
съотнася към ГПР по договора. Счита се, че описаните в съдържанието на
2
договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка)
водят до различен размер на ГПР от посочения и, че действителния му размер
е 157.20 %. 4, нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД, тъй като е
налице изначална невъзможност потребителят да осигури в посочения в
договонра кратък срок банкова гаранция или поръчители, отговарящи на
всички изисквания, посочени в него. Твърди се, че клаузата, с която в
процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи
неустойка в общ размер на 665.31 лева, в случай че не предостави в тридневен
срок от сключването му, обезпечение - банкова гаранция или поръчители,
които отговарят на определени условия, се намира в пряко противоречие с
преследваната от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета относно договорите за потребителски кредити цел, транспонирана в
ЗПК. Излага се, че неустойка таза неизпълнение на задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди (доколкото няма данни за ответника да са
настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за
неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване; 5 нищожен, тъй като заобикаля
закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД. Излага се, че процесната
клауза за неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма
да може да бъде събрано от длъжника в срок, но че тези вреди се обезщетяват
и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Счита се, че подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Излага
се, че непредставянето на обещани обезпечения дава основание да се иска
незабавно цялото задължение, но вместо това кредиторът е променил
последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна
изискуемост, той е начислил неустойка, чието плащане е разсрочено заедно с
периодичните вноски. Сочи се и, че процесната клауза е изцяло
неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като
същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Счита се и, че сочената клауза не е
индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП. Твърди, че ответникът не е
включил в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“ в общ размер на
665.31 лева, която по своята същност представлява печалба за кредитора,
надбавка към главницата и, която се плащала периодично, поради което и
следвало да е част от ГЛП и ГПР. Излага се, че при условие, че ГПР е
законосъобразно описан, действителният такъв щял да възлиза на 157.20 %.
Прави се извод, че е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до
нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил
потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията
между страните и, че същият надвишава пет пъти размера на законната лихва.
Навеждат се доводи, че неизпълнението на задължението за правилно
посочване на размера на ГПР противоречи на целта на Директива 2008/48/ЕО
да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите. Счита се, че
3
начислената „неустойка“ безспорно попадат в изискванията на Директивата -
общите разходи, които обуславят сключването на договора да са
предварително заложени и да са предвидими. Прави се извод, че грешното
посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и
целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от
ЗПК; 5. нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26,
ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава
трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ.
двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми; 6. нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен
съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може
да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден. Твърди се, че е налице е разлика между посочената в
процесния договор за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и
тази, която реално е върната на ответното дружество. Счита се, че клаузите в
процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин,
съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както
самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на
потребителя да прецени икономическите последици от сключване на
договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП; 7. унищожаем на основание чл. 33, ал. 1
от ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни
условия. Твърди се, че ищецът е бил принуден да сключи процесния договор
поради обстоятелството, че се е намирал в крайна нужда, тъй като към този
момент той не е разполагал с достатъчно финансови средства да задоволи
своите и на неговото семейство основни потребности - заплащане на разходи
за комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер. Излага
се, че тези обстоятелства са оказали влияние върху формирането на
вътрешната му воля да сключи договора, и при условие, че тези факти не
били налице ищецът е нямало да сключи процесния договор. Сочи се, че са
налице явно неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното
несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации. В
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че процесният договор е
валиден и действителен, счита, че същият е нищожен на основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради
нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП
поради неравноправност, отделните клаузи от процесиите договори. Сочи, че
съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
4
кредита“. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и
да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не се явява и не се
представлява. В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск и
да му присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва както факта, че между
страните е сключен процесният договор за паричен заем № 445075 от
24.08.2020 г., така и, че ищецът е погасил задължението си от 1284,02 лева
предсрочно. Излага, че при извършване на предсрочното погасяване, в
съответствие с изричната разпоредба на чл. 32 ЗПК е приспадната лихвата за
оставащата част от срока на договора. Оспорва се твърдението, че
сключеният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК.
Счита се, че е неоснователно твърдението, че сключеният договор за
потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК
поради неспазване на предвидената в закона форма. Излага се, че в
конкретния случай договорът е сключен в писмена форма, на шрифт не по-
малък от 12. Сочи се и, че от съдържанието на процесния договор за кредит
се установява, че в същия се съдържа посочване на стойността на ГПР, както
и единственият разход, използван при неговото изчисляване по определения в
Приложение 1 начин - договорната лихва. Счита се, че е твърдението че
липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР за неоснователно,
тъй като в конкретния случай се касаело за фиксиран лихвен процент.
Оспорва се и като неоснователно твърдението, че посоченият в договора ГПР
е неправилно изчислен. Излага се, че разпоредба на чл. 19, ал. 2 ЗПК
предвижда, че ГПР по кредита се изчислява по формула съгласно приложение
№ 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и
допълнителни допускания. Сочи се, че съгласно чл. 19. ал. 3. т. 1 ЗПК при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията
си по договора за потребителски кредит или посочената в договора неустойка
не следва да бъде взета предвид при изчисляване на ГПР съгласно формулата
по Приложение 1. за неоснователно се счита и твърдението за наличието на
неустоечна клауза, водеща до надхвърляне на пределно допустимия размер на
ГПР. Оспорва се и твърдението, че договорът за потребителски кредит бил
нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като клаузата за
възнаградителна лихва (ГЛП) била нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Сочи се, че към датата на сключване на договора за кредит
определеният размер на възнаградителната лихва е по-малък от фиксирания в
закона максимален размер. Твърди се и, че договорът за потребителски
кредит не е нищожен на соченото от ищеца основание - противоречие с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не било посочено
обстоятелството дали е налице правото на отказ. Сочи се, че това право е
5
посочено в чл. 28, т. 5 от приложимите общи условия към сключения договор
за кредит - неразделна част от него. Оспорва се твърдението, че е налице
разлика между посочената в договора сума, подлежаща на връщане и тази,
която е заплатена от ищеца. Твърди се, че посочената в договора за кредит
обща сума за плащане в размер на 720,69 лева съставлява сбор между
предоставената в заем главницата в размер на 600 лева и договорената между
страните лихва в размер на 120,69 лева, както и неустойка за непредоставяне
на обезпечение в размер на 665. 31 лева за целия период на договора. Излага
се, тъй като потребителят е извършил предсрочно погасяване на кредита си на
основание чл. 32, ал. 1 ЗПК оставащата лихва по договора е приспадната,
поради което и същият е заплатил по- малка сума от посочените суми за
плащане. Сочи се и, че договорът не е сключен поради крайна нужда и явно
неизгодни условия. Излага се, че в конкретния случай не се сочат
доказателства за наличието на такава. Твърди се и, че договорът не е
нищожен на соченото основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, поради нарушаване
на добрите нрави, респ. на основание чл. 146 ЗЗП.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно е от представения по делото Договор за паричен заем №445075
към искане № 0519988/24.08.2020 г., че страните са сключили договор по
силата, на който ответникът е предоставил потребителски кредит на ищеца в
размер на 600 лева, с брой вноски на издължаване 21, при 49,40 % ГПР.
Страните са договорили и, че заемът се обезпечава с поръчителство, както и,
че ако не представи такова дължи обезщетение в размер на 665,31 лева.
Представени като доказателства по делото са и: искане за отпускане на
кредит, стандартен европейски формуляр, ОУ към договора за кредит и
молба за предсрочно погасяване на кредит и РКО, от които е видно, че
ищецът е плащал на ответника суми по кредита.
По делото са изслушани и заключенията по допуснатите ССЕ и СТЕ,
които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени и неоспорени от
страните.
От заключението на СОЕ се установява, че: ищецът е платил на
ответника сума в размер на 1284,02 лева че с тях е платено: такса в размер на
11,76 лева; неустойка в размер на 557,19 лева, лихва в размер на 115,07 лева и
главница в размер на 600 лева; черз ГПР се изчислява процента на разходите
върху заетата сума, която се дължи на съответния кредитор. Договорната
лихва е основната тежест върху кредита, но освен нея съществуват и други
такси, комисионни и застравоки. В резултат на тези допълнителни такси
клиентът заплаща допълнителна сума освен лихвените натрупвания върху
главницата. Така ГПР отразява процента на всички разходи, които се дължат
по кредита. Изчисляването на ГПР става като се сумират всички тежести,
6
съпътстващи обслужването на кредита и поручената сума се разпредели по
месеци в годината; че разходите, съпътстващи кредитния договор при
коректно поведение от двете страни са следните: разходите, които съсъпстват
договора и изготвянето му; такси; лихви върху кредита; комисионни при
обслужване на кредита; застраховки, сключени при изготвяне на кредита; че в
компонентата на ГПР не влизат следните разходи: начислените неустойки – в
случай, че потребителят не изпълнява задължения към кредитора. Тези
наказателни лихви и такси не могат да бъдат предвидени в момента на
сключване на договорните отношения. Поради тази причина те не се
включват в процента на разходите, тъй като те възникват при некоректно
плащане; разходи при откриване на съпътстваща кредитна сметка, която не е
посочена в договора; всички допълнителни услуги, които потребителите
избират да ползват извън договора за кредит с цел собствено улеснение и
удобство; че при вареант на изчисление на ГПР, включвайки начислената
такса за експресно разглеждане се установява, че същият ще надвиши пет
пъти законната лихва; че ГПР по настоящия заем е включена главница и
договорна лихва, разпределена за периода на връщане на процесната сума
възлиза на 49,4 %, като при включването на неустойка ГПР ще надвиши
многократно пет пъти законната лихва.
От изслушаното по делото заключение по СТЕ се установява, че:
представените по делото документи са копия; че височината на шрифта, както
в ОУ, така и в процесния Договор за заем е 12 пункта.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Основната претенция на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. Касае се за вземане за връщане на
суми, дадени при начална липса на основание /по- конкретно дадени по
нищожен договор/.
По делото не е спорно, че на ищеца е бил предоставен кредит от 600
лв., който е следвало да се върне на 21 вноски. Не е спорно, че лихвеният
процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 40.05 %. Видно е, че
общият размер на всички плащания с включената неустойка е бил 1284, 02 лв.
В договора е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 49.
40 %. Уговорено е в договора, че за непредставяне в срок на обезпечение
ответникът е дължал и сума в размер на 665,31 лева, включени в месечните
погасителни вноски.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства счита,
че посочената по- горе неустойка не се дължи по силата на чл.10а ал. 2 от
ЗПК. Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение,
противоречи на добрите нрави:Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
7
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи,
вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението.В случая страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на
кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при
неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 665.31 лв.
Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5
ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.Така, както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите
условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата
на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до
скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума. Налага се извод, че тази такса е
всъщност печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща
периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР, като в случая това
законово изискване не е спазено. Съгласно заключението на вещото лице,
което съдът кредитира като обективно и компетентно, при включване на
начислената неустойка в ГПР по процесния договор за кредит същият ще
надвиши многократно пет пъти законната лихва. В заключение може да се
8
обобщи, че са налице от една страна нищожни клаузи в договора, които са
съществена част от неговото съдържание и без които договорът не би бил
сключен, което изключва приложението на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД, а от друга
страна е налице явно противоречие с императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4
от ЗПК, като действителният годишен процент на разходите по договора
надвишава значително законоустановения, т. е. нарушен е чл. 11 ал. 1 т. 10 от
ЗПК. Неспазването на всички посочени по- горе изисквания води до
нищожност на процесния договор за заем- чл. 22 от ЗПК, а оттам заемателят
по договора дължи връщане само на чистата стойност на заема, но не и лихва
и други разходи /чл. 23 от ЗПК/. От заключението на вещото лице безспорно
се установява, че общо платената от ищеца сума по договора възлиза на 1284,
02 лв., като главницата е 600, 00 лв. Следователно недължимо платената сума
възлиза на 684, 02 лв., в който размер предявеният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
При тези обстоятелства е безпредметно да се обсъждат останалите
доводи на ищеца за нищожност, респ. унищожаемост на сключения договор
за кредит.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдат разноски в размер на 250,00 лева.
На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 300, 00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1,
пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД „***” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: в гр. ***, представлявано от Н.П.П., да заплати на ХР. ИЛ. ИЛ.,
ЕГН: **********, живущ в с. ***, сума в размер на сумата 684.02 лева,
представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем №
445075 /24.08.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на депозиране на исковата молба /12.07.2021 г./ до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
в гр. ***, представлявано от Н.П.П., да заплати на ХР. ИЛ. ИЛ., ЕГН:
**********, живущ в с. ***, сумата от 250, 00 лв., представляваща направени
деловодни разноски.
ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
в гр. ***, представлявано от Н.П.П., да заплати на адв. Г.Г. ч. от Софийска
адвокатска колегия адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер
на 300, 00 лв.
9
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10