Р Е Ш Е Н И Е
№ 356 /18.10.2023 г. град Добрич
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Добрич втори касационен състав
На двадесет и шести
септември
година 2023
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Любомир Генов
Членове: Нели Каменска Иванка Иванова
Секретар: Веселина Сандева
Прокурор: Виолета Великова
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 441 по описа за 2023
година,
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63в от ЗАНН.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от ст. комисар ***–
директор на ОД на МВР – Добрич против Решение № 52/ 23.05.2023 г., постановено
по НАХД № 20233240200031 по описа на РС – Каварна, с което е отменен ЕФ серия К
№ 6231441 от 22.07.2022 г. на ОД на МВР – Добрич, с който за нарушение на чл.
21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр.
с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 2
на П.Х.Д. ЕГН ********** *** е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 100
лв.
В жалбата е посочено като касационно
основание за отмяна –нарушение на материалния закон и необоснованост. При
тълкуване се извлича и съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът
сочи за нарушаване на правото на защита на АНО. Приложения по делото протокол
от 25.07.2022 г. е в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/ 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на Автоматизирани
технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по
пътищата. Нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН допуска издаване на НП/ ЕФ когато
има нередовност в АУАН, стига да е установено по безспорен начин: извършването
на нарушение; самоличността на нарушителя и неговата вина, което в случая
безспорно е налице.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата – П.Х.Д., редовно
призован не се явява, а се представлява от адв. С.В. от АК – Варна, редовно
упълномощен от преди, който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич
изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй
като решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила. Не е безспорно доказано допуснатото адм. нарушение поради
липсата на задължителни реквизити в процесния протокол.
Съдът, след като обсъди оплакванията по
жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази правомощията си в
касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна при следните
съображения:
За да потвърди процесното НП, РС – Каварна
е приел за установено от фактическа страна, че на 20.07.2022г. в 18.55ч. в
извън населено място, област Добрич, община Каварна на главен път I-9 км.47+668
до разклона за с.Селце при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен
знак „В-26“ е било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта АТСС ARH CAM S1 № 120 CCBF насочено
към гр.Каварна, на моторно превозно средство-лек автомобил „Тойота Приус“ ДК № ***.
В обжалвания електронен фиш серия К № 62311441 е отразена установената стойност
на скоростта 75 км/ч, при разрешена стойност на скоростта 60 км/ч., като
превишената стойност на скоростта е 15 км/ч. Нарушението е извършено в
условията на повторност в 1-годишния срок от влизане в сила на ЕФ К/3907768. Установено
е, че собственик на когото е регистрирано МПС е П. Х. Д. ЕГН ********** ***. Изготвена
е снимка към ЕФ серия К № 6231441 от 13.08.2022г. /л.61 от делото/.Превишената
скорост е фиксирана посредством процесното техническо средство. При тази
фактическа обстановка от ОД-МВР-Добрич е издаден на 13.08.2022г. ЕФ серия К №
6231441 на ОД на МВР-Добрич, с който за нарушение на чл.21 ал.2 във връзка с
чл.21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 4 вр. с ал.2
т.2 от ЗДвП на П. Х. Д. ЕГН ********** е наложено адм. наказание „глоба” в
размер на 100 /сто/ лева.
Видно от писмо изх.№ 57-00-21-1/16.02.2023г.
на Български институт по метрология,в регистъра на одобрените типове средства
за измерване под № 5126 е вписана преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникационен
тип ARH CAM S1.Системата е одобрена и вписана в регистъра на 07.08.2017г. Към
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 5126 на 10.05.2018г. е
издадено допълнение с № 5126.1. На 30.03.2020 г. е издадено допълнение с №
5126.2. Срокът на валидност на одобряване на типа е до 07.09.2027г. От
горецитираното писмо се установява още, че на преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1
с фабр.№ 120CCBF е извършена първоначална проверка през месец декември 2021г.
за което е издаден протокол от проверка с № 107-СГ-ИСИС/01.12.2021г. Последваща
проверка е извършена през месец април 2022 г. за което е издаден Протокол от
проверка с № 44-СГ-ИСИС/21.04.2022г. Тези проверки са удостоверени със знак за проверка.
Периодичността на проверката на преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера е една година.
От правна страна възззивният съд е
приел, че съгласно чл.189 ал.14 от ЗДвП за неуредените в този закон случаи по
съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните
постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат
разпоредбите на ЗАНН. Съдът е намерил за основателно възражението на ответника,
че не е доказано извършването на нарушението от негова страна. За използване на
системата за видеоконтрол на процесното място, за което е издаден обжалваният ЕФ
по административно-наказателната преписка е представен протокол съгласно чл.10
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. По административно- наказателната преписка е приложен
протокол рег.№ 283р-8627/25.07.2022г., с дата на използване 20.07.2022г.,
съгласно чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда
за използване на Автоматизирано техническо средство/система ARH CAM S1 с фабр.№
120CCBF. В приложения протокол не са посочени следните задължителни
реквизити:-не е посочен началото на участъка и края на участъка в който се
контролира скоростта, номера на пътя въпреки задължителните указания в графата,
не е отразено в протокола дали е направена снимка на разположението на АТСС спрямо
участъка за контрол на МПС, не е вписана правилно точната посока на движение на
контролираните МПС в двете посоки, не са посочени номерата на първото и
последното изображение, за да се установи, че процесното изображение е сред
тях. Именно чрез попълване на този реквизит се установява така необходимата
връзка между приложения към ЕФ фотоклип и АТСС, за което се твърди,че на
процесната дата е заснело нарушението. Цитираният протокол представлява
официален свидетелстващ документ и предвид това недопустимо е органите извършващи
контрол, сами да преценяват кои графи от протокола ще запълнят и кои ще
пропуснат да попълнят. Подобни пропуски опорочават процедурата по контрол върху
скоростта на придвижване на водачите на МПС, а оттам рефлектират и върху
законосъобразността на издадения ЕФ.
В ЕФ е описана неправилна правна квалификация
на твърдяното деяние. Като нарушена правна норма е описано- чл.21 ал.2 във
връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП.Няма как да има нарушение с такава правна
конструкция. Съгласно нормата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на водачи категории В и С
се забранява движение в населено място с над 50 км/ч и извън населено място с над
90км/ч. Съгласно нормата на чл.21 ал.2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, то това се сигнализира
с пътен знак. Ето защо чл.21 ал.1 и чл.21 ал.2 от ЗДвП са две взаимоизключващи
се правни норми, поради което няма как да образуват конструкция на едно
нарушение. Превишението на скоростта, като административно нарушение, принципно
е възможно в две различни и самостоятелни хипотези, регламентирани съответно в
чл.21 ал.1 от ЗДвП или в чл.21 ал.2 от ЗДвП. Във втората хипотеза от съществено
значение за правилното и законосъобразно описание на обстоятелствата са вида на
пътния знак, конкретната стойност на ограничението, въведено с този знак, местоположението
на този пътен знак спрямо мястото на нарушение, с оглед обхвата му на действие.
В случая са отправени и съответни
твърдения при словесното описание на деянието относно квалифициращия признак
„повторност“ на установеното с АТСС нарушение за скорост, за да бъде
квалифицирано по чл.182, ал.4 от ЗДвП, но предвид бланкетния характер на
цитираната разпоредба, липсва препращане в нея към предвиденото по ал.1 т.1 - 5,
ал.2 и ал.3, т. 1- 3, съответно по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 на чл.182 от ЗДвП, относно
конкретните нарушения, необходимо за да се прецени вида на приложимата санкция.
Повторността на адм. нарушение не е доказана с оглед даденото описание на
деянието в ЕФ. Ангажираното писмено доказателство от АНО, не е достатъчно само
по себе си, а и като съдържание, за да обоснове правилност на извода за
повторност, доколкото същото не е част от описание на нарушението в ЕФ. От една
страна АНО не е обосновал квалифициращия признак „повторност“ на деянието, съобразявайки
дефиницията в & 6 т.33 от ДР на ЗДвП, а от друга не е посочил и приложимия
състав по чл.182 ал.2 т.2 вр.с чл.21 ал.2 от ЗДвП, съответстващ на установеното
превишение на скоростта. По този начин предявеното обвинение се явява неясно, което
пък възпрепятства упражняване на правото на защита от нарушителя в пълен обем.
При тези съображения процесния ЕФ е отменен от
въззивния съд.
Настоящата инстанция счита изводите на въззивния съд
за законосъобразни и правилни като краен правен резултат. Подадената касационна
жалба е неоснователна. Съдебният акт е мотивиран като се споделят частично
изложените мотиви.
По отношение на наличието на „повторност“ за
извършеното нарушение, настоящият съдебен състав приема, че същата не е налице.
От представена справка за влизането в сила на ЕФ с. К № 3907766 от 23.08.2020
г. на СДВР /стр. 14 от делото и за който се сочи, че издаването му предхожда
настоящия ЕФ/, от която става ясно, че посочения ЕФ е влязъл в сила на
23.12.2021г., но е отбелязано също, че същият ЕФ е отменен на същата дата
23.12.2021 г. Или за настоящия ЕФ с. К № 6231441 на ОД на МВР – Добрич от
20.07.2022 г. не може да се счете
категорично, че е издаден в 1-годишен срок от влизане в сила на първия посочен,
поради което не може да се приеме, че е налице „повторност“ на нарушението по
смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП. Поради тези съображения наложеното адм.
наказание с процесния ЕФ по размер се явява несъответно на осъщественото от
наказаното лице адм. нарушение.
При тези съображения настоящата касационна инстанция
приема, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 52/ 23.05.2023 г., постановено
по НАХД № 20233240200031 по описа на РС – Каварна, с което е отменен ЕФ серия К
№ 6231441 от 22.07.2022 г. на ОД на МВР – Добрич, с който за нарушение на чл.
21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр.
с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 2
на П.Х.Д. ЕГН ********** *** е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 100
лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:……….
..………..