№ 25119
гр. София, 27.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110120314 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „П.и.б“ АД, чрез юрк. С.,
срещу Д. В. В..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими и е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК,
на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
08.11.2007г. сключил с ответника Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-
3804, по силата на който му предоставил банков кредит – овърдрафт в размер на 2 000 лв.,
изцяло усвоен от длъжника в периода 29.11.2007 г. – 19.11.2010 г., срещу задължението на
ответника да погасява задълженията по усвоения кредит в уговорения срок. Поддържа, че
съгласно т. 7 от договора, при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо при
условията на договора, титулярът следвало да заплати на банката след изтичане на първите
3 отчетни периода годишна лихва в размер, както следва: а/ 16% за дебитни салда,
формирани в резултат от ПОС трансакции; б/ 18% за всички останали дебитни салда по
сметката. Срокът на договора се удължавал автоматично всеки път за нов едногодишен
период при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване.
1
Ответникът не изпълнил задълженията си за плащане в срок на задълженията по договора,
поради което на 10.11.2020г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, при условията на
Раздел XIII, т. 13.1 вр. т. 13.1.1 от Общите условия. За дължимите суми по ч.гр.д. №
57159/2020г., СРС, 167 с-в, в полза на ищеца срещу ответника била издадена Заповед за
незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за
предявеното в произвдоството парично вземане към 17.11.2020г. в общ размер от 10 877.66
лв., от които: 2000 лв. - главница по Договора за кредит, ведно със законната лихва от
18.11.2020г. – датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, до изплащане на
вземането; 6114.95 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 19.11.2010г. до
09.11.2020г.; 4.44 лв. мораторна лихва за периода от 10.11.2020г. до 17.11.2020г.; 2659,27 лв.
– наказателна лихва за периода от 07.12.2010 г. до 19.07.2015 г.; 39 лв. - годишна такса за
поддръжка; 60 лв. – разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно с
разноските за производството. Интерес от установителния иск е обоснован от депозираното
от длъжника в срока по чл.414 ГПК възражение. Ето защо моли съда да уважи предявените
искове. Претендира присъждането на разноски за заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. П, е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Не оспорва, че на 08.11.2007 г. между ищеца и ответника
бил сключен договор за банков кредит – овърдрафт в размер на 2000 лв., като срокът на
ползване на кредита бил до 08.11.2009 г. Поддържа, че съгласно договора при непогасяване
в срок на задължението титулярът дължал на банката годишен лихвен процент в размер на
16% за извършване на безналични плащания на ПОС терминал и 18% за всички останали
транзакции. При неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на разрешения
кредитен лимит банката начислявала наказателна лихва в размер на договорения лихвен
процент с надбавка от 12%. Поддържа, че от изложеното в исковата молба било видно, че
ответникът заплащал редовно погасителните вноски по картата до месец октомври 2010 г.
Твърди, че вземането на ищеца се претендирало на основание неравноправни клаузи в
договор с потребител. На следващо място, в договора не се конкретизирало какво точно се
включвало в размер на месечната вноска като части то главница, лихва, разноски. Липсвала
и информация за възможностите за промяна на лихвения процент и начина на определянето
му. При това положение следвало да се направи извод, че липсвало индивидуално
договаряне на процесните клаузи, свързани с лихвите по кредита и били приложими
клаузите на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Отделно от гореизложеното, сключеният между страните
договор не отговарял на условията на чл. 11 ЗПК, тъй като съдържащата се в него
информация относно начина на изчисляване на месечните вноски, лихвени проценти,
последици от просрочие и пр. била обща, неразбираема и с нея не се конкретизирало какво
точно се включва в размера на месечната вноска. Предвид изложеното счита, че
разпоредбите на чл. 4, 7, 8 и 9 от процесния договор били недействителни на основание чл.
22 ЗПК. На следващо място твърди, че кредиторът не можел да се позове на предсрочна
изискуемост, доколкото вземането било падежирало в цялост и относно всички вноски, а
освен това нямало доказателства поканата да е била връчена лично на ответника. Релевира и
възражение за погасяване по давност на вземанията на банката-ищец. Ето защо моли съда да
2
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
II.Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание, както следва:
- с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предл. 1 за установяване
съществуването на вземане за плащане на сумата от 2000 лв. - главница по Договора за
кредит, ведно със законната лихва от 18.11.2020г. – датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК, до изплащане на вземането;
- с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за плащане на сумата 6114.95 лв. - договорна възнаградителна
лихва за периода от 19.11.2010г. до 09.11.2020г.;
- с правно основание чл. 92 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за
плащане на сумата 2659,27 лв. – наказателна лихва за периода от 07.12.2010 г. до 19.07.2015
г.;
- с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за сумата от 39 лв. - годишна такса за поддръжка;
- с правно основание чл. 309а, ал. 1 от ТЗ за установяване съществуването на вземане
за плащане на сумата 60 лв. – разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане
за плащане на сумата 4.44 лв. - мораторна лихва за периода от 10.11.2020г. до 17.11.2020г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от
08.01.2021 г. по ч.гр.д. № 57159/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че:
1/ на 08.11.2007г. между страните е бил сключен Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ 51РКО-В-3804, по силата на който ищецът предоставил на ответника банков кредит –
овърдрафт в размер на 2 000 лв., изцяло усвоен от длъжника в периода 29.11.2007 г. –
19.11.2010 г.
IV.Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
3
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и
главно, че сключеният с ответника договор е със съдържанието, посочено в исковата молба,
факта на предоставяне на кредитополучателя сумата по кредита, размера на непогасените
суми, които претендира, както и факта, че е уведомил ответника за упражняване на правото
да обяви кредита за предсрочно изискуем.
УКАЗВА на ответника, при установяване на горните обстоятелства, че в негова
доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно факта, че е заплатил
претендираните от ищеца суми.
V.По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 57159/2020 г. по описа на СРС, 167 състав.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за експертизата в размер на 600,00 лв., платими от ищеца в 1-
седмичен срок от връчване на настоящето определение. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако
не внесе определения депозит в указания срок, съдът ще отмени определението, в частта, с
която допуска ССчЕ, като вместо това ще остави без уважение това доказателствено искане.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Илка Георгиева, която да се призове след внасяне на
определения депозит.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на вещото лице, което да му послужи пред
ищеца „П.и.б“ АД за изготвяне на експертизата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за изискване от ЧСИ
Бизов на посоченото изп. дело, тъй като е неотносимо към предмета на повдигнатия пред
съда правен спор.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
4
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2022 г., от
13:50 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5