Р Е Ш Е Н И Е
Номер 25.01.2021 год. Град
Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският районен съд граждански състав
на шести януари две хиляди
двадесет и първа година
в публично заседание в следния
състав: Председател:
Минчо Танев Секретар: Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от
съдия Минчо Танев
гражданско дело номер 141 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила
искова молба от Българската държава, чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, гр. София, ул. “Кирил и Методий” № 17-19 на основание чл.
31, ал. 2 от ГПК, представляван от Вълчо Иванов Чолаков, Областен управител на
област Бургас, гр. Бургас, ул. ”Цар Петър” № 1, на основание чл. 32, т. 4 от ГПК, Булстат *********, Против: Община Царево, гр. Царево, ул. „Хан Аспарух“ №
36, представлявана от Г. ***, с която се иска от съда, да постанови решение, с
което да приеме за установено по отношение на страните, че ищеца е собственик
на следните имоти: ПИ с идентификатор 00878.107.635, с площ 5 796 кв.м. находящ
се в м. „Коросиата“, гр. Ахтопол, Община Царево, с начин на трайно ползване
друг вид земеделска земя; ПИ с идентификатор 00878.107.636, с площ 3 000 кв.м.
находящ се в м. „Коросиата“, гр. Ахтопол, Община Царево, с начин на трайно
ползване друг вид земеделска земя; ПИ с идентификатор 00878.107.637, с площ 3
000 кв.м. находящ се в м. „Коросиата“, гр. Ахтопол, Община Царево, с начин на
трайно ползване друг вид земеделска земя. Да присъди на ищеца направените
разноски по делото.
С исковата молба са представени писмени
доказателства. Направено е искане за допускане на експертиза.
С разпореждане от 25.06.2020 год. съдът е приел исковата
молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата
на ответника.
Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен
отговор в срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за
допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства. Прави искане за
допускане на гласни такива и на експертиза.
С исковата молба се твърди, че процесиите имоти,
попадат в част от бивше пасище- мера, с площ 16 097 кв.м. за което е бил
съставен АЧОС № 223/ 15.01.1999 г. на основание чл. 2, ал. 2, т. 4 от Закона за
общинската собственост и Решение № 2068 от 31.08.1995 г. на Общинска поземлена
комисия- Царево. Според ищеца, в последствие процесиите имоти попадат в
поземлен имот с идентификатор 00878.107.1 по КК на гр. Ахтопол, като за него е
съставен АЧОС № 1415/ 09.05.2011 г. и имота е бил разделен на три отделни
имота, които се явяват процесиите в настоящото производство и изцяло съвпадат с
бивш поземлен имот с идентификатор 00878.107.1 по КК на гр. Ахтопол. Според
ищеца, с протокол № 35/ 02.06.1965 г. на Градски общински народен съвет /ГОНС/-
Ахтопол е била утвърдена програма за изграждане и развитие на курортното дело в
района на общината, като по т. 1.4 от Протокол № 21/ 05.08.1969 г. на ГОНС-
Ахтопол се разрешава отстъпването на терен за лагери, за още 7000 бр. легла на
смяна и се определят действията, които да се предприемат в тази насока. Според
исковата молба, на заседание на ГОНС- Ахтопол на 15.03.1966 г. по Протокол № 3,
с взето решение председателят на изпълнителния комитет и секретарят да отредят
терени за строеж на лагери и почивни станции в гр. Ахтопол и в с. Синеморец.
Според ищеца, от справка за извършеното строителство в района на Ахтополска
община през периода 09.09.1944 г. до 20.12.1973 г. се установява, че в гр.
Ахтопол са построени бунгала, дървени бараки за почиващи и обществени кухни и
столова за летовници, изградени от различни ведомства с капацитет 5000 легла.
Според исковата молба, с Писмо с изх. № 61-00-3/ 24.03.1988 г. на Централния
съвет на български професионални съюзи- София до Комисията по земята е
изпратена комплектована преписка за отреждане на ваканционно селище на
Централния съвет на българския професионални съюзи- София „Ахтопол- север“ като
според ищеца, процесиите имоти са включени в отредените за ваканционно селище
земи. Според исковата молба, комисията за земята със свое решение № КЗ-18/
18.08.1988 г. за отчуждаване и предоставяне на земи за държавни и обществени
нужди, предоставя на Централния съвет на Българските професионални съюзи за изграждане
на „Ваканционно селище Ахтопол- север“, община Мичурин, област Бургас държавна
земя в размер на 230 дка не категоризирана, заета с временни постройки за
отдих, в т.ч. 30 дка дере, стопанисвано от „Животновъдно- промишления комплекс-
гр. Мичурин. Със Заповед № РД-47-102/ 16.09.2002 г. на Министъра на земеделието
и горите е било наредено, частично преработване на одобрената карта на
възстановимите стари реални граници на землището на гр. Ахтопол, в масив 107, с
площ 417.0 дка, съгласно одобрен протокол от 21.08.2002 г. като с този протокол
е взето решение, за частична преработка на одобрената карта на възстановимите в
стари реални граници земи в землището на гр. Ахтопол, тъй като в масив 107, с
площ 417.0 дка е изградено ваканционно селище, което не е отразено в КВС,
налице са изградени бунгала върху масивни бетонови основи. Според ищеца,
неправилно и без правно основание, процесиите имоти са възстановени на общината
по реда на ЗСПЗЗ, тъй като към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, процесиите
имоти не са били земеделски, а са били застроени, на тях са съществували сгради
и изградена инфраструктура, с което е било променено предназначението на
имотите, поради което и имотите не би могло да бъдат възстановени по силата на
ЗСПЗЗ. Според исковата молба, не са налице и данни процесиите имоти, преди
одържавяването, да са били собственост на ответника и той да е правоимащ при
възстановяването на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ. Според ищеца, Решение №
2068 от 31.08.1995 г. е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
нормите, предвиждащи възстановяването собствеността на общините върху
земеделски земи. Според исковата молба, в конкретния случай, процесиите имоти
са част от терен, отреден за курортна дейност, върху който са били изградени
множество почивни бази, собственост към настоящия момент на различни физически
и юридически лица, както и инфраструктура, предвид което неправилно и
незаконосъобразно, процесиите имоти са възстановени като земеделски земи на
ответника община Царево, при нарушение на разпоредбите на чл. 106, ал. 1 от ЗСПЗЗ,
поради наличието на проведено мероприятие от страна на държавата в процесиите
имоти. Според ищеца, в настоящия случай и разпоредбите на § 42 от ПРЗ на ЗИД на
ЗОС, както и тази на §7 от ПЗР на ЗИД на ЗМСМА не намират основание процесиите
имоти да са станали общинска собственост.
В отговора на исковата молба, ответника твърди, че
иска е допустим, но неоснователен. Според ответника, Община Царево е собственик
на процесиите имоти, на основание реституцията им по реда на ЗСПЗЗ и се
легитимира като собственик, с акт за частна общинска собственост № 223 от
15.01.1999 год. съставен на основание чл. 2, ал. 2, т. 4 от ЗОС и решение №
2068 от 31.08.1995 год. на ОбПК- Царево, както и с последващите акт за ЧОС №
1415 от 09.05.2011 год. акт за ЧОС № 1807, акт за ЧОС № 1808 и акт за ЧОС №
1809 от 31.03.2015 год. вписани на 01.04.2015 год. в Службата по вписванията
при Районен съд- Царево, поради което и неоснователно е твърдението на ищеца за
неправилно възстановяване на имотите. Отделно от това, ответника твърди, че
Община Царево е придобила собствеността върху процесиите недвижими имоти и на
основание, изтеклата в нейна полза придобивна давност, в периода от 1995 год.
до настоящия момент. Според отговора на исковата молба, „Ваканционно селище
Ахтопол- север“, за което е предоставен терен с решение № КЗ-18-88/ 18.08.1988
год. на Комисията по земята, не е изграждано, няма и издадени и одобрени
строителни книжа. Твърди се още, че процесиите имоти не попадат в границите на
предоставените с горецитираното решение 230 дка, некатегоризирана земя в това
число включени и 30 дка дере. Според ответника, към момента на влизане в сила
на ЗСПЗЗ /Обн. ДВ. бр. 17 от 1 Март 1991 г./, върху процесиите имоти не е имало
реализирани мероприятия, препятстващи възстановяването им по реда на този
закон.
В съдебно заседание, представителя на ищеца пледира
за уважаване на иска, така както е предявен.
В съдебно заседание, представителя на ответника пледира
за отхвърляне на иска.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е положителен, установителен иск, с правно
основание в чл. 124, ал. 1 от ГПК.
По допустимостта на иска:
Съдът намира, че е налице правен интерес от
предявяването на иска от страна на ищеца, поради което той се явява допустим.
По основателността на иска:
Не се спори между страните по делото, че ответника- община
Царево е съставила: АЧОС № 1809/ 31.03.2015 г. за ПИ с идентификатор 00878.107.635,
с площ 5 796 кв.м. находящ се в м. „Коросиата“, гр. Ахтопол, Община Царево, с
начин на трайно ползване друг вид земеделска земя; АЧОС № 1808/ 31.03.2015 г.
за ПИ с идентификатор 00878.107.636, с площ 3 000 кв.м. находящ се в м. „Коросиата“,
гр. Ахтопол, Община Царево, с начин на трайно ползване друг вид земеделска
земя; АЧОС № 1807/ 31.03.2015 г. за ПИ с идентификатор 00878.107.637, с площ 3
000 кв.м. находящ се в м. „Коросиата“, гр. Ахтопол, Община Царево, с начин на
трайно ползване друг вид земеделска земя.
Няма спор, че сочените Актове за частна общинска
собственост № 1809/ 31.03.2015 г. № 1808/ 31.03.2015 г. и № 1807/ 31.03.2015 г.
одобрени от кмета на Община Царево са съставени за имоти, които попадат в част
от бивше пасище- мера, с площ 16 097 кв.м. за което е съставен АЧОС № 223/ 15.01.1999
г. на основание чл. 2, ал. 2, т. 4 от Закона за общинската собственост и
Решение № 2068 от 31.08.1995 г. на Общинска поземлена комисия- Царево.
Не се спори, че в последствие, процесиите имоти
попадат в поземлен имот с идентификатор 00878.107.1 по КК на гр. Ахтопол, като
за него е съставен АЧОС № 1415/ 09.05.2011 г.
Няма спор, че същия поземлен имот с идентификатор
00878.107.1 по КК на гр. Ахтопол към 2015 г. е бил разделен на три отделни
имота, които се явяват процесиите в настоящото производство и изцяло съвпадат с
бивш поземлен имот с идентификатор 00878.107.1 по КК на гр. Ахтопол.
Безспорно е също така, че процесиите имоти са
възстановени на общината по реда на ЗСПЗЗ с Решение № 2068 от 31.08.1995 год. на
ОбПК- Царево.
Съгласно основното и допълнително заключение на
изслушаната и приета по делото СТЕ, в приложената към Справка К-188 ЦС
на БПС скица, със заверка от 1987 г. в М 1:10000 за изграждане на „Ваканционно
селище Ахтопол- север” е очертана площта от 450 дка държавна некатегоризирана
земя, която представлява местността „Коросята”, в з-ще Ахтопол, като с Решение
№ КЗ от 18.08.1988 год. комисията по земята предоставя на БПС за изграждане на
„Ваканционно селище Ахтопол-север общ. Царево“ 230 дка не категоризирана земя, заета
с временни постройки за отдих, вкл. 30 дка дере, при граници посочени в скица,
която скица обаче не съществува. Според същото заключение, при възстановяването
на земеделски земи, с решение от 31.08.1995 год. на ПК Царево е признато правото
на собственост на кметство Ахтопол върху имот 107 001- пасище, мера с площ от
16097 кв.м. която площ впоследствие се променя на 11795 кв.м. като първият
действащ за местността план, е изработената и одобрена през 1998 год. Карта на възстановената
собственост на землището на Ахтопол. Според вещото лице, с одобряването на КККР
на Ахтопол през 2006 год. имот с идентификатор 00878.107.1 е с площ от 11795
кв.м. като от него през 2015 год. са образувани нови три имота, които
представляват процесиите- ПИ 00878.107.635, ПИ 00878.107.636 и ПИ
00878.107.635. Според заключението, процесните имоти са попадали и към
настоящия момент попадат в земеделска територия. Според заключението, процесните
ПИ с идентификатори 00878.107.635, 00878.107.636 и 00878. 107.637 по КККР,
представляват части от имот 107 001 - пасище, мера с площ от 11795 кв.м. от
картата, в който има заснети и нанесени два броя бунгала и част от трето.
Според вещото лице, приложените от ищеца доказателства, се отнасят до
предоставени територии за „Ваканционно селище- „Ахтопол-север” като не може да
се установи идентичност между описаните за реализирани мероприятия /бунгала, инфраструктура,
ваканционно селище/ и заснетите и нанесени бунгала от вещото лице, както и
годината на изграждането им. Според вещото лице, от приложената към
представената преписка по решение № КЗ 188 от 18.08.1988 год. на Комисията по
земята скица на местността ”Коросята” не може да се определят границите на
предоставените с цитираното решение 230 дка некатегоризирана земя, включваща и
30 дка дере. Предвид факта, че предоставения терен в размер на 230 дка
некатегоризирана земя, включваща и 30 дка дере с решение № КЗ-188 от
18.08.1988 год. на Комисията по земята не е идентифициран, експертизата не може
да даде заключение, има ли издадени проекти и разрешение за строеж на
„Ваканционно селище Ахтопол- север” и реализирано ли е такова. Вещото лице
предостави изготвени, цветни мащабни скици на процесните имоти.
При така установената фактическа обстановка, съда
приема следното:
При положителния установителен иск, ищецът трябва да
докаже, че е собственик на процесиите имоти. В настоящия
случай обаче, ищеца не доказа твърденията си, де е собственик на процесните
имоти.
Според съда, неоснователно и недоказано е
твърдението на ищеца, че Българската Държава е собственик на процесиите имоти,
на основание чл. 10б, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗСПЗЗ. Според тази норма, земите върху
които собствеността не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в
ал. 1, са държавна собственост, а в случаите по ал. 2, т. 1 тези земи са общинска
собственост. Според ал. 1 на същия чл. 10б от ЗСПЗЗ, собствениците или техните
наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства,
независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз
основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на
урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или
върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане е равностойни земи от
държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни
бонове.
При тези разпоредби, за да се легитимира като
собственик на процесните имоти, именно на това правно основание, ищеца следваше
да докаже, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ /обн. ДВ. бр. 17 от 1 Март
1991 г./, върху процесиите имоти е имало реализирани мероприятия, правещи
невъзможно възстановяването им, по реда на ЗСПЗЗ. В настоящия казус, наличието
на такива мероприятия обаче не се доказа
по безспорен и категоричен начин. От неоспореното и прието заключение на
в.л. И. Б., по допусната съдебно- техническа експертиза се доказа категорично, че
към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ /обн. ДВ. бр. 17 от 1 Март 1991 г./ не е
имало реализирано мероприятие върху процесиите недвижими имоти, което да
препятства възстановяването им. Отделно от това, в.л. категорично заяви- по
отношение на общо седемте бунгала, находящи се в поземлен имот с идентификатор
00878.107.636 по КККР на гр. Ахтопол, обл. Бургаска- че четири от тях са
построени след 1998 год. т.е. след момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ /обн. ДВ.
бр. 17 от 1 Март 1991 г./. По отношение на наличните три бунгала, не се доказа
по никой начин, кога точно са построени и от кого. Няма данни преди 1998 год. да
са били изградени същите, както и няма данни, дали това е станало преди
01.03.1991 год. или бунгалата са били изградени след тази дата. Отделно от това,
вещото лице категорично заяви в с.з. на 06.01.2021 год. че в останалите два
процесии имота- поземлен имот с идентификатор 00878.107.635 и поземлен имот с
идентификатор 00878.107.636 към момента няма и не е имало реализирано строително
мероприятие и липсват каквито и да е доказателства, такова мероприятие изобщо да
е било осъществено на по-ранен етап.
Според съда, недоказано остана твърдяното от ищеца, че
процесиите имоти попадат в обхвата на решение № КЗ-18-88/ 18.08.1988 год. на
Комисията по земята. От заключение на вещото лице, категорично се установи, че
процесиите имоти не попадат в границите на 417 дка некатегоризирана земеделска
земя в местността „Коросиата“, предвидена за изграждане на „В.С.Ахтопол- север“
т.е. към 01.03.1991 год. върху процесните имоти не е нямало реализирани строителни
мероприятия.
По горните мотиви, съда
приема че твърдението на ищеца, че неправилно са възстановени процесните имоти
в полза на ответника е неоснователно и недоказано поради което и съда намира,
че ищеца не е собственик на процесните имоти и в тази връзка предявения иск е
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Предвид решението на съда, ищеца следва да бъде
осъден да заплати на ответника и направените разноски по делото, в размер на 850,00
лв. съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск, с който
се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на Българската държава, чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, гр. София, ул. “Кирил и Методий” № 17-19 на основание чл.
31, ал. 2 от ГПК, представляван от Вълчо Иванов Чолаков, Областен управител на
област Бургас, гр. Бургас, ул. ”Цар Петър” № 1, на основание чл. 32, т. 4 от ГПК, Булстат ********* и Община Царево, гр. Царево, ул. „Хан Аспарух“ № 36, ЕИК
*********, представлявана от Г. ***, че Българската държава е собственик на
следните имоти: ПИ с идентификатор 00878.107.635, с площ 5 796 кв.м. находящ се
в м. „Коросиата“, гр. Ахтопол, Община Царево, с начин на трайно ползване друг
вид земеделска земя; ПИ с идентификатор 00878.107.636, с площ 3 000 кв.м.
находящ се в м. „Коросиата“, гр. Ахтопол, Община Царево, с начин на трайно
ползване друг вид земеделска земя; ПИ с идентификатор 00878.107.637, с площ 3
000 кв.м. находящ се в м. „Коросиата“, гр. Ахтопол, Община Царево, с начин на
трайно ползване друг вид земеделска земя.
ОСЪЖДА Българската държава, чрез Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул. “Кирил и Методий” №
17-19 на основание чл. 31, ал. 2 от ГПК, представляван от Вълчо Иванов Чолаков,
Областен управител на област Бургас, гр. Бургас, ул. ”Цар Петър” № 1, на
основание чл. 32, т. 4 от ГПК, Булстат *********, да заплати на Община Царево,
гр. Царево, ул. „Хан Аспарух“ № 36, ЕИК *********, представлявана от Г. ***,
сумата от 850,00 лева, за направени разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.
СЪДИЯ: