РЕШЕНИЕ
№ 1120
Бургас, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XIX-ти тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: |
ЧАВДАР
ДИМИТРОВ |
Членове: |
ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ |
При секретар В.Т. и с участието на прокурора ДАРИН ВЕЛЧЕВ ХРИСТОВ като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ кнахд № 20237040601616 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“,
гр.Бургас, ул.“Шейново“ № 24, ет. 4, чрез старши юрисконсулт В.Р.И.-Н. против решение № 94/12.07.2023 година
по н.а.х.д. № 141/2023 година на Районен съд – Айтос (РС), с което е отменeно наказателно постановление (НП) № 02-2300016/21.02.2023 година, издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Бургас (ДИТ – Бургас).
С НП, на „Леспром“ ЕООД, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда
(КТ) във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание
чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лева.
Касаторът
оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай, правоотношението между
страните има гражданскоправен, а не трудовоправен характер.
Иска отмяна на
решението и потвърждаване на НП.
Ответникът,
редовно призован, се представлява от адвокат Б., който оспорва жалбата и иска
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Прокурорът
пледира неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
С НП „Леспром“
ЕООД, е санкционирано за това, че при извършена проверка на място – на
22.11.2022 година около 11:30 часа, в обект № 2252, подотдел 420-б, намиращ се
в района на Държавно горско стопанство Айтос – ТП, изпълняван от дружеството,
съгласно договор за възлагане на услуга – сеч, извоз, сортиране и рампиране до
временен склад на маркираната дървесина, е установено, че И.М.П., ЕГН **********
престира труд като „дървосекач“ – сече дървесина, без да е налице сключен
писмен трудов договор, т. е. трудовото правоотношение на „Леспром“ ЕООД с
Петров не е било оформено с трудов договор в писмена форма, подписан от двете
страни, в нарушение на чл. 62 ал. 1 от Кодекса на труда.
За да
постанови решението си, съдът е приел, че в процесния случай е налице
договаряне за постигане на определен резултат – събиране/сеч на дърва, което се
е осъществило по силата на неформален граждански договор, сключен между лицето
и дружеството – жалбоподател, поради което не са налице останалите елементи на
трудовото правоотношение, затова няма и извършено административно нарушение. РС
е отменил НП.
Съгласно чл.
63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Според чл. 218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
С разпоредбата
на чл. 62 ал. 1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов
договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. За да е
осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
търговеца, е необходимо наличие на трудово правоотношение, което се
характеризира с определени особености: работно време, работно място, характер
на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение, за което
правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма.
Според
настоящия съдебен състав, в производството пред РС са установени всички
съществени елементи на правоотношението между „Леспром“ ЕООД и П., от които
може да бъде направен несъмнен извод, че между тях е съществувало трудово (а не
гражданско) правоотношение. При проверката Петров изрично е декларирала кое е
лицето, за което работи, какво е работното му време, размерът на трудовото му
възнаграждение, както и длъжността, която заема – всички елементи, характерни
за трудовото правоотношение, за разлика от гражданските правоотношения, в които
възложителят и изпълнителят са равнопоставени страни, като, обичайно,
изпълнителят се задължава да изпълни целият обем възложена му работа. Предвид
съдържанието на справката, напълно неоснователно тя не е кредитирана от РС при
установяване на обективната истина по делото.
От изложеното,
настоящият състав приема, че мотивите на РС за липсата на трудово
правоотношение между дружеството и работника Петров неправилни. От анализа на
доказателствата по делото се установява наличие на трудово правоотношение и за
това правоотношение е следвало да бъде сключен писмен трудов договор, подписан
от работодателя и работника. Такъв договор не е бил съставян и законосъобразно
на търговеца е наложена имуществена санкция на минимума, предвиден в закона.
Не са налице и
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, защото нарушението по нищо не
се отличава от типичното нарушение от същия вид.
Решението
следва да се отмени и оспореното НП да бъде потвърдено.
С оглед
изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 94/12.07.2023 година по н.а.х.д. № 141/2023 година на
Районен съд – Айтос.
Вместо него постановява
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-2300016/21.02.2023 година на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас.
Решението е
окончателно.
Председател: |
||
Членове: |