Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 8390 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от 20.03.2019 г. на ищеца „Т.С.“ ЕАД против решението от 25.02.2019 г. по
гр. дело № 5895/2018 г. на Софийския районен съд, 166 състав в частта, с която са отхвърлени предявените
от жалбоподателя срещу ответниците И.И.Н. и В.И.М., установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.79,
ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 14,32 лв. по отношение на всеки от ответниците, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. за имот, находящ се в гр. София, бул. “*****до пълния предявен
размер от 1 376,24 лв.; за сумата от 688,12 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 08.08.2014
г. до 02.08.2017 г.; за сумата над 10,20 лв. до пълния предявен размер от 12,24
лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение и за сумата от
2,76 лв.-обезщетение за забава върху стойността на услугата.
В жалбата се твърди че решението в
обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон. Според въззивника неправилно СРС е приел, че вземанията за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 31.08.2014 г., са
погасени по давност, тъй като видно от представената по делото фактура № **********/31.08.2014
г., част от тези вземания, които касаят отоплителен сезон м.05.2013 г. –
м.04.2014 г., стават изискуеми едва на 15.09.2014 г., от който момент започва
да тече тригодишната погасителна давност. Поддържа се, че през исковия период
са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр.София, в сила от 13.02.2008 г. и Общите условия,
в сила от 14.03.2014 г., като при съобразяване на датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и на определения ред и срок,
по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими
от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 30 дневен
срок от датата им на публикуването им на интернет страницата на продавача, като
не се начислява лихва върху тези суми, а такава се начислява само в случай, че
клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 30 дневния срок от датата на
публикуване на общата фактура, следва да се приеме, че вземанията за периода
м.05.2013 г. – м.08.2014 г ., описани в общите фактури, не са погасени по
давност. С оглед изложеното, моли решението да бъде отменено в обжалваните
части, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове да
бъдат уважени изцяло. Претендира и присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемите страни-ответници
оспорват жалбата и молят същата да бъде оставена без уважение.Поддържат
становище, че факта на издаване на общата фактура през м.08.2014 г., не променя
датата на изискуемост на дължимите от клиента месечни задължения по прогнозните
фактури.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемата страна, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата на ищеца.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Същото е правилно, като въззивният състав споделя
мотивите му, поради което и на осн. чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата на ищеца за
неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Предмет
на разглеждане в производство са положителни установителни искове за наличието
на вземания на ищеца спрямо ответниците, в качеството
им на съсобственици на процесния топлоснабден
имота, за цена на реално доставена топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. до 30.04.2015 г., за която
са издадени 2 общи фактури - от 31.08.2014 г. и от 30.09.2015 г., т.е. за два
отчетни периода, на вземане за обезщетение за забава върху главницата за
периода от 08.08.2014 г. до 02.08.2017 г., на вземане
за стойност на услугата дялово разпределение и обезщетение за забава върху нея
за същия период.
Продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, които задължително се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване.Общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите.
Видно от издадената на 31.08.2014 г. обща
фактура, в нея са включени вземания за цена на доставена топлинна енергия за
отоплителен сезон от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., за който сезон до
м.03.2014 г. вкл. са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди на потребители в гр.София от 2008 г., като съгласно същите,
купувачите на топлинна енергия дължат плащане на месечно дължимата сума в 30
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. за стойността на
топлинната енергия за първия месец от този период - м. 05.2013 г., падежът за
плащане е настъпил на 01.07.2013 г. Вземанията за цената на доставената
топлинна енергия за периода м.05.2013 г. – м.03.2014 г. са погасени по давност,
тъй от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на подаване на
заявлението – 11.09.2017 г. е изтекъл тригодишния срок по чл.111,б.“в“ ЗЗД.
По отношение на останалия период са
приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители в гр.София от 2014 г., които са обнародвани във вестник „24 часа“ и
вестник 19 мин. и са влезли в сила от 14.03.2014 г. Съгласно чл.31, ал.1 от
същите клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 -
на десет равни месечни вноски; т.2 - на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една
изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като в случаите
когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда
на ал.1, т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на
съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния
отчетен период. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от Общите условия месечната дължима
сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната
дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато
при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума,
по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към
продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ
период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при
издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма
от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със
сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на
продавача. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните
суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2,
т.е. общата фактура за реално потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. При тази уредба на
отношенията и с оглед момента на настъпване на изискуемостта на месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно от възникването им, правилно първоинстанционният съд е приел по арг.
от чл.114, ал.2 ЗЗД, че вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
м.04.2014 г. до м.08.2014 г. вкл. също са погасени по давност, тъй като от
датата на настъпване на изискуемостта им до датата на подаване на заявлението -
11.09.2017 г. е изтекъл тригодишния срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане за този период се погасяват и вземанията
за обезщетение за забава върху него. С оглед изложеното, неоснователен се явява
наведения в жалбата довод за допуснато от СРС нарушение на материалния закон
във връзка със своевременно заявеното от ответниците
възражение, че част от претендираните вземания са
погасени по давност. Не е налице нарушение на материалния закон и по отношение
на исковете за установяване на вземания за обезщетение за забава върху цената
на доставената топлинна енергия и върху стойността на услугата дялово разпределение,
като изводите на СРС, че по делото липсват доказателства ответниците
да са изпаднали в забава в периода, за който се претендира обезщетението, са
обосновани.
С оглед изложеното, решението на СРС в
обжалваните части следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора – неоснователност на
въззивната жалба на ищеца, на последния не се дължат
разноски.На въззиваемите страни следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на по
300,00 лв.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.02.2019 г. по гр. дело
№ 5895/2018 г. на Софийския районен съд, 166 състав в обжалваните части.
ОСЪЖДА„Т.С.“ ЕАД да заплати
на основание чл.78, ал.3 ГПК на И.И.Н., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***-адв. С.Г. и сумата от 300,00
лв.-разноски за въззивната инстанция и на В.И.М., ЕГН
**********, със съдебен адрес ***-адв. С.Г., сумата
от 300,00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.