№ 15687
гр. София, 03.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110162743 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на „*********“ ЕООД, с която са предявени искове
срещу собствениците на самостоятелни обекти в Етажна собственост с адрес ********
с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 258 ЗЗД, за осъждане на ответната страна да
заплати сумата 1222 лева, представляваща разходи, надвишаващи приходите във фонд
„ЕС“ за периода 01.09.2017 г. – 30.09.2023 г.
Ищецът твърди, че на 17.08.2017 г. било проведено Общо събрание на процесната
етажна собственост, като по т.1 от дневния ред, било прието решение, ЕС да се
управлява и поддържа от ищеца, срещу вноска от 5 лева месечно за всеки апартамент,
като договорът бил сключен с упълномощено от ОС лице – Г. В. К.. По т. 2 от дневния
ред било прието решение да се събира сумата от 3,50 лева на месец за режийни
разходи, а за фонд „Ремонт и обновяване“ – по 5 лева месечно на апартамент. Въз
основа на приетите решения, етажната собственост сключила с ищеца договор за
услуга № 1391/01.09.2017 г. относно предоставянето на услугата „професионален
домоуправител – пълен пакет“ за 24 обекта. Общата месечна сума за дължимото
възнаграждение възлизала на 120 лева. На 27.07.2018 г. е било проведено ОС на ЕС, на
което било взето решение да се актуализира месечната вноска за поддържане на ЕС,
като същата бъде увеличена с 2 лева на обитател, както и да се избере абонаментна
услуга по дезинфекция, дезинсекция и дератизация, за сумата от 8 лева на апартамент,
като бил сключен договор за тази услуга с годишно възнаграждение в размер на 192
лева /за 24 обекта/. На 11.03.2019 г. било проведено ОС на ЕС, на което било взето
решение да се избере абонаментна услуга „професионален домоуправител“ срещу
вноска от 6 лева месечно на апартамент, /общо 144 лева/ считано от 01.04.2019 г., въз
основа на което с ищеца бил сключен договор. На проведено на 24.10.2019 г. ОС на
ЕС, било взето решение ищецът да сключи договор за поддръжка на асансьор на
стойност 91,40 лева с ДДС месечно. От финансовия отчет, представен от ищеца, било
видно, че приходите от месечните вноски във фонд “EС“ за периода 01.09.2017 г. –
30.09.2023 г., били в размер на 23 965,14 лева, а разходите за същия период – в размер
на 25 187,40 лева., поради което на ищеца се дължали 1 222 лева за непогасени
разходи във фонд „ЕС“ за периода 01.09.2017 г. – 30.09.2023 г. Разходите за сочения
период, извършени от ищеца, били плащания за ток – общи части и асансьор,
управление на ЕС, допълнителни услуги, абонамент за СИМ карти за асансьор,
контрол по почистването. Част от сумите, платени за тези услуги, били покрити от
1
месечните вноски, изплащани от етажните собственици, а неплатената част възлизала
на претендираната сума. Ищецът поддържа, че заявената претенция се основава на
договорните му задължения, както и че след изтичане на срока на договора между
страните и поради липсата на решение за избор на нов домоуправител, ищецът
продължил да осъществява задълженията си съобразно чл. 21 от ЗУЕС и с оглед
непротивопоставянето на ответната страна. Сочи, че ЕС е продължила да депозира
месечни вноски за формиране на т.нар. „касова наличност“ до 30.06.2023 г.
В срок е депозиран отговор на исковата молба с твърдения за неоснователност на
иска. Не се оспорва, че между страните са били сключени два договора за управление
на процесната етажна собственост – от 01.09.2017 г. и от 01.04.2019 г. Твърди се, че ЕС
няма непогасени задължения спрямо ищеца. Оспорва се консумативните разходи за
поддържане на общите части, реално извършени от ищеца за периода 01.09.2017 г. –
30.09.2023 г. да са платени частично от ответната страна и изцяло от ищеца. Сочи се,
че ищецът не е заявявал, че във връзка с договора от 01.09.2017 г. били налице
непогасени задължения, като се твърди, че се представят доказателства, видно от
които към 31.01.2023 г., във фонд „ЕС“ било налично положително салдо в размер на
531,91 лева, а във фонд „ФРО“ – положителното салдо било в размер на 4283,97 лева,
което означавало според ответната страна, че и по втория договор не били налице
задължения. Твърди се, че в комуникация с трети лица /във връзка с асансьорното
обслужване/ към 03.02.2023 г., ищецът заявил, че вече не осъществява дейност на
адреса на процесната етажна собственост. Посочва, че от страна на етажен собственик
в рамките на четири месеца било искано от ищеца свикване на ОС на ЕС, което не
било осъществено, както и че се установило, че считано от началото на 2023 г., без
решение на ОС на ЕС, ищецът самоволно увеличил таксата за управление на 8,50 лева
месечно за всеки обект. Твърди се, че с протокол от 03.04.2023 г., етажната собственост
е избрала нов управител, а договорът с ищеца бил прекратен на 19.04.2023 г. В тази
връзка се оспорва твърдението в исковата молба, че ищецът е продължил да изпълнява
договора от 2019 г. до 30.09.2023 г., като се посочва, че на 05.04.2023 г. от страна на
ответника е изпратено уведомление на три посочени в отговора имейла за
прекратяване на правоотношенията между страните. В имейлите се съдържала
информация, че ОС е взело решения за прекратяване на договора с ищеца най-късно
от 04.05.2023 г., както и за сключване на договор за управление и поддръжка на ЕС с
друго лице, което от 01.05.2023 г. започнало да плаща всички разходи във връзка със
сградата. Твърди се, че между страните е проведена кореспонденция през месец април
2023 г. във връзка с връщане на документи от страна на ищеца, който от своя страна
посочил, че ще свика събрание на ОС на ЕС на 03.05.2023 г. за легитимно
прекратяване на договора, както и че сумите в касата на етажната собственост били с
разлика от около 200 лева, дължими на ищеца. С приемо-предавателен протокол от
09.05.2023 г., ищецът предал на председателя на УС на ЕС папка с документи и 4 броя
ключове, като била отбелязана забележка, че не са платени сметките за ел. енергия за
общите части и за асансьор за периода март 2023 г. – април 2023 г., както и че ищецът
следвало да предостави документи за сумата от 1036,76 лева в 7-дневен срок и да
възстанови на ЕС сумата от 163,15 лева, което и до настоящия момент не било
осъществено. В последваща имейл кореспонденция било поискано от ищеца да заяви
всичките си претенции и съответно да представи разходооправдателни документи. В
отговор било посочено, че се дължи сумата от 1055,01 лева, за която от страна на
ответника отново било поискано представяне на доказателство за извършени разходи.
Сочи се, че в приложението на ищеца, използвано във връзка с договорното
правоотношение между страните, бил посочен дефицит във фонд „ЕС“ – 1029,91 лева,
а във ФРО – приход от 175,35 лева. Твърди се, че клаузата на чл. 51 от Общите условия
на ищеца е нищожна. Посочва се, че „*********“ ЕООД не е заплащало редовно и в
2
пълен размер всички месечни консумативни разходи по поддържане на общите части,
което било видно от начислени неустойки и лихви за несвоевременни плащания. В
отговора се посочват подробно фактурите, относно които ответникът твърди, че касаят
услуги, които не са били възлагани на ищеца, поради което сумите по тези фактури
били недължими. Възразява се срещу приемането на финансовия отчет, приложен от
ищеца. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Предявен e за разглеждане иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, разпределението на
доказателствената тежест е както следва:
В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационни правоотношения,
възникнали и действали в посочения период, учредени въз основа на договор за
управление и поддръжка на общите части на сграда в режим на ЕС с посоченото в
исковата молба съдържание, своята изправност по договора, изискуемостта на
вземанията, както и размера на претендираните суми на съответното основание.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответната страна
е да докаже плащане, съответно да установи наличието на обстоятелства, изключващи
отговорността .
Безспорно е между страните, че са съществували два договора за възлагане и
управление на ЕС помежду им – от 01.09.2017 г. и от 01.04.2019 г.
Представените от страните с исковата молба и с отговора писмени документи
следва да се приемат като доказателства по делото.
Във връзка с доказателственото искане на ищеца за допускане на ССчЕ, на същия
следва да се укаже, че не е допустимо чрез експертиза да се индивидуализират
претендираните от него вземания – евентуалната трудност за ищеца да прецени какви
отделни вземания има и в какъв размер са, не е сред обстоятелствата, обуславящи
допустимост на това доказателствено искане. Предвид посоченото, на ищеца следва да
се предостави последна възможност да конкретизира отделните си вземания по
основание, размер и период, в случай че поддържа искането си за допускане на ССчЕ,
по което съдът ще се произнесе след евентуално уточняване на исковата молба. По
искането на ответника за допускане на ССчЕ, съдът ще се произнесе също в първото
заседание.
По отношение на доказателственото искане по т. 2 в отговора, съдът е
разпределил доказателствената тежест между страните, като същият не следва да дава
указания на страните какви конкретни доказателства следва да представят. Искането
на ответника за допускане на гласни доказателства е неконкретизирано, поради което
съдът ще се произнесе по същото след уточняване на конкретните обстоятелства, за
които се иска разпит на свидетели.
Страните следва да се приканят към доброволно уреждане на спора.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на „*********“ ЕООД в едноседмичен срок от връчване на
съобщението с писмено изявление с препис за ответниците да индивидуализира
3
претенциите си с посочване на основание, размер и период, за който се дължат. В
противен случай, съдът ще върне исковата молба на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК и ще
прекрати производството по делото.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за
доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и съдебни разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението,
като УКАЗВА на страните, че могат да изразят становище по същия, в т. ч. по
разпределената доказателствена тежест, по произнасянето на съда по
доказателствените искания и да заявяват нови искания най-късно в първото по делото
съдебно заседание, като след това нови искания са допустими само при условията на
чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с
исковата молба и от ответника с отговора документи.
ОТЛАГА произнасянето по исканията на страните за допускане на ССчЕ за
първото заседание.
ОТЛАГА произнасянето относно допускането на гласни доказателства, като
УКАЗВА на ответника в срок до откритото съдебно заседание да уточни конкретните
обстоятелства, за които се иска разпит на свидетели.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания, заявени от
страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на
08.05.2025 г. от 10:30 часа, за когато да се призоват страните чрез процесуалните им
представители на съдебните адреси..
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
насроченото ОСЗ, на ищеца да се връчи препис от отговора, подаден от ответника и
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4