Присъда по дело №22/2021 на Районен съд - Сливница

МОТИВИ към присъда №10 от 28.09.2021. по н.о.х.д. № 22/2021г. по описа на РС-
гр.Сливница

Районна прокуратура – гр.Сливница е внесла обвинителен акт за разглеждане в
районен съд гр.Сливница, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия И. Х. О., с
установена по делото самоличност, за това, че на 07.11.2015 год. , около 20.30 часа в
землището на с. Долна Невля, общ.Драгоман, обл.София, на около четиристотин метра от
линията на държавната граница, на Р българия с Р Сърбия, източно от 305 гранична
пирамида е направила опит да излезе през границата на страната от Р България в Р Сърбия
без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места, като
деянието му е останало недовършено по независещи от волята му причини – намесата на
граничните власти. Престъпление по чл.279, ал.1, във вр. чл.18, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу
подсъдимия И. Х. О., като счита че същото е доказано по безспорен начин от събраните по
делото доказателства. Счита че деянието , извършено от подсъдимия И. Х. О. е извършено
умишлено. По отношение на наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия,
прокурора счита че следва да бъде определено наказание при прилагане на разпоредбата на
чл.54 от НК, като на същия бъде наложено наказание “лишаване от свобода” в размер на 4
месеца, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, както и
кумулативно предвиденото наказание „глоба” в размер на 150лв.
Подсъдимият И. Х. О., след щателно издирване на територията на страната не бе
установено местонахождението му, поради което съдът намери, че е налице хипотезата на
чл.269, ал.3 от НПК и делото може да бъде разгледано в отсъствието на подсъдимия, т.к.
това няма да попречи за разкриване на обективната истина по делото. На основание чл.94,
ал.1,т.8 от НПК, на подсъдимия бе назначен служебен защитник определен по реда на чл.26
от ЗПП. Защита на подсъдимия моли подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение, считайки че с оглед събраните по делото доказателства, престъплението не е
доказано по несъмнен начин. Ако бъде прието че И. Х. О. е извършил престъплението за
което е привлечен към наказателна отговорност, то при индивидуализиране на наказанието
да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
На 07.11.2015г. подс. И. Х. О., заедно с други лица- чужди граждани, предприемат
мерки за напускане пределите на Р България в посока Западна Европа, за което следвало да
преминат в Р Сърбия. Свидетелите М.И. и П.П., служители ГПУ Калотина, като автопатрул
№601 са нощна смяна, когато около 20,00ч. били уведомени от началника си, за забелязан
товарен автомобил, движещ се в посока от с.Несла към с. Долна Невля, общ.Драгоман, със
съмнение за транспорт на лица, чужди граждани. Полицейските служители се отправиликъм
мястото. При навлизане по черния път за с.Долна Невля, на около 400м. от линията на
държавната граница, източно от 305 ГП, свидетелите забелязали група лица, които се
придвижвали пеша в посока границата на Р България с Р Сърбия. След като забелязали
свидетелите, полицейски служители, лицата се разбягали в гористата местност.Свидетелите,
започнали да претърсват района , в резултат на което открили и задържали всички общо
тридесет и пет лица , измежду които бил и подс. О.. Съпроводили лицата до РДГП-Драгоман
за изясняване на случая и установяване на самоличността им.съставен е обстоятелствен
протокол и схема към него.
И. Х. О. е роден на . Неосъждан.
Горепосочената фактическа обстановка ,съдът приема за доказана, въз основа на
1

показанията на свидетелите – М.И. и К.Б. и другите доказателства по делото – писмени –
обстоятелствен протокол /л.9/схема към него /л.11/, свидетелство за съдимост /л.28/
регистрация ЕВРОДАК /л.5/ и приетите в хода на съдебното следствие
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свидетелите И. и Б. , защото са
непротиворечиви и свидетелите са последователни при отразяване на фактите и
обстоятелствата, свързани с извършеното престъпление. Съпоставени с останалите
доказателства по делото , е видно, че те кореспондират с тях. Не се откриват противоречия
между фактите ,установени със свидетелските показания и фактите, които се установяват с
другите събрани доказателства. Писмените доказателства не противоречат на останалите
доказателства и установяват идентични факти и обстоятелства с тези установени чрез
свидетелските показания.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът стигна до извода, че подсъдимия
И. Х. О. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по
чл.279 ал.1 пр.1 във вр. с чл.18, ал.1 пр.1 от НК, защото на 07.11.2015 год. , около 20.30 часа
в землището на с. Долна Невля, общ.Драгоман, обл.София, на около четиристотин метра от
линията на държавната граница, на Р българия с Р Сърбия, източно от 305 гранична
пирамида е направила опит да излезе през границата на страната от Р България в Р Сърбия
без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места, като
деянието му е останало недовършено по независещи от волята му причини – намесата на
граничните власти.
От обективна страна безспорно е установено, че подсъдимият И. Х. О. на
07.11.2015г., непосредствено е започнал да преодолява надлежния контрол за преминаване
на границата на страната, не на определените за това места, а именно на „зелена граница”
четиристотин метра източно от гранична пирамида 305 / линията на държавната граница/ и
без надлежно разрешение, т.е. започнал е изпълнителното деяние на престъплението по
чл.279, ал.1 от НК. Липсата на надлежно разрешение се удостоверява с липсата на
документи за самоличност, позволяващи на подсъдимия, да премине на установените за това
места държавната граница. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.279, ал.1 от НК
е започнато с осъществяване на преминаването на границата на страната без надлежно
разрешение, а е останало недовършено по независещи от него причини, а именно – намесата
на гранично-контролните органи. Следователно доказано е, че са засегнати обществените
отношения свързани с установения ред за преминаване на държавната граница, чийто
предмет на посегателство е осъщественото от подсъдимия деяние и обуславя обективната
страна на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност.
От субективна страна, подсъдимият И. Х. О. е извършил посоченото деяние при
форма на вината- пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, т.к. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си – да премине границата на страната, въпреки че
няма надлежно разрешение за това. Освен това, подсъдимият е предвиждал последиците от
деянието си и е искал настъпването им. Всички действия на подсъдимия сочат за наличието
на представи у същия за липсата на надлежно разрешение, при което той предприема и
осъществява преминаването на границата на страната, т.е. за наличието на пряк умисъл у
подсъдимия И. Х. О..
След като прецени смекчаващите и отгечаващите вината обстоятелства, степента на
обществената опасност на деянието и личността на дееца по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намери следното:
Несъмнено е , че с оглед на извършеното престъпление, подсъдимият следва да
понесе съответната наказателна отговорност и извършеното от него деяние подлежи на
наказание. Съобразявайки степента на обществена опасност на деянието, съдът намира, че
то е с висока степен на обществена опасност, защото с него се накърняват сериозно
обществените отношения свързани с реда на управление. Смекчаващи вината обстоятелства,
2

съдът не установи.
Отегчаващо вината обстоятелство- съдът приема като такова незачитането на
правовия ред.
Причини, мотиви и условия – причина за извършване на престъплението е ниската
правна култура и несъобразяване със законодателството на РБългария.
При постановяване на осъдителната си присъда, съдът определи наказанието при
условията на чл.54 от НК. С оглед на изложеното съдът прие, че наказанието за
престъплението по чл.279, ал.1, пр.1, във вр. чл.18, ал.1, пр.1 от НК , следва да бъде
определено при условията на чл.54 от НК, за да се постигнат целите на наложеното
наказание, посочени в чл.36 от НК. Наказанието , предвидено за престъпление по чл.279,
ал.1 от НК е „лишаване от свобода” до пет години и глоба от 100 до 300 лева.. Съдът счита ,
че в конкретният случай и въз основа чл.54, ал.1 от НК на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3 /три/ месеца и „ГЛОБА” в
размер на 100 /сто / лв. Съдът , предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, намери, че
изпълнението на така наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3
/три/ месеца следва да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК.
Съдът приспадна на основание чл. 59, ал. 1, вр. ал. 2 от НК времето, през което
подсъдимият, И. Х. О. с установена по делото самоличност, е бил задържан по ЗМвР, а
именно – от 07.11.2015 г. до 08.11.2015г., както и задържането му по чл.64, ал.2 НПК, а
именно от 09.11.2015г. до 12.11.2015.
Воден от горното съдът постанови присъдата си.
3

Номер на акта:	10
Дата:	28 септември 2021 г. (в сила от 14 октомври 2021 г.)
Съдия:	Кристина Иванова Тодорова

Дело:	20211890200022
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 януари 2021 г.

Присъда по дело №22/2021 на Районен съд - Сливница

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите