№ 302
гр. гр. Димитровград, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20225610100842 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК- отрицателен
установителен иск.
В искова молба ищците Н. П. Б. и Р. Р. М. поддържат, че със Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1688/05.12.2011г. по
ч.гр.д.№1975/2011г. на РС-Димитровград им е разпоредено да заплатят солидарно на
„Райфайзенбанк България“ЕАД сумата от 6824,16 лева –главница по Договор за банков
кредит от 16.08.2008г., 1678,40 лева- просрочена редовна лихва за времето от 05.06.2010г. до
13.11.2011г., 92,13 лева- просрочена лихва, съгласно чл.8.1 във връзка с чл.1.2 от Анекс
№1/14.10.2009г. за периода от 15.06.2009г. до 13.10.2009г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.12.2011г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото
в размер на 176,23 лева. Въз основа на издаден по същото дело изпълнителен лист от
05.12.2011г. било образувано изп.дело №2012**0400004 по описа на ЧСИ *** на КЧСИ. С
молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят посочил следните
изпълнителни способи: опис и публична продан на движимо и недвижимо имущество, запор
върху сметки, трудово или друго възнаграждение на длъжниците, като искането било
бланкетно. На 20.01.2012г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на Р. М.,
получавано от „**“АД. По молба от 23.02.2012г. на ЧСИ била вписана възбрана върху
собствения й недвижим имот с адрес в Димитровград, бул.“***. Същевременно с молба от
06.02.2014г. ответникът „ЕОС Матрикс“ЕООД поискал да бъде конституиран като взискател
по образуваното изпълнително дело, тъй като с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 03.01.2011г. и Анекс №110.08.2012г., Конкретен договор за цесия от
12.12.2013г. и Приложение 1А към него вземането към двамата длъжници по
изпълнителното дело му било прехвърлено от „Райфайзенбанк България“ЕАД. С
Постановление от 17.02.2014г. ответникът бил конституиран като взискател по
горепосоченото изпълнително дело. С молба от 24.10.2015г. той поискал насрочване на
опис, оценка и публична продан на движими вещи в дома на Р. М.. Поради отсъствие на
длъжника обаче такива действия не били извършени. С постановление от 26.09.2018г.
производството по изпълнителното дело било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК, като ЧСИ приел, че перемпцията настъпила на 16.12.2017г. С молба от 02.11.2018г. въз
1
основа на същия изпълнителен лист, ответникът поискал ЧСИ ** да образува ново
изпълнително дело, както и да извърши в тази връзка опис и оценка на движими вещи на
длъжниците. ЧСИ изпратил до длъжниците съобщения за насрочване на опис на
21.09.2019г., който не бил реализиран поради невнасяне от взискателя на дължимата
държавна такса и неуведомяване на длъжниците. С молба от 13.11.2018г. взискателя е
поискал налагане на запор върху банкова сметка на Н. Б., като запорното съобщение за това
е получено от банката на 19.11.2018г. С молба от 23.09.2020г. било поискано налагането на
запор върху втора банкова сметка на Н. Б., извършване на опис и оценка на движими вещи,
находящи се на неговия адрес, извършването на справка в НОИ за съществуващи трудови
договори и доходи от пенсия, както и за налагане на запор при наличие на такива. Насрочен
е бил опис на движими вещи на 04.11.2020г., който не е бил извършен, поради липса на
връчена призовка за доброволно изпълнение. С молба от 17.05.2022г. било поискано
извършването на справка за банковите сметки на ищците, както и за налагане на запор при
наличие на такива. Със запорно съобщение от 21.06.2022г. били наложени запори върху
банкови сметки на двамата ищци. Поддържат, че заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист са издадени в производство по чл.417 от ГПК и нямат последствията на съдебно
решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл.117 ал.2 от ЗЗД.
Поради това погасителната давност била 5 години за главницата и 3 години за останалите
задължения. Тази погасителна давност започнала да тече от 05.12.2011г., когато в сила
влязла заповедта за изпълнение. Същевременно, предприемането на принудителни действия
по реда на изпълнението по ГПК спрямо един длъжник не прекъсвало давността и
спирането й по отношение на останалите длъжници. След 04.01.2012г. когато било
образувано първото изпълнително дело, били предприети две изпълнителни действия,
водещи до прекъсване на давността , но само против Р. М.. Конституирането на ответника
като взискател не представлявало изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната
давност. Насрочването на опис на движими вещи от 16.02.2015г. също не било
изпълнително действие, прекъсващо давността. Последното валидно извършено
изпълнително действие спрямо Р. М. било налагането на възбрана върху недвижимия й имот
на 27.02.2012г., поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, а действията извършени след датата на перемпцията не са
валидни изпълнителни действия, които могат да прекъснат давността. Същевременно,
спрямо Н. Б. по първото изпълнително дело не били предприемани валидни изпълнителни
действия, водещи до спиране и прекъсване на давността. Второто изпълнително дело против
ищците било образувано на 02.11.2018г., като първото изпълнително действие, която
прекъсва давността по отношение на Р. М. е от 21.06.2022г., а по отношение на Н. Б.-
14.11.2018г. Към този момент обаче погасителната давност спрямо М. е била изтекла на
27.02.2019г., а спрямо Б. –на 05.12.2016г. Предвид изложеното, искат съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищците не му
дължат вземанията по изпълнителен лист от 05.12.2011г., издаден въз основа на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№1688/05.12.2011г. по ч.гр.д.№1975/2011г. на РС-Димитровград, въз основа на който е
образувано изп.дело №2018**0400684 по описа на ЧСИ **, както следва: 6824,16 лева –
главница по Договор за банков кредит от 16.08.2008г., 1678,40 лева- просрочена редовна
лихва за времето от 05.06.2010г. до 13.11.2011г., 92,13 лева- просрочена лихва, съгласно
чл.8.1 във връзка с чл.1.2 от Анекс №1/14.10.2009г. за периода от 15.06.2009г. до
13.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2011г. до
изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 176,23 лева, поради
погасяване на правото на принудително изпълнение по давност.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който
поддържа, че предявения иск е неоснователен. Счита, че в настоящия случай приложение
следва да намери общия петгодишен давностен срок. Давността по отношение на вземането
била прекъсвана, като в подкрепа на това излага следните аргументи:
Въз основа на издадения изпълнителен лист е подадена молба за образуване на
изпълнително дело, като такова е било образувано под №04/2012г. на ЧСИ **. С
2
образуването на това дело били искани и извършени изпълнителни действия, прекъсващи
срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, както и погасителната давност за вземането. Поддържа, че
давността в изпълнителното производство се прекъсва многократно- с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. С образуването на изпълнителното дело били поискани и
извършени принудителни действия. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ, прекъсвало давността, защото съдебния изпълнител бил длъжен да го приложи.
След прекратяване на изпълнителното дело, поради настъпила перемпция, с изпълнителния
лист било образувано ново изпълнително дело по описа на ЧСИ **. Счита, че ищците
изчисляват сроковете съобразно ТР 2/2013г. от 26.06.2015г., с което било отменено
действието на Постановление №3/18.11.1980г. на Пленума на ВС. Извършената отмяна
обаче пораждала действие от датата на обявяване на Тълкувателното решение. Съгласно
ППВС №3/18.11.1980г. образуването на изпълнителното производство прекъсвало давността
, като тя спирала да тече през време на същото. Прилагането на даденото с Тълкувателното
решение тълкуване за период преди постановяването му имало за последица погасяването по
давност на дадени вземания, които били предмет на изпълнителни производства, но по тях
не са предприемани действия за период по-голям от този срок. Поради това давността се
считала изтекла с дата преди постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент ППВС. Поради даденото с отмененото ППВС и ТР тълкуване на правната норма
следвало да намери приложение и след отмяната на същото, когато спора се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото ТР се прилага от този момент за в бъдеще. В настоящия
случай нямало спор, че изпълнителното производство е образувано при действието на
ППВС №3/1980г. Давността е била спряна, като спирането й следва да се счита
преустановено от момента на обявяване на ТР №2/26.06.2015г. По този начин давността за
вземането е започнала да тече отново на 26.06.2015г. Предвид това, изпълняемото право и
правото на принудително изпълнение не били погасени. Следвало да се има предвид също
така, че по време на обявеното в страната извънредно положение за периода от 13.03.2020г.
до 13.05.2020г. давностните срокове спирали да текат.
Поради това, моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. В условията на евентуалност, в случай, че съда уважи предявения иск, прави
възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. На свой ред
претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед №1688/05.12.2011г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№1975/2011г. по описа на РС-Димитровград, съдът е разпоредил на длъжниците Н. П.
Б. и Р. Р. М., двамата живущи на адрес в Димитровград, бул.“*** да заплатят солидарно на
„Райфайзенбанк България“ЕАД сумата от 6824,16 лева- главница по договор за банков
кредит от 16.07.2008г. и Анекс №1/14.10.2009г. към него, сумата от 1678,40 лева-
просрочена редовна лихва за периода от 05.05.2010г. до 13.11.2011г., сумата от 216,80 лева-
просрочена наказателна лихва за периода от 05.06.2010г. до 13.11.2011г., сумата от 92,13
лева- просрочена лихва, съгласно чл.8.1 вр.чл.1.2 от Анекс №1/14.10.2009г. за периода от
15.06.2009г. до 13.10.2009г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 01.12.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от
176,23 лева- разноски по делото.
Въз основа на така издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК, на 05.12.2011г. РС-Димитровград издал Изпълнителен лист, съгласно който
осъдил Н. П. Б. и Р. Р. М. да заплатят на „Райфайзенбанк България“ЕАД горепосочените
суми.
С Молба от 28.12.2011г. на „Райфайзенбанк България“ЕАД е поискано от ЧСИ ** с
3
рег.№** да образува изпълнително дело срещу длъжниците Н. П. Б. и Р. Р. М.. Възлага на
ЧСИ да извърши опис и публична продан на притежавано от тях движимо и недвижимо
имущество; да наложи запор върху сметки на длъжниците в други банки в страната, както и
запор върху трудово или друго тяхно възнаграждение, както и други вземания от трети
лица. Представя горепосочения изпълнителен лист от 05.12.2011г., издаден от РС-
Димитровград по ч.гр.д.№1975/2011г., както и издадената по същото дело Заповед
№1688/05.12.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК. Във връзка с така подадената молба и изпълнителен лист ЧСИ ** е образувал
срещу двамата длъжници изп.дело №2012**0400004.
На 18.01.2012г. до длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение,като
същите са им били редовно връчени на 25.01.2012г. Наред с това, изискани са били справки
за регистрирани трудови договори, както и справки от ТД на НАП-Хасково, ОСЗГ-
Димитровград и ПП КАТ-Хасково. Със Запорно съобщение от 18.01.2012г. ЧСИ е наложил
запор върху трудовото възнаграждение на Р. Р. М. получавано от „**“АД. Същевременно,1
на 23.02.2012г. ЧСИ *** е поискал от Служба по вписванията –Димитровград да бъде
вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника Р. Р. М..
Видно от Молба от 06.01.2014г. до ЧСИ *** е, че той е бил уведомен от взискателя
„Райфайзенбанк България“ЕАД, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на
внземания от 03.01.2011г. и Конкретен договор за цесия от 12.12.2013г. Банката е
прехвърлила вземанията си към процесните двама длъжници в полза на „ЕОС
Матрикс“ООД.
Съгласно Молба от 17.01.2014г. от „ЕОС Матрикс“ООД, дружеството е уведомило
ЧСИ *** по горепосоченото изпълнително дело, че вземането по него му е било цедирано от
„Райфайзенбанк България“ЕАД. В тази връзка се иска „ЕОС Матрикс“ООД да бъде
конституирано по изпълнителното дело в качеството на взискател. С Постановление от
17.02.2014г. ЧСИ *** е конституирал ответника като взискател по изп.дело
№2012**0400004.
С Молба изх.№22651/21.10.2015г. „ЕОС Матрикс“ООД е поискало по
горепосоченото изпълнително дело да бъде насрочена дата за принудително изпълнение-
опис, оценка и публична продан на движими вещи в дома на длъжника Р. Р. М.. В тази
връзка, на 09.11.2015г. съдебният изпълнител е изпратил до двамата длъжници уведомления,
че на 16.12.2015г. от 14.00 часа ще пристъпи към принудително изпълнение по
изпълнителното дело , като насрочва извършване на опис на движими вещи на адрес в
Димитровград, ул.“Трети март“ 16-А-4. Уведомлението до Н. Б. е върнато в цялост с
отбелязване, че на 11.12.2015г. същият е отказал да го получи. На уведомлението до Р. М. е
направено отбелязване, че на адреса е намерен сина й Н. Б., който твърди, че майка му е в
чужбина и отказва да получи съобщението.
Видно от Протокол за опис на движимо имущество, на 16.12.2015г., в 14.00 часа, не е
извършил принудителни действия по отношение на двамата длъжници, поради отсъствието
им от адреса.
Съгласно Постановление от 26.09.2018г. на ЧСИ ***, изпълнителното производство
по изп.дело №2012**0400004 е прекратено, като са вдигнати наложените по него запори и
възбрани.
Видно от материалите, съдържащи се в изп.д.№2018**0400684 по описа на ЧСИ ** с
рег.№** и район на действие ОС-Хасково, с Молба от 02.11.2018г. „ЕОС Матрикс“ЕООД е
поискало от ЧСИ *** да образува изпълнително дело срещу длъжниците Н. П. Б. и Р. Р. М.,
като на същите бъдат изпратени покани за доброволно изпълнение. Иска се също така ЧСИ
да насрочи дата за оценка и опис на движими вещи на адреса на двамата длъжници. Във
връзка с искането за образуване на изпълнително дело е представен Изпълнителен лист от
05.12.2011г., издаден по ч.гр.д. №1975/2011г. на РС-Димитровград по отношение на Н. Б. и
Р. М.. Към молбата за образуване на изпълнително дело е представено Уведомление до
длъжниците за извършено прехвърляне на вземания, както и сключения между
4
„Райфайзенбанк България“ЕАД и „ЕОС Матрикс“ЕООД Приложение №1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Райфайзенбанк
България“ЕАД и „ЕОС Матрикс“ООД от 03.01.2011г., Конкретен договор за цесия
/прехвърляне на вземания/ от 26.06.2012г., сключен между същите страни. С Разпореждане
от 02.11.2018г. на ЧСИ *** е било образувано изп.д.№2018**0400684 срещу длъжниците Н.
П. Б. и Р. Р. М.. С Молба от 13.11.2018г. взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запор на
сметките на Н. П. Б. в „Уникредит Булбанк“АД, като това е било направено със запорно
съобщение от същата дата. . На същите са били изпратени Съобщения от ЧСИ от
14.11.2018г., с което те се уведомяват за образуваното изпълнително дело, както и че на
21.01.2019г. се насрочва опис на движими вещи в дома им. Това изпълнително действие
обаче в последствие било отменено, поради нередовно уведомяване на страните за него.
Съгласно писмо от ЧСИ *** от 26.11.2018г. до Служба по вписванията-Димитровград, по
образуваното изпълнително дело е наложена възбрана върху недвижим имот собственост на
длъжника Р. Р. М. в Димитровград, ул.“Трети март“ 16-А-4.
Видно от приложената по горепосоченото изпълнително дело Молба от 23.09.2020г.
дружеството-взискател е поискало от ЧСИ *** да наложи запор на сметките на Н. Б. в
„Юробанк България“АД, както и да насрочи дата за оценка и опис на движими вещи,
находящи се на адреса на длъжника Р. М..
Със Запорно съобщение от 21.06.2022г. ЧСИ *** е наложил запор върху банкови
сметки и други вземания на Н. Б. в „ОББ“АД. На същата дата до „Юробанк България“АД е
изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника Р. М.
На 12.07.2022г. РС-Димитровград е издал Обезпечителна заповед №10 по гр.д.
№842/2022г., с която е допуснал обезпечение на предявения иск с правно основание чл.439
от ГПК, предявен против Н. Б. и Р. М. като е спрял изпълнението по горепосоченото
изпълнително дело на ЧСИ **.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Безспорно установено по настоящото дело е, че по отношение на Н. П. Б. и Р. Р. М.
на 05.12.2011г. е бил издаден изпълнителен лист в полза на „Райфайзенбанк България“ЕАД.
Няма спор и относно обстоятелството, че във връзка с така издадения изпълнителен лист, по
искане на кредитора, е било образувано изп.д.№2012**0400004 по описа на ЧСИ ** с рег.
№**, което е прекратено на 26.09.208г. на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Не се спори
между страните относно това, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 03.01.2011г. и Конкретен договор за цесия от 12.12.2013г. първоначалния кредитор е
прехвърлил вземането си против двамата длъжници в полза на настоящия ответник „ЕОС
Матрикс“ООД, който е встъпил в правата на кредитор по горепосоченото изпълнително
дело. Безспорно установено е, че в последствие, след прекратяване на първото изпълнително
дело, по искане на настоящия ответник и въз основа на същия изпълнителен лист, срещу
длъжниците Н. Б. и Р. М. било образувано изп.дело №2018**0400684 по описа на ЧСИ **.
Спорно по делото е погасено ли е поради изтекла давност вземането на кредитора-
ответник към длъжниците Б. и М., прекъсната ли е била тази давност в хода на
изпълнителното производство по горепосочените две изпълнителни дела и дължат ли
ищците на ответника по изп.д.№ 2018**0400684 по описа на ЧСИ **, сумите визирани в
изпълнителен лист от 05.12.2011г.
Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като този иск може да се основава само на факти, настъпили след
5
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Доколкото ищците се явяват длъжници по изп.д.№ 2018**0400684 по описа на ЧСИ
**, като основават исковата си претенция на изтекла погасителна давност по отношение на
претендираното от взискателя вземане, факт настъпил след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, предявения иск се
явява допустим и няма пречка да бъде разгледан от съда.
С оглед спора между страните налице ли е изтекла погасителна давност за
претендираното от ответника вземане по образуваното против ищците изпълнително дело
№2018**0400684 по описа на ЧСИ **, съдът счита, че съгласно чл.116 б.“в“ от ЗЗД само
предприемането на действия за принудително изпълнение прекъсват давността и от всяко
прекъсване започва да тече нова давност. Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. В този смисъл давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по
възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ. Такива изпълнителни действия могат
да бъдат насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Същевременно, не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителният процес
давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемане на всяко действие за принудително изпълнение. В
този смисъл съдът намира, че с депозиране на молбата от 28.12.2011г. до ЧСИ ** за
образуване на изпълнително дело против двамата длъжници, в която изрично е направено и
искане за налагане на запор върху техни банкови сметки и трудово възнаграждение,
кредиторът е прекъснал погасителната давност за събиране на вземането си. След този
момент, ЧСИ *** е извършил и други действия във връзка със събиране на вземането на
„Райфайзенбанк България“ЕАД, с които е прекъсвал давността, а именно: На 18.01.2012г.
6
със Запорно съобщение ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на Р. Р. М.
получавано от „**“АД; На 23.02.2012г. ЧСИ *** е поискал от Служба по вписванията –
Димитровград да бъде вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника Р.
Р. М..
Действително тези изпълнителни действия са били извършени единствено по
отношение на длъжника Р. М., но давността по отношение на втория длъжник Н. Б., която е
започнала да тече от 28.12.2011г. също е била прекъсната с Молба изх.№22651/21.10.2015г.
от ответника и нов взискател по изпълнителното дело „ЕОС Матрикс“ООД, с която
дружеството е поискало по горепосоченото изпълнително дело да бъде насрочена дата за
принудително изпълнение- опис, оценка и публична продан на движими вещи в дома на
длъжника Р. Р. М.. В тази връзка следва да се има предвид, че макар и в молбата да се сочи
принудително изпълнение- опис, оценка и публична продан на движими вещи в дома на
длъжника Р. М., това искане засяга и втория длъжник Н. Б., доколкото задължението към
взискателя е солидарно дължимо. Наред с това, следва да се има предвид, че действително
собственик на процесното жилище е Р. М., но тя е майка на Н. Б., като видно от
приложените по делото справки за адресна регистрация и двамата са официално
регистрирани на адреса на същото. Именно поради това, че изпълнителните действия на
ЧСИ засягат едновременно и двамата длъжници, до тях едновременно са изпратени писма
от **, с които са уведомени, че на 16.12.2015г. в 14.00 часа съдебния изпълнител ще
пристъпи към принудително изпълнение по изпълнителното дело. Видно от приложените по
делото разписки за връчване на тези уведомления е, че ищецът Н. Б., който е бил открит на
адреса в Димитровград, бул.“*** на 11.12.2015г. е отказал да ги получи от призовкаря на
ЧСИ, като за майка си- длъжника Р. М. е посочил, че тя е в чужбина. Въпреки това, на
16.12.2015г., в 14.00 часа, ЧСИ *** е направил опит да извърши опис на движимо
имущество в жилището на двамата длъжници, но видно от съставения по този повод
Протокол от 16.12.2015г., принудителните действия не са били извършени, поради
отсъствие на длъжниците. Предвид това, съдът счита ,че с тези си действия както
взискателя, така и ЧКСИ *** са прекъснали погасителната давност по изпълнителното дело
преди изтичането на пет години от последното извършено по същото дело изпълнително
действие. От 16.12.2015г. е започнала да тече нова погасителна давност, която обаче е била
отново прекъсната с последващи изпълнителни действия. Срещу двамата длъжници, по
искане на ответното дружество, е било образувано изп.д.№2018**0400684 по описа на ЧСИ
** с рег.№** и район на действие ОС-Хасково. Молбата за образуване на новото
изпълнително дело е от 02.11.2018г., като в нея изрично е поискано ЧСИ да насрочи дата за
оценка и опис на движими вещи на адреса на двамата длъжници, т.е. в Димитровград,
бул.“***. На следващо място, взискателят повторно е прекъснал давността по делото и с
подадената до ЧСИ Молба от 13.11.2018г., с която се иска да бъде наложен запор на
сметките на Н. П. Б. в „Уникредит Булбанк“АД, като това е било направено със запорно
съобщение от същата дата. За пореден път давността по делото е била прекъсната и с Молба
от 23.09.2020г., с която дружеството-взискател е поискало от ЧСИ *** да наложи запор на
сметките на Н. Б. в „Юраобанк България“АД, както и да насрочи дата за оценка и опис на
7
движими вещи, находящи се на адреса на длъжника Р. М.. На последно място ЧСИ *** е
извършил изпълнителни действия, прекъсващи давността по делото, след като със Запорно
съобщение от 21.06.2022г. е наложил запор върху банкови сметки и други вземания на Н. Б.
в „ОББ“АД, а на същата дата до „Юробанк България“АД е изпратил запорно съобщение за
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника Р. Митева.
Предвид изложеното, съдът счита, че до прекратяване на изп.дело №2012**0400004
по описа на ЧСИ ** на 26.09.2018г. погасителната давност по отношение на вземането на
кредитора към ищците Н. Б. и Р. М. не е изтекла, тъй като същата е била прекъсвана преди
окончателно да изтече, съответно с искането на взискателя за опис, оценка и публична
продан на движими вещи от жилището собственост на Р. Р., както и с извършените от ЧСИ
на 16.12.2015г. изпълнителни действия.
След прекратяването на първото изпълнително дело, кредиторът въз основа на същия
изпълнителен лист е поискал образуването на ново такова- изп.дело №2018**0400684 по
описа на ЧСИ **. С молбата си за това от 02.11.2018г., взискателят изрично е поискал ЧСИ
да насрочи дата за оценка и опис на движими вещи на адреса на длъжниците Н. Б. и Р. М., с
което за пореден път прекъсва погасителната давност за вземането. След образуване новото
изпълнително дело против двамата длъжници давността по същото е била прекъсвана с
действия извършени както от взискателя- на 23.09.2020г., така и от ЧСИ на 21.06.2022г.
Предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни действия представлява
годно да прекъсне погасителната давност основание, като настъпилата перемпция по
първото изпълнително дело е без правно значение за прекъсването на давността.
На последно място, следва да се има предвид и обстоятелството, че първото
изпълнително дело №2012**0400004 по описа на ЧСИ ** е образувано преди постановеното
от ВКС Тълкувателно решение №2/26.05.2015г. по тълк.дело №2/2013г., с което се отменя
като загубило сила ППВС №3/18.11.1980г. Съгласно последното, образуването на
изпълнително производство прекъсва давността, като по време на самото изпълнително
производство давност не тече. Едва от 26.06.2015г. с ТР №2 е дадено различно разрешение,
като е прието, че изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност. С оглед
на това, от образуването на изп.дело №2012**0400004 по описа на ЧСИ ** до 26.06.2015г.
намира приложение ППВС №3/18.11.1980г. и погасителна давност не тече, независимо дали
има или не извършени изпълнителни действия. Началния момент от който започва да тече
погасителна давност е от 26.06.2015г., с оглед на което вземането би се погасило по давност
на 26.06.2020г. Това обаче не се е случило, тъй като през същия период взискателя и ЧСИ са
извършили описаните по-горе действия по изпълнителното дело, които прекъсват
погасителния давностен срок.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявения от ищците иск с правно основание
чл.439 от ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Доколкото ответното дружество не прави изрично искане за присъждане на
деловодни разноски, нито представя доказателства за направени такива, съдът не дължи
8
произнасяне в тази насока.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. П. Б., с ЕГН **********, и Р. Р. М., с ЕГН
**********, двамата от Димитровград, бул.“*** против „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Витоша, ж.к.“Малинова
долина“, ул.“Рачо П.- Казанджията“ №4-6, представлявано от **, иск с правно основание
чл.439 вр.чл.124 от ГПК, с който се иска съдът да признае за установено по отношение на
„ЕОС Матрикс“ЕООД, че Н. П. Б. и Р. Р. М. не му дължат вземанията по изпълнителен лист
от 05.12.2011г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК №1688/05.12.2011г. по ч.гр.д.№1975/2011г. на РС-
Димитровград, въз основа на който е образувано изп.дело №2018**0400684 по описа на
ЧСИ ** с рег.№** на КЧСИ с район на действие ОС-Хасково, както следва: 6824,16 лева
/шест хиляди осемстотин двадесет и четири лева и шестнадесет стотинки/ –главница по
Договор за банков кредит от 16.08.2008г., 1678,40 лева /хиляда шестстотин седемдесет и
осем лева и четиридесет стотинки/- просрочена редовна лихва за времето от 05.06.2010г. до
13.11.2011г., 92,13 лева /деветдесет и два лева и тринадесет стотинки/- просрочена лихва,
съгласно чл.8.1 във връзка с чл.1.2 от Анекс №1/14.10.2009г. за периода от 15.06.2009г. до
13.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2011г. до
изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 176,23 лева /сто седемдесет
и шест лева и двадесет и три стотинки/, поради погасяване на правото на принудително
изпълнение по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
9