по
НОХД № 32 / 2020 година
Производството е при хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
Повдигнато е
обвинение от Териториално отделение - Първомай на Районна прокуратура - Пловдив
против подсъдимия Т.А.А., ЕГН **********,***,
за това, че на 20.07.2019 година в град Първомай, област Пловдив, чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, е отнел чужди
движими вещи – един брой кафеварка, на стойност 1,00 лев, два броя тенджери от
цветен метал – мед, на обща стойност 10,00 лева и един брой бакърче от цветен
метал – мед, на стойност 5,00 лева, всичко на стойност 16,00 лева, от
владението на „***“ ЕООД, град Пловдив, без съгласие на ръководството, с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка
с чл. 194, ал. 1 от НК.
Граждански иск не е предявен
за съвместно разглеждане в наказателното производство.
Прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото обвинение и счита, че подсъдимият е извършил
престъплението, предмет на делото, при пряк умисъл с желани и настъпили обществено
опасни последици, установено от събраните по делото доказателства при фактическата
обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.
Изтъква,
че, въпреки ниската стойност на отнетото имущество, кражбата не представлява маловажен
случай, поради квалифициращия признак на деянието по т. 3 на чл. 195, ал. 1
от НК, а още по-малко малозначителен такъв,
защото подсъдимият е многократно осъждан за умишлени престъпление от общ
характер, като е търпял реално наложени му наказания лишаване от свобода, а към момента на извършване на кражбата, предмет на настоящото дело,
спрямо него има висящо и друго
наказателно производство, също за кражба.
При определяне на наказанието намира, че следва да се вземат
предвид като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанието и оказаното
съдействие на досъдебното и в съдебното производство за разкриване на
обективната истина и ниската стойност на отнетото имущество, а като отегчаващи
– предишните осъждания.
Предлага да бъде
наложено наказание по чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК и
във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК (намалено с 1/3, предвид реда, по който се
разглежда делото) лишаване от свобода
в размер около минимума на съответно предвиденото в посочения текст от НК, а
алтернативно – във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, ако Съдът счете наличие
на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, което
наказание да се търпи реално при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква
Б от ЗИНЗС.
Моли подсъдимият да бъде
осъден да заплати направените по делото разноски, а за вещественото
доказателство – чифт обувки (маратонки) с надпис NIKE, черни на цвят, с надпис на подметката AIRMAX, намиращи се на съхранение в
РУ на МВР - Първомай, счита, че няма пречка да бъдат върнати на собственика Т.А.А..
Служебният защитник адвокат
Н.З.И. *** се присъединява изцяло към становището на Държавното обвинение и с
оглед на направените самопризнания и отказа за събиране на други доказателства
моли за наказание в минимален размер, което намира за възможно най-доброто за
подзащитния му и най-справедливо за неговото положение.
Подсъдимият Т.А.А. се
присъединява към адвоката си, признава изцяло вината си и фактите в
обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК,
като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти; изразява
съжаление за постъпката си и дава обещание да не повтаря деянието си.
Съдът след проверка
на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Т.А.А.
е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен,
с основно образование, неработещ, с адрес: ***
Същият
до момента е осъждан със седем
влезли в сила съдебни акта, както следва:
1. Със Споразумение от 11.10.2000
година по НОХД № 296 / 2000 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 11.10.2000
година, за извършено на 08.09.2000 година престъпление по чл. 197, т. 3 във
връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20,
ал. 2 от НК му е определено наказание глоба
в размер на сто лева.
2. С Присъда № 16 / 13.02.2002
година по НОХД № 1614 / 2001 година на Окръжен съд - Пловдив, влязла в сила на 18.03.2002
година, за извършено на 11.04.2001 година престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК
му е наложено наказание лишаване от
свобода в размер на една година при първоначален общ режим, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което
лицето е задържано, считано от 13.04.2001
година.
Видно
от Справка рег. № И-2782 / 24.02.2020 година от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието, подсъдимият търпи
наказанието в Затвора - Пловдив от 10.10.2001 година (с начало 13.04.2001
година) до 12.04.2002 година, когато е освободен по изтърпяване.
3. Със Споразумение № 3 /
14.02.2005 година по НОХД № 34 / 2005 година на Районен съд - Първомай, влязло
в сила на 14.02.2005 година, за извършено на 24.03.2004 година престъпления по чл.
196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1
във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК му е определено наказание лишаване от свобода в размер на една
година при първоначален строг режим.
4. Със Споразумение № 7 /
29.04.2005 година по НОХД № 221 / 2004 година на Районен съд - Първомай, влязло
в сила на 29.04.2005 година, за извършено през лятото на 2003 година
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с
чл. 29, ал. 1, буква А от НК му е определено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца при
първоначален строг режим.
С
Протоколно определение от 20.05.2005 година по ЧНД № 87 / 2005 година на Районен
съд - Първомай, влязло в сила на 07.06.2005 година, на основание чл. 25, ал. 1
във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наложените санкции по НОХД № 34 / 2005 година и НОХД № 221 / 2004 година и е
определено едно общо най-тежко наказание лишаване
от свобода в размер на една година при първоначален строг режим, като на основание чл. 25, ал.2 от НК е приспадната
изтърпяната част от наказанието по НОХД № 34 / 2005 година, считано от
привеждането му в изпълнение на 17.02.2005 година.
Видно
от Справката от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, писмо от
пенитенциарно заведение и отбелязванията в бюлетините за съдимост, общото наказание
е изтърпяно в Затвора - Пловдив от 17.02.2005 година до 27.12.2005 година (с
помощта на 1 месец и 19 дни от работа), когато лицето е освободено.
5. С Присъда № 48 / 11.03.2005
година по НОХД № 701 / 2004 година на Окръжен съд - Хасково, изменена с Решение
№ 155 / 15.06.2005 година по ВНОХД № 204 / 2005 година на Апелативен съд -
Пловдив, оставено в сила с Решение № 242 / 16.03.2006 година по КД № 583 / 2005
година на Върховния касационен съд, влязла в сила на 16.03.2006 година, за
извършено на 05.08.2002 година престъпление по чл. 124, ал. 3, предложение 2
във връзка с ал. 1, предложение 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода
в размер на три години при първоначален строг режим.
6. Със Споразумение № 18
/ 10.04.2006 година по НОХД № 84 / 2006 година на Районен съд - Първомай,
влязло в сила на 10.04.2006 година, за извършено на 17.11.2004 година
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4
във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А във връзка с
чл. 26, ал. 1 от НК му е определено наказание лишаване от свобода в размер на две години при
първоначален строг режим.
С
Протоколно определение № 50 / 05.05.2006 година по ЧНД № 86 / 2006 година на Районен
съд - Първомай, влязло в сила на 23.05.2006 година, на основание чл. 25, ал. 1
във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наложените санкции по НОХД № 34 /
2005 година, НОХД № 221 / 2004 година, НОХД № 701 / 2004 година и НОХД № 84 / 2006
година и е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на три години при
първоначален строг режим, като на основание чл. 25, ал.2
от НК са приспаднати изцяло определеното общо наказание по ЧНД № 87 / 2005
година и изтърпяната част от наказанието по НОХД № 701 / 2004 година, считано
от 20.04.2006 година.
Видно
от Справката от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, писмо от
пенитенциарно заведение и отбелязванията в бюлетините за съдимост, общото наказание
е изтърпяно в Затвора - Пловдив от 20.04.2006 година до 02.11.2007 година (с
помощта на 5 месец и 15 дни от работа), когато лицето е освободено.
7. Със Споразумение № 38
/ 19.09.2014 година по НОХД № 149 / 2014 година на Районен съд - Първомай,
влязло в сила на 19.09.2014 година, за извършено на 05.09.2014 година
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предложение 1 във връзка с чл. 20, ал. 2
във връзка с ал. 1 от НК му е определено наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца при
първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип, като на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с
ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което лицето е задържано по
Закона за МВР, считано от 05.09.2014
година до 06.09.2014 година.
Видно от Справка рег.
№ И-2782 / 24.02.2020 година, Писмо рег. № 225 / 2014 / 29.01.2015 година на
пенитенциарното заведение и отбелязването в бюлетина за съдимост, подсъдимият
търпи наказанието в Затвора - Пазарджик от 01.10.2014 година (с начало 29.09.2014
година) до 28.01.2015 година (със зачетен 1 ден задържане), когато е освободен
по изтърпяване.
Търговецът „***”
ЕООД - Пловдив с управител и едноличен собственик на капитала А.Д.А. стопанисва
пункт за изкупуване на черни и цветни метали на
улица ***. Обектът представлява ограден с висока метална ограда имот, в който
има изградена метална конструкция – 5 х 2,5 м навес, и са разположени два
метални фургона – единият, с остъкление на него, ползван от служителите за
работно офис помещение, а другият – за съхранение на цветни метали.
Стопанисваната в град Първомай от „***” ЕООД база е с
работно време от 08:00 часа до 17:00 часа от
понеделник до петък, като в периода, когато не функционира, се пази по месечен
абонамент със сигнално-охранителна техника, а към инкриминирания период там работят
Н.К.В. –
закупчик, и З.К. – общ работник.
След края на работния ден на 19.07.2019 година (петък) Н.В. заключва двата фургона, издава ги на охранителното дружеството за
наблюдение, заключва портала на базата и двамата със си З.К. си тръгват.
През деня на 20.07.2019 година (събота) подсъдимият отива до пункта, за да предаде метални отпадъци за скрап, но обектът не работи.
Тогава Т.А. решава да влезе вътре и в случай, че открие нещо ценно, да
го открадне и продаде другаде. Входната врата към базата е заключена, но
подсъдимият прескача оградата и се озовава в двора. Там иска да проникне в офис
фургона с идеята, че е по-вероятно вътре да открие нещо, което си заслужава да
вземе, и с намерен на място предмет (неустановен по делото) опитва да разбие
бравата на вратата но не успява, а само я чупи. Обаче му се отдава да отвори един
от прозорците в предната част на фургона – повдига вътрешното заключващо резе, и
оттам прониква в помещението. Вижда на бюро във вътрешността малък монетник и
го изсипва, но там има само дребна сума и подсъдимият не я прибира. Не намира други
ценни вещи и излиза по обратния път.
Навън се оглежда, търси в двора и в близост до вратата на фургона, от
който излиза, забелязва чувал с метални предмети. Взема от него една кафеварка, две
медни тенджери и едно медно бакърче и тъй като не
намира нищо друго ценно из района на базата, я напуска отново през оградата, а
по-късно продава откраднатото на непознато лице в квартал „Столипиново“ на град Пловдив.
Към 16:00 часа на
инкриминираната дата се задейства алармата на пункта и обектът е посетен от
служител на охранителното дружество, който установява отворения прозорец на
офис фургона и сигнализира началниците си, а те му казват да се прибира и че ще
уведомят за случая, но нито на закупчика в базата, нито на управителя на „***”
ЕООД е съобщено за инцидента.
Около 08:00 часа на 22.07.2019
година (понеделник) Н.В. и З.К. идват на работа и констатират отворения прозорец на работния си
фургон и разхвърляни около него из базата инструменти на общия работник. При приближаване до
фургона закупчикът забелязва побитости по входната врата – следи от опит за
разбиване на бравата, отключва и влиза в помещението, в което вижда обърнатия
монетник с изсипано съдържание на бюрото, но не установява липса на пари; не
констатира и липса на други вещи от вътрешността на фургона.
За случая В. уведомява
А. и охранителната фирма, след което с колегата си К. оглеждат двора и виждат, че от чувала до служебния им фургон са взети
кафеварката,
медните тенджери и медното бакърче и тогава са
уведомени и органите на РУ на МВР - Първомай.
От пристигналите на
място орани на реда е извършен оглед на местопроизшествие, при който от
вътрешността на ползвания за работно помещение фургон (от стол) е иззет
отпечатък от подметка на обувка.
Проведени са оперативно-издирвателни
мероприятия и няколко дни по-късно е установен извършителят на
деянието, който признава за извършената кражба и доброволно предава носените от
него на 20.07.2019 година обувки – чифт черни маратонки NIKE с
надпис AIRMAX на подметките.
В хода на
разследването е изготвена съдебно-трасологическа експертиза, от чието
заключение се установява, че:
§ иззетата с протокола
за оглед на местопроизшествие следа от подметка на обувка най-вероятно е
оставена от дясната маратонка на доброволно предадения от подсъдимия чифт
такива спортни обувки;
§ липсата на достатъчно
частни признаци в следата не позволява провеждане на идентификационно
изследване и даване на категорично заключение.
От
заключението на назначената по делото стоково-оценъчна експертиза се констатира,
че общата стойност на инкриминираните вещи към датата на
деянието по средни цени на вторичния пазар е в размер
на 16 (шестнадесет) лева.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и
категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени
доказателства: справка от Търговски регистър и
регистър на ЮЛНЦ за „***” ЕООД - Пловдив (л. 17 от делото, л. 40 - л. 41 от досъдебното
производство), справка за съдимост с приложени
бюлетини по предишни осъждания на, протоколи по чл. 306 от НПК, справка от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” при Министерство на правосъдието и писма от
Затвора - Пловдив,
Затвора - Пазарджик за правното положение на подсъдимия (л.
21 - л. 45 от делото),
справка от деловодната програма за НОХД № 183 / 2019 година (л. 46 - л. 47 от
делото), характеристична справка (л. 14 от
досъдебното производство), протокол за оглед на местопроизшествие с приложен
фотоалбум (л.
15 - л. 26 от досъдебното производство), Протокол № 579 / 08.08.2019 година за
извършена съдебно-трасологична експертиза (л. 31 - л. 34
от досъдебното производство), стоково-оценъчна експертиза (л. 37 от
досъдебното производство), протокол за доброволно предаване (л.
51 от досъдебното производство), приемо-предавателни протоколи (л. 52, л. 53 от
досъдебното производство), от обясненията на подсъдимия, дадени в
качеството им на обвиняем на досъдебното производство (л. 8 от дознанието), от показанията
на свидетелите (л. 27, л. 28 от досъдебното производство) и от вещественото
доказателство – всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 и чл.
284 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.
Съдът приема за безспорно установени изложените в Обвинителния
акт обстоятелствата и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно
заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни,
писмени и веществени доказателства, които са обективни и взаимнодопълващи се и въз
основа на чието логическо единство се установява в цялост гореизложената
фактическа обстановка.
Всяка от
експертизите се кредитира от настоящата инстанция като компетентно изготвена с
необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от
страните и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.
При
обсъждането на събраните по делото доказателствени материали, сочени по-горе, настоящата
инстанция не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства,
включени в предмета на доказване.
Отчита
се, че съдебно-трасологическата експертиза указва вероятност, а не
категоричност намерената и иззета с протокола за оглед на местопроизшествие
следа от дясна маратонка да е оставена от Т.А., но съпоставено с
останалите доказателства това обстоятелство не навежда съмнения, разколебаващи
вътрешната убеденост у настоящия състав за виновно извършеното от подсъдимия
деяние.
При така
установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че
с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от
състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка
с чл. 194, ал. 1 от
НК, тъй като на 20.07.2019 година в град Първомай, област Пловдив, чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, отнема чужди
движими вещи: кафеварка на стойност 1,00 лев, две тенджери от цветен метал
(мед) на обща стойност 10,00 лева и бакърче от цветен метал (мед) на стойност 5,00
лева – всичко на обща стойност 16,00 лева, от владението на „***” ЕООД - Пловдив, без съгласие на ръководството, с
намерение противозаконно да ги присвои.
От
обективна страна
с действията си подсъдимият реализира признаците от състава на престъплението кражба,
тъй като с присвоително намерение отнема посочените движими от ощетеното
юридическо лице, без съгласието на ръководството му, като прекъсва владението му
върху тях и успява да установи своя фактическа власт.
Особеност в случая е,
че при извършване на престъплението подсъдимият чупи бравата на офис фургона, но
прониква в него от друго място – през прозореца с повдигане на резето, а отнема
инкриминираните вещи отвън на помещението. Този факт, обаче, не се отразява на
квалификацията на деянието с оглед на предварителната цел противозаконно да
бъде присвоена каквато и да е ценна за подсъдимия чужда вещ и изпълнението на
неправомерните действия по повреждането са във връзка с постигането на престъпния
резултат.
От
субективна страна
престъплението е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици – подсъдимият съзнава общественоопасния характер на стореното от
него, предвижда и иска настъпването на общественоопасните последици и ги
постига.
С оглед
на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия
престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи
неговото наказание, предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по
чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства се отчитат предишните осъждания на подсъдимия и че
срещу него е налице още едно висящо наказателно производство (НОХД № 183 / 2019
година по описа на Районен съд - Първомай), отново за кражба; нещо повече –
откраднатите вещи, предмет на настоящото дело, са оставени на открито и макар и
в ограден двор на ощетения търговец, те не са заключени в някой от охраняваните
със СОТ фургони, т.е. според настоящия състав вещите са оставени без постоянен
надзор и кражбата на подсъдимия е извършена и при хипотезата на т. 2 от ал. 1 на
чл. 195 от НК. Тези обстоятелства и квалификацията на деянието съгласно
Обвинителния акт сочат на невъзможност престъплението да се определи като маловажен
случай, нито като малозначителен, въпреки изключително ниската
стойност на откраднатото. Тя, обаче, е смекчаващо отговорността обстоятелство,
както и съдействието на подсъдимия с признаването на вината и подробно описание
при предварителното разследване на механизма на стореното от него за разкриване
на обективната истина.
Тези смекчаващи
отговорността обстоятелства, макар и немногобройни, настоящата инстанция счита
за изключителни, особено първото от посочените, за което и най-лекото,
предвидено в специалната разпоредба на Наказателния кодекс наказание, би се
оказало несъразмерно тежко, ако се определи при условията на чл. 54, ал. 1 от НК.
С оглед
на горното Съдът намира, че на Т.А. за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК следва да се
наложи наказание във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК към минимума на
предвиденото по чл. 39, ал. 1 от НК, а именно лишаване от свобода в размер на четири месеца.
В
съответствие с чл. 57, ал. 1, т. 2, буква Б от ЗИНЗС това наказание следва да
се търпи при първоначален строг режим, тъй като не са изтекли повече от
5 години от изтърпяване на предходно наложеното наказание лишаване от свобода, което не е отложено на основание чл. 66 от НК.
Така определеното
наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от
него деяние, на семейното и имотното му състояние и би постигнало своята
поправяща и превъзпитаваща роля.
Причини за извършване на деянието –
незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата
собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.
Подбуди – користни.
На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият Т.А.А. следва да заплати в
полза на Областна дирекция на МВР - Пловдив сумата от общо 176 (сто седемдесет
и шест) лева за експертизи на досъдебното производство – 56 (петдесет и шест) лева за оценъчна
и 120 (сто и двадесет) лева за трасологическа.
Намиращото се на съхранение в РУ на МВР - Първомай веществено доказателство – чифт черни
обувки (маратонки) с надпис NIKE и обозначения AIRMAX на
подметките – следва да се върне на подсъдимия.
По гореизложените
съображения Съдът постанови присъдата.
Районен съдия: (п)
СЗ / МИ
