РЕШЕНИЕ
№ 657
гр. гр. Хасково, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20235640100271 по описа за 2023 година
Предявени са от Д. В. Д. с ЕГН:********** от с.************* със съдебен
адрес гр.Хасково, ул.************* адв.Л.Г., против ОД на МВР-Хасково, с адрес
гр.Хасково, бул.“България“ №85, представлявана от ВПД директор ст.комисар Ч.Г.,
обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на
труда /КТ/.
Иска се признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено
със заповед №2723-251/24.01.2023г. за прекратяване на трудовото му правоотношение
като техник, механик /технически контрол на МПС в група ******************* в
сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР-Хасково,
считано от датата на връчване на заповедта, а именно от 25.01.2023г.
Ищецът останал недоволен от заповедта, поради което обжалва същата с
оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Не били налице фактическите и
правни основания за нейното издаване, нито били налице твърдените нарушения, с
оглед на което следвало да бъде отменена.
Твърди, че обжалваната заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание
"уволнение" била издадена само и единствено, за да бъде прекратено трудовото му
правоотношение в нарушение на разпоредбите на КТ, като се целяло заобикаляне на
същите, както и превратно упражняване на властнически правомощия в трудовите
правоотношения между страните.
Предвид гореизложеното се иска отмяна на атакуваната заповед като неправилна
и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и в разрез на
процесуалните правила за нейното издаване. Иска се възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност и осъждане на ответника да заплати
обезщетение за времето, през което ищецът останал без работа поради уволнението в
размер на 6 брутни трудови възнаграждения в общ размер на 8269,31лв. за периода от
25.01.2023г. до 25.07.2023г., ведно със законната лихва то подаване на исковата молба
в съда - 08.02.2023г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на
1
направените по делото разноски.
Ответникът не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва исковата молба,
като я счита за неоснователна.
Поради тези съображения моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят
предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед от 24.01.2023г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение в МВР – *********** в
група „************* в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“
при ОДМВР-Хасково, считано от датата на връчване на заповедта. Видно от
отбелязването на самата заповед същата е връчена на ищеца срещу подпис на
25.01.2023г.
От представеното удостоверение, издадено от ТД-Пловдив на НАП на
26.07.2023г., се установява, че няма данни за регистрирани трудови договори на името
на ищеца за периода от 25.01.2023г. до 26.07.2023г.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът
назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като
компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице изчислява размера
на обезщетението по чл.225 от КТ на сумата от 8126,76лв. в брутен размер при пълен
отработен предходен месец, в който работникът или служителят е отработил всички
работни дни и като втори вариант изчислява същото на сумата от 8269,31лв. Във
втория вариант вещото лице изчислява обезщетението, когато работникът или
служителят не е отработил пълен работен месец, БТВ по чл.228 от КТ се определя,
като полученото среднодневно БТВ се умножи по броя на работните дни за същия
месец.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи досежно основателността на предявените искове:
С обжалваната в настоящото производство заповед, издадена на 24.01.2023г., е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца, считано от датата на връчване на заповедта. Видно от
самата заповед, в същата е отбелязано, че е връчена 25.01.2023г. срещу подпис на
ищеца.
Съдът намира така издадената заповед за налагане на наказание „дисциплинарно
уволнение“ на ищеца за незаконосъобразна. Преди налагане на дисциплинарното
наказание работодателят е длъжен да поиска обяснения от работника/служителя за
констатираните нарушения на трудовата дисциплина на основание чл.193 от КТ, както
и да събере и оцени посочените от последния доказателства. В настоящия случай
работодателят е изпълнил така вмененото му задължение от законодателя, като от своя
страна ищецът по делото е дал такива обяснения и то в писмен вид. Оспорванията на
ищцовата страна касаят сроковете, предвидени от законодателя за налагане на
дисциплинарно наказание. Ищецът твърди, че атакуваната заповед за уволнение е
издадена след изтичане на предвидения срок в чл.194 от КТ, тъй като работодателят я
постановил след настъпване на давността за налагане на дисциплинарно наказания.
Още повече, че това било упоменато от самият работодател в процесната заповед по
отношение на първите три от общо четирите описани нарушения в нея. Съдът намира
за основателни тези възражения на ищцовата страна, тъй като самият работодател в
своята заповед отразява изрично, че не следва да се търси дисциплинарна отговорност
за датите 13.02.2020г., 09.03.2020г. и 11.08.2021г., тъй като е изминала една година от
2
извършване на Д.ията и съответно работникът не е наказан за тях. В същото време
работодателят налага най-тежкото дисциплинарно наказание, предвидено в чл.188 от
КТ, а именно уволнение за едно единствено нарушение на трудовата дисциплина,
извършено на 25.01.2022г. Дори да се приеме, че на тази дата, за която не е настъпила
погасителна давност за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца, същият
е извършил описаното в процесната заповед нарушение на трудовата дисциплина,
съдът счита, че така наложеното най-тежко наказание се явява несъразмерно с тежестта
на нарушението. Доколкото по делото няма данни за наличие на други наказания,
наложени преди това на ищеца и предвид факта, че в конкретния случай е
санкциониран за извършено едно нарушение на трудовата дисциплина, следва извода
за несъразмерност на наложеното наказание с извършеното нарушение. От събраните
по делото доказателства не се изяснява нито с категоричност наличието на извършено
нарушение на трудовата дисциплина, нито наличието на настъпили вреди от това Д.ие
на ищеца.
Предвид гореизложените съображения съдът намира за основателен предявения
иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ и счита, че следва да се отмени
атакуваната заповед, с която на ищеца е наложено дисциплинарното наказание
„уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение с ответника.
С оглед основателността на иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ съдът
намира за основателни и предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от
КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
************* в група ************* към сектор „ПП“ на ОД на МВР-Хасково и за
заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ за оставане без работа поради незаконно
уволнение, предвид техния акцесорен характер спрямо главния иск.
По безспорен начин се установи, че прекратяването на трудовия договор на
ищеца е извършено незаконосъобразно, както и че поради незаконното уволнение е
останал без работа в продължение на шест месеца. От представеното удостоверение,
издадено от НАП – ТД-Пловдив, се установява, че няма данни за сключен от ищеца
трудов договор след уволнението му от ответника за периода от 25.01.2023г. до
26.07.2023г. В тази връзка следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
обезщетение по чл.225 от КТ в размер на шестмесечния размер на получаваното от
него брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец. Досежно размера на
обезщетението съдът кредитира депозираното от вещото лице заключение, от което
констатира, че дължимото обезщетение възлиза на сумата от 8269,31лв., тъй като
ищецът не е отработил пълен работен месец преди прекратяване на трудовото му
правоотношение, поради което БТВ по чл.228 от КТ се определя, като полученото
среднодневно БТВ се умножи по броя на работните дни за същия месец. Ето защо,
следва да бъде присъдено обезщетение по реда на чл.225 от КТ на ищеца в поискания
размер от 8269,31лв.
Следва на ищеца да се присъдят направените по делото разноски в размер на
2600лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно уважените искови претенции.
С оглед изхода на делото следва да бъде осъден ответника да заплати и по сметка
на РС-Хасково държавна такса в размер на 430,77лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно извършеното със заповед №272з-251/24.01.2023г. на
директора на ОД на МВР-Хасково, прекратяване на трудовото правоотношение на Д.
3
В. Д. с ЕГН:********** от с.************* на длъжността ************* в група
„************* в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при
ОДМВР-Хасково, чрез налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“, като
ОТМЕНЯ заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение и е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д. В. Д. с ЕГН:********** на заеманата преди прекратяване
на трудовото правоотношение длъжност ************* в група „************* в
сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково, с адрес гр.Хасково, бул.“България“ №85,
представлявана от ВПД директор ст.комисар Ч.Г., да заплати на Д. В. Д. с
ЕГН:********** от с.************* обезщетение на основание чл.225 от КТ в размер
на 8269,31лв. за периода от 25.01.2023г. до 25.07.2023г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска – 08.02.2023г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 2600лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково, с адрес гр.Хасково, бул.“България“ №85,
представлявана от ВПД директор ст.комисар Ч.Г., да заплати по сметка на РС-Хасково
държавна такса в размер на 430,77лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен
срок от датата на обявяването – 25.10.2023г.
Съдия при Районен съд – Хасково: /П/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: А.Б.
4