РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД П.

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№  ................

 

гр. П.,  …………….. 2013 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД П., І отделение, І състав в публично заседание на трети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                                                                                  

при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 960 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК, във връзка с чл. 226 от АПК.

2. Образувано е по жалба на “ТЕРА ГРУП” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. “Л.К.” № 2, ет. 4, ЕИК: *********  представлявано от управителя Я.И.Х., против Ревизионен акт № ********* от 05.05.2010 г., издаден от В.К.К., на длъжност инспектор по приходите при Териториална Дирекция на Национална Агенция за приходите, гр. П., в частта му потвърдена с Решение № 499 от 08.07.2010 год. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” гр. П., при Централно Управление на Национална агенция по приходите.

Поддържат се доводите за незаконосъобразност на административния акт в оспорената част и се иска неговата отмяна от Съда. Твърди се, че е налице несъответствие по отношение на административния адрес, на който се намира склада на предходния доставчик “Щърбев Трейд” ЕООД. Сочи се, че валидната регистрация на фискалното устройство на доставчика “Прима 1” ЕООД е без значение по отношение на извода, че в случая са осъществени доставки между двете дружества. Оспорват се изводите за липса на материално-техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на процесните доставки. Поддържа се че по отношение на доставките от “Прима 1” ЕООД и “Кари Трейд – 6704” ЕООД са налице формалните изисквания на закона за да се признае процесното право на данъчен кредит.

Иска се отмяна на оспорения ревизионен акт, като се присъдят сторените разноски по производството.

3. Национална агенция за приходите, Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” П., чрез процесуалният си представител юрк. Коева е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи съдържащи се в оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция “ОУИ” гр. П..

 

ІІ. За процедурата :

4. Със Заповед № 901795 от 18.11.2009 г. на началник сектор “Ревизии и проверки” в дирекция “Контрол” при ТД на НАП - П. е възложено извършване на ревизия на жалбоподателя с обхват задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.06.2009 г. – 31.12.2009 г., както и ревизия по КСО за периода 08.06.2006 г. – 31.12.2008 г. С Предложение от 05.02.2010 г. на ръководителя на ревизиращия екип е поскана промяна на обхвата на извършвана ревизия, което е сторено със ЗВР № 1000434 от 08.02.2010 г. Така определения предметен обхват на ревизията е следния: - корпоративен данък за периода 08.06.2006 г. – 31.12.2008 г.; данък по чл. 34, 35, 36 от ЗКПО за периода 08.06.2006 г. – 31.12.2006 г.; данък по чл. 194, 195, 204 от ЗКПО за периода 01.01.2007 г. -31.12.2008 г.; данък по чл. 36, 38, 40 от ДОДФЛ за периода 08.06.2006 г. – 31.12.2006 г.; данък по чл. 42/49 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2008 г.; данък по чл. 37, 38, 43 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 г. – 3112.2008 г.; данък върху добавената стойност за периода 01.06.2009 г. – 31.12.2009 г.; вноски за държавно обществено осигуряване за периода 08.06.2006 г. – 31.12.2008 г.; вноски за здравно осигуряване за периода 08.06.2006 г. – 31.12.2008 г.; вноски за ДЗПО за професионален пенсионен фонд за периода 08.06.2006 г. – 31.12.2008 г.; вноски за ДЗПО за универсален пенсионен фонд за периода 08.06.2006 г. – 31.12.2008 г.; вноски за фонд гарантирани вземания на работници и служители по несъстоятелност за периода 08.06.2006 г. – 31.12.2008 г. Срока за извършване на ревизията е съответно продължен със ЗВР № 1000603 от 18.02.2010 г.

С оглед делегирането на правомощия по чл.112 ал. 1 и чл.119 ал.2 от ДОПК са представени Заповеди № РД–09-1 от 03.01.2007 г. и № РД–09-1 от 04.01.2010 г.

В срока по чл.119 ал.3 от ДОПК е съставен РД № 1000603 от 06.04.2010 г. Въз основа на доклада и на Заповед № К 1000603 от 06.04.2010 г. е постановен процесния Ревизионен акт № ********* от 05.05.2010 г.

Ревизионния акт е бил обжалван пред Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” гр. П., който с решението си е потвърдил същия изцяло.

5. Така породеното и съответно упражнено от дружеството право на жалба е сложило начало на съдебно производство по административно дело № 1621 по описа на Административен съд П. за 2010 г. С Решение № 1184 от 28.06.2011 г., първоинстанционния съд е отхвърлил изцяло, жалбата на “ТЕРА ГРУП” ООД срещу РА № ********* от 05.05.2010 г.

По повод, съответно подадена касационна жалба е сложено в ход, производството по адм. дело № 12208 по описа на Върховния административен съд за 2011  г. С Решение № 3892 от 19.03.2012 г., касационната инстанция е отменила решението на първоинстанционния съд в частта с която, е отхвърлена жалбата на търговското дружество, срещу РА № ********* от 05.05.2010 г., в частта му с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 52800.00лв., за отчетен период м. юни 2009 г., по 14 бр. данъчни фактури, издадени от “Прима 1” ЕООД, както и в размер на 25004.04лв., за отчетен период м. юли 2009 г., по три броя данъчни фактури, издадени от “Кари Трейд – 6704” ЕООД.

В тази част, делото е върнато за ново разглеждане, като указанията са били в хода на новото производство, към доказателствата по делото да се приобщят и преценят, ревизионните актове, съставени на двамата преки доставчици с оглед еднаквото третиране на данъчните субекти по отношение на задълженията им към бюджета, произтичащи от едни и същи правоотношения.

6. При това положение, следва на първо място отново да се констатира, че жалбата по повод на която е образувано съдебното административно производство е допустима.

Следва също така, да приеме, че оспорения административен акт е издаден от снабден с необходимите правомощия орган и е обективиран в предвидената за това форма. Не се констатират нарушения на административно производствените правила при неговото постановяване.

 

ІІІ. За фактите :

7. В хода на ревизията, органът по приходите е установил, че дружеството жалбоподател е упражнило право на пълен данъчен кредит по фактури : № 555 от 10.06.2009 г., с предмет „стиропор – 5000листа“, данъчна основа 17500.00лв. и ДДС в размер на 3500.00лв. ; № 556 от 10.06.2009 г., с предмет „стиропор – 5000л.“, данъчна основа 17500.00лв. и ДДС в размер на 3500.00лв. ; № 557 от 10.06.2009 г., с предмет „стиропор – 5000л.“, данъчна основа 17500.00лв. и ДДС в размер на 3500.00лв. ; № 558 от 11.06.2009 г., с предмет „стиропор – 5000л.“, данъчна основа 17500.00лв. и ДДС в размер на 3500.00лв. ; № 559 от 11.06.2009 г., с предмет „стиропор – 5000л.“, данъчна основа 17500.00лв. и ДДС в размер на 3500.00лв. ; № 560 от 11.06.2009 г., с предмет „стиропор – 5000л.“, данъчна основа 17500.00лв. и ДДС в размер на 3500.00лв. ; № 561 от 12.06.2009 г., с предмет „арматурно желязо – 2000кг.“, данъчна основа 4000.00лв. и ДДС в размер на 800.00лв. ; № 562 от 12.06.2009 г., с предмет „фибран – 2см. – 5000листа“, данъчна основа 24500.00лв. и ДДС в размер на 4900.00лв. ; № 563 от 12.06.2009 г., с предмет „фибран – 3см. – 2500л.“, данъчна основа 18000.00лв. и ДДС в размер на 3600.00лв. ; № 564 от 12.06.2009 г., с предмет „фибран – 3см. – 2500л.“, данъчна основа 18000.00лв. и ДДС в размер на 3600.00лв. ; № 565 от 12.06.2009 г., с предмет „фибран – 3см. – 2500л.“, данъчна основа 18000.00лв. и ДДС в размер на 3600.00лв. ; № 566 от 13.06.2009 г., с предмет „фибран – 4см. – 2500л.“, данъчна основа 23000.00лв. и ДДС в размер на 4600.00лв. ; № 567 от 13.06.2009 г., с предмет „фибран – 4см. – 2500л.“, данъчна основа 23000.00лв. и ДДС в размер на 4600.00лв. и № 568 от 13.06.2009 г., с предмет „фибран – 5см. – 2500л.“, данъчна основа 30500.00лв. и ДДС в размер на 6100.00лв.

Доставчик е  „Прима 1“ ЕООД, БУСТАТ *********, гр. Пещера, ул. „Ал. Стамболийски“ № 11.

Въпросните данъчни фактури са приобщени по административната преписка, съпроводени от съответно издадени фискални бонове от устройство с № 048439 и ФП 01106249, регистрирано на обект, гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ №9

8. По отношение на доставчика е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в Протокол № 16-01-1000434 от 15.03.2010 г.. на ТД на НАП – София, офис „Витоша“. Констатирано е че дружеството-доставчик е регистрирано по ЗДДС на 23.04.2004 г., като от 27.01.2010 г. е преместено в ТД на НАП, София с адрес за кореспонденция – гр. София, бул. „ Симеоновско шосе“ № 110б, вх. Б, ап. 1.  По данни от информационния масив на НАП е констатирано, че фактурите са издадени и отразени в дневника за продажби и в справките-декларации по ЗДДС, отнасящи се за данъчен период, м.юни 2009г.

В отговор на съответно отправено искане са представени : писмена декларация на управителя ; копия на процесните фактури ; извадка от дневника за продажби за периода ; извадка от оборотната ведомост ; движение на складова наличност ; хронология на осчетоводените документи за периода ; фактури за закупено от дружеството гориво ; приемо - предавателни протоколи относно процесните стоки, съставени  между „Прима 1“ЕООД и „Тера груп“ ООД, в които е посочено, че стоката е разтоварена на обектите на получателя в гр. П., като транспорта е за сметка на доставчика ; четири броя пътни листи за автомобил „Мерцедес Вито“, съответно за 10.06.2009г, 11.06.2009г., 12.06.2009г. и 13.06.2009г., в които е отбелязан маршрут Пещера – Пазарджик-П. и обратно. Представен е Договор за наем на въпросния „Мерцедес Вито“ от 15.05.2009 г., сключен между ЕТ“ К.А.“, гр. Пещера и „Прима 1“ ЕООД, както и свидетелство за регистрация на МПС.

Според писмените обяснения и декларация на Я.М.Ф. – управител на „Прима 1“ ЕООД /по данни от търговския регистър, от 19.02.2011г. едноличен собственик на капитала и управител на търговското дружество е Й.Б.А./, за процесните доставки няма отделно съставен писмен договор ; стоките са доставени лично от него на строителни обекти на получателя ; превоза е за сметка на доставчика и е осъществен с микробус „Мерцедес Вито“, управляван лично от Ф. ; разплащането по доставките е било в брой ; предходен доставчик на стоките е „Щърбев Трейд“ ЕООД ; в трудови правоотношения с „Прима 1“ ЕООД са трима души ; дружеството ползва склад под наем в гр. Пазарджик, ул. „П.ско шосе“ № 103.

Проверката в информационния масив на НАП е установила, че на датите, когато са издадени процесните фактури, съответно в дневника за покупки на „Прима 1“ ЕООД са отразени данъчни фактури издадени от „Щърбев Трейд“ ЕООД за същите стоки.

В протокола е отбелязано, че ДДС по фактурите не е отразен като задължение към бюджета в сметка 4543/2 на доставчика.

9. В отговор на Искане за представяне на документи и писмени обяснения № 70-00-17111 от 19.11.2009г. и № 70-00-1659 от 11.02.2010 г., от страна на „Тера груп“ ООД са представени подробни справки, писмени документи, извлечения от счетоводни сметки. По отношение на процесните доставки са представени (л.777 и сл. по дело № 1621/2010г.)  : приемо – предавателни протоколи ; фактури  ; фискални бонове. Представена е справка относно взетите счетоводни операции /л.795 по дело 1621/2010 г.). От въпросната справка е видно, че данъчната основа (цената на стоките) е осчетоводена по сметка 302 „материали“ в кореспонденция със сметка 401 „доставчици“ ; ДДС е осчетоводен по сметка 453/1 „начислен данък за покупките“ в кореспонденция със сметка 401 „доставчици“ и съответно общата стойност по фактурите е осчетоводена по сметка 401 „доставчици“ в кореспонденция със сметка 501 „каса в лева“.

10. Към жалбата с която ревизионния акт е обжалван пред контролния административен орган, допълнително са приложени :

- декларация от Я.Ф. – управител на „Прима 1“ЕООД, в която се заявява, че при първоначалното разпечатване на извадката от сметка 453/2 е станала техническа грешка, поради което фактурите издадени на Тера груп“ ООД не са отразени в документа, като е представена нова хронология на сметка 453/2, в която процесните фактури са отразени ; представена е също така хронология на осчетоводяване на процесните фактури, в случая по дебита на сметка 410 “Клиенти” и кредита на сметки 701”Приходи от продажби” и 4532 “ДДС продажби” ;

- подробни ведомости за заплати в „Прима 1“ЕООД за 2009 г., в които, включително за м. юни 2009 г. са вписани -  Я.Ф. – управител ; В.П., И.К., С.М. и М.И. – продавачи, както и трудовите договори и анексите към тях ;

- Договор за наем от 30.05.2009 г., по силата на който „Прима 1“ЕООД е наело имот намиращ се в гр. Пазарджик, комплекс Зора, магазин 26 ;

- съставени между „Прима 1“ЕООД, като получател и “Щърбев Трейд” ЕООД, гр. Пещера, като доставчик, фактури и приемо – продавателни протоколи от 01.06.2009 г., 02.06.2009 г., 06.06.2009 г. и 08.06.2009 г. за “гипсокартон”,  от 09.06.2009г. за “стиропор” – 5000.00листа, от 13.06.2009 г. за фибран – 4см. – 5000листа. и 5см. – 2500л. , от 15.06.2009 г. – за винкел, профил, арматурно желязо, фибран – 2 и 3см.  Тук следва да се констатира, че фактурите и приемо предавателните протоколи от 15.06.2009 г., са съставени след процесните такива с получател „Тера Груп“ ООД гр. П., последните от които са от 13.06.2009 г. ;

- декларация от Я.Ф. – управител на „Прима 1“ЕООД, в която се заявява, че е извършил действително процесните доставки спрямо „Тера Груп“ ООД гр. П. , стоките са съхранявани в склад, доставките са осъществени с микробус “Мерцедес Вито” и камион на Молдовско дружество (очевидно в тази насока е представен писмен документ, съставен на чужд език от 22.06.2009 г.)

11. В хода на първоначалното разглеждане на делото е изслушано заключение по назначена съдебно – счетоводна експертиза. След проверка на место в счетоводството на търговските дружества, вещото лице Т.Р. е констатирал счетоводното отразяване на процесните доставки, като в изготвено Приложение № 1 (л.2371 по дело № 1621/2010 г.) към заключението е посочил обектите в които са вложени процесните строителни материали, закупени от „Прима 1“ ЕООД.  Според експерта, тези обекти са  „складова база“ на „Филкаб“ АД ; „магазин Пени 1“ на „Рила проект“ ЕООД и „складова база“ на „Храмар“ ЕООД.

По делото са представени (л. 1242 и сл. по дело № 1621/2010 г.), два броя Договори за строителство с главен изпълнител от 22.05.2009 г., сключени между „Рила Проект“ ЕООД, гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 149, като възложител и „Тера Груп“ ООД гр. П., като изпълнител,  за изграждане съответно  на „дискаунтмаркет ПЕНИ“ в УПИ ХХІІІ, кв. 347 в гр. Шумен І и в УПИ І, кв. 573 в гр. Шумен І.  Представен е още Договор за строителство с главен изпълнител от 16.02.2009, сключен между същите страни с предмет, изграждане на „….магазин за хранителни стоки – тип Дискаунт от веригата „Пени“ в УПИ VІ, кв. 186, по плана на гр. Стара Загора.

Представен е също така, Договор за извършване на СМР от 27.12.2007 г., сключен между “Храмар” ЕООД, гр. София, ж.к. “Борово”, бл. 11, вх. В, ап. 50, като възложител и Тера Груп“ ООД гр. П., като изпълнител,  за извършване на СМР на обект “база за производство на скелета и кофражи им. № 000360 в местност “Бедрозов бунар”, с. Марково, Община Родопи, П.. Уговореният между страните краен срок за окончателно завършване на обекта според пункт І.1. от договора е 10 месеца, т.е. до края на м. октомври 2008 г. Тук следва да се припомни, че фактурите за процесните доставки са издадени през м. юни 2009 г.

Представен е най-сетне е Договор от 26.10.2008 г., сключен между “Филкаб” АД, П., като възложител и “Тера Груп” ООД, П., като изпълнител на обект : “складове за електроматериали и кабел производство на комплектна апаратура, обслужващи сгради, офиси и магазини” в УПИ І-65, производствена и складова дейност, по плана на Вилова зона, землище гр. П..

12. В хода на настоящото съдебно производство бе приобщен Ревизионен доклад № 1003381 от 29.10.2010 г. и съставения въз основа на него Ревизионен акт № ********* от 29.12.2010 г., на ТД на НАП, П. с който са установени задълженията на „Прима 1“ ЕООД по ЗДДС за периода 01.05.2009 г. до 30.06.2009 г., включително.

Въпросния РА е постановен в хода на повторно ревизионно производство, след като с Решение № 366 от 26.05.2010 г. на Директора на Дирекция, “Обжалване и управление на изпълнението” гр. П. е отменен Ревизионен акт №********** от 30.03.2010 г.(л. 586 и сл. по дело № 960/2012 г.)

В хода на ревизионното производство е констатирано, че за отчетен период м. юни 2009 г., „Прима 1“ ЕООД е упражнила право на данъчен по 24 бр. данъчни фактури, издадени от „Щърбев Трейд“ ЕООД. Фактурите издадени от 01.06.2009 г. до 08.06.2009 г. са с предмет на доставката “гипсокартон”. Фактурите издадени от 09.06.2009 г. до 12.06.2009 г. са с предмет на доставката “стиропор”. Фактура № 56 от 12.06.2009 г. е с предмет – арматурно желязо – 2000кг. Фактури №№57 до 63, включително, от 12.06.2009 г. и 13.06.2009 г. са с предмет “фибран – 2, 3, 4 и 5см.”. Тези от 15.06.2009 г., съответно с предмет винкел, профил, арматурно желязо, фибран.

Въпросните фактури са приобщени по преписката и съответно по делото /л.222 и сл. по дело № 960/2012 г./, като при съпоставка на отразените в тях данни, се констатира пълна идентичност с процесните фактури, издадени от „Прима 1“ ЕООД на “Тера Груп” ООД, по отношение на датите на издаване на фактурите, вида и количеството на стоките. Сиреч, според съставените документи, процесните стоки би следвало в един и същи ден да са доставени от „Щърбев Трейд“ ЕООД на „Прима 1“ ЕООД и съответно от „Прима 1“ ЕООД на “Тера Груп” ООД.

Според приобщените по преписката /л.256 по дело № 960/2012 г./ писмени обяснения на Йордан Петров Щърбев – управител на “Щърбев трейд” ЕООД, всички стоки по цитираните фактури са предадени на „Прима 1“ ЕООД, в складовата база на дружеството в търговски комплекс “Зора”, като транспорта е осъществен с микробус “Форд Транзит”. В тази насока са съставени съответните протоколи. Според Щърбев, данъкът е бил начислен счетоводно, а “...Дължимият остатък по фактурите, дружеството се задължи да ни изплати изцяло в срок до 30.06.2010 г....”. Посочените в обясненията предходни доставчици са – “Кесев”ЕООД, ЕТ “Й.Е.” и “Димар 07” ЕООД. Във връзка с тези обстоятелства, в Ревизионен акт № ********* от 29.12.2010 г., на ТД на НАП, П. е посочено - “.....При извършена ревизия на “Щърбев трейд” ЕООД завършила с РА №**********/09.02.2010год. по безспорен начин е доказано......” :

- ЕТ “Й.Е.” не разполага със складова база ; дневниците за покупки и продажби на търговеца са с нулеви данни ; едноличния търговец не е издавал фактури на  “Щърбев трейд” ЕООД ;

- в дневника за продажби на “Кесев”ЕООД, не е посочен клиент “Щърбев трейд” ЕООД ; “Кесев”ЕООД не е издавал фактури на “Щърбев трейд” ЕООД ;

- доставките от “Димар 07” ЕООД са с предмет “стиропор”.

В Ревизионен акт № ********* от 29.12.2010 г. е отбелязано още, че в хода на ревизията е осъществена проверка на място в търговски комплекс “Зора”, като е установено, че търговския обект на „Прима 1“ ЕООД представлява магазин за потребителски стоки.

Като краен резултат, правото на данъчен кредит е било отказа спрямо „Прима 1“ ЕООД по всички фактури издадени от “Щърбев трейд” ЕООД.

Следва, между документите по административната преписка към прежде посочения РА, да се посочи наличието на Справка № 6А за изминати километри с МПС – “Мерцедес Вито” /л.110 и сл. по дело №960/2012 г./ и приложени към нея пътни листи, от които се констатира, че в периода 01.06.2009 г. – до 15.06.2009 г., няма издавани пътни листи и съответно посочени, изминати километри. Това е в очевидно противоречие с обясненията относно начина на осъществяване на престациите.

13. С оглед приобщените в хода на настоящото производство документи, бе допусната и в съдебно заседание на 03.21.2012 г. е изслушана и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза. В изпълнение на поставените задачи, вещото лице е констатирало данните по документите и ревизионните актове, така както, те бяха описани в предходното изложение

14. В хода на ревизионното производство е констатирано, че дружеството – жалбоподател е упражнило право на данъчен кредит по фактури : № 239 от 02.07.2009 г., с предмет “дизелово гориво”, количество 27 880.00литра, данъчна основа 46280.80лв. и ДДС в размер на 9256.16лв. ; № 282 от 08.07.2009 г., с предмет “дизелово гориво”, количество 27905.00литра, данъчна основа 46322.30лв. и ДДС в размер на 9264.46лв. ; № 331 от 14.07.2009 г., с предмет “дизелово гориво”, количество 19284.00литра, данъчна основа 32397.12лв. и ДДС в размер на 6479.42лв. Доставчик е “Кари Трейд – 6704” ЕООД, гр. София, ж.к. Люлин, бл.917, вх. Б.

Въпросните фактури са приобщени по делото, придружени от фискални бонове, товарителници и пътни листи /л. 900 и сл. по дело № 1621/2010 г./.

По отношение на дружеството доставчик е предприета насрещна проверка, резултатите от която са отразени в Протокол №16–01–1000434– 1 от 06.04.2010 г. на ТД на НАП София, Офис “Люлин”. Според въпросния удостоверителен документ, “Кари Трейд – 6704” ЕООД е регистрирано по реда на ДОПК на 05.03.2009г., а по реда на ЗДДС на 28.04.2009г. Изготвено е ИПДПО, което, след осъществяване на предвидената в процесуалния закон процедура е връчено чрез прилагане към данъчното досие, поради невъзможността представител на дружеството да бъде открит на декларирания адрес за кореспонденция. Справката в информационния масив на администрацията е показала, че посочените фактури са издадени с получател “Тера Груп” ООД.

15. В отговор на ИПДПО № 70-00-17111 от 19.11.2009г./л.264 по дело № 1621/2010 г./, “Тера Груп” ООД е представило свидетелства за регистрация на ползвани при условията на лизинг 11 бр. товарни автомобили “МАН”.

В хода на първоначалното съдебно производство, от страна на пълномощника на жалбоподателя са представени /л. 2390 по дело 1621/2010г./, следните писмени документи, отнасящи се за доставчика “Кари Трейд – 6704” ЕООД :

- Справка за актуално състояние на всички трудови договори, в която всъщност не е посочен нито един договор ;

- Дневник за продажбите за м. юли 2009 г., в който процесните три фактури са отразени с посочените вече стойности, Дневник за покупките, справка – декларация по ЗДДС и протокол за приемане на декларации и дневници за м. юли 2009 г., като се констатира, че стойностите по дневниците и по справка – декларация си съответстват напълно ;

- Дневници за покупки, продажби, справки декларации и протоколи за приемане на магнитен носител за отчетни периоди м.юни 2009 г., м. май 2009 г.,

м. април 2009 г.,

- Ревизионен акт № ********** от 16.02.2010 г., на ТД на НАП, София – град, относно, установяване на задълженията на “Кари Трейд – 6704” ЕООД по ЗДДС, за периода 28.04.2009 г. до 31.08.2009 г.

За отчетен период м. юли 2009 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 781 122.27 лв., като е прието, че в случая не са налице получени доставки. Резултата за периода е преобразуван от 429,13лв. за внасяне, на 781551040лв. за внасяне. Ревизионния акт е връчен по реда на чл. 32 от ДОПК.

16. В хода на настоящото съдебно производство бяха приобщени /л. 664 и сл. по дело 960/2012 г./,  казаният вече Ревизионен акт № ********** от 16.02.2010 г., на ТД на НАП, София – град и Ревизионен доклад № 907578 от 06.01.2010 г., въз основа на който е съставен.

Тук следва да се констатира, че в  Ревизионен доклад № 907578 от 06.01.2010 г., за процесния отчетен период – м. юли 2009 г., подробно са описани всички фактури, които “Кари Трейд – 6704” ЕООД е доставчик, включително и процесните три фактури, с посочените вече стойности /л.670 по дело № 960/2012 г./. От страна на органа по приходите е прието, че по отношение на всички описани фактури за периода, не е установено да са налице извършени доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради което е направен извод, че при условията на чл. 70, ал.5 от ЗДДС, косвения данък е начислен без да са налице основания за това.

Представени от приходна администрация в хода на производството бяха, 24 преписки, по извършени насрещни проверки на  “Кари Трейд – 6704” ЕООД, през 2010 г., 2011г. и 2012 г., по повод на ревизионни производства, извършвани, спрямо други търговски дружества. При нито една от тези насрещни проверки, представител на “Кари Трейд – 6704” ЕООД не е бил открит на декларирания адрес.

17. Както в първоначалното, така и в хода на текущото съдено производство, са допуснати и изслушани съдебно счетоводни експертизи, вещите лица по които, са обединили данните съдържащи се в цитираните до тук писмени документи. В двете заключения, експертите са констатирали, че не са налице данни относно техническата и материална обезпеченост на доставчика за осъществяване на доставките.

 

ІV. За правото :

18. Разрешаването на текущият административно правен спор, налага преди всичко да се съобразят следните разпоредби на закона :

Според чл.6, ал.1 от ЗДДС – “Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.”. Съответно, според чл. 5, ал.1 от ЗДДС – “Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.”.

Съответно, според чл.25, ал.1 от ЗДДС – “Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16.”. Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, според чл. 25, ал.2 от ЗДДС, респективно.

Най-сетне, според чл. 68, ал., т.1 от ЗДДС - Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка

В случая, с оглед обстоятелството, че процесните доставки, представляват търговски покупко-продажби на вещи определени по своя род, следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 24, ал.2 от ЗЗД, във връзка с чл. 288 от ТЗ, според която – “При договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.”.

 19. При съотнасянето на данните в писмените документи, приобщени по административната преписка, от страна на органите по приходите е направен извод, че процесните данъчни фактури не биха могли да документират “реално” извършване на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Последица от това е крайният извод, че в случая не е налице правно основание за начисляването на процесния косвен данък, поради което пък не се е породило и правото на данъчен кредит, сиреч налице е хипотезата на чл.70 ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.68 ал.1 и чл. 69 ал.1 от ЗДДС.  В тази насока, според органа по приходите, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит “......необходимо е да е налице реалност на извършените доставки....”.

Въпросното понятие “реалност на доставките” или “реални доставки” е твърде често използвано от органите на приходна администрация, а и в голяма част от съдебните решения, постановени по повод оспорване на отделни ревизионни актове. Очевидно е че в тези случаи, не става реч за някаква квалифакация на доставките на “реални” и вероятно “нереални”, нито пък за възприетото в доктрината подразделяне на сделките на “консенсуални” (фактическият състав при които обема едно или повече волеизявления) и “реални”(при които, за завършване на фактическият състав, освен волеизявлението/волеизявленията на страните е необходимо е необходимо осъществяването на допълнителен елемент – най-често фактическо предаване на обекта).

20. Цитираните в пункт 18 правни норми, налагат извода, че пораждащият правото на приспадане на данъчен кредит юридически факт е доставката на стоки или услуги, извършена от конкретно данъчно задължено лице (независимо дали то е регистрирано за целите на ДДС или не – пункт 32 от Решение на Съда на ЕС по дело С-324/11). Казано с други думи, за да се породи правото на приспадане на данъчен кредит в патримониума на конкретен данъчен субект, необходимо е нему да е прехвърлено правото на собственост или друго вещно право върху конкретна стока от друго конкретно данъчно задължено лице, т.е. да е налице доставка по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗДДС, като позитивно проявен юридически факт от категорията на действията.

Ето защо, употребата на израза “реална доставка” /както се посочи в пункт 19/, следва да се разбира в смисъл на установяването на конкретната доставка, като проявен юридически факт. Това всъщност е главния спорен въпрос между страните в настоящото производство.

21. Този спорен по делото въпрос, свързан с наличието на процесните сделки като проявен юридически факт, предполага установяването на наличността на процесните стоки, като обекти – носители на вещни права и установяване на факта, че именно „Прима 1“ЕООД и “Кари Трейд – 6704” ЕООД са прехвърлили правото на собственост върху тези вещи на “Тера Груп” ООД. Установяването на тези елементи ще е основание да се направи извод, дали доставките са осъществени, съобразно елементите, отразени във всяка една от  процесните фактури.

22. Както се посочи в пункт 7 и пункт 14 от настоящото решение, процесните стоки съставляват “стиропор”, “фибран”, “арматурно желязо” и “дизелово гориво”.

Вещото лице, назначено в хода на първоначалното съдебно производство, е констатирало, че според записите в счетоводството на дружеството – жалбоподател, първопосочените три вида стоки са вложени в обекти - „складова база“ на „Филкаб“ АД ; „магазин Пени 1“ на „Рила проект“ ЕООД и „складова база“ на „Храмар“ ЕООД. Каза се също така /пункт 11 от решението/, че са представени договори за осъществяване на строително – монтажни работи на въпросните обекти, страна изпълнител по които е “Тера Груп” ООД. С това обаче, активността на жалбоподателя по отношение установяването на фактическата наличност на стоките, като обекти – носители на вещни права е изчерпана. Сами по себе си, съставените счетоводни документи и писмени договори за извършване на СМР, не са основание, да се направи несъмнен извод относно физическата наличност на стоките. Ако тези стоки съществуваха в действителност и бяха вложени в посочените строителни обекти, то това обстоятелство би било елементарно установимо, било посредством помощта на вещо лице, което да констатира осъществяването на место на въпросните строително монтажни работи и влагането на процесните стоки в тях, било посредством ангажирането на гласни доказателства в тази насока или пък посредством другите допустими от процесуалния закон доказателства и доказателствени средства. Както се посочи, жалбоподателя не прояви каквато и да е активност за установяване на този спорен по делото въпрос.

Според цитирания чл. 5, ал.1 от ЗДДС, стока е всяка движима и недвижима вещ, т.е. материален предмет, реално съществуващ и обособен. Ето защо, при наличието на спор, констатацията за съществуването на стоката не може да следва единствено от съставянето на счетоводен или друг писмен документ за нея, а от установяването на физическото съществуване на материалния обект. Несъмнени данни в тази насока, приобщените по делото писмени доказателства не съдържат.

Аналогични са съображенията по отношение на другата процесна стока - “дизелово гориво”. Освен съставените счетоводни документи, в хода на производството са представени единствено свидетелства за регистрация на ползвани от жалбоподателя при условията на лизинг 11 бр. товарни автомобили “МАН” и Справка № 6А за изминати километри с МПС – “Мерцедес Вито”, които очевидно не дават отговор на въпросите – къде “Тера Груп” ООД е съхранявала общо 75 069.00литра гориво, както и за какво и кога е използвано това гориво. Явно е че в този случай, също не може да бъде направен безпротиворечив извод по отношение на физическото съществуване на въпросните стоки, към момента на издаване на всяка една от процесните фактури. Тук също, следва да се отбележи, че ако стоката действително е съществувала, като обект – носител на  вещни права, то мястото и начина на нейното получаване и начина и времето на нейната употреба, биха били елементарно установими факти.

23. В пункт 18 от решението са каза, че процесните доставки, представляват търговски покупко-продажби на вещи определени по своя род.

Според общото правило на чл.24 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. От този момент продавачът е изпълнил своето задължение да прехвърли собствеността. Тя е преминала върху купувача, заедно с риска от случайното погиване на вещта.

Едно от изключенията на това правило е установено в чл.24 ал.2 от ЗЗД. Това изключение се отнася до търговските покупко-продажби, които имат за предмет вещи, определени по своя род, каквито каза се, са процесните сделки – “стиропор”, “фибран”, “арматурно желязо”. В този случай, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени.

Спомена се също така, че според разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДДС, за да се направи ясен извод, че е налице конкретно осъществена доставка, следва да се установи едно единствено нещо - прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

24. Именно съотнасянето на посочените до тук правни норми, налагаше в настоящия процес да се установи къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача по сделката.

Само и единствено установяването на тези обстоятелства би позволило да се направи несъмнен извод, че процесните доставки са осъществени така, както предвижда правилото на чл.6 ал.1 от ЗДДС.

Наложителността на това установяване пък, произтича от обстоятелството, че жалбоподателят черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит именно от тези доставки, за всяка една от които твърди да е позитивно проявен юридически факт. Това определя и тежестта на доказване в конкретния казус.

В контекста на изложеното, следва да се приемат за основателни констатациите на органа по приходите, за това че складово помещение, което всъщност е магазин, транспорт осъществен с микробус „Мерцедес Вито“ и персонал от трима продавачи, не могат до обосноват несъмнен отговор на въпросите къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача по сделката.

Единствено въз основа на съставените счетоводни документи, при липсата на други конкретни данни в тази насока, не е възможно да се направи извод, че именно „Прима 1“ ЕООД е придобило собствеността върху стоките, осъществели е транспорта на същите и фактически ги е предало във владение на “Тера Груп” ООД и то в същия ден в който би трябвало да ги е получило от своя доставчик „Щърбев Трейд“ ЕООД.

Напълно аналогични в тази насока са съображенията спрямо процесните доставки на “дизелово гориво”. Повече от ясно е че за да се получат 75 069.00литра гориво в рамките на дванадесет дни през м.юли 2009 г. е необходимо нарочно място и съоръжения в които те да се съхраняват. Каквито и да е данни в тази насока, нито се заявиха нито установиха по делото.

25. Впрочем, изложените до тук съображения и преценката на останалите приобщени по делото доказателства, не позволяват да се направи извод, че „Прима 1“ ЕООД и “Кари Трейд – 6704” ЕООД са придобили собствеността върху процесните стоки и съответно са я прехвърлили на “Тера Груп” ООД.

Както се посочи в пункт 12 от решението, в Ревизионен акт № ********* от 29.12.2010 г., на ТД на НАП, П. с който са установени задълженията на „Прима 1“ ЕООД по ЗДДС за периода 01.05.2009 г. до 30.06.2009 г. е прието, че дружеството неправомерно е упражнило право на данъчен по 24 бр. данъчни фактури, издадени от „Щърбев Трейд“ ЕООД, доколкото е прието за установено, че такива облагаеми доставки не са осъществени. Извода е основан на резултати от извършена ревизия на “Щърбев трейд” ЕООД, завършила с РА №**********/09.02.2010год., в хода на която е установено, че посочените като негови доставчици ЕТ “Й.Е.” и “Кесев”ЕООД не са осчетоводили извършването на доставки на “Щърбев трейд” ЕООД и не са издавали фактури на последно посоченото дружество.

26. В тази насока е необходимо преди всичко да се съобрази, че при постановяване спрямо „Прима 1“ ЕООД на Ревизионен акт № ********* от 29.12.2010 г., на ТД на НАП, П. , органите на приходна администрация очевидно са ценили по същество данни, събрани в хода на осъществени насрещни проверки на прекия доставчик, предприети в хода на друго, различно ревизионно производство.

Този подход разбира се, противоречи на изискванията на процесуалния закон, макар и доставките и данъчните субекти, по отношение на които са предприети казаните действия на ревизиращите органи да са идентични. В тази насока, разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ДОПК е конкретна, ясна и небудеща съмнение относно нейното приложение – “При започнало производство по този кодекс органът по приходите може да извърши насрещна проверка за установяване на отделни факти и обстоятелства, свързани с лице, което не е страна в съответното производство. При насрещната проверка не се установяват задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. Екземпляр от протокола се връчва на ревизираното лице заедно с ревизионния доклад.”. Повече от ясно е че за да бъдат зачетени резултатите от извършена насрещна проверка на трето лице, тя следва да е предприета при започнало производство, сиреч, в рамките именно на това производство, като екземпляр от протокола се връчва ревизираното лице.

Ясно е при това положение, че посочените обстоятелства и факти по отношение на предходния доставчик „Щърбев Трейд“ ЕООД и съответно на неговите доставчици, не могат да бъдат приети за несъмнено установени. Няма пречка обаче, те да бъдат съобразени именно като индиция, която прави наложително, установяването на фактите и обстоятелствата за това, че  стоките са съществували като физическа наличност, собствеността върху тях е принадлежала на „Прима 1“ ЕООД, което е прехвърлило това свое вещно право, осъществило е транспорта на стоките е предало същите във фактическо владение на  “Тера Груп” ООД.

Както нееднократно се посочи, точно по отношение на тези факти и обстоятелства не се ангажираха конкретни доказателства, които да налагат несъмнен извод, че те са позитивно проявени, както се поддържа от жалбоподателя. Ето защо, крайният извод е че не се установява наличието на процесните доставки, като проявени юридически факти. При това положение, независимо от съставените счетоводни документи, право на приспадане на данъчен кредит не може да бъде породено.

27. Аналогични са съображенията по отношение на сделките с предмет “дизелово гориво” и доставчик “Кари Трейд – 6704” ЕООД.

В хода на ревизионното производство, представител на това търговско дружество не е бил открит, въпреки положените в тази насока усилия, поради което изготвеното искане за представяне на документи и писмени обяснения е било връчено, чрез прилагане към данъчното досие.

Тук, следва да се посочи, че изолирано в съдебната практика се поддържа, че в казуси като процесния, извода на ревизиращите органи за липса на осъществени доставки е възможно да бъде основан на резултатите от извършена насрещна проверка на доставчика и на разпоредбата на чл.37,ал.4 от ДОПК, според която непредставянето на изискани по реда на аления трета доказателства, дава право на органа по приходите да приеме, че те не съществуват. Това разбира се е неправилно. Извода за липса на конкретни доказателства, може да бъде направен при условията на чл.37,ал.4 от ДОПК, само спрямо лицето, което е задължено да ги представи и то не стори това в указания срок. Такъв извод, спрямо ревизираното лице, основан на отказа на някакво трето лице да представи документи, за които е задължено, повече от очевидно не може да бъде направен. Действащото понастоящем, данъчно процесуално законодателство, не предвижда възможността, ревизираното лице да търпи неблагоприятни за себе си последици от противоправното поведение на трето лице, пък било то и негов пряк доставчик. Неблагоприятни за себе си последици от извода за липса на конкретни доказателства, ревизираното лице може да понесе само в резултат на пасивно поведение от негова страна, изразяващо се в не представяне на  данни и доказателства за които то самото е задължено.

В конкретния казус, извода за липсата на доставки осъществени от “Кари Трейд – 6704” ЕООД, се основава именно на процесуалната пасивност на жалбоподателя, да посочи данни и да ангажира доказателства за кадровата, материалната и техническа обезпеченост за извършване на тези доставки, каквато доказателствена тежест, той имаше в процеса.

Както се посочи в пункт 15 от решението, едва в съдебното производство, от страна на жалбоподателя се представиха дневници за покупки, дневници за продажби и справки декларации за 2009 г.

С оглед обстоятелството, че при предприети 24 насрещни проверки спрямо “Кари Трейд – 6704” ЕООД, при които представител на дружеството не е открит, съвършено неясно е как, къде и от кого, жалбоподателя се е снабдил с представените по делото счетоводни документи.

В случая обаче, само и единствено въз основа на казаните счетоводни документи и при липсата на други конкретни данни в тази насока /включително като се съобрази, че в представената по делото Справка за актуално състояние на всички трудови договори не е посочен нито един страна по който да е “Кари Трейд – 6704” ЕООД/, не е възможно да се направи извод, че именно “Кари Трейд – 6704” ЕООД е придобило собствеността върху стоките, осъществило е транспорта на същите и фактически ги е предало във владение на “Тера Груп” ООД.

Впрочем, напълно аналогичен е извода на органа по приходите, постановил Ревизионен акт № ********** от 16.02.2010 г., на ТД на НАП, София – град, относно, установяване на задълженията на “Кари Трейд – 6704” ЕООД по ЗДДС, за периода 28.04.2009 г. до 31.08.2009 г.

Крайния извод с оглед всичко изложено до тук е че жалбата е неоснователна и ще следва да се отхвърли в тази част.

 

VІ. За разноските :

28. С оглед констатираната неоснователност на жалбата, на данъчна администрация се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.7, ал.2, т.4 във връзка с чл.8 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Издадена от Висшия адвокатски съвет, редакция ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г./, те се констатираха в размер на 2006.08лв.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

 

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на “ТЕРА ГРУП” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. “Л.К.” № 2, ет. 4, ЕИК: *********  представлявано от управителя Я.И.Х., против Ревизионен акт № ********* от 05.05.2010 г., издаден от В.К.К., на длъжност инспектор по приходите при Териториална Дирекция на Национална Агенция за приходите, гр. П., потвърден с Решение № 499 от 08.07.2010 год. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” гр. П., при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в частта му с която на “ТЕРА ГРУП” ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 52800.00лв., за отчетен период м. юни 2009 г., по 14 бр. данъчни фактури, издадени от “Прима 1” ЕООД, както и в размер на 25004.04лв., за отчетен период м. юли 2009 г., по три броя данъчни фактури, издадени от “Кари Трейд – 6704” ЕООД.

ОСЪЖДА “ТЕРА ГРУП” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. “Л.К.” № 2, ет. 4, ЕИК: *********, да заплати на   “Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр.П., при Централно Управление на Национална агенция по приходите,  сумата от 2006.08лв. /две хиляди и шест лв. и осем ст./, за осъществена юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :