МОТИВИ към присъда №41/05.10.2016г. по НОХД №808/2016г. по описа на АРС ІІІ-ти, н.с.
Районна прокуратура гр.Асеновград е
повдигнала обвинение срещу подсъдимата Г.Т.И. *** и същата предадена на съд за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК,
а именно това, че на 26.04.2016 г. в с.Караджово, обл.Пловдивска, сговорила се
предварително с Д.В.Г. с ЕГН: **********, в немаловажен случай, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнела чужди
движими вещи – 2 бр. персийски килими на стойност 300 лв.; 2 бр. медни тави на
стойност 80 лв.; 3 бр. алуминиеви
тенджери на стойност 39 лв.; 9 м. двужилен кабел на стойност 4.95 лв.;
порцеланов сервиз за кафе на стойност 12 лева.; 1 бр. ел. печка грил на
стойност 23 лв.; 1 бр. огледало на стойност 2 лв.; 2бр. зимно одеяло на стойност 30 лв.; 2бр.
покривки за легло на стойност 20 лв.; 2бр. плик за юрган на стойност 16 лв.;
2бр. чаршафи на стойност 7 лв. и 2 бр. калъфка за възглавница на стойност 2.50
лв., или всичко на обща стойност 536.45 лв., от владението на Р.Й.А., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както и срещу
подсъдимата Д.В.Г. *** и
същата е предадена на съд за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5,
вр. чл. 194, ал. 1 от НК, а именно това, че на 26.04.2016 г. в с.Караджово,
обл.Пловдив, сговорила се предварително с Г.Т.И. с ЕГН: **********, в
немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот, е отнела чужди движими вещи – 2 бр. персийски килими на стойност 300 лв.;
2 бр. медни тави на стойност 80 лв.; 3
бр. алуминиеви тенджери на стойност 39 лв.; 9 м. двужилен кабел на стойност
4.95 лв.; порцеланов сервиз за кафе на стойност 12 лева.; 1 бр. ел. печка грил
на стойност 23 лв.; 1 бр. огледало на стойност 2 лв.; 2бр. зимно одеяло на стойност 30 лв.; 2бр. покривки
за легло на стойност 20 лв.; 2бр. плик за юрган на стойност 16 лв.; 2бр.
чаршафи на стойност 7 лв. и 2 бр. калъфка за възглавница на стойност 2.50 лв.,
или всичко на обща стойност 536.45 лв., от владението на Р.Й.А., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Преди даване ход
на делото на подсъдимите бяха разяснени правата им по чл.371 от НПК и същите се
уведомиха, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното
от тях самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата. Двете подсъдими се признаха за виновни, като изцяло признаха изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част обвинителният акт и изразиха съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения, представителят
на прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато, като счита
същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по делото
доказателства се е установила фактическа обстановка идентична с описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, предвид това, че производството се води по реда
на чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК, с оглед характеристичните данни на всяка от подсъдимите, както и липсата на предишни осъждания, да им се наложат
съответни наказания, които да бъдат „Лишаване от свобода“ в размер на по девет месеца. В случая намира, че следва да намери и приложение текста
на чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК, като от така определеното спрямо всяка една от
тях наказание, се приспадне и времето през което те са били задържани по ЗМВР. Според прокурора, изпълнението на така
наложеното наказание, спрямо всяка една от подсъдимите, на основание чл.66, ал.1 от НК следва да се
отложи за срок от три години, като по този начин ще се изпълнят целите
предвидени в чл.36 от НК.
Сл. защитник на двете подсъдими,
адв. Н.М., счита делото за изяснено от фактическа и правна страна. Не оспорва
правната квалификация относно повдигнатото спрямо всяка една от двете подзащитни
обвинения. Изтъквайки многобройни смекчаващи вината обстоятелства, счита, че спрямо
тях следва да се определят най-леките предвидени в закона наказания.
Подс. Г.Т.И. се признава
за виновен, съжалява за случилото се и по същество моли за минимално наказание.
Подс. Д.В.Г. се признава
за виновен, съжалява за случилото се и по същество моли за минимално наказание.
Съдът, след като
обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр.чл.373 ал.2 и ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК
всички доказателства по делото, признанието на фактите по обвинителния акт
направено от страна на подсъдимите,
направено в съдебно заседание, дадените от тях обяснения на досъдебното
производство, показанията на свидетелите Р.Й.А., Н.И.П., А.А.К., С.Б.Л., Б.А.Б.,
А.Г. А., както взе предвид и заключението на вещото лице М.А. по назначената по
делото стоково оценъчна експертиза, и писмените доказателства по делото –
характеристични справки (л.51 и л.52 от
ДП), справки за съдимост ( л.54 и л.56 от ДП), съставените протоколи за
доброволно предаване и
приемно-редавателни протоколи, и останалите приложени по делото писмени
доказателства и веществените доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата Г.Т.И. - родена на ***г***
Загора, българка, българска гражданка, неграмотна, неомъжена, неработеща,
неосъждана, с адрес в с.Караджово, обл.Пловдивска, ул.“4-та“ № 17А,с ЕГН **********
Подсъдимата Д.В.Г. - родена на ***г***
Загора, българка, българска гражданка, неграмотна, неомъжена, неработеща,
неосъждана, с адрес в с. Караджово, обл.Пловдивска, ул.“4-та“ № 27,с ЕГН **********.
Двете подсъдими признаха изцяло
фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са
следните:
Св. РН. А. ***, като
притежава наследствен имот – къща с двор в с.Караджово, ул. „2-ра“ № 21. Имотът
е бил заграден със стена и входната врата се заключва с метална верига и
катинар, а входната врата на къщата се заключвала с обикновена брава. Къщата на
св. А. била обзаведена, като там той съхранявал различни вещи.Тъй като не ходел
често в с.Караджово, св.А. се разбрал със св. Н.П./, живееща на ул. „1-ва“ в
същото село да наглежда имота му и при констатирани на някакви нередности да го
уведомява.
Двете подсъдими живеели в
същото село, като освен, че познавали от дълго време, те били и приятелки. На
26.04.2016 г. около 17:00 часа, двете подсъдими се разхождали по ул. „2-ра“ .
Докато вървели стигайки пред № 21, като забелязали, че къщата, собственост на
св. А. е необитаема. В същото време у тях възникнала идеята да влязат в имота и
да извършат кражба на вещи намиращи се в къщата, след което да ги продадат и по
този начин да се сдобият с парични средства. В изпълнение на замисленото същата
вечер около 21:00 часа двете отишли пред входната врата на двора, където с ръце
и крака разбили катинара, след това го захвърлили. В последствие премахнали
металната верига, отворили вратата и отишли пред входната врата на къщата.
Двете подсъдими отново блъснали входната врата на къщата и бравата поддала.
След това отворили вратата и влезнали в къщата. От там взели със себе си
следните вещи: 2 бр. медни тави, 3 бр. алуминиеви тенджери, 9 м. двужилен
кабел, порцеланов сервиз за кафе, електрическа печка-грил, 1 бр. огледало, 2бр.
зимни одеяла, 2бр. покривки за легло, 2бр. пликове за юрган, 2бр. чаршафи и 2
бр. калъфки за възглавници. Двете подсъдими поделили вещите и ги занесли по
домовете си, след което отново се върнали в къщата, собственост на св. А. от
където взели два броя персийски килими, които отново занесли по домовете си. На
следващия ден двете подсъдими отишли в село Катуница и предали в пункт за
цветни метали на св. С.Л. следните вещи: 2 бр. медни тави, 3 бр. алуминиеви
тенджери и 9 метра двужилен кабел. Св. Л. записала в книгата за предадени вещи под
№ 237 /л.46/ подс.Г.И., на която била изплатена сумата от 28.08 лв. Така получената
сума била разделена между подсъдимите. Няколко дни след това двете подсъдими отишли
при св. А.К. и ѝ предложили да
закупи двата персийски килима и електрическата печка-грил. Двете подсъдими
казали на свидетелката, че вещите са техни. Св. К. харесала килимите и печката
и ги закупила общо за сумата от 52.00лева. В началото на Месец Май 2016 г. св. Н.П.
преминавайки покрай имота на св. А. установила, че липсва катинара на вратата
на двора, а входната врата на къщата е отворена. Веднага съобщила на кмета на
селото, а той съобщил на св. Б.Б. - полицай при РУ на МВР гр. Асеновград. По
случая започнал работа св. А. А. - полицай при РУ на МВР гр. Асеновград и от
проведените оперативно-издирвателни мероприятия установил, че деянието е
извършено от двете подсъдими, които в обясненията си пред него дали сведения за
времето, мястото и механизма на извършеното от тях.
Със Заповед №
156/03.05.2016 г. /л.3 от ДП/ подс. Д.Г. била задържана за срок от 24 часа по
ЗМВР, считано от 16:00 часа на същата дата до 15:50 часа на 04.05.2016 г.
Със Заповед №
157/03.05.2016 г. /л.4 от ДП/ подс. Г.И. била задържана за срок от 24 часа по
ЗМВР, считано от 16:00 часа на същата дата до 15:55 часа на 04.05.2016 г.
С протокол за доброволно
предаване от 03.05.2016г. /л.21 от ДП/ св. А.К. предала на полицейски служител
при РУ на МВР Асеновград два броя килими и 1 бр. електрическа печка-грил.
С протокол за доброволно
предаване от 03.05.2016г. /л.22 от ДП/ подс. Г.И. предала на полицейски
служител при РУ на МВР Асеновград, 1 бр. огледало, 6 бр. малки чаши за кафе и 6
бр. чинии за тях. В протокола за доброволно предаване било записано, че тези
вещи ги е откраднала от една къща.
С разписка от
20.06.2016г. /л.24 от ДП/ предадените вещи били върнати на св. РН. А..
От заключението на назначената по досъдебното производство стоково оценъчна
експертиза /
на листи 17-18 от ДП/ се установява, че равностойността на откраднатите вещи възлиза общо на 536.45 лева или както следва: 2 бр. персийски килими на стойност 300 лв.; 2 бр. медни
тави на стойност 80 лв.; 3 бр.
алуминиеви тенджери на стойност 39 лв.; 9 м. двужилен кабел на стойност 4.95
лв.; порцеланов сервиз за кафе на стойност 12 лева.; 1 бр. ел. печка грил на
стойност 23 лв.; 1 бр. огледало на стойност 2 лв.; 2бр. зимно одеяло на стойност 30 лв.; 2бр.
покривки за легло на стойност 20 лв.; 2бр. плик за юрган на стойност 16 лв.;
2бр. чаршафи на стойност 7 лв. и 2 бр. калъфка за възглавница на стойност 2.50
лв.,
Описаната фактическа
обстановка безспорно се установява от събраните по делото и на досъдебното
производство, гласни и писмени доказателства, както и събраните в хода на
съкратеното съдебно следствие писмени доказателства. Тя се подкрепя и
направеното от двете подсъдими самопризнание на фактите по обвинителния акт, като
същите си кореспондират и с останалите
доказателства събрани по делото, от показанията на свидетелите и писмените
доказателства събрани по делото, както и от изготвената по делото стоково
оценъчна експертиза, заключението по която
съдът възприема като обективно, пълно и точно и от писмените доказателства,
прочетени на основание чл.283 от НПК, както си кореспондират със събраните по
делото и надлежно приобщените към доказателствения материал – характеристичните
справки, справките за съдимост и др. писмени доказателства.
От правна страна:
Подсъдимата Г.Т.И. от
обективна и субективна страна е осъществила състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и Т.5, вр.
чл. 194, ал. 1 от НК, а именно това, че на 26.04.2016 год. в с.Караджово,
обл.Пловдив, сговорила се предварително с Д.В.Г. с ЕГН: **********, в
немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот, е отнела чужди движими вещи – 2 бр. персийски килими на стойност 300 лв.;
2 бр. медни тави на стойност 80 лв.; 3
бр. алуминиеви тенджери на стойност 39 лв.; 9 м. двужилен кабел на стойност
4.95 лв.; порцеланов сервиз за кафе на стойност 12 лева.; 1 бр. ел. печка грил
на стойност 23 лв.; 1 бр. огледало на стойност 2 лв.; 2бр. зимно одеяло на стойност 30 лв.; 2бр.
покривки за легло на стойност 20 лв.; 2бр. плик за юрган на стойност 16 лв.;
2бр. чаршафи на стойност 7 лв. и 2 бр. калъфка за възглавница на стойност 2.50
лв., или всичко на обща стойност 536.45 лв., от владението на Р.Й.А., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимата Д.В.Г. от обективна и субективна страна е
осъществила състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.
5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, а именно това, че на 26.04.2016 год. в
с.Караджово, обл.Пловдив, сговорила се предварително с Г.Т.И. с ЕГН: **********,
в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита
на имот, е отнела чужди движими вещи – 2 бр. персийски килими на стойност 300
лв.; 2 бр. медни тави на стойност 80 лв.;
3 бр. алуминиеви тенджери на стойност 39 лв.; 9 м. двужилен кабел на
стойност 4.95 лв.; порцеланов сервиз за кафе на стойност 12 лева.; 1 бр. ел.
печка грил на стойност 23 лв.; 1 бр. огледало на стойност 2 лв.; 2бр. зимно одеяло на стойност 30 лв.; 2бр.
покривки за легло на стойност 20 лв.; 2бр. плик за юрган на стойност 16 лв.;
2бр. чаршафи на стойност 7 лв. и 2 бр. калъфка за възглавница на стойност 2.50
лв., или всичко на обща стойност 536.45 лв., от владението на Р.Й.А., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
По тези правни
квалификации, съдът ги призна за виновни.
От доказателствата по
делото безспорно се установи, че на 26.04.2016г. в с. Караджово, обл. Пловдивска,
двете подсъдими, са осъществили
изпълнителното деяние на престъплението по чл.194 ал.1 от НК, изразяващо
се в прекъсване на досегашната фактическа власт върху вещите, предмет на
престъплението и установяване на трайна такава върху тях от тяхна страна, като
това им е дало възможност да се ползват от вещите и да се разпореждат с тях.
От доказателствата по
делото безспорно се установи, че вещите са били отнети от владението на Р.Й.А..
Характерното в случая е,
че двете деяния включени в престъплението са извършени след предварително
сговаряне между подсъдимите, което води и до извод, че са налице
квалифициращите признаци на т.5 на чл.195, ал.1 от НК.
С оглед извършеното в
съучастие от двете подсъдими деяние, налице са квалифициращите признаци на
чл.195, ал.1, т.3 от НК,а именно, кражбата
е била извършена, чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот- каквито се явяват разбиването
на катинара на входната врата на двора и изкъртването на входната врата на
къщата.
Общата стойност
на отнетите от двете подсъдими вещи възлиза на сумата от 536, 45лв., като същата
се установява посредством заключението
на стоково оценъчната експертиза.
Престъпленията са извършени от двете подсъдими при
форма на вината пряк умисъл, тъй като са съзнавали обществено опасният им
характер, предвиждали са и са искали настъпването на техните обществено опасни
последици.
Мотивите на подсъдимите
за извършване на престъпленията се коренят в желанието им да се
облагодетелствуват по непозволен начин, техния нисък морал и правна култура, както
и в незачитане на установения в страната правов ред.
По наказанието:
Относно определяне на
наказанията съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и
предвид императивноста на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, определи
наказанията съобразно правилата визирани
в чл.58а от НК, както следва за всяка една от подсъдимите:
По отношение на
подс. Г.Т.И., съдът, като взе предвид степента на обществената
опасност престъплението извършено от подсъдимата- висока, с оглед обществените отношения, които засяга,
разпространеността и последиците от същото, и степента на обществената опасност
на извършителката – сравнително ниска, и като отчете наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства-семейното и
материалното й
положение, това, че макар и без брак е създала семейство, като има и две малолетни деца, за
които полага грижи, липсата на
досегашни осъждания, стойност на отнетото имущество, счете, че на подсъдимата И. следва да се определи наказание при условията на
чл.58а, ал.4 вр.чл.55,ал.1,т.1от НК, а
именно при многобройни смекчаващи обстоятелства. Тези обстоятелства са налице,
като и най-лекото предвидено в закона в случая наказание „Лишаване от свобода”,
което може да се наложи на подс. И. се явява несъразмерно тежко. В случая съдът
съобрази това, че ако на подс. И. се определи наказание при условията на чл.54,
ал.1 от НК, то минималното предвидено в закона наказание следва да бъде в
размер на една година „Лишаване от свобода”. Предвид характера на наказателното
производство, следва да намери приложение и разпоредбата на чл.58а, ал.1, от НК, като в този случай неговия размер следва да бъде намален с една трета, или
на подс. И. да се наложи окончателно наказание в размер на осем месеца
„Лишаване от свобода”. Очевидно е, че определянето на наказанието при условията
на 55, ал.1,т.1 от НК, се явява по благоприятно за подс. И., още повече, че са
налице и условията на този текст. Като прецени всички по горе изложени
обстоятелства, като предвид разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК, съдът счете, че на подс. И. следва да се минимално
наказание в размер на шест месеца „Лишаване от свобода“.
При преценка за начина на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” наложено по отношение на подс. И., съдът взе предвид
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и счете, че изпълнението на същото следва да
се отложи с изпитателен срок от три години, като по този начин, ще се постигнат
целите предвидени в чл.36 от НК, като не е наложително тя да изтърпи ефективно
това наказание.
На основание чл. 59, ал.
2, вр. ал. 1, т. 1 от НК, съдът приспадна от така наложеното наказание лишаване
от свобода времето, през което подс. Г.Т.И.
е била задържана по реда ЗМВР, считано от 16:00 часа на 03.05.2016г. до 15:55
часа на 04.05.2016г.
По отношение на
подс. Д.В.Г., съдът, като взе предвид степента на обществената
опасност престъплението извършено от подсъдимата-висока, с оглед обществените отношения, които засяга,
разпространеността и последиците от същото, и степента на обществената опасност
на извършителката – сравнително ниска, и като отчете наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства-семейното и
материалното й
положение, това, че макар и без брак е създала семейство, като има и пет малолетни деца, за
които полага грижи, липсата на
досегашни осъждания, стойност на отнетото имущество, счете, че на подсъдимата Г. следва да се определи наказание при условията на
чл.58а, ал.4 вр.чл.55,ал.1,т.1от НК,
а именно при многобройни смекчаващи обстоятелства. Тези обстоятелства са налице,
като и най-лекото предвидено в закона в случая наказание „Лишаване от свобода”,
което може да се наложи на подс. Г. се явява несъразмерно тежко. В случая съдът
съобрази това, че ако на подс. Г. се определи наказание при условията на чл.54,
ал.1 от НК, то минималното предвидено в закона наказание следва да бъде в
размер на една година „Лишаване от свобода”. Предвид характера на наказателното
производство, следва да намери приложение и разпоредбата на чл.58а, ал.1, от НК, като в този случай неговия размер следва да бъде намален с една трета, или
на подс. Г. да се наложи окончателно наказание в размер на осем месеца
„Лишаване от свобода”. Очевидно е, че определянето на наказанието при условията
на 55, ал.1,т.1 от НК, се явява по благоприятно за подс. Г., още повече, че са
налице и условията на този текст. Като прецени всички по горе изложени
обстоятелства, като предвид разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК, съдът счете, че на подс. Г. следва да се минимално
наказание в размер на шест месеца „Лишаване от свобода“.
При преценка за начина на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” наложено по отношение на подс. Г., съдът взе предвид
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и счете, че изпълнението на същото следва да
се отложи с изпитателен срок от три години, като по този начин, ще се постигнат
целите предвидени в чл.36 от НК, като не е наложително тя да изтърпи ефективно
това наказание.
На основание чл. 59, ал.
2, вр. ал. 1, т. 1 от НК съдът приспадна от така наложеното наказание лишаване
от свобода времето, през което подс. Д.В.Г.
е била задържана по реда ЗМВР, считано от 16:00 часа на 03.05.20016г. до 15:50
часа на 04.05.2016г.
С оглед изхода делото – осъдителна присъда, съдът на основание
чл.189 от НПК, осъди всяка една от подсъдимите да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка
на ОД на МВР - Пловдив, сумата от по 24,15лв., представляваща разноски по
водене на делото.
По изложените съображения
от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: