Решение по дело №1648/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.220 от ЗМ, чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Л. О., със седалище и адрес на управление в [населено място] [улица] жалба на С. Х. С. от [населено място], [жк], [адрес] против Решение № 32-532753/28.08.2023г. на директора на ТД Митница Бургас, с което е определена нова митническа стойност в размер на 7038,40лв. на стока, поставена под режим „допускане за свободно обращение“ с митническа декларация MRN 20BG001007021941R3/11.08.2020г., определено е ново митническо вносно задължение в размер на 703,84лв., определена е нова данъчна основа при внос в размер на 7862,24лв., въз основа на която е определено задължение за ДДС в размер на 1572,45лв., в резултат на което, и след приспадане на вече платеното съобразно декларираните при вноса данни, е установен размер за вземане под отчет и досъбиране на допълнителна сума общо в размер на 1438,75лв. и законната лихва върху сумата, считано от 11.08.2020г. до датата на връчване на решението, както и са определени жалбоподателят Л. О. и С. С. за солидарни длъжници за заплащане на задължението.

Жалбите на двамата жалбоподатели са идентични като фактическо изложение и правни доводи. Оспорват решението като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като такива се посочват липса на заповед за възлагане на извършване на проверка по чл.84в, ал.1 от ЗМ, нарушение разпоредбата на чл.140, §1 от Регламент за изпълнение № 2015/2447 поради липса на мотиви за възникването на основателни съмнения относно декларираната стойност, както и надлежни мотиви за отхвърляне на договорната стойност съобразно представената фактура за покупка. По същество жалбоподателите оспорват методиката, приложена от административния орган, относно определяне на новата митническа стойност, въз основа на която са определени допълнителните публични задължения за плащане, в частност – приложената норма на чл.74, § 3 от Регламент 952/2013, като в тази връзка възразяват, че немотивирано и бланкетно са били отхвърлени методите, посочени в чл.74, § 2, б.“а“- б.„г“ от Регламент № 952/2013г., както и незаконосъобразно при приложението на чл.74, § 3 от регламента в митническата стойност са били включени разходите за международен транспорт. Позовават се на вътрешни указания на А. М. относно определяне на митническата стойност, които считат, че не са били надлежно приложени при издаване на процесното решение. Искат отмяна на решението.

В съдебно заседание двамата жалбоподатели се представляват от общ пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, представя допълнителни доказателства, както и подробни писмени бележки, претендира разноски.

Ответникът – Директор на ТД Митница Бургас, чрез представляващия го юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна, поддържат се фактическите основания послужили за издаване на решението, доводи за което са подробно развити в изпратените писмени бележки, претендира възнаграждение.

Жалбите са процесуално допустими за разглеждане, като подадени от надлежни страни, засегнати от действието на оспорения административен акт и депозирани в предвидения от закона срок.

Разгледани по същество са основателни.

Данните по делото сочат, че на 11.08.2020г., в МП Пристанище Бургас център, е приета митническа декларация с MRN 20BG001007021941R3/11.08.2020г., при режим - допускане за свободно обращение на стока, представляваща пътнически автомобил-катастрофирал, [Марка], модел ML63, с шаси № 4JGBB77E07A252330, с вносител жалбоподателят С. и декларатор жалбоподателят Л. О. – косвен представител. За стоката е посочена държава на изпращане – СА, Канада, условия на доставка – CFR – Стойност и навло, метод на определяне на стойността – договорна стойност на внасяните стоки – чл.70 от Кодекса /МКС/, цена на стоката – 2020 CAD (канадски долара). Представена е фактура/invoice № 7682/15.07.2020г., издадена от ALCO IMPEX INC, 165 Liege, Chateauguay, QC J5K 0B9, Канада, видно от която посочена е стойността на автомобила - 1620 канадски долара и транспорт до Бургас – 400 канадски долара, морска товарителница. На база на така декларираните данни и представени документи, преизчислена равностойност към български лев, размерът на митническата стойност на автомобила е определен на 2542,33лв., въз основа на която са взети под отчет и заплатени от жалбоподателя С. 254,23лв. мито и 583,31лв. ДДС.

Извършена е последваща проверка на декларацията, в рамките на която е била открита информация на интернет сайт [интернет адрес] за извършена продажба на автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси, като на проведен аукцион на 01.06.2020г. автомобилът е със статут „продаден“, с публикувана продажна цена от 4200 канадски долара.

При наличието на тези данни за митническите органи са възникнали съмнения относно декларираната стойност на внесения автомобил.

Изпратени са писма както до вносителя С. С., така и до Л. О. за представяне на допълнителни документи за потвърждение на декларираната цена, за извършени плащания и всякакви други данни относими към декларираната стойност. От двамата жалбоподатели са постъпили отговори, видно от които не разполагат с допълнителни документи.

Видно от писмо с рег. № 32-258967/03.08.2022г., на основание Споразумението между Европейската общност и Канада за митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област, директорът на А. М. е поискал съдействие от канадските митнически власти за извършване на проверка на търговската сделка, касаеща процесния автомобил, като в резултат на това запитване е постъпил отговор, регистриран в ЦМУ под номер № 32-145597/18.04.2023г., видно от който, в прикрепен файл с наименование „Bulgaria_32[интернет адрес]”, са изпратени исканите данни за превозни средства изнесени от Канада и внесени в България.

Писмото е препратено на териториалните дирекции на А. М., вкл. до ТД Митница Бургас, където е постъпило под рег. № 32-160293/27.04.2023г., с извадка от прикачения файл, в който е открита наличната във файла информация относно процесния автомобил [Марка], модел ML63, с шаси № 4JGBB77E07A252330, като от полето item description е установено съответствието като марка, модел, мощност, номер на шаси на автомобила. При прегледа на sheet Commodities, в колоната Total_value, е констатирано несъответствие на декларираната пред канадските митнически власти цена в размер на 5078 CAD /канадски долара/ и декларираната при вноса цена в размер на 2020 CAD /канадски долара/.

Въз основа на тези допълнително събрана информация, за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката.

С писмо рег. № 32-219633/12.06.2023г. до двамата жалбоподатели е изпратено съобщение по чл.22, § 6 от Регламент 952/2013, с което са уведомени, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас за определяне на нов размер на митническа стойност за стоката по митническа декларация MRN 20BG001007021941R3/11.08.2020г. В съобщението подробно са изложени констатациите на митническите органи, посочено е установеното несъответствие по отношение на декларирана в митническата декларация цена на автомобила в размер на 2020 CAD, спрямо представената от канадските митнически власти информация за цена в размер на 5078 CAD, както и е посочена неприложимост на вторичните методи на определяне на митническата стойност, поради което е съобщено, че тя ще бъде определена въз основа на резервния метод по чл.74, § 3 от МК на основание наличните данни декларирани при износа в Канада.

По това съобщение жалбоподателят Л. О. е изпратил становище рег. № 32-488938/25.07.2023г., видно от което, подробно е изразил несъгласие с мотивите на митническия орган за изменение на декларираната митническа стойност, като противоречащи на приложимото европейско и национално митническо законодателство.

С докладна записка с рег. № 32-531783/28.08.2023г., изготвена от началник на МП Пристанище Бургас център, до директора на ТД Митница Бургас е направено предложение за издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на стоката по митническа декларация MRN 20BG001007021941R3/11.08.2020г.

Въз основа на горните фактически данни е издадено процесното Решение № 32-532753/28.08.2023г. на директора на ТД Митница Бургас, с което, на основание чл.74, § 3 от Регламент № 952/2013, за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение по М. с MRN 20BG001007021941R3/11.08.2020г., е определена нова митническа стойност в размер на 7038,40лв. (равностойност на 5078 САD х 1,25858лв. + 647,33лв. осреднени транспортни разходи), възникване на вносно митническо задължение на 11.08.2020г. (дата на приемане на митническата декларация) и на основание чл.85, §1 от Регламент № 952/2013г. при прилагане на ставка от 10 % за вносно мито е определено вносно митническо задължение в размер на 703,84лв. На основание чл. 55, ал.1 от ЗДДС е определена и данъчна основа при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от с.з. за стоката, в размер на 7862,24лв. (7038,40лв. митническа стойност + 703,84лв. мито + 120лв. разходи свързани с вноса), съответно - на основание чл.67, ал.1 от ЗДДС е определено задължение за ДДС в размер на 1572,45лв. Като са съобразени и приспаднати вече внесените съобразно декларираното при вноса митни сборове – 254,23лв. мито и 583,31лв. ДДС, на основание чл.105, §3 и §4 от регламента, е определено за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 449,61лв. и ДДС в размер 989,14лв. или общо 1438,75лв., ведно с лихва, считано от 11.08.2020г. до датата на уведомяване за издаденото решение, за които задължения като солидарни длъжници са посочени двамата жалбоподатели С. С. и Л. О..

Видно от мотивите на решението административният орган е приел, че не са налице достатъчно доказателства относно действително платената или подлежаща на плащане цена, които да отхвърлят възникналите съмнения, поради което митническата стойност на внесения автомобил, определена на база представената фактура, следва да бъде отхвърлена. Посочил е, че на основание чл.140, § 2 от Регламент за изпълнение № 2015/2447 не се налага митническата стойност на стоката да бъде определена въз основа на метода на оценяване на сделката, след като органът не е получил задоволителна информация и при наличие на основателни съмнения, че декларираната стойност представлява действително платената цена. Счел е, че при тези данни митническата стойност на стоката не може да се определи на основание чл.70 от Регламент № 952/2013, поради което и на основание чл.74, § 1 от с.р. тя следва да се определи по реда на чл.74, § 2 от този регламент. Анализирал е всяка една от буквите от „а“ до „г“ на посочената норма и е изложил мотиви за неприложимост на техните хипотези. За методите посочени в б.“а“ и б.“б“ е прието, че тъй като липсва информация в митническата информационна система МИСЗА за периода от 11.05.2020г. до 11.08.2020г., за допуснати за свободно обращение стоки, за които са приети договорни стойности и които са еднакви или сходни с внасяните стоки във всяко отношение, включително: техническо състояние и характеристики, степен на установена щета, изминат пробег, допълнителни екстри, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки и допуснати за свободно обръщение в същия момент или по същото време, както и недостатъчното и непълно описание на стоката в митническата декларация, включително и документи за техническото състояние на декларирания автомобил. Наред с това е посочено, че претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали автомобили от същата марка и модел, произведени или внесени в приблизително същото време. Разнородният характер на повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, а стойността на автомобилите, претърпели ПТП или други повреди, е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането, което обосновава невъзможност да се установят два автомобила с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на митническата стойност. По отношение на метода по б.“в“ е отбелязано липсата на база данни за единична цена, на която внесените стоки или внесени идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на съюза, в състоянието, в което са внесени, а методът по б.“г“ е счетен за неприложим поради липса на база данни за обичайната печалба и размера на общите разходи за производство на декларираните стоки – материали, опаковане, разходи за труд, амортизация.

При тези мотиви административният орган е достигнал до извод за приложимост на чл.74, § 3 от Регламент 952/2013, във вр. с чл.144, § 2 от Регламент за изпълнение № 2015/2447 за определяне на митническата стойност въз основа на наличните данни в Съюза, констатирани в предоставената информация от канадските митнически власти. Посочил е, че техният отговор представлява официален документ и е годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество, поради което декларираната стойност при експорта от Канада в размер на 5078 канадски долара, на основание чл.74, § 3 от Регламент 952/2013, ще бъде определена като митническа стойност, представляваща цената на автомобила до въвеждане на територията на Европейския съюз.

Решението е незаконосъобразно както поради допуснати съществени процесуални нарушения, така и поради неправилно приложение на материалния закон.

Процесната стока, предмет на митническо остойностяване, е поставена под режим "допускане до свободно обращение" на 11.08.2020г. при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК). Съгласно чл.70, §1 от Регламента, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. По арг. от § 2 на същата разпоредба действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Предвид значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения, Митническият кодекс и Регламента за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент № 952/2013 въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения.

Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. По арг. от чл.48 от регламента в правомощията на митническите органи е извършването на последващ контрол, за целите на който митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.

Видно от чл.74, § 1 от МК, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от с.к., остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на § 2 на правната норма, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Съгласно чл.74, § 3 от МК, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, Член VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на регламента.

Така систематично подредени, цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност както по отношение на метода, посочен в чл. 70 от Кодекса, така и последователно помежду си, и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото в установената поредност. Едва след като изчерпи всички хипотези по буквите на § 2 и докаже, че визираните в тях методи са неприложими за конкретния случай, органът може да определи митническата стойност по реда на чл.74, § 3 от МК, т.е. с използване на разумни способи въз основа на наличните данни на митническата територия на ЕС.

За да пристъпят към изменение на митническата стойност на внесена стока, митническите органи най-напред следва да обосноват и докажат наличието на основателни съмнения, че декларираната стойност при вноса не съответства на действително платената или подлежаща на плащане стойност за стоките.

В случая, административният орган е изложил съображения за първоначално възникване на съмнения на основание открита информация на уеб сайт [интернет адрес] за извършена на търг продажба на процесния автомобил, идентифициран чрез номера на шасито на цена 4200 канадски долара. Няма спор, че този сайт [интернет адрес] не е част от митническата информационна система, поради което не може да бъде надлежен източник за възникване на (основателни) съмнения. Сайтът не сочи също така, че автомобилът е бил закупен именно от жалбоподателя С. на посочената сума. Разпечатката от сайта показва като продавач – застрахователна компания, докато жалбоподателят е представил фактура за покупка, издадена от ALCO IMPEX INC, която органът не е кредитирал поради липса на реквизити – условия на доставката, условия, начин, срок на плащане, клаузи при неизпълнение и др., но така изброеното не представлява реквизити на фактура, а клаузи по договор, като фактурата, сама по себе си, като документ, нормативно не съдържа клаузи, за да се изисква тяхното наличие.

По-късно, при получаване на данните от канадските митнически власти за декларирана цена при износа – 5078 канадски долара, административният орган е посочил, че въз основа на тях са възникнали основателни съмнения относно декларираната стойност на внесения автомобил.

Следва да се посочи, че законът не градира съмненията, като чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение борави само с понятието „основателни съмнения“, като при тяхното възникване предвижда изискването на допълнителни документи от вносителя. В случая, от двамата жалбоподатели са били изискани допълнителни документи, но не след възникването на основателни съмнения след получаването на отговора от канадските митнически власти, а преди това – при възникване на съмнения в резултат на информация, открита на интернет сайт. В този смисъл, изискването на допълнителни документи не се е основавало на възникнали основателни съмнения съобразно чл.140, § 1 от посочения регламент, а на възникнали съмнения, обвързани с данни от нерегламентиран източник.

За проведения последващ контрол, за който се посочва, че е бил такъв по чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, няма надлежно открита процедура по чл.84 от ЗМ за целите на прилагане на чл.48 от МК, респ. няма издадена заповед за възлагане по чл.84в от ЗМ за извършване на проверка в рамките на последващия контрол, като тази норма не прави разграничение дали проверката е по т.1 или т.2 на чл.84, като единственото разграничение по двете точки е, че проверката по т.2 се извършва по реда на чл.84а и чл.84м, т.е. всички други разписани действия в Раздел IV Последващ контрол на декларирането са приложими за проверката по т.1 на чл.84 от ЗМ, в т.ч. издаване на заповед за възлагане. Т. разграничение не се съдържа и в чл.48 от МК. В този смисъл всички действия в рамките на проведеното контролно производство са били извършвани фактически, а не като част от надлежно открита процедура, в процеса на която се извършват множество законово регламентирани фактически и правни действия и в този смисъл изначално е допуснато съществено процесуално нарушение, като липсата на издадена заповед за възлагане на проверка за целите на последващия контрол, съставлява липса на съществен елемент в процедурата като сложен фактически състав.

Относно възникването на основателни съмнения за декларираната стойност на процесния автомобил, административният орган се позовава на получаването на писмо в ЦМУ с рег. № 32-145597/18.04.2023г., препратено в ТД Митница Бургас под № 32-160293/27.04.2023г., ведно с относимия за него прикрепен файл с наименование „Bulgaria_32[интернет адрес]”. Видно от този файл, на ред 28 е наличен запис относно процесния автомобил, като в колоната Total value (Обща стойност) е записана цифрата 5078, във валута – канадски долари. При сравняването с декларираната при вноса стойност – 2020 канадски долари, може да се счете, че възникването на основателни съмнения, е обосновано, тъй като информацията е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество.

При определяне обаче на новата митническа стойност е нарушен материалния закон.

Посочи се вече, че административният орган е приел за неприложими методите по букви „а“ до „г“ на чл.74, § 2 от МК. В частност – за хипотезите по б.“а“ и б.„б“ се е позовал на извършени служебни справки в митническата информационна система МИС3А, със заложен период на търсене от 11.05.2020г. до 11.08.2020г., като при търсенето на идентични или сходни стоки, не е бил открит резултат. Освен заложен период при търсенето, в мотивите на решението няма посочени други въведени критерии за търсене. Няма съставени протоколи за извършването на тези действия, поради което, обективно, не може да се прецени надеждността на търсенето. В хода на делото пред съда беше представена от ответната страна регистрационно-контролна карта рег. № 32-702559/18.01.2024г., служебна бележка с рег. № 32-773410/13.03.2024г. и писмо с рег. № 32-778516/14.03.2024г. относно лицата и начина на извършване на търсенето в информационната система МИС3А, както и е обяснено какви критерии са били заложени, но от една страна тези справки не могат да санират липсата на съставени документи в хода на производството, които да удостоверят извършените от митническите служители действия, а от друга страна имат характер на обяснения и свидетелски показания, депозирани в писмен вид, което е процесуално недопустимо. Също така, видно от писмото, служителят, изготвил справката, не разполага с пряк достъп до тази информационна система, като е изготвил справката на база представена информация от отдел „Митническа дейност“. В резултат на това опосредяване става невъзможно да се установи както служителят, извършил фактическите действия по достъп до системата, така и негово ниво на достъп, времеви период на достъп и др. Отделно от това, видно от писмото, при избора на критерий се залага период от 45 дни преди и 45 дни след датата на вноса, което не кореспондира с мотивите на административния акт, видно от които заложеният период на търсене е в интервала от 11.05.2020г. до 11.08.2020г., т.е. като крайна дата на търсенето е датата на вноса – 11.08.2020г., което не отговаря на информацията в писмото, че като критерий е бил заложен и период от време 45 дни след датата на вноса. Ако се приеме за вярно това, посочено в мотивите на административния акт, означава, че е бил заложен погрешен период на търсене, тъй като 90-дневният период не е бил разпределен поравно спрямо датата на вноса, което напълно компрометира релевантността на търсенето. Относно изискването за периода на търсене и неговото разпределение, приложимо е даденото тълкуване в Решение на СЕС от 09 юни 2022г. по дело С-187/21, което, въпреки че касае тълкуване на норми на отменения Митнически кодекс - Регламент № 2913/92 - чл.30, параграф 2, букви а) и б), тълкуването е приложимо и към разпоредбата на чл.74, § 2, б.“а“ и б.“б“ от сега действащия МК, тъй като нормите по двата кодекса са идентични. Съгласно това решение Посоченото в член 30, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 2913/92 понятие за стоки, изнесени „в същия момент или приблизително в същия момент“ като стоките, подлежащи на остойностяване, трябва да се тълкува в смисъл, че при определянето на митническата стойност съгласно тази разпоредба митническият орган може да използва само данни за договорните стойности, отнасящи се за период от 90 дни, от които 45 преди и 45 след митническото оформяне на подлежащите на остойностяване стоки, при условие че извършеният през този период износ с местоназначение в Европейския съюз на идентични или сходни стоки като подлежащите на остойностяване позволява да се определи митническата стойност на последните съгласно посочената разпоредба.

Също така, отново позовавайки се на тълкуването в това решение Член 30, параграф 2, букви а) и б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че при определянето на митническата стойност съгласно тази разпоредба митническият орган на държава членка може да използва само сведенията, които се съдържат в националната база данни, която той попълва и управлява, като не е длъжен, когато тези сведения са достатъчни за целта, да прави справка с информацията, притежавана от митническите органи на други държави членки или от институциите и службите на Европейския съюз, без да се засяга възможността за посочения орган, ако случаят не е такъв, да отправи искане до посочените органи или до посочените институции и служби, за да получи допълнителни данни за целите на определянето. Отнесено към настоящия случай, за целите на прилагането на чл.74, § 2, б.“а“ и б.“б“ от МК, след като се твърди, че не са били открити резултати за договорни стойности за идентични или сходни стоки, то административният орган е следвало да отправи искане до митническите органи на други държави-членки, за да получи допълнителни данни за целите на определянето. Едва след изчерпване на тези ресурси следва да пристъпи към следващите методи на определяне на митническата стойност. Мотивът в решението, че постъпването на електронната информация за износ от системата на канадските власти формира налични данни на митническата територия на Съюза, не се възприема от съда, защото, на същото основание, постъпилата информация въз основа на декларирането от вносителя, също става част от данните на митническата територия на Съюза. Но преди всичко, данните от канадските митнически власти постъпват не в резултат на реализиран внос, който формира базата данни, а в резултат на отправено искане за търсене на действително платена цена към момента на износа.

Така констатираните нарушения в приложението на хипотезите на б.“а“ и б.“б“ на § 2 на чл.74 от МК обосновават неправилно приложен закон не само в тези две хипотези, но по необходимост опорочават и извода на органа за неприложимост на следващите две по б.“в“ и б.„г“ на правната норма, доколкото приложението на всяка хипотеза е суксесивно, обвързано с неприложимост на предходната.

При пристъпването към резервния метод по чл.74, § 3 от МК административният орган по същество е определил митническата стойност не въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, използвайки разумен способ, съответстващ на принципите и общите разпоредби на посочените източници в буквите на параграфа, а въз основа на изпратените от канадските митнически власти данни за износа на автомобила.

Данните, предоставени по линия на международното сътрудничество представляват извадка от канадската митническа система CERS – Canadian export reporting system, в която се осъществява електронно деклариране на износ и макар да има официален характер удостоверява единствено, че властите в страната на износа са получили електронна информация за износ, като това е уеб портал за самообслужване на канадските износители. Тази информация не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена и в този смисъл тя само удостоверява декларираните данни, но не и тяхната истинност, респ. административният орган не е установил въз основа на какви доказателства се основава тя, дали това е действителната договорена стойност и платена цена, няма информация за възможно включените в нея компоненти, предвид наименованието на колоната, в която е посочена цената – Обща стойност (Total value). При тези съображения не може със сигурност да се приеме, че само въз основа на представена обобщена информация за износ на дадена стока, именно декларираната при износа стойност е действителната стойност, а не тази декларирана при вноса. След като административният орган е приел, че действителната цена на стоката е тази, декларирана при износа, то по същество той е приложил първичния метод по чл.70, § 1 от МК, като е приел, че това е действителната договорена цена, въпреки че теоретично е отрекъл приложението на този метод, преминавайки към следващите методи на определяне на митническата стойност. При този подход, данните, получени от канадските митнически власти, са употребени за различни цели, несъвместими помежду си – веднъж като източник на възникване на основателни съмнения и втори път – като източник за определяне на митническата стойност на внесена стока, който не се вмества в никой от методите за нейното определяне, вкл. и противоречи на чл.144, § 2, б.“б“ от Регламента за изпълнение 2015/2447, съгласно който митническата стойност не може да се определи въз основа на система, при която се използва по-високата от две възможни стойности.

На основание изложените мотиви процесното решение следва да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК, като при този изход на процеса в полза на жалбоподателя Л. О. следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 900лв., а в полза на жалбоподателя С. С. следва да се присъдят разноски в размер на 760лв., като за тях не се констатира прекомерност с оглед на фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 32-532753/28.08.2023г. на директора на ТД Митница Бургас.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на Л. О., със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица], с [ЕИК], разноски по делото в размер на 900лв.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на С. Х. С. от [населено място], [жк], [адрес], с [ЕГН], разноски по делото в размер на 760лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.