Определение по дело №937/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 април 2025 г.
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20251110100937
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19364
гр. София, 29.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Д.А Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
като разгледа докладваното от Д.А Г. ИВАНОВА ТОШЕВА Гражданско дело
№ 20251110100937 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на А. Г. Г. срещу ******** и ***********.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците.
Възражението на ответниците за нередовност на исковата молба е неоснователно,
защото тя в пълнота отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК.
Искането на ответниците за прекратяване на производството поради недопустимост
на предявените искове, обосновано с доводи, че ищецът няма правен интерес от тях,
подлежи на отхвърляне. Ищецът в качеството си на страна по договорите несъмнено има
интерес да бъде признато със сила на пресъдено нещо в отношенията му с другите страни по
договорите, че съответните договори са нищожни.
Искането на ответника ******** за съединяване към настоящото дело на гр. д. №
942/2015 г. по описа на СРС, подлежи на отхвърляне, защото би затруднило разглеждането
на настоящото дело, а същевременно връзката между делата се свежда единствено до
идентичност на страните, поради което не е необходимо постановяване на общо решение по
тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
заседание.
Ищцата е представила писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими и следва да бъдат приети.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за прекратяване на
производството.
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника ******** за съединяване към
настоящото дело на гр. д. № 942/2025 г. по описа на СРС.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 12.06.2025 г. от 10:35 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – преписи и от отговорите на исковата молба и техните приложения.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от А. Г. Г. следните съединени искове:
срещу ********: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожност на Договор за паричен заем № ********** г. поради противоречие
със закона, включително поради наличие на неравноправни клаузи в него; евентуален иск с
правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 4 от
Договор за паричен заем № ********** г. като неравноправна; евентуален иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 4 от Договор
за паричен заем № ********** г. поради накърняване на добрите нрави;
срещу ***********: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство № ********** г.
поради противоречие на закона, включително поради неравноправност; евентуален иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на Договор за
предоставяне на поръчителство № ********** г. поради накърняване на добрите нрави.
Ищцата твърди, че между нея и ******** е сключен Договор за паричен заем №
********** г., по силата на който дружеството й е предоставило заем в размер на 800 лв.
при уговорени ГЛП в размер на 35 % и ГПР в размер на 41.68 %, като общата сума за
връщане възлизала на 900.32 лв., дължима на 17 бр. погасителни вноски. Излага, че с чл. 4
от този договор тя се задължила да предостави обезпечение, поради което е сключила
Договор за предоставяне на поръчителство № ********** г. с ***********, по което
дължала възнаграждение в размер на 493.68 лв. Изтъква, че в договора за заем ГПР е
посочен само като абсолютна стойност, но липсва ясно разписана методика на формирането
му – неясни са компонентите и математическият алгоритъм, по който той е формиран.
Счита, че на практика възнаграждението за поръчителство представлява скрита
възнаградителна лихва и е разход, пряко свързан с договора за заем, известен е на кредитора
и се заплаща от потребителя, поради което това възнаграждение подлежи на включване в
ГПР, но в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е включено, а при включването му е
налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изтъква, че възнаграждението за поръчителство е
било задължително условие за отпускане на заема. Акцентира, че са налице редица
обстоятелства, сочещи на свързаност между договорите и дружествата. Счита, че с
възнаграждението за поръчителство се цели единствено оскъпяване на кредита. Затова
намира договора за заем за нищожен като противоречащ на закона. Излага, че
невключването на възнаграждението за поръчителство в размера на ГПР представлява и
заблуждаваща търговска практика и не й е позволило да прецени реалните икономически
2
последици от сключването на договора. При условията на евентуалност иска да се установи
нищожност на клаузата на чл. 4 от договора за заем поради нейна неравноправност, като
твърди, че тя не е индивидуално уговорена. Евентуално моли да се установи нищожност на
клаузата на чл. 4 от договора за заем като накърняваща добрите нрави, защото е налице
нееквивалентност на насрещните престации и с нея са нарушени принципите на
добросъвестност и на справедливост. Възразява, че чрез договора за предоставяне на
поръчителство се постига нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждащ ограничение за
размера на ГПР, както и че той има неравноправен характер. Евентуално сочи, че договорът
за предоставяне на гаранция е нищожен поради противоречие на добрите нрави, защото
възнаграждението по него противоречи на принципите на добросъвестност, справедливост и
еквивалентност на престациите. Счита, че то се дължи без насрещна престация. Претендира
разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са подадени отговори на исковата молба от ответниците
******** и ***********, в които оспорват предявените срещу всеки от тях искове като
неоснователни, за което излагат подробни съображения. Молят за отхвърляне на исковата
молба. Претендират разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В тежест на ищцата по предявените искове за прогласяване нищожността на двата
договора /евентуално – на клауза от договора за паричен заем/ е да докаже следните
обстоятелства: сключването между нея и ******** на Договор за паричен заем №
********** г. и неговото съдържание; сключването във връзка с него на Договор за
предоставяне на поръчителство № ********** г. между нея и ***********, както и
съдържанието на последния; твърдяното противоречие на договора за заем със закона и
наличието на неравноправни клаузи в него; твърдяната неравноправност на клаузата на чл. 4
от Договор за паричен заем № ********** г. и твърдяното накърняване на добрите нрави с
нея; твърдяното противоречие на Договор за предоставяне на поръчителство № **********
г. със закона и наличието на неравноправни клаузи в него и твърдяното накърняване на
добрите нрави с него.
В доказателствена тежест на ответника ******** е да докаже, че клаузата в
договора за паричен заем, предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение, и
клаузата относно ГПР са индивидуално уговорени, за което не сочи доказателства.
В доказателствена тежест на ответника *********** е да докаже, че Договор за
предоставяне на поръчителство № ********** г. е сключен при индивидуално договаряне, за
което не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
3
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4