Присъда по дело №693/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 129
Дата: 29 май 2018 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия: Евелина Торос Папазян
Дело: 20171100200693
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 февруари 2017 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

………

 

гр.София,  29.05.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  НК,  33 състав  на двадесет и девети май две хиляди и осемнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Папазян

            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: В.Й.

                                                                Г.Д.-Б.

                                                                                                                             

                                                              

При участието на секретаря Татяна Асенова

в присъствието на прокурора М.Бешков

разгледа докладваното от съдията наказателно дело нох № 693 по описа за 2017 год. и въз основа на закона и доказателствата по делото

 

 

П Р И С Ъ Д И :

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Т.М.Д. - роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, осъждан, с висше образование,  с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 01.03.2012 г. в гр.София, бул.“********вх.А за времето от 21.22 ч. – 21.23 ч. на АТМ устройство № 052101, собственост на банка „ЦКБ“ АД, използвал данни от платежен инструмент – ПИН код от дебитна карта № ********издадена от банка „ОББ“ АД, без съгласието на титуляра И.К.Г., в резултат на което придобил по неправомерен начин парична сума в размер на 400 лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание 249 ал.1  НК му НАЛАГА НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от ТРИ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 600 лв./шестстотин лева/.

На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наказанието.

На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК ПРИСПАДА времето, през което Т.М.Д. е бил задържан и спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 12.07.2012 г. до датата на внасяне на паричната гаранция от 2000 лева, определена с определение на САС от 24.07.2012 г.

На основание чл.68 ал.1 НК ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, наложено на Т.М.Д. с присъда на СРС по нохд № 14590/2007 г., влязла в сила на 06.08.2011 г., което следва да се изтърпи отделно.

На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наказанието.

На основание  чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Т.М.Д. да заплати в полза на държавата по сметка на МВР направените по делото разноски в размер на 139.32 лв./сто тридесет и девет лева и тридесет и две стотинки/, по сметка на СГС направените по делото разноски в размер на 577.47 лв./петстотин седемдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки / и държавна такса в размер на по 5 лв. (пет лв.) за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред САС.

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

                         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                        2.

                                                                                      

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО НОХД № 693/2017 ПО ОПИСА НА СГС, 33 СЪСТАВ

 

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Т.М.Д. за това, че на 01.03.2012 г. в гр.София, бул.“********вх.А за времето 21.22 ч. – 21.23 ч. на АТМ устройство № 052101, собственост на банка „ЦКБ“ АД, използвал данни от платежен инструмент – ПИН код от дебитна карта № ********издадена от банка „ОББ“ АД, без съгласието на титуляра И.К.Г., в резултат на което придобил по неправомерен начин парична сума в размер на 400 лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление – престъпление по чл.249 ал.1 пр.2 НК.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по безспорен и категоричен начин, като подлага на анализ събраната по делото доказателствена съвкупност. По отношение на приобщените от досъдебното производство обяснения на подсъдимия, представителят на СГП счита същите като защитна версия в частта, в която се твърди, че паричните средства са изтеглени със съгласието на св.Г., доколкото противоречат на събраните по делото доказателства. Предлага на съда да признае подс.Д. за виновен по повдигнатото му обвинение при превес на отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства, като му се наложи наказание лишаване от свобода в размер на пет години. Доколкото подсъдимият е извършил престъплението в рамките на изпитателния срок на предходно осъждане, предлага да се приведе наказанието наложено му по това осъждане, а именно лишаване от свобода в размер на четири месеца.

Защитата на подсъдимия в лицето на адв.М. пледира за постановяване на оправдателна присъда. Акцентира върху обстоятелството, че не е установено по какъв начин са използвани данните от платежния инструмент – дебитна карта, която се е намирала у св.Г. и по какъв начин тези данни са въведени в банкомата, за да се изтегли сумата от 400 лв., поради което твърди, че липсва елемент от обективната страна на престъплението. Излага доводи, според които от видеозаписа не се установява изтеглените банкноти да са в копюри от 20 лв., както и колко броя са изтеглените банкноти. Обръща внимание върху разликата от 1 минута, дадена от различните банкови институции, като посочва, че в този период е теоретично възможно няколко човека да изтеглят парични суми от банкомата. Моли да се приемат прочетените обяснения на подсъдимия, според които дебитната карта е била дадена от св.Г..

Подсъдимият Т.Д. се възползва от правото си да не дава обяснения, солидализира се с пледоарията на своя защитник и моли за оправдателна присъда.

Съдът като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното:

 

От фактическа страна:

         Подсъдимият Т.М.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, осъждан, женен, с висше образование, с ЕГН: **********.

Подс.Д. е осъден с присъда на СРС по нохд № 14590/2007 г., влязла в сила на 06.08.2011 г. за извършено престъпление по чл.212а ал.1 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.

Св.И.Г. бил титуляр на платежен инструмент – дебитна карта № ********издадена от банка „ОББ“ АД. Единствено свидетелят ползвал дебитната си карта, като ПИН кода й бил известен само на него.

На 01.03.2012 г. вечерта подс.Д. се намирал пред АТМ устройство/банкомат/ № 052101, собственост на банка „ЦКБ“ АД, находящо се в гр.София, ул.“********вх.А. За времето от 21.22 ч. до 21.23 ч. подсъдимият поставил в банкомата подправена банкова карта с данните от дебитната карта на св.Г.. Въвел верния код, с който се снабдил по неправомерен начин, в резултат на което изтеглил парична сума в размер на 400 лв., в копюри от по 20 лв. Действията на подсъдимия били заснети от видеокамера, поставена върху банкомата.

Същата вечер и по същото време св.Г., който се намирал в дома си, като у него била и дебитната му карта, получил съобщение на мобилния си телефон, че с дебитната му карта има извършена транзакция за сумата от 400 лв. от банкомат № 052101. Свидетелят се обадил на телефона на Картовия център на ОББ АД, изписан на самата дебитна карта и уведомил служителя за извършената неправомерна транзакция. Свидетелят бил посъветван на следващия ден да депозира жалба в банката, което и сторил. Впоследствие от ОББ АД на св.Г. била възстановена изтеглената по неправомерен начин сума от 400 лв.

По делото е изследван  оптичния носител с наличен видеозапис, поставен на банкомат № 52101 с дата 01.03.2012 г. Констатирано е, че оптичния носител съдържа 10 видеофайла и програма за визуализирането им, като е изследван един от видеофайловете Event20120301212339003, визиращ датата, часа, минутата и секундата на извършената транзакция с данните от дебитната карта на св.Г.. Установено е, че на този видеофайл се наблюдава лице от мъжки пол, като изображенията са с потенциална идентификационна стойност. В тази връзка е изготвена лицево-идентификационна експертиза, според която изображенията на заснетото лице от видеофайл Event20120301212339003 са на подс. Т.М.Д..

 

По доказателствата:

Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: обяснения на подсъдимия, приобщени по реда на чл.279 ал.1 т.4 НПК, показания на свидетелите И.Г. и Н.Д., дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, приобщени по съответния процесуален ред, заключенията от видеотехническа, допълнителна видеотехническа, техническа и лицево-идентификационна експертизи, извършения преглед на представения по делото видеозапис, писма и справки от „ОББ“ АД, „ЦКБ“ АД, „Борика“ АД, характеристични справки, свидетелство за съдимост.

За да състави фактическите си изводи, съдът кредитира изцяло показанията на св.И.Г., приемайки същите за последователно, непротиворечиво и обективно изложени, кореспондиращи на други доказателства, събрани по делото. По един последователен начин в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие св.Г. категорично заявява, че по време на инкриминираната транзакция се е намирал в дома си в ж.к.“Люлин“ и дебитната му карта е била у него. Хронологически предоставя информация, свързана с извършените от него действия, след получаване на СМС – са за извършената транзакция, която информация намира подкрепа в предоставената от ОББ АД документация във връзка с депозираната в банката от свидетеля жалба. Показанията на св.Г. се отличават с необходимата устойчивост и по отношение на факта, че не познава подсъдимия, както и че не е предоставял на никого своята дебитна карта и ПИН кода за същата. Показанията на св.Г. намират нужната опора и в данните, черпени от показанията на св.Н.Д., дадени в хода на съдебно следствие и тези от ДП, приобщени по съответния процесуален ред. В показанията си пред настоящия съдебен състав св.Д., който през 2012 г. работел в ОББ АД дирекция „Картов център“, на длъжност – мениджър – определение на риска, описва процедурата, по която се извършва оспорването на транзакция от картодържатели на карти, издадени от банката. Съобщава, че през 2012 г. в „ОББ“ АД е съществувала услугата „СМС известяване“ при извършване на банкови транзакции с банкови карти за транзакции над 100 лв., като в текста на СМС се съдържа сумата на транзакцията, търговеца, при който е извършена, дата и час на осъществяването й. Посочва, че съществува телефон за връзка при установяване на неправомерна банкова транзакция, който е денонощен  и е изписан на банковата карта. От показанията на св.Д. се установява, че банкомата не разпознава фалшивата пластика, тъй като върху нея са били копирани реквизитите необходими за извършване на транзакцията и е въведен истинския ПИН код. Разяснява и начина, по който се изготвят фалшивите пластики, а именно чрез поставяне на съответно устройства в банкомата се копира лентата изцяло, а с друго устройство се прихваща ПИН кода. Предвид липсата на спомен за процесния случай, показанията на св.Д., дадени на ДП бяха приобщени по съответния процесуален ред. От последните се установява, че от  св.Г. е постъпила жалба за неправомерно теглене на сумата от 400 лв. на инкриминираната дата и сумата му е възстановена от банката.

Показанията на свидетелите Г. и Д. се отличават с последователност, непротиворечивост, обективност и правдивост, като кореспондират както по между си в отделни части, така и на други събрани по делото доказателства,  поради което настоящият съдебен състав ги кредитира и постави в основата на решаващите си изводи. Липсват каквито и да е основания за съмнение в достоверността на информацията, поднесена от св.Г., които да дискредитират неговите показания.

Внимателният анализ на обясненията на подсъдимия,  дадени пред друг съдебен състав, приобщени в хода на съдебното следствие по реда на НПК, съпоставени със събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, мотивира съда да ги кредитира частично. Имплицитно в обясненията му се съдържа потвърждение на факта, че е изтеглил на инкриминираната дата парична сума от сметката на св.Г., който факт се установява от изготвените и приети по делото експертни заключения и в частност това от лицево-идентификационната експертиза, според която изображенията на заснетото от видеокамерата поставена на банкомата лице са на подсъдимия. Това е видно и от прегледания от съда и страните видеозапис, на който ясно се вижда лицето на мъж, визуално наподобяващо чертите на лицето на подс.Д..

Обясненията на подсъдимия, в частта в която посочва, че дебитната карта и ПИН кода за същата са му били предоставени от св.Г. седмица по-рано от инкриминираната дата във връзка с предаден от подсъдимия на свидетеля паричен заем, съдът прие за изградена защитна версия, целяща благоприятен изход от делото. В тази част обясненията на подсъдимия са не само изолирани, но и звучат житейски нелогично. От една страна св.Г. е последователен и категоричен в показанията си, че не познава подсъдимия, както и че на никого не е предоставял нито дебитната си карта, нито ПИН кода за същата. От друга страна в противовес на житейската логика е твърдението на подсъдимия, че свидетелят му е предоставил дебитната си карта и ПИН кода за нея седмица по-рано, за да му върне паричен заем. Не без значение и обстоятелството, че непосредствено след получаване на СМС-а за извършената транзакция, св.Г. се е свързал с „Картов център“ на ОББ АД, като с телефона на последния се е снабдил именно от дебитната си карта, която е била у него. За това, че спешният телефон е бил изписан на дебитните карти на ОББ АД свидетелстват не само показанията на св.Д., но и справките, получени от банката в тази връзка.

Настоящият съдебен състав кредитира експертните заключения, приети в хода на съдебното следствие, като професионално и компетентно изготвени, даващи аргументирани отговори на поставените за изследване въпроси.

Чрез техническа експертиза е  изследван  оптичният носител с наличен видеозапис, поставен на банкомат № 52101 с дата 01.03.2012 г. Констатирано е, че оптичния носител съдържа 10 видеофайла и програма за визуализирането им, като е изследван един от видеофайловете Event20120301212339003. Установено е, че видеозаписът е заснет от една стационарна камера с продължителност от 1 минута и 2 секунди. На видеозаписа не се наблюдава вкопирана информация за дата и час, но редицата от числа в името на видеофайла Event20120301212339003 са разчитат като: 2012 – година; 03 – месец; 01 – ден; 21 – час; 23 – минута; 39 – секунда и 003 – номер на заснемащото устройство.

Чрез видео-техническа експертиза е изследван  оптичният носител с наличен видеозапис, поставен на банкомат № 52101 с дата 01.03.2012 г. Констатирано е, че оптичния носител съдържа 10 видеофайла и програма за визуализирането им, като е изследван един от видеофайловете Event20120301212339003. Установено е, че на този видеофайл се наблюдава лице от мъжки пол с черно яке и качулка на главата, което застава пред заснемащото устройство, сваля качулката, разкопчава якето, извършва някакви действия за определено време, след което с дясната си ръка прибира нещо, наподобяващо банкноти в джоба на якето си, и се оттегля в неизвестна посока. Според експертите качеството на изображенията на заснетото лице от видеозаписа е добро, изображенията са с потенциална идентификационна стойност. Изслушани в съдебно заседание експертите дават пояснение относно наличието на достатъчно частни признаци на заснетото лице, с оглед извода им за потенциална идентификационна стойност на записа, а именно кожни дефекти, бенки на лицето, гънки на определи места на кожата, форма на нос, брадичка, устни.

От заключение от лицево-идентификационна експертиза се установява, че изображенията на заснетото лице от видеофайл Event20120301212339003 са на лицето Т.М.Д., като са описани всички общи и индивидуални идентификационни признаци, по които е извършено лицево-идентификационното изследване.

В хода на съдебното следствие е назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза, със задача да се установи парични средства ли са обектите, които държи лицето, заснето на видеозаписа от видеофайл Event20120301212339003, както и да бъдат прегледани и отразени другите видеофайлове, съдържащи се на оптичния носител. При извършеното изследване експертите са установили, че заснетото лице от мъжки пол на видеофайл Event20120301212339003 държи в лявата си ръка банкнота/банкноти/ с номинал 20 лв. Прегледани са и останалите 9 видеофайла. Само на част от тях са констатирани действия от лица, извършващи действия пред заснемащото устройство, а именно Event20120301213105003;Event20120301214641003;Event20120301215318003. На видеозаписа на файл Event20120301213105003 с продължителност 21 секунди се наблюдава лице от мъжки пол, което застава пред заснемащото устройство и извършва някакви действия.

Съдът възприе като годни и съобразени с процесуалните изисквания приложените по делото писмени доказателства.

Видно от информацията, изложена в писмо от „ЦКБ“ АД от 23.06.2017 г., с което е изпратена справка относно транзакции, извършени от с картата на св.Г. на банкомат № 52101, собственост на „ЦКБ“ АД, на 01.03.2012 г. справката за датата и часа на транзакцията се извеждат от приложение на Борика – Банксервиз АД. От изпратена справка се установява, че на 01.03.2012 г. в 21.23 ч.  от карта № 676952….0000, с издател „ОББ“ АД е извършено успешно теглене на терминал/банкомат/ № 52101, собственост на „ЦКБ“ АД, с адрес на терминала гр.София, бул.“********

Постъпило е писмо от „ОББ“ АД от 23.06.2017 г., с което е изпратена справка за извършената на инкриминираната дата транзакция с дебитна карта, издадена от „ОББ“ АД на името на И.Г., от която се установява, че на 01.03.2012 г. от карта № 676952…0000 е осъществено теглене на сумата от 400 лв. от устройство № 52101 с адрес на терминала гр.София, бул.“******** В писмото на „ОББ“ АД е посочено, че часът на извършване на транзакцията с тази дебитна карта е отбелязан в авторизационната картова система на „ОББ“ АД.

Видно от писмо на ОББ АД от 24.03.2016 г. с дебитната карта на св.Г. е извършена успешна транзакция на сумата от 400 лв. на 01.03.2012 г. в 21.22 ч. от устройство № 52101.

От писмо на „ЦКБ“ АД от 25.03.2016 г. се установява, че процесната транзакция е извършена устройство № 52101 на 01.03.2012 г. в 21.23 ч. и е протекла с четене на магнитна лента. Посочено е, че не е възможно да се установи дали дадена транзакция е извършена с оригиналната карта или с нейно копие.

Видно от писмо от ЦКБ АД от 18.03.2016 г. инсталираната в офис на ЦКБ АД с адрес гр.София, бул.“********вх.А, система за видеонаблюдение „Г.“ при записване на кадри от камери създава файлове с имена, стартиращи с „Event“, след това година, месец, ден, час и номер на камера. Файла с име Event20120301212339003 се разшифрова по следния начин: „Event“ – събитие, „2012“ – година, „03“ – месец, „01 – ден, „212339“ – 21:23:39 ч., „003“ – камера № 3. По делото е приложено /по нохд № 1733/2013 г./ и писмо на ЦКБ АД с тълкуване името на файл Event20120301212339003: „2012“ – година, „03“ – месец март, „01“ – ден първи, „21“ – час, „23“ – минути, „39“ – секунди.

С писмо на ОББ АД от 08.11.2013 г. /приложено по нохд № 1733/2013 г./ е постъпила информация, че И.Г. е регистриран на 28.06.2004 г. като клиент на банката.

От писмо на „Борика“ АД от 17.07.2017 г. се установява, че датата и часа на всички транзакции, обработвани в системата на Борика, се взема от таймера на авторизационната система. Разликата в часа на транзакцията в справките, предоставени от „ЦКБ“ АД и „ОББ“ АД, най-вероятно се дължи на факта, че часът на транзакцията е определен в две различни системи – системата на Борика и Картовата система на „ОББ“ АД. В подобен смисъл е писмо на „ЦКБ“ АД от 07.08.2017 г. От същото се установява още, че АТМ 52101, собственост на „ЦКБ“ АД не е снабден с таймер, като времето на транзакцията се определя от хост-а на Борика – Банксервиз АД. Към „ЦКБ“ АД е изпратен часът, когато транзакцията е обработена от авторизационната система на Борика – Банксервиз АД.

От писмо на „ОББ“ АД от 13.11.2017 г. се установява, че към 01.03.2012 г. телефонният номер за връзка с 24 часовите дежурни оператори на Картов център на ОББ“ АД е бил изписан върху издаваните от тази банка карти.

В писмо на ЦКБ АД от 12.03.2018 г., се съдържа информация, според която извършената транзакция на инкриминираната дата с дебитната карта на св.Г. е била изпълнена в банкноти от 20 лв.

 

От правна страна:

С оглед приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери, че от обективна и субективна страна подс.Т.Д. е осъществил състава на престъпление по чл.249 ал.1 НК, тъй като на 01.03.2012 г. в гр.София, бул.“********вх.А за времето 21.22 ч. – 21.23 ч. на АТМ устройство № 052101, собственост на банка „ЦКБ“ АД, използвал данни от платежен инструмент – ПИН код от дебитна карта № ********издадена от банка „ОББ“ АД, без съгласието на титуляра И.К.Г., в резултат на което придобил по неправомерен начин парична сума в размер на 400 лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление.

От обективна страна на 01.03.2012 г. за времето от 21.22 ч. – 21.23 ч. подс.Д. чрез използване на данните/придобити по неустановен начин/ от дебитна карта № ********издадена от банка „ОББ“ АД и ПИН кода за същата, без съгласието на титуляра И.К.Г. извършил теглене на парична сума в размер на 400 лв. от АТМ устройство № 052101, собственост на банка „ЦКБ“ АД, находящо се в гр.София, бул.“********вх.А. Тези му действия самостоятелно/независимо че са довели до постигане на желания противоправен резултат – получаване на парична сума/, представляват използване на данни от чужд платежен инструмент, какъвто несъмнено е дебитната карта по смисъла на чл.93 т.24 НК. На следващо място, макар точният механизъм за снабдяване с данните от платежния инструмент да е само предполагаем, категорично е установено, че това е станало без съгласието на титуляра на дебитната карта св.Г.. Следва да се отбележи, че е без значение за съставомерността на деянието дали реално са били изтеглени парични суми, с което да се причини имуществена вреда, доколкото последната не е елемент от обективната страна на престъплението по чл.249 ал.1 НК. Извършеното от подс.Д. деяние не съставлява друго по-тежко престъпление, поради което отговорността му следва да бъде ангажирана по повдигнатото му обвинение.

От извършения анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност се установява по несъмнен начин както неправомерното изтегляне на парична сума чрез използване на данните от дебитната карта на св.Г., така и авторството на това деяние.

Безспорно по делото е налице разминаване относно часа на извършената транзакция, като от справката на ОББ АД се установява, че с дебитната карта на св.Г. е извършена успешна транзакция на сумата от 400 лв. на 01.03.2012 г. в 21.22 ч. от устройство № 52101, а видно от писмо на „ЦКБ“ АД от 25.03.2016 г.  процесната транзакция е извършена устройство № 52101 на 01.03.2012 г. в 21.23 ч. Налице е разминаване от една минута, което според справките от банковите институции най-вероятно се дължи на факта, че часът на транзакцията е определен в две различни системи – системата на Борика и Картовата система на „ОББ“ АД, които системи са независими и не са синхронизирани. Това  разминаване от една минута е незначително и с оглед обстоятелството, че най-близкото по време заснемане на  записващото устройство на АТМ 52101 на лице, извършващо действия по банкомата е в 21 часа 31 минути и 05 секунди, тоест повече от 7 минути, след извършената неправомерна транзакция и видеозаписа на подсъдимия. Това обстоятелство се установява от файл Event20120301213105003 с продължителност 21 секунди, на който се наблюдава лице от мъжки пол, което застава пред заснемащото устройство и извършва някакви действия.  В този смисъл не може да има каквото и да е съмнение, че подс.Д. е бил заснет именно при извършване на инкриминираното деяние, още повече, че и в обясненията му се съдържат данни за това, че е извършил теглене на парична сума от сметката именно на св.Г..

Неоснователно е възражението на защитата за наличието на съществено процесуално нарушение при изготвянето на обвинителния акт, предвид липсата на посочване на номера на ПИН кода, който се твърди, че е използвал подсъдимия. За съставомерността, респективно доказаността на извършеното деяние е достатъчно да се установи ползването на данни от платежен инструмент, без да е необходимо да се изследват и да бъдат налични тези данни по делото. Каква конкретно комбинация от 4 цифри е представлявал ПИН кода на дебитната карта на св.Г. не е предмет на разследване, а обстоятелството, че транзакцията е протекла с четене на магнитна лента и правилно въвеждане на ПИН кода, което се установява както от показанията на св.Д., така и от приложените по делото справки от различните банкови институции. Не е предмет на изследване в настоящото производство и по какъв начин подс.Д. се е снабдил с данните от платежния документ на дебитната карта, при положение, че последната се е намирала на инкриминираната дата и час у св.Г.. Релевантен е фактът на използване на данните от дебитната карта, без съгласието на титуляра й.

Деянието е осъществено от подсъдимия при пряк умисъл, тъй като  е съзнавал неговия обществено-опасен характер, предвиждал е  обществено-опасните последици и пряко е целял тяхното настъпване. Естеството на извършените от него действия при ясното съзнание, че не притежава банкова карта, издадена по съответния ред, сочи за категорично формираната му представа, че използва данните от чужда банкова карта, за да получи неправомерен достъп до банкова сметка ***, което не е било съгласно с това и никога не му е предоставяло картата си.

 

 

По наказанието:

При индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия за осъщественото от него престъпление, настоящият съдебен състав отчете като отегчаващо вината обстоятелство причинената реална вреда на титуляра на дебитната карта в размер на 400 лв., която макар да е несъставомерна увеличава укоримостта на извършеното, както и наличието на предходно осъждане за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, в изпитателния срок на което е извършено настоящето деяние.

 Съдът възприе като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите характеристични данни за подсъдимия, както и изтеклият период от време от 6 години от датата на деянието до постановяване на присъдата. Макар и значителен, този период от време не е с такава продължителност, която само по себе си да представлява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и да обоснове приложението на чл.55 НК.

 Посочените по-горе обстоятелства мотивираха съда да наложи на подсъдимия наказание към минималния размер, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл.249 ал.1 НК, а именно лишаване от свобода за срок от три години, както и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 600 лева.

 Съдът прие, че така наложените наказания и в посочения размер ще постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК, като ще въздействат поправително и превъзпитаващо спрямо подс.Д., ще въздействат предупредително върху него и ще му отнемат възможността да върши други престъпления, като наред с това ще реализират необходимата възпитателна и предупредителна функции спрямо останалите членове на обществото.

Доколкото не са налице материално-правните предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 НК, предвид предходното осъждане на подсъдимия на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното наказание. Съдът взе предвид обстоятелството, че настоящото престъпление е извършено в изпитателния срок на предходното осъждане на подс.Д. по нохд № 14590/2007 г.

На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК, от така наложеното наказание, съдът приспадна времето, през което подс.Д. е бил задържан и спрямо него е била взета мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 12.07.2012 г. до датата на внасяне на паричната гаранция от 2000 лв., определена с определение на САС от 24.07.2012 г.

Налице са предпоставките на чл.68 ал.1 НК за привеждане в изпълнение на наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, наложено на подсъдимия по предходното му осъждане, тъй като в рамките на определения по последното изпитателен срок от три години, е извършил процесното умишлено престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода. Ето защо съдът приведе в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, наложено на подс.Т.Д. с присъда на СРС по нохд № 14590/2007 г., влязла в сила на 06.08.2011 г., което следва да се изтърпи от подсъдимия отделно.

На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание.

 

По разноските:

На основание чл.189 ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия Т.М.Д. да заплати сума в размер на 139.32 лв./сто тридесет и девет лева и тридесет и две стотинки /, в полза на държавата, по сметка на МВР представляваща направените по делото разноски на Досъдебното производство, сума в размер на 577.47 лв./петстотин седемдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки / по сметка на СГС, представляваща направени по делото разноски, както  и държавна такса в размер на по 5 лв. (пет лв.) по сметка на СГС за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.

 

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                   СЪДИЯ при СГС: