Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
гр. Габрово, 23.02.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в
публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с
участието на прокурор …………….. като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 228/2022 година по описа на Административен съд - Габрово и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството е образувано по жалба на Р.А.П. с постоянен
адрес ***, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Д.Й. от
САК, против писмо с рег. № 906000-10366 от 27.06.2022
година, подписано от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ловеч /жалба на л. 2-4 и молба на л. 81 от
делото/.
В жалбата се твърди, че оспореният отказ е незаконосъобразен и неправилен, при издаването му не са взети предвид всички относими факти и обстоятелства, като са допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорващата страна счита, че не е взето предвид обстоятелството, че при настъпилото пътно-транспортно произшествие /ПТП/ има пострадало лице, който факт се установява от представената пред административния орган медицинска документация; административният орган е нарушил разпоредбите на чл. 35, 36, 37 и чл. 40 от АПК; Директорът на ОД на МВР – Ловеч е посочил, че са снети допълнителни писмени обяснения от полицейските служители и са събрани други допълнителни материали по случая, с които жалбоподателката не е запозната, което е нарушение на чл. 34, ал. 3 от АПК; твърди се и нарушение на чл. 45 от АПК, тъй като на жалбоподателката не е дадена възможност да даде обяснения пред административния орган, както и нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, тъй като в оспорения акт не са посочени правни основания за издаването му. Прави се искане за отмяна на оспорения отказ и постановяване да се издаде констативен протокол за ПТП на основание чл. 3 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 година за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд.
Жалбоподателката Р.П. се явява лично в открито съдебно заседание и се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и
искането по същество, съображения за което са развити в депозирана по делото
писмена защита /л. 98-99/; в хода по същество се заявява претенция за
присъждане на разноски, като се представя списък на разноските ведно с Договор
за правна защита и съдействие /л. 92-93/.
Ответната страна Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – Ловеч не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по
същество се прави искане за отхвърлянето ѝ; в хода по същество се заявява
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100 /сто/ лева.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е представен Двустранен констативен протокол за ПТП, от който се установява, че жалбоподателката Р.П. в качеството на водач на описан в протокола лек автомобил е била участник в ПТП, станало на 30.05.2022 година около 15:50 часа на главен път Ловеч, като според посоченото в протокола от водачите на МПС – участници в настъпилото ПТП, в резултат на последното няма пострадали лица, а са нанесени само материални щети, а като виновен е посочен водачът на другия автомобил, участвал в процесното ПТП /л. 56/.
На 27.06.2022 година Р.П. е подала до ОД на МВР – Ловеч, сектор „Пътна полиция“ молба с рег. № 906000-10337, с която е поискала издаване на констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който като пострадало лице да бъде вписана именно П., като искането се обосновава с реализиране на права като пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и се мотивира с хоспитализиране на жалбоподателката поради оплаквания, за които се твърди, че са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, настъпило на 30.05.2022 година, като към молбата се представя лист да преглед на пациент в КДБ/СО /л. 59/.
С писмо рег. № 906000-10366 от 27.06.2022 година, подписано от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ловеч, се отказва издаването на констативен протокол за ПТП с пострадали лица, като се сочи, че в съставения двустранен протокол за ПТП е посочено, че няма дори и леко пострадали лица, прегледът в болнично заведение е осъществен 20 дни от настъпване на произшествието, като не са представени достатъчно данни, че поставената диагноза е в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие /л. 58/. Писмото е връчено на П. на 06.07.2022 година /л. 77/.
На 04.07.2022 година, преди уведомяване за гореописания отказ, П. е подала до ОД на МВР – Ловеч, сектор „Пътна полиция“ нова молба с рег. № 906000-10678, с която отново е поискала издаване на констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който като пострадало лице да бъде вписана именно П., като искането отново се обосновава с реализиране на права като пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от Кодекса за застраховането и се мотивира с хоспитализиране на жалбоподателката поради оплаквания, за които се твърди, че са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, настъпило на 30.05.2022 година, като към молбата се представя лист да преглед на пациент в КДБ/СО /л. 54/.
В писмо рег. № 906000-11044 от 15.07.2022 година, подписано от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ловеч, се сочи, че с предходното писмо от 27.06.2022 година е отказано издаването на констативен протокол за ПТП с пострадали лица, като се преповтарят мотивите за това, изложени в отказа /л. 53/. Писмото е връчено на П. чрез упълномощения от последната адвокат на 03.08.2022 година /л. 78 – предвид датата на издаване на писмото и датата на приемане на пратката, записаната дата на доставяне на пратката очевидно е сгрешена и доставянето е осъществено на 03.08.2022 година/.
Недоволна от получения отказ, П. е подала жалба с рег. № 295000-7077 от 16.08.2022 година до Директора на ОД на МВР – Ловеч, с която е оспорила по административен ред издадения отказ, представила е медицинска документация от хоспитализирането в болнично заведение с искане същата да бъде взета предвид и е поискала отмяна на отказа и постановяване да бъде издаден протокол за ПТП с пострадали лица /л. 9-50/.
След подаване на горепосочената жалба са събрани сведения от двамата полицейски служители, посетили процесното ПТП в качеството им на автопатрулен екип, в които сведения се описва фактология относно установеното при посещението на мястото на настъпване на ПТП, като се сочи, че и двамата водачи, участници в ПТП, са заявили, че нямат нужда от лекарска помощ, разбрали са се помежду си, нямат спор относно вината за настъпилото ПТП и ще попълнят двустранен протокол относно нанесените материални щети; полицейските служители проверили редовността на документите на водачите и автомобилите, изпробвали водачите за наличие на алкохол, като пробите и на двамата водачи били отрицателни /л. 51-52/.
Изготвен е доклад с рег. № 906р-8042 от 14.09.2022 година от полицейски инспектор, според който, с оглед извършената проверка по повод подадената от П. жалба, се прави извод, че няма основание за издаване на констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л. 7-8/.
След
извършената проверка впд Директор на ОД на МВР – Ловеч се е произнесъл с писмо
рег. № 295000-8248 от 28.09.2022 година, като е приел, че отказът на Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ловеч за издаване на констативен протокол
за ПТП с пострадали лица, в който като пострадала да бъде вписана Р.П., е
правомерен и законосъобразен, поради което жалбата срещу отказа се оставя без
уважение /л. 5/.
Горепосоченото писмо е връчено на П. чрез упълномощения от последната адвокат на 03.10.2022 година /л. 75/ и по предприето в срока по чл. 149, ал. 1 във връзка с ал. 3 от АПК оспорване по съдебен ред е образувано настоящото производство.
В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция в качеството на свидетел е разпитана М. Д. – майка на жалбоподателката, която в показанията си заявява, че живее в една къща с дъщеря си Р.П., видяла я е в деня на процесното ПТП, след прибиране от работа, като П. лежала, не се чувствала добре, не била адекватна; поради инат и защото нямало кой да се грижи за децата, П. не постъпила в болница непосредствено след ПТП, но поради оплаквания от главоболие и замайване няколко пъти посещавала болницата и „Бърза помощ“; 20 дни след процесното ПТП по настояване на близките ѝ П. постъпила в болница, където след скенер било установено, че има черепно-мозъчна травма и комоцио, 6 месеца след изписването приемала предписаните ѝ лекарства за възстановяване /протокол от о.с.з. на л. 94-96 от делото/.
Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДвП службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато при произшествието има ранен човек /т. 1/., като на основание чл. 125а, ал. 1 от ЗДвП са длъжни да издадат протокол за посещението по чл. 125 на мястото на пътнотранспортното произшествие.
В изпълнение на законовата делегация по чл. 125а, ал. 2 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи и Комисията за финансов надзор са приели Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 година за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, съгласно чл. 2 от която за настъпило ПТП се съставят следните документи: констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за ПТП с материални щети или двустранен констативен протокол за ПТП. Съгласно чл. 3 от горепосочената Наредба при ПТП с пострадали лица се съставя констативен протокол за ПТП - приложение № 1, и се изготвя подробна план-схема на ПТП от органите на „Пътна полиция“ – МВР, като протоколът се съставя в едномесечен срок от датата на ПТП. Протоколът има за цел да установи настъпването на произшествието пред съответния застраховател, който съгласно чл. 493 от КЗ следва да покрие отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой.
В процесния случай няма спор, че на 30.05.2022 година около 15:50 часа на главен път Ловеч е настъпило ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, при което автомобил, управляван от жалбоподателката П., е бил ударен от друг автомобил, посечен в съставения и представен като доказателство по делото Двустранен констативен протокол за ПТП. Не е спорно, че мястото на ПТП е било посетено от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ловеч. Искането за издаване на констативен протокол за ПТП с пострадали лица е направено в рамките на едномесечния срок от датата на настъпване на процесното ПТП. Не е спорно и обстоятелството, че жалбоподателката П. е била хоспитализирана в периода 19-22.06.2022 година поради оплаквания от персистиращи причерняване и главоболие, за които тя твърди, че са се появили в резултат на процесното ПТП, при което си е ударила главата в частите на автомобила.
Спорният по делото въпрос, както и в административната фаза на производството, видно и от мотивите в оспорения отказ - писмо рег. № 906000-10366 от 27.06.2022 година, подписано от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ловеч, е дали уврежданията, твърдяни от жалбоподателката, са следствие на процесното ПТП, респ. дали П. има качеството на пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ.
Доколкото при подаване на искането за издаване на констативен протокол за ПТП с пострадали лица П. е приложила съставения Двустранен констативен протокол за ПТП, както и пълната документация относно хоспитализирането ѝ, а в административния орган са се породили съмнения относно наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдяните от П. оплаквания с процесното ПТП, то това обстоятелство, явяващо се спорно, от съществено значение за случая и изискващо специални знания в областта на медицината, е следвало да бъде изяснено от административния орган, включително и чрез служебно събиране на доказателства – аргумент от чл. 35 и 36 от АПК. Съгласно чл. 49, ал. 1 от АПК административният орган следва да възложи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други, каквито органът няма. В изпълнение на изискванията на служебното начало по чл. 9 от АПК административният орган е длъжен да събере всички доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, като осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, предмет на производство. Разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК задължават административния орган да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и служебно да събере доказателства, включително и експертиза – чл. 49 от АПК.
Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при издаването му административният орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, което налага отмяна на отказа и връщане на преписката за ново произнасяне, като при новото разглеждане на искането за издаване на констативен протокол за ПТП с пострадали лица сезираният административен орган следва да назначи експертиза по реда на чл. 49 от АПК, която да даде заключение относно това дали уврежданията на жалбоподателката, заради които същата е била хоспитализирана в периода 19-22.06.2022 година, се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на 30.05.2022 година ПТП, в което жалбоподателката е била участник.
С оглед пълнота на изложението съдът посочва, че намира за неоснователно възражението на ответната страна да не се кредитират показанията на разпитаната свидетелка, тъй като последната е майка на жалбоподателката и е заинтересована. Въпреки наличието на родствена връзка между жалбоподателката и свидетелката, съдът не намира причина да не кредитира с доверие дадените под страх от наказателна отговорност свидетелски показания, тъй като същите се подкрепят от представената по делото медицинска документация, а в частта, представляващи лични възприятия, няма как да бъдат отречени, нито пък са опровергани от други, събрани по делото доказателства.
Направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателката в настоящото производство за присъждането на направените по делото разноски като своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се уважи за сумата от 485 /четиристотин осемдесет и пет/ лева, от които 10 /десет/ лева дължима и внесена държавна такса /л. 80/ и 475 /четиристотин седемдесет и пет/ лева уговорено и платено в брой адвокатското възнаграждение съгласно посоченото в Договор за правна защита и съдействие /л. 93/ и списък на разноските /л. 92/.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 3 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ писмо с рег. № 906000-10366 от
27.06.2022 година, подписано от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Ловеч, обективиращо отказ за издаване на издаването на констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, издаден по искане на Р.А.П. до ОД на МВР - Ловеч с рег. № 906000-10337 от 27.06.2022 година.
ВРЪЩА преписката на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
– Ловеч за ново произнасяне по искането
на Р.А.П. до ОД на МВР - Ловеч с рег. № 906000-10337 от 27.06.2022 година, при
спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени
в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Ловеч да заплати на Р.А.П. с ЕГН ********** сумата от 485
/четиристотин осемдесет и пет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно оспорване и касационен протест пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: