Решение по дело №600/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260041
Дата: 6 юли 2020 г.
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20203100500600
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                               

 

№………./         .07.2020 г. гр. Варна

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ  в открито съдебно заседание, проведено на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

Мл.с.И. СТОЙНОВ

 

при секретар Галина Стефанова,

като разгледа докладваното от съдия Бажлекова

въззивно гражданско дело № 600 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивната жалба на К.С.К. срещу решение № 5854 от 19.12.2019 г., постановено по гражданско дело № 9468 по описа за 2019 г. на девети състав на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл.127, ал.2 СК, вр.чл.59, ал.9 СК, за изменение на влязло в сила спогодително определение от 20.02.2017г. по гр.д. № 16641/2016г. на ВРС, с което упражняването на родителските права по отношение на детето П.е предоставено на майката, като упражняването на родителските права се предоставят на бащата с определяне на режим на лични контакти на детето с майката и осъждане на последната да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 150лв.

Във въззивната жалба се излага, че неправилно и в противоречие с доказателствата, съдът е приел, че не са настъпили съществени и важни изменения в обстоятелствата, които да налагат изменение  в мерките относно упражняването на родителските права. Счита се, че от събраните гласни доказателства се установява, че детето е било тормозено и подлагано на физическо насилие. Забранявано му е да носи косата си спусната, а когато е отказвало да се храни, майката го е удряла. Майката З.П. и нейния партньор, в присъствието на детето се отнасяли пренебрежително към ищеца, обиждали го и го заплашвали. Въззивникът твърди, че П.е заявила категорично желание да живее при него, заради нанесените  й обиди, ограничения и осъществявано спрямо нея физическо насилие за незначителни неща. Твърди се също, че ответницата е неглижирала обстоятелството, че детето П.изживява трудно раздялата на родителите си, както и желанията му, свързани с ежедневния бит.  Твърди се, че е налице изменение на обстоятелствата, съществено засягащи интересите на детето, които влошават положението му при майката, на която е предоставено упражняването на родителските права. Твърди, че при постановяване на решението, първоинстанционният съд не е извършил цялостна преценка на интереса на детето въз основа на съвкупността от обстоятелства, включваща и възпитателските и морални качества на родителите, материалните условия на живот, привързаносте на детето, възрастта и пола.

Претендира се отмяна на решението на ВРС и моли да се постанови ново, с което да се уважат предявените искове.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба, с който последната е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното решение.

Варненският окръжен съд, след като се запозна с твърденията и възраженията на страните и със събрания доказателствен материал, намери за установено следното:

Производството по делото е образувано е образувано по предявени от К.С.К., срещу З.Д.П., искове, с правно основание чл.127, ал.2 СК вр. чл.59, ал.9 СК, за изменение на определените с влязло в сила спогодително определение от 20.02.2017г. по гр.д. №16641/2016г. на ВРС, мерки относно упражняването на родителските права спрямо детето П.К.К., ЕГН********** от майката З.Д.П. ; режим на контакти на детето с бащата, както се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето П.и се определи местоживеене на детето при бащата на бащата К.С.К., да се определи режим на лични контакти на детето с майката, като последната се осъди да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 150.00лв. месечно.

Ищецът излага в исковата молба, че с ответницата са родители на детето П.К.К., родена на ***г. С влязло в законна спогодително определение от 20.02.2017г. по гр.д. №16641/2016г. на ВРС по взаимно съгласие, родителските права спрямо детето са били предоставени на майката, на бащата е бил определен режим на контакти, както и размер на дължимата издръжка.

     Твърди се, че обстоятелствата при които е било постигнато съгласие и е постановено посоченото определение са се променили.  Детето П.започнало да споделя с ищеца, че не се чувства добре с майка си и не иска да живее при нея, защото тя и новият й партньор постоянно й възлагали задачи, карали я да прави неща, които не иска и я предупреждавали, че ако не ги прави, ще я санкционират.  Майката често оставяла П.сама с по – малкия й брат и излизала през нощта. Проявявала и агресия към П.(скубела я и й крещяла); заплашвала я да смени училището й; обиждала я и я тормозила физически и психически.

     Ищецът твърди, че има всички необходими качества и условия да отглежда детето си; че между него и детето има силна емоционална връзка; че може да разчита на подкрепа от близки при отглеждането и грижите за детето; притежава собствено жилище и получава достатъчно доходи.

Моли упражняването на родителските права спрямо детето П.да се предостави на него, като се определи режим на лични контакти на детето с майката: всяка първа и трета седмица от месеца от 10ч. в събота до 17ч. в неделя , с преспиване и 15 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; да се осъди ответницата да заплаща издръжка на детето в посочен размер на 150лв.

В срока по чл. 131 ГПК  е постъпил отговор, с който ответницата оспорва исковете като неоснователни. Оспорва изложените твърдения за упражнявано насилие и принуда спрямо детето. Твърди, че бащата не разполага с необходимия родителски капацитет и способности да се грижи адекватно за детето. Излага, че след всяка среща с баща си П.се връщала настроена срещу майката и приятелят й; отказвала да изпълнява указанията им / да си оправя леглото и да изпълнява други битови задължения/, отказвала да спазва правила и дисциплина. Оспорва, че са налице нови обстоятелства, различни от тези при постановяване на определение от 20.02.2017г. по гр.д. №16641/2016г., които да налагат изменение на мерките относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето. Твърди, че има нужните качества и разполага с условия и възможности да отглежда детето; между майката и детето има силна емоционална връзка;майката има подкрепа от близки при отглеждането и полагането на грижи за детето; разполага с подходящо жилище и получава достатъчно доходи. .

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни норми, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а и видно от удостоверение за раждане от ***г., страните са родители на П.К.К., р. на 19.07.2007г.

С определение от 20.02.2017г. по гр.д. №16641/2016г. на ВРС по взаимно съгласие, родителските права спрямо детето са били предоставени на майката, на бащата е бил определен режим на контакти, както и размер на дължимата издръжка.

С решение от 14.02.2019г. по гр.д. №12513/2018г. размера на издръжката е увеличен.

     Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът притежава собствено жилище, което е закупил през 2017г. Същият работи по трудово правоотношение и получава доход в размер на около 1000лв.

     Ответницата работи по трудово правоотношение и получава доход в размер на 560лв.

Пред Варненския районен съд е представен изготвен от ДСП-Варна социален доклад. В доклада е посочено, че детето П.Кирилова живее с майка си З.П.,която успешно задоволява потребностите на дъщеря си от материален и морален характер и с по-малкия си брат К. К..От раждането им двете деца се отглеждат в семейна среда. Режима на лични контакти на децата с бащата К.К. се изпълнявал редовно. От м. май 2019г. само П.се виждала с баща си. Бащата редовно изплаща издръжка на децата. П.е в добро здравословно състояние, като  майката е осигурила много добри хигиенно- битови условия, необходими за дете на нейната възраст и стабилна семейна среда. Детето посещава училище, редовна форма на обучение, като не са констатирани дефицити в нивото на образователното му развитие. Детето има отличен успех и приятелски кръг сред съучениците си. Пред социален работник самото дете е заявило, че в момента иска да живее с баща си, но не е обяснило конкретни причини за това, нито е споделило за обезпокояващи обстоятелства в дома на майка си.

Съгласно заключението на СПЕ, прието пред ВРС детето П.има изградена връзка на любов и доверие с майката и затова се „бори“ тя да се върне отново при баща й. П.има изградена връзка на любов и към бащата, но връзката на доверие с него е по-изолирана. Според експерта категоричното желание на детето да живее при баща си  е с надеждата, че ще принуди майка си да се върне обратно в бившия им дом. П.изразява и описва неприрязън и ревност към партньора на майка си, като не е набелязан същински страх, че той може да й навреди или да й причини физическа болка. Той обаче й причинява психическа болка поради нагласите от нейна страна към него и възприетото от нея отношение на баща й към новите обстоятелства в дома на майката. След напускането на дома от страна на З.П. и децата, К.К. се е чувствал обиден, с наранено честолюбие и достойнство на мъж и баща. Той е започнал да оказва влияние върху психиката на двете деца, и по-специално на П., като манипулацията върху психиката й може да се определи като емоционална / тя се чувства по-спокойна, с по-разширени рамки на поведение, няма друг човек в дома на бащата- партньор на бащата/. Детето се ядосва на майка си, която е довела друг човек и той дело пространство и обич. П.споделя за случай, при които е била удряна от майка си, но не изпитва страх, че майка й може да й причини физическа или психическа болка. Според експерта всеки един от родителите може да се грижи адекватно за детето и да взема решения за неговото развитие и възпитание. Чувствайки се обиден К.К. несъзнателно и съзнавано въздейства върху детето , манипулира го и по този начин го настройва срещу майката. В заключение е посочено, че на практика майката има по-качествен и адекватен за възрастта на П.подход.

Различните норми и свободи в дома на бащата и дома на майката водят до емоционален дисбаланс и тревожност у детето.

От проведените срещи с детето Ивайла, служителите на ДСП са констатирали, че потребностите на детето са адекватно задоволени. От наблюденията се установило, че физическото и психо- емоционалното развитие на детето отговаря на възрастта й.

 Не се наблюдава с поведението си майката да е застрашила живота и здравето на детето.

По делото са изслушани  показанията на свидетелите  Галина Колева, Виолета/братовчедка на ищеца/ Атанасова/сестра на ищеца/, Димитър Пеев /баща на ответницата/, които съдът цени при условията на чл.172 ГПК. От показанията на всички свидетели се установява, че детето П.поддържа контакти са баща си, в рамките на определения режим и между тях има изградени добри отношения. Детето се чувства добре с бащата, споделя с него. Детето живее при майката, като тя се грижи много добре за него. Детето споделяло със свид. Колева за проблеми с майка си по повод на начин на обличане, храна и, че майка й ударила шамар и й опъвала ушите. Споделило, че било обиждано от приятеля на мака си. Свидетелката Атанасова заявява в показанията си, че е имало случаи, майката да отправи молба за финансова помощ към бащата, за заплащане на екскурзия или закупуване на лекарства за детето, но той не се е отзовавал. Не е давал средства за децата, извън тези от определената издръжка. От раждането му и след раздялата на родителите, детето П.се е отглеждало от майката и никога не е имало проблеми. Проблеми възникнали наскоро, когато детето се затворило и не общувало. В показанията си свид. Пеев посочва, че често е помагал на ответницата/негова дъщеря/ с пари. Финансова подкрепа ответницата получавала и от сегашния си приятел.

При разглеждане на делото пред въззивната инстанция е изслушано детето П.. Детето споделя, че се вижда с баща си редовно в определения режим на контакти. Поддържат и редовен контакт по телефон. П.живее с майка си, нейния приятел и по-малкия си брат, с когото понякога се разбират, а понякога не. Детето обяснява, че и с приятеля на майка й понякога се разбира, а понякога- не, че спори с майка си за това с какви дрехи да отиде на училище, за храна.  П.не обича някои храни, а майка й я кара да ги яде и й казва, че „като не ги обича, да отиде при баща си“. Според П.майка й не готви често храни, които тя не обича, но понякога се случва. Също така я кара да облича дрехи, които не харесва, защото не са модерни, например дънки с широки крачоли. Детето споделя, че се чувства добре с баща си и никога не спори с него и двамата имат едни и същи вкусове. П.обяснява, че между нея и майка й винаги е имала такива спорове за дрехи и храна, но когато родителите й са живели заедно, те не били толкова чести. През двата месеца на извънредното положение, когато семейството е стояло предимно в къщи заедно, не е имало спорове за храна или дрехи. Не е имало други неразбирателства. Не са се карали с майка й и нейния приятел, но П.не мисли, „че ще й е добре да остане при майка си.“ Като причина посочва - „те ме обиждат, заплашват ме“ и уточнява, че тези неща са се случвали миналата година. Споделя, че тогава е била ударена от майка си и към нея са отправени обиди от майка й и нейния приятел. След това от началото на 2020г., „тези неща“ са спрели. П.счита, че няма промени и разлика от това, че ходи на психолог, защото „ и преди е била добре и сега е добре“. 

Родителите са изслушани по реда на чл.59, ал.6 СК.

При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:

Когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно въпросите за родителската отговорност, то упражняването на родителските права следва да се възложи на един от тях, като съответно се  определи режим на личен контакт на детето с другия родител и издръжка за детето. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.4 СК съдът преценява на кого от родителите да предостави упражняването на родителските права с оглед всички обстоятелства и интересите на детето, отчитайки: възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пол и възраст на детето, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните възможности. Преценката по всяко дело е конкретна.

В разпоредбата на чл.59, ал.9 СК е посочено, че ако обстоятелствата, при които е определен  режима на упражняване на родителски права, местоживеене и лични контакти, се изменят, съдът по молба на единия от родителите може да ги измени и да определи нови. Преценката по всяко дело е конкретна, като страните следва да установят, че е налице изменение на обстоятелствата, които да налагат промяна в определения режим, като се гарантиран оптимално интересите на детето.

В случая от събраните по делото доказателства, не се установява да са настъпили важни и съществени изменения на обстоятелствата, които да обосновават и налагат промяна в мерките и режима на отглеждането на детето.  От приетата по делото съдебно-психологична експертиза и гласните доказателства, се установява, че детето има изградена емоционална връзка и връзка на доверие с двамата родители. То търси контакт и близост с бащата. Няма данни майката да възпрепятства, осуетява или ограничава контактите на П.с баща й или да формира негативна нагласа към него. Двамата родители разполагат с възможности и капацитет да се грижат за детето, като по-добрите финансови възможности на бащата не могат да обосноват наложителност на промяна в установените мерки и режим.  Обстоятелството, че детето реагира чувствително на това, че майката се е разделила с баща му и има нова връзка с друг човек, също не е основание за изменение на установеното статукво. От ангажираните по делото доказателства не се установяват твърденията в исковата молба, че спрямо детето е упражняван психически и физически тормоз от страна на майката и нейния партньор. Ангажираните гласни доказателства за установяване на тези обстоятелства са непоследователни, противоречиви и не отразяват преки и непосредствени впечатления на свидетелката Колева. Свидетелката заявява свои декларативни съждения и предположения, а не съобщава за факти, които лично е възприела. Тези показания остават изолирани  и от останалите, събрани по делото доказателства, включително и от заключението на СПЕ и социалния доклад, от които се установява, че детето е изградило силна емоционална и доверителна връзка със всеки един от родителите, като заявеното желание да живее при баща си, не е в резултата на съществено изменение на обстоятелствата и упражнено насилие спрямо детето от страна на майката, която към момента упражнява родителските права. Преценявайки всички събрани по делото доказателства, както и заявеното от детето П.при изслушването му, настоящият състав на съда намира, че причина за декларираното желание от негова страна да живее с баща си се дължи на желанието му родителите му да са заедно, както и на неприемането на новия партньор на майката. Налице са данни за несъзнателно въздействие върху формирането на нагласите на детето от страна на бащата, чрез по-свободните и разширени рамки на изисквания и поведение. Съдът отчита и обстоятелството, че в момента детето се намира в специфична възраст на развитие, израстване и формиране на личността, поради което и различните норми на свободи и контрол при майката и бащата водят до емоционален дисбаланс, несигурност и тревожност. Реално е налице конфликт на лоялност, тъй като П.има изградена стабилна емоционална връзка на доверие с майка си, като заедно с това се „бори да се върне“ емоционално при баща си, което довежда до негативни изживявания.  Детето, съобразно спецификите на общуване с всеки един от родителите, се чувства добре със съответния родител. Не са налице проблеми в отношенията и общуването на П.с Майка й, които да са извън обичайните между дете на тази възраст и родител. Детето съобщава, че проблеми в общуването с майка си относно храни и дрехи е имало и в периода, докато родителите са живели заедно.

От събраните по делото доказателства,  не се  установява, да е настъпило влошаване на чисто битовите условия, при които детето живее. Относно социална среда, при която се отглежда детето, съдът намира, че по делото не се установява детето да се отглежда в рискова среда. Установява се по делото, че настоящият партньор  на ответницата й помага при отглеждането на двете й децата. Помощ ответницата получава и от своите родители.

От доказателствата по делото и предвид заявеното при изслушването от двамата родители, съдът приема, че и двамата са способни да се грижат добре за детето, но всеки от тях има различни разбирания и подход на възпитание. И двамата декларират, че в  интерес на двете им деца е те да живеят и да се отглеждат заедно, но според ищеца разделянето на децата няма да е пречка, те да се виждат и общуват. Съдът намира, че майката има по- адекватен за възрастта на П.възпитателски подход, който в по-пълна степен осигурява интересите й да бъде отглеждана в подходящи условия и сигурна среда, която също така да дава възможност за запазване и доизграждане на емоционалните връзки, както между П.и двамата родители, така и с по-малкия й брат. Не се установява от доказателствата по делото твърдяната промяна на обстоятелствата, при които детето се е отглеждало и възпитавало в периода към предоставянето на упражняването на родителските права на майката, дори и в периода преди това.

Не се установи неглижиране на чувствата и състоянието на детето, което трудно преживява раздялата на родителите му от страна на майката. Напротив от данните по делото се установява, че майката полага усилия и е предприела действия, които да помогнат на детето да преодолее емоционалното си объркване и за разрешаване на противоречията и проблемите, които има между нея и детето. Детето посещава психолог, като при изслушването му от съда, самото дете споделя, че в момента обстановката в дома му е спокойна.

По изложените съображения, предявените искове са неоснователни и предвид съвпадането на изводите на настоящият състав на съда, с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение  следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода от спора, въззивникът К.С.К. следва да заплати на въззиваемата и сторените в настоящото производство разноски в размер на 400лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.

    Водим от горното съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖАДА  решение №  5854 от 19.12.2019 г., постановено по гражданско дело № 9468 по описа за 2019 г. на 9 състав на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА на К.С.К., ЕГН**********, да заплати на  З.Д.П., ЕГН********** сумата от 400лв., представляваща разноски във въззивното производство на основание чл.78 ГПК.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС,в месечен срок от съобщаването му на страните.

 

      ПРЕДЕСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ::