РЕШЕНИЕ

   № 104

               гр.Варна, 25.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 02.04.2019 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 152  по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Булминерал АД в несъстоятелност - гр.Варна  е обжалвал решение № 34/09.01.2019 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. № 972/2016 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу „Пленус“ ООД Словения иск за разликата от 10419.17 евро до 23905.80 евро главници и за горницата над 520.95 евро до 1195.28 евро неустойки, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен до пълния размер на предявените претенции за главници и неустойки. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Синдикът е потвърдил действията на процесуалния представител на дружеството по обжалване на решението в отхвърлителната му част.

           Въззиваемата страна „Пленус“ ООД Словения моли с писмен отговор и  с молба от процесуалния му представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Основно оплакванията в жалбата се свеждат до липса според въззивника – изпълнител /продавач/ на предявена от страна на възложителя /купувача/ рекламация за лошо качество, до липса на направено от ответника възражение за отбив от цената на процесните метални шкафчета, възложени за изработка и доставка от него на ищеца, предвид твърдените от същия техни недостатъци, и до различни недостатъци за двата модела шкафчета, налагащи обсъждането им и произнасяне по тях поотделно, а не общо.

Между страните е разменена кореспонденция по повод доставката на договорените метални шкафчета модел Регенсбург и модел Берлин, предназначени за немски краен получател, в която подробно са обсъждани твърдените от купувача – ответника по делото техни недостатъци, които могат да се  сведат най-общо до неподготвени за монтаж конструкции, липса на окомплектоване с всички необходими крепежни елементи, както и на неподходящи и несъответни на поръчаните такива /пластмасови вместо поцинковани метални панти и алуминиеви вместо стоманени нитове/, непасващи елементи и конструкции поради различни отвори, неразпробити отвори, изкривени при транспорта няколко профила поради недоброто им обезопасяване /в последствие заменени от ищеца/, остри незагладени ръбове на ъглите, налагащо изрязването им, непочистени и зацапани повърхнини на конструкциите, изкривяващи се и непасващи крепежни планки, закупуване на липсващите и подмяна на неподходящите крепежни елементи – нитове и панти /нитовете макар в последствие заменени от ищеца са пристигнали късно - малко преди приключване монтажа на шкафчетата/, като всичко това е довело до голямо оскъпяване на монтажа, следствие направените от ответника допълнителни разходи, относно които се предлага страните да се споразумеят.

Очевидно е при това положение, че не може да се говори за липса на предявена от възложителя рекламация за лошо качество на изпълнението, нито за липса на направено от същия искане до изпълнителя за репариране на щетите следствие на недостатъците му. След като възложителят изрично е заявил, че е направил за сметка на изпълнителя значителни /неостойностени в рекламационните писма от 10.11 и 19.11.2015 г./ разходи, необходими за поправката на изпълнената с недостатъци работа, следва да се приеме, че по същество той претендира за поемане на разходите от изпълнителя или чрез заплащането им от него, или чрез приспадането им от останалата дължима част от възнаграждението му, т.е. това е искане, съответно на чл.265, пр.2 – ЗЗД. Ответникът с отговора си на исковата молба е заявил, че искът е неоснователен, т.е. по същество оспорва дължимостта на претендираната от ищеца последна част от договорената за изплащане на части цена, тъй като сам е отстранил дефектите по рекламацията и направените от него разходи за поправката, чийто размер не бил все още окончателно установен, са за сметка на ищеца. От самата рекламация на ответника и от изразеното становище с отговора на исковата молба може да се изведе направено възражение за неизпълнен договор за изработка в качествено отношение, както и искане за намаляване на възнаграждението на изпълнителя предвид направените разходи от възложителя, необходими за поправката на некачествената изработка, до размера на вече заплатеното до този момент възнаграждение, в потвърждение на което е предложението на ответника до ищеца, направено с представените две писма на л.99 и л.102. Първоинстанционният съд е бил длъжен да извлече и квалифицира направените от ответника възражения и да събере поисканите във връзка с тях доказателства, което е и сторил, така че не е нарушил диспозитивното начало в процеса и не е разгледал ненаправени възражения.

Доколкото при приемо-предаването стоката е била опакована в палети, тя не е била огледана щателно, нито е била приета в количествено отношение, което досежно крепежните елементи е било и невъзможно поради големия им брой. Очевидно е в този случай, че недостатъците на изработката могат да се констатират едва при монтажа на шкафчетата, изпълняван от ответника, като рекламацията е последвала в разумен срок след това. Страните са имали телефонни разговори и преди официалната рекламация от 10.11.2015 г., в резултат на които ищецът е организирал допълнителна доставка на липсващите нитове и замяна на станалите негодни при автомобилния транспорт профили. Междувременно обаче поради течащия монтаж ответникът закупил нужните му нитове, както и поцинковани метални панти вместо неподходящите и отказани от крайния получател пластмасови такива.

В договора между страните не е изрично договорено в какъв вид да бъдат изпълнени и предадени металните шкафчета. Няма уговорено приемане по мостра, а е била изготвена от ищеца мостра за сглобено шкафче, като на ответника са изпратени технически спесификации, чертежи, снимки и указания за ред на сглобяване. От цялата кореспонденция между страните се установява, че цената им е уговорена за произведените от ищеца конструкции, като разходите по превоза и монтажа на шкафчетата на място в Германия се поемат от ответника. Очевидно е, че шкафчетата е следвало да бъдат предадени в разглобен вид, за да могат да бъдат превозени по-лесно на това значително разстояние, което се потвърждава и от факта, че ответникът се е съгласил да ги приеме за превоз в такъв вид. Разбирането на ищеца, че имал задължение да предаде само заготовки на профилите - рамки с врати, страници, гърбове, тавани и др., обаче не се споделя от съда. При липса на друга уговорка в договора шкафчетата е следвало да бъдат завършени и предадени макар в разглобен вид  -  с монтирани панти, застопоряващи планки, крепежни планки, етикети, с разпробити отвори, с почистени повърхнини и номерирани, така че да не се налагат никакви други действия на монтажната фирма по изрязване на ъгли, разпробиване на отвори, почистване на повърхнини, напасване и приспособяване на профилите един към друг, а само сглобяване и монтаж - сглобяване на готовите профили с крепежните елементи и монтирането им върху пода или стените в помещенията, за които са били предназначени. Освен че ищецът не оспорва по същество, че е предал изработката като заготовки в разглобен вид, това, както и всички посочени по-горе рекламирани недостатъци на изпълнението на двата модела шкафчета се установяват от свидетелските показания, които се кредитират от съда като непротиворечиви, обективни и достоверни. Не се споделя оплакването в жалбата, че същите били заинтересовани, тъй като, макар че изхождат от свързани с ответника лица, те се подкрепят от всички останали данни по делото. Вярно е, че вещите лица са заявили, че заключения на СТЕ по снимков материал в най-добрия случай могат да се дадат за конкретните заготовки, като за пълна оценка той не е достатъчен.Но повторната СТЕ в крайна сметка е потвърдила несъответствията и недостатъците, относно които свидетелстват свидетелите на ответника.

Оплакването в жалбата за неправилно определяне от съда на обезценката  /отбива/ обаче е основателно. Няма никакви доказателства за некачественост на всички детайли, за да се прилага обичайният според вещото лице Тенев процент от  10 % обезценка на бройка спрямо целите доставки и то общо без оглед на конкретните дефекти при доставките на двата модела метални шкафчета. Констатираните по-горе недостатъци касаят основно шкафчета модел Регенсбург, като отбивът от цената може да достигне най-много до размера на самата претендирана част от цената за тях, в случая - 2454.30 евро. Само ако ответникът претендира обезщетение за по-големите направени от същия разходи за поправка на дефектите би могло такива да му бъдат присъдени. Ако той не е предявил такава претенция, както в случая, евентуалният по-голям по размер отбив спрямо претендираната част от цената на едната некачествена изработка /за шкафчета Регенсбург/ не би могло да се отнесе за сметка и да се  приспадне от дължимата цена на другата некачествена изработка /за шкафчета Берлин/. При всяка от доставките констатираните дефекти са различни и е неправилно спрямо тях да се прилага един и същ размер отбив от цената и да се прилага той общо за двете доставки и то за всички произведени детайли. Доколкото за поправката на дефектите по шкафчета Регенсбург са направени основните разходи, на ответника следва да се признае на основание чл.162 ГПК отбив от цената за целия претендиран от ищеца остатък от възнаграждението - 2454.30 евро, като същата претенция се приеме за неоснователна. По отношение на шкафчета Берлин обаче основните проблеми са били почистването на петната от масло и бяла ръжда – св.Беденик, което е естетически проблем съобразно констатациите на комисията на крайния клиент и според вещото лице Русева. Липсвали са и няколко рафта и странични конструкции, които обаче били допълнени от доставени такива от ищеца в Регенсбург. Наложило се и напасване на мрежите на гърбовете на шкафовете поради несъответствие с крепежните елементи. Причина за това обаче е преработването на място на някои шкафове от единични в двойни и тройни с общ гръб. Били са закупени от ответника и метални панти съобразно изискванията на немския клиент на ответника – св. Лесковар. Пантите са били доставени в достатъчно количество, установено със заключенията на вещото лице Тенев, като ответникът е приел те да бъдат пластмасови, като същите имат еднаква здравина с металните според същото вещо лице. Не е и доказано, че ответникът е закупил такива панти и на каква цена. Ето защо отбив от цената за стойността на металните панти не следва да се прави. Въззивният съд намира, че на ответника в крайна сметка следва да се признае на основание чл.162 ГПК отбив от цената в размер на 1072.73 евро, представляващ  5% от претенцията за последната вноска /21454.50 евро/, като втората претенция на ищеца за оставащата част от цената за шкафчета Берлин следва да се уважи за сумата 20381.77евро. ВОС е присъдил на ищеца с решението си сумата 10419.17 евро, предвид което същото следва да се отмени в отхвърлителната му част за разликата до 20381.77 евро и искът се уважи допълнително  за сумата 9962.60 евро, а за разликата до 23905.80 евро се потвърди.

Съобразно уважения размер на иска за главницата на ищеца следва да се присъди и неустойка по чл.11.2 от договора между страните за забава от 5% върху забавеното плащане /20381.77 евро/, като същата възлиза на 1019.09 евро. ВОС е присъдил сумата 520.95 евро, предвид което решението в тази му част се следва да се отмени за разликата до 1019.09 евро и искът се уважи допълнително за сумата 498.14 евро, а за разликата до 1195.28 евро се потвърди.

 На ищеца съразмерно на уважената част от иска и жалбата следва да се присъдят допълнително сумата 2068.25 лв – разноски за първата инстанция /при общо дължими такива в размер на 4232.01 лв/ и сумата 1665.89 лв – разноски за въззивната инстанция. Съразмерно на отхвърлената част от иска решението в частта му относно присъдените на ответника разноски следва да се отмени за разликата от 685.72 лв до 3005.21 лв. На ответника по жалбата не следва да се присъждат съразмерни разноски за въззивната инстанция, тъй като не е доказано изплащането на договорения адвокатски хонорар.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 34/09.01.2019 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. № 972/2016 г., в отхвърлителната му част по иска за главницата за разликата от 10419.17 евро до 20381.77 евро и по иска за неустойка за забава за разликата от 520.95 евро до 1019.09 евро, както и в осъдителната част за присъдени в полза на ответника „Пленус“ ООД – Словения съдебни разноски за разликата от 685.72 лв до 3005.21 лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ПЛЕНУС“ ООД - чуждестранно търговско дружество, регистрирано в Словения с идентификационен номер **********, със седалище с.Развание, община Марибор, ул.“Тържашка цеста“ №85, да заплати на „Булминерал АД в несъстоятелност - гр.Варна, ЕИК *********, бул.“Сливница“ №28, допълнително сумите: 9962.60 евро – незаплатена част от цената на доставени метални шкафчета модел Берлин по договор № FOR BRE 043/09.09.2015 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 05.07.2016 г. до окончателното й изплащане, 498.14 евро - неустойка за забавено плащане, 2068.25 лв – съдебни разноски за първата инстанция, и сумата 1665.89 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част – за разликата до 23905.80 евро по иска за главницата и за разликата до 1195.28 евро по иска за неустойка за забава и в осъдителната му част за присъдени съдебни разноски в полза на ответника до размера на сумата 685.72 лв.

В необжалваната му осъдителна част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.