Р Е Ш Е Н И Е №...
Гр.Враца,14.01.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд
търговско отделение в
публичното заседание на 23.12.2014 год.
в
състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар В.В.
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N42
по
описа за 2014 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
С искова молба
вх.№2318 от 31.03.2014 год. са предявени обективно съединени отрицателни
установителни искове по реда на чл.694 ал.3 ТЗ от „ТЕХНОИНВЕСТ”ООД,със седалище и адрес на управление в
гр.Враца,Хранително вкусова зона, Завод”Мебел” , Администрация с ЕИК *********,
представлявано от управителя М.Д.Д.
срещу НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ,гр.София,ул.”Княз
Дондуков”№52 , представлявана от В.П.-директор на Дирекция „Държавни вземания”
за признаване за установено в отношенията между страните , че вземанията на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ , гр.София,ул.”Княз
Дондуков”№52 , представлявана от В.П.-директор на Дирекция „Държавни вземания”
срещу „ТЕХНОИНВЕСТ”ООД,със седалище
и адрес на управление в гр.Враца,Хранително вкусова зона, Завод”Мебел” ,
Администрация с ЕИК *********, представлявано
от управителя М.Д.Д. в общ размер
, възлизащ на 390 215.67 лв.,от
които публични вземания за данъци в
размер на 387 406.23 лв.с основание на възникването им ДРА №***/****
г. и РА №***/**** год.,в това число 252 033.56 лв. главница и 135 372.57 лв. лихви и публични вземания за задължителни осигурителни
вноски за 2008 г. от 2809.44 лв.,не съществуват,като погасени по давност.Моли при уважаване
на исковете присъждане на всички деловодни разноски в производството.
С искова молба вх.№5132 от 16.07.2014 год.
са предявени обективно съединени отрицателни установителни искове по реда на
чл.694 ал.3 ТЗ от „ТЕХНОИНВЕСТ”ООД,със седалище
и адрес на управление в гр.Враца,Хранително вкусова зона, Завод”Мебел” ,
Администрация с ЕИК *********, представлявано
от управителя М.Д.Д. срещу НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ,гр.София,ул.”Княз Дондуков”№52, представлявана от
В.П.-директор на Дирекция „Държавни вземания” за признаване за установено в
отношенията между страните , че вземанията на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ , гр.София,ул.”Княз Дондуков”№52 ,
представлявана от В.П.-директор на Дирекция „Държавни вземания” срещу „ТЕХНОИНВЕСТ”ООД,със седалище и адрес
на управление в гр.Враца,Хранително вкусова зона, Завод”Мебел” , Администрация
с ЕИК *********, представлявано от
управителя М.Д.Д. в общ размер ,
възлизащ на 28 140.69 лв.,от които
публични вземания за данъци в размер на
14 198.62лв.с основание на възникването им ДРА №***/**** г. и РА
№***/**** год., това число 10 903.83 лв.-главница и 3 497.22
лв.-лихви към дата 18.12.2013 год. и сума в размер на 13 941.97 лв.публични вземания с основание Декларация по чл.17 от ЗМДТ и Декларация по чл.14 ЗМДТ,вх.№02-09-2442/29.10.2010 год.от които
-10 903.83 лв.-главница и 2 124.84 лв.-лихви към 18.12.2013 год.,не
съществуват,като погасени по давност.Моли
при уважаване на исковете присъждане на всички деловодни разноски в
производството.
Образувано е търговско дело №84/2014 год. по
описа на ВрОС.
С Определение №320 от 23.07.2014 год. съдът
прекрати производството по търговско
дело №84/2014 по описа на ВрОС на основание чл.213 от ГПК и съедини
т.д.42/2014 год. с т.д.№84/2014 год. ,за да бъде издадено общо решение по тях.делата
продължиха да се гледат под №42/2014
год. по описа на ВрОС.
По допустимостта на исковете съдът се е
произнесъл с Разпореждане №129 от 01.04.2014 год. и с Определение №320 от
23.07.2014 год. и между страните няма спор,че са предявени в преклузивния срок
визиран в закона.
Поддържа се от ищеца,че вземанията на
ответника в общ размер,възлизащ на 390 215.67
лв. от които публични вземания за данъци
в размер на 387 406.23 лв.с основание на възникването им ДРА
№***/**** г. и РА №****/ **** год.,в това число 252 033.56 лв. главница и
135 372.57 лв. лихви и публични вземания за задължителни осигурителни
вноски от 2809.44 лв.,включени в
списъка на приетите предявени вземания на кредиторите на длъжника по чл.686
ал.1,т.1 от ТЗ по силата на определение на съда по несъстоятелността от
21.03.2014 год.и вземанията в общ размер , възлизащ на 28 140.69 лв.,от които публични вземания за данъци в размер на 14 198.62лв.с основание
на възникването им ДРА №***/**** г. и РА №****/ **** год.,и сума в размер на 13 941.97 лв.с основание Декларация по
чл.17 от ЗМДТ и Декларация по чл.14 ЗМДТ,вх.№****/**** год., включени във
втория списък на приетите от синдика предявени вземания на кредитори изготвен
на основание чл.686,ал.1 и чл.688,ал.1 ТЗ,който списък е одобрен от ВрОС с
определение от 03.07.2014 год.,обявено по партидата на „Техноинвест”ООД номер
на вписване 20140709152925,са погасени по давност.Изтеклата давност има за
резултат погасяването на правото на данъчната администрация да търси с
принудителни средства събиране на неплатените данъци от данъчно задължените
лица
Позовава
се на чл.171,ал.1 от ДОПК и чл.140,ал.1 от ДПК/отм./.Според
изложеното,задълженията за данъци и
лихви за просрочие към тях,посочени в данъчен ревизионен акт №***/**** год.,се
отнасят за период 2002-2003 г.Съгласно нормата на чл.141,ал.2,т.1 от ДПК/отм./,с
влизане в сила на акта за установяване на публично вземане давността се
прекъсва и започва да тече нова давност.Ревизионният акт е влязъл в сила на
26.03.2009 год.или новата 5-годишна давност също е изтекла-на 26.03.2014
год.Твърди,че е изтекла и абсолютната погасителна давност, съгласно чл.171,ал.2 ДОПК,според която с изтичането на
10-годишен давностен срок,считано от 01.01. на годината следваща годината през
която е следвало да се платят публичните задължения,се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането и прекъсването на давността.В
процесния случай давността е изтекла на 31.12.2013 год. според ищеца.В тази
хипотеза се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното
вземане,за което тези срокове са изтекли.Позовава се на чл.119 от ЗЗД и
твърди,че с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания,макар давността за тях да не е изтекла,поради което и
вземанията за лихви също са погасени по давност.
Твърди,че
с ревизионен акт №****/**** год. са установени задължения касаещи периода от 01.07.2003 год. до 01.11.2003 год.,той е
издаден при действието на ДОПК и по отношение на тези вземания се позовава на
нормата на чл.172,ал.2 от същия.Признава обстоятелството,че давността е прекъсната с издаването на
акта за установяване на публичното вземане на 01.02.2007 год.Започнала е да
тече нова 5-годишна давност,която е изтекла на 01.02.2012 год.Признава
обстоятелството,че по отношение на установените публични задължения са наложени
обезпечителни мерки с Постановление изх.№ИТ-00-2848/12.09.2013 год.,издадено от
публичен изпълнител при Териториална дирекция,гр.Велико Търново на НАП и е
наложен запор върху банковите сметки на ищцовото дружество вписан в ЦРОЗ под
№2013121301458,за което е издадено Удостоверение от ЦРОЗ №735372/17.12.2013
год.,но поддържа ,че давността е изтекла преди датата на налагане на
обезпечителните мерки.
По
отношение на публични вземания за задължителни осигурителни вноски от 2809.44
лв.,включени в списъка на приетите
предявени вземания на кредиторите на длъжника по чл.686 ал.1,т.1 от ТЗ по
силата на определение на съда по несъстоятелността от 21.03.2014 год.,които се
основават на издадени от длъжника декларации Образец 6 по реда на КСО и се
отнасят за календарната 2008 год.също се
поддържа,че са погасени по давност
Същите
съображения се излагат и по отношение на вземанията в размер на 28 140.69 лв.,от които публични
вземания за данъци в размер на
14 198.62лв.с основание на възникването им ДРА №***/**** г. и РА
№*****/ **** год.,в това число 10 903.83 лв.-главница и 3 497.22
лв.-лихви към дата 18.12.2013 год.
По
отношение на публични вземания в размер на 13 941.97
лв.с основание Декларация по чл.17 от ЗМДТ и Декларация по чл.14 ЗМДТ,вх.№****/**** год.,част от приетото вземане,включено от синдика във
Втори списък на приетите предявени вземания,от които 8 891.63-главница и
5 050.34 лихви,представлява вземания на НАП за данъци върху недвижими
имоти и такси битови отпадъци начислени за периода 2003-2008 год.се поддържа,че
е изтекъл предвиденият в чл.171,ал.1 от ДОПК 5-годишен давностен срок,като
най-късно възникналото вземане,а именно това от 2008 год. е погасено по давност
на 01.01.2014 год. Тези вземания са погасени по давност преди да бъдат
предявени в производството по несъстоятелност.
С
допълнителните искови молби ищецът е въвел и довод,че ДРА №***/**** год.не е
влязъл в цялост в законна сила,а в съдебно производство е обявен за частично
нищожен,но кредиторът претендира
установените в акта вземания в пълен размер.Поддържа се първоначалното
твърдение за погасяване по давност на вземанията.Излагат се аргументи,че от
Приложеното от ответника Постановление с изх.№ИТ-00-2848/12.09.2013 год. за
налагане на обезпечителни мерки не става ясно дали наложения запор включва и
обезпечаване събирането на вземанията на НАП за задължителни осигурителни
вноски,възникнали на основание дек.обр.6
за календарната 2008 г. и не може да се приеме,че е налице основание да
се приеме,че е налице спиране на погасителната давност по чл.172,ал.1,т.5 от ДОПК по отношение на вземания за задължителни осигурителни вноски в размер на
2 809.44 лв.
С
подадените от ответника отговори се оспорват твърденията на ищеца,че вземанията
на кредитора са погасени по давност.
Признава
се обстоятелството,че Данъчен ревизионен акт №***/**** год.,е влязъл в законна
сила на 26.03.2009 год.в потвърдената му част,а Ревизионен акт №***/****
год.,който няма данни да е обжалван е влязъл в закона сила на 22.02.2007 год.
Възразява,че
вземанията за задължителни осигурителни вноски,възникнали на основание
дек.обр.6 са само за календарната 2008 г. и представя декларации
,от които е видно,че касаят и годините 2009,2010,2011 год.,2012 год. и 2013
год. и твърди,че е налице основание да
се приеме,че е налице спиране на погасителната давност по чл.172,ал.1,т.5 от ДОПК по отношение на вземания за задължителни осигурителни вноски в размер на
2 809.44 лв.
Позовава
се на чл.171,ал.1 от ДОПК вр. с
чл.162,ал.2,че давността започва да тече
считано от 01.01. от годината,следваща тази,за която са дължими.
Позовава
се и на налагане на обезпечителна мярка запор върху банковите сметки на
длъжника и в тази връзка се позовава на чл.172,ал.1,т.5 от ДОПК,съгласно която
с налагане на обезпечителна мярка давността върху публични вземания за задължителни осигурителни
вноски се спира.Позовава се и на чл.658 а,ал.1 от ТЗ,съгласно който давността
се прекъсва с предявяване на вземането в производството по
несъстоятелност./20.12.2013 год./.
Същите
съображения се излагат и по отношение на отношение на публични вземания в
размер на 13 941.97 лв.с основание
Декларация по чл.17 от ЗМДТ и Декларация по чл.14 ЗМДТ,вх.№02-09-2442/29.10.2010 год.,част от приетото вземане,включено от
синдика във Втори списък на приетите предявени вземания,от които
8 891.63-главница и 5 050.34 лихви,представлява вземания на НАП за
данъци върху недвижими имоти и такси битови отпадъци начислени за периода
2003-2008 год.
При
така изложените позиции ,съдът приема,че е ясен
и предмета на правния спор и с какъв иск е сезиран съда.
Ищецът
–длъжник,е сезирал съда с обективно съединени отрицателни установителни искове , основани на чл.694,ал.1 , изречение
първо,предложение второ от ТЗ,с които иска съдът да признае за
установено,че не съществуват приетите в производството по несъстоятелност
вземания на ответника кредитор.
Съдът приема за безспорно обстоятелството,че
страните имат качество на кредитор и длъжник в производство по несъстоятелност.
Спорни
са обстоятелствата:размер на вземанията ,като се отчете обстоятелството,че ДРА
№***/**** год.не е влязъл в цялост в законна сила,а в съдебно производство е
обявен за частично нищожен,погасяване на вземанията по давност.
Предявен
е отрицателен установителен иск за несъществуване на приети в производството по несъстоятелност
вземания. Доказателствената тежест пада върху ответника по него,доколкото с
исковата молба се твърдят отрицателни факти.С оглед основните доводи в нея ,
ответникът носи тежестта да установи ,че
има вземания в посочения размер,като докаже фактите,от които вземането
произтича.
Въз
основа на твърденията и възраженията на страните,събраните доказателства,ценени
в съвкупност и по вътрешно убеждение,съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
От представените по делото копия от съдебни
актове и справки в ТР,съдът установи,че ищецът
има качество на длъжник ,тъй като по отношение на него е инициирано
производство по несъстоятелност и е образувано т.д.№61/2013 год. по описа на
ВрОС,като същото е открито с Решение №99/28.11.2013 год. на съда по
несъстоятелността.В рамките на установения в разпоредбата на чл.685,ал.1 от ТЗ,срок,ответникът Национална агенция по
приходите е предявила вземанията си
спрямо ищеца/длъжник в производството/ с молба изх.№24-04-18#27/20.12.2013
год. , като вземанията са разделени на две групи-вземания за данъци и вземания
за задължителни осигурителни вноски.
Синдикът на „Техноинвест”ООД,е включил в
списъка на приетите вземания по чл.686,ал.1,т.1 от ТЗ,вземанията на НАП за
задължителни осигурителни вноски,в общ размер на 13 028.67 лв.,от
които-10 903.83 лв.-главница и 2 124.84 лв.-лихви към 18.12.2013 год.
Предявените публични вземания на НАП за
данъци в размер на 387 406.13 лв.,от които 252 033.56 лв.-главница и
135 372 лв.-лихви,са включени в списъка на неприетите предявени
вземания,съставен на основание чл.686,ал.1,т.3 от ТЗ,поради погасяването им по
давност.Списъците са обявени в ТР по партидата на длъжника с №20140317142936.В
срока по чл.690,ал.1 от ТЗ,НАП е предявила възражение срещу включването на
публични вземания в общ размер на
387 406.23 лв.,от които 252 033.56 лв.-главница и 135 372.57 лв.
лихва в Списъка на неприети вземания.Позовала се е на обстоятелството,че
възражение за давност може да се прави само от длъжника,но не и от
синдика.Възразила е и срещу отразения от синдика размер на неприетото вземане,а
именно срещу невключване на публични вземания за данъци в размер от 14 400.95 лв. в списъка на приетите
вземания на кредитори на длъжника,която сума
съставлява разликата между общия размер на предявените от НАП вземания
за данъци,възлизащ на 401 807.18 лв. и неприетите данъчни вземания в
размер на 387 406.23 лв.,както и срещу неприемането на публични вземания
за задължителни осигурителни вноски за сумата 2 809.44 лв.,представляваща
разликата между предявените вземания за задължителни осигурителни
вноски-15 838.11 лв. и общия размер на приетите вземания за такива
вноски-13 028.67лв.
Образувано
е ч.т.д.№21/2014 год.,ТО,по описа на ВрОС.С Определение от 21.03.2014 год. е
уважил възражението и е включил процесните вземания в списъка на предявени
приети вземания.На основание чл.692,ал.4 от ТЗ,съдът е постановил Определение
№131 от 21.03.2014 год.,изменяйки изготвените списъци което е обявено в ТР под
№20140324114309.
В рамките
на установения в разпоредбата на чл.685,ал.1 от ТЗ срок,НАП е депозирала молба
с изх.№24-04-188#27/20.12.2013 г.,с която е предявила публични вземания на държавата за
данъци срещу длъжника в общ размер от
417 645.29 лв.в т.ч главници-276 218.17 лв. и лихви-141 427.12
лв.,както следва:
1.Вземанията
за данъци за 401 807.18 лв.,в т.ч. главници-262 937.39 лв. и
лихви-138 869.79 лв.
2.Задължителни
осигурителни вноски за 15 838.11 лв.,в т.ч. главници-13 280.78 лв. и
лихви-2 557.33 лв. с основание декларации
обр.6 общо 55 броя,с дати на входиране: 29.02.2008г. , 28.03.2008г. ,
29.04.2008 г.,28.05.2008 г., 27.06.2008г. ,30.07.2008 г., 28.08.2008
г.,30.09.2008 г., 30.10.2008г.,27.11.2008 г.,22.12.2008 год.,29.01.2009 г.,
26.02.2009 г., 30.03.2009 г., 28.04.2009 г.,28.05.2009 г. , 26.06.2009г.,29.07.2009г.,28.08.2009г.,29.09.2009г.,26.01.1124.02.11г.
, 29.03.11г ,27.04.11г. , 27.05.11г. , 27.06.11г.
26.07.11г. , 26.08.11г. ,27.09.11г.
,27.10.11г.,25.11.11г.,
27.12.11г. ,26.01.12г., 27.02.12г., 28.03.12г. ,
26.04.12г.,
30.05.12г.,26.06.12г.,27.07.12г.,27.08.12г.,28.09.12г.29.10.12г.,27.11.12г.,21.12.12г.,25.01.13г.,25.02.13г.,23.03.13г.,
22.04.13г. , 22.05.13г.,24.06.13г., 24.07.13г. ,
23.08.13г.,
24.09.13г. ,24.10.13г.,22.11.13 г.
Част от тази сума в размер на 387 406.23 лв.,както вече се посочи по-горе
е включена от съда в списъка на приетите вземания.Относно остатъка до
пълния размер на предявените вземания за данъци,който остатък възлиза на
14 400.95 лв.,в това число главница-10 903.83 лв. и лихви за данъци
към 18.12.2013 год. в размер на сумата от 3 497.22 лв. първоначално не е
било налице произнасяне.По-късно синдикът е изготвил и представил за обявяване Втори списък на приетите вземания
по чл.686,ал.1,т.1 от ТЗ във вр. с чл.688,ал.1 от ТЗ,в който е включено
вземането на НАП в размер на 14 400.95 лв.,а именно посочената по-горе
разлика.
В срока
по чл.688,ал.1 от ТЗ с молба с изх.№24-04-18813#34 от 19.02.2014 год. НАП е предявила публични
вземания на държавата срещу длъжника в размер на сумата от 84 409.31
лв.,от които 66 532.98 лв. главница и 17 876.33 лв.-лихви.Те са
включени от синдика във същия Втори списък
на приетите вземания по чл.686,ал.1,т.1 от ТЗ във вр. с чл.688,ал.1 от ТЗ,с основание на вземанията Декларация
по чл.17 от ЗМДТ,вх.№02-09-75/08.02.2002 год.и Декларация по чл.14 от ЗМДТ,вх.№02-09-2442/29.10.2010
год.
Вторият
списък е обявен от синдика в ТР по
партидата на длъжника с №20140509163810.В срока и по реда на чл.690,ал.1 от ТЗ
длъжникът е предявил възражение срещу включването на част от общия размер на вземанията на НАП възлизаща на 98810.26
лв.,която ЧАСТ Е В РАЗМЕР НА 28 140.69 лв.,от които 14 198.62
лв.отразени като дължими по Данъчен ревизионен акт №***/**** год. и Ревизионен
акт№***/**** год. ,а сумата от 13 941.97 лв.-посочена като дължима на
основание чл.17 от ЗМДТ,вх.№02-09-75/08.02.2002 год. и Декларация по чл.14 от ЗМДТ,вх.02-09-2442/29.10.2010 год.,като погасени по давност.
Образувано
е ч.т.д.№57/2014 год.,ТО по описа на ВрОС,като с Определение от 03.07.2014
год.,е оставил без уважение възражението,тъй като кредиторът е представил
писмени доказателства,които доказват съществуването на приетите
вземания.Възражението за погасяването им по давност е приел,че може да се
разгледа само в рамките на състезателно
исково производство.На основание чл.692 ал.4 от ТЗ с Определение №300 от
03.07.2014 год. по т.д.№61/2013 год. по описа на съда е одобрил цитирания Втори
списък,като определението е обявено по партидата на дружеството в ТР под №20140709152925.
При така
приетата за установена фактическа обстановка съдът прави извод,че се установява
възникването на процесните парични вземания на ответника към ищеца.
Между
страните няма спор относно обстоятелството,че те са установени с посочените по
–горе ревизионни актове,влезли в законна сила и декларации.
Няма спор
и се установява чрез представените преписи от съдебни актове,че ДРА ***/****
год.е бил предмет на обжалване и с Решение №4015 от 26.03.2009 год./стр.47 от
делото/ е оставено в сила Решение №99/21.05.2008 год. постановено по
адм.д.№874/05 г.,по описа на СГС,с което е обявен за нищожен същият ДРА,в частта ,с която са определени данъчните
задължения на „Техноинвест”ООД за данъчен период от 01.05.2003 год.-31.05.2003
год.в размер на 164 426.40 лв.Съдът приема,че няма спор по така
посочения от ищеца в допълнителната искова молба размер,тъй като с
определението си по чл.374 ГПК,указа на ответника,че не сочи достатъчно
доказателства за размера на задълженията включен в обявената за нищожна част от
ДРА,но той не ангажира такива.
Както
вече се посочи по-горе съдът със съответните съдебни актове се е произнесъл по
допустимостта на исковете,с които е сезиран.
В
писмената защита депозирана по делото,ответникът отново сезира съда с искане да
прекрати производството по отношение на исковете за сумите 387 406.23 лв.
и 14 198.62лв.,публични задължения за данъци,като поддържа,че са
недопустими,по силата на чл.164,ал.4 ДОПК.По отношение на публични вземания в
размер на 2 809.44 лв.,поддържа становището си,че исковете са допустими,но
неоснователни и моли да де отхвърлят.
Позовава
се на съдебни актове на Ловешки окръжен съд и СГС,които представя с писмената
си защита.
Представените
съдебни актове няма данни да са проверени и потвърдени по реда на инстанционния
контрол,а и нямат характер на задължителни за настоящият съдебен състав.
Съдът приема
,че в процесния случай следва да намери приетото с Решение №43 от 20.06.2014 год. на ВКС по т.д.№2471/2013 г.,І т.о,постановено по реда на чл.290 ГПК,а като такова и задължително за съдебния състав.
С него се
приема,че правилото,съдържащо се в чл.164,ал.4 ДОПК,следва да бъде съобразено и
в производство по чл.694 ТЗ,като се зачете задължителната сила на акта относно
установеното с него публично вземане,доколкото оспорването на вземането не се основава на нововъзникнали факти.
Посочва
се в решението,че забраната по чл.164,ал.4 ДОПК за оспорване по реда на чл.690
и сл.ТЗ на публично вземане,установено с влязъл в сила акт,произтича от
специфичния ред и начин на установяване на публични вземания,поради което законодателят
е разпрострял задължителната сила на акта и спрямо третите лица,неучаствали в
производството по издаване на акта за установяване на публично вземане,каквито
са кредиторите на масата на несъстоятелността.Доколкото актът за установяване
на публично вземане не обхваща фактите,настъпили след постановяването му,забраната по
чл.164,ал.4 ДОПК не обхваща оспорване на публичното вземане,установено с
акта,основаващо се на нововъзникнали
факти,които не са преклудирани от задължителната сила на влезлия в сила акт
установяване на публично вземане,каквото например е твърдението за настъпило
след влизане в сила на акта ПОГАСЯВАНЕ на публичното вземане чрез някои от
способите ,очертани в чл.168 ДОПК-сред тях е и погасителна давност т.3 от
нормата.
С оглед горното ,съдът приема че следва да изгледа правоизключващите
твърдения на ищеца ,че вземанията на ответника са погасени по давност,поради
изтичане на т.нар. „абсолютна погасителна давност”.
Институтът
на погасителната давност уреден в чл.140 ал.1 от ДПК/отм./ и чл.171,ал.1 от ДОПК има своите специфики.
Давността
е период от време,определен по продължителност от закона,през течението на
който ,ако носителят на едно субективно право не го упражнява,то се погасява по
давност.В резултат на изтекла погасителна давност се погасява не дългът,а
възможността той да бъде събран принудително.
Тъй като
институтът на давността е взаимстван от гражданското право,той се прилага със
съдържанието ,което има в този клон на
правото,доколкото в данъчното и осигурително право няма,норми ,които му
противоречат.Поради това и по отношение на данъчните и осигурителни задължения
следва да се приеме,че с погасяване на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания,макар давността за тях да не е изтекла,по силата на чл.119 от ЗЗД.
За времето на спиране давността давностния срок не тече.С отпадане на
основаниета за спиране се възобновява теченето на давностния срок,като продължава да тече неизтеклата до момента на спирането част от него.Периодът на спиране не
се включва в срока на давността-с него тя се удължава.След отпадане на
основание за спиране,давностният срок се допълва с период от време,равен на
разликата между целия срок на давността и изтеклото време до спирането.
От
прекъсването на давността започва да тече нова давност,което означава,че с
прекъсването на давността се заличава с обратно действие изтеклия давностен
срок и започва отново да тече законоустановения такъв.
Съгласно
разпоредбата на чл.171,ал.1 от ДОПК,публичните вземания се погасяват с изтичането
на 5-годишен давностен срок,считано от 1 януари на годината следваща
годината,през която е следвало да се плати публичното задължение,освен ако в
закон е предвиден по-кратък срок.
С
изтичането на 10-годишен давностен срок,считано от 1 януари на годината,следваща
годината,през която е следвало да се плати публичното задължение,се погасяват всички публични вземания
независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите,когато
задължението е отсрочено или разсрочено-т.нар.абсолютна давност/чл.171,ал.2 от ДОПК/.
С
изтичане на давностните срокове по чл.171 от ДОПК се погасява правото да се събере
по принудителен ред,публичното вземане,за което сроковете са изтекли.Самото
публично вземане остава дължимо и може,както да бъде платено доброволно/чл.174 от ДОПК/,така и да бъде
прихваното /чл.128,ал.1 от ДОПК,чл.170,ал.3 от ДОПК/.
В
чл.172,ал.1 от ДОПК са регламентирани основанията и периода на спиране на
давността,а в ал.2 прекъсването на давността.
Приложим
закон в процесния случай,за част от процесните вземания е ДПК/в сила от
01.01.2000 год. до 31.12.2005г.,като погасителната давност е уредена в чл.140
от ДПК,чийто текст е аналогичен с чл.171 ал.1 ДОПК.Следва да се подчертае
изрично разликата в режима на
прекъсването на давността по ДПК и ДОПК.Докато съгласно чл.141,ал.2,т.1 от
ДПК/отм./,давността се прекъсва с влизане в сила на акта за установяване на публичното вземане,то при
действието на ДОПК основание за прекъсване е издаването на акта за установяване
на публичното вземане.
Относно основанията за спиране и прекъсване на давността за данъчните
задължения,както и за сроковете на спирането й за периода от 01.01.2000г. до
01.01.2006 год. приложим е ДПК,а след 01.01.2006 год. е приложим ДОПК.
Задълженията
за данъци на „Техноинвест”ООД и лихвите за просрочие към тях,посочени в данъчен
ревизионен акт/ДРА/№***/**** год.,се отнасят
за периода 2002-2003г.За тях приложим закон е ДПК/отм./и съответно нормата
на чл.140 ДПК.,според която давността се прекъсва с влизане в сила на акта за
установяване публичното вземане,като от прекъсването на давността започва да
тече нова давност.Както вече се посочи по –горе,той е обжалван и решението на
ВАС е влязло в законна сила на 26.03.2009 год. или новата погасителна давност
също 5-годишна е изтекла на 26.03.2014г.
Съдът
приема,че по отношение на тези вземания е изтекла и абсолютната погасителна
давност съгласно чл.140,ал.2 от ДПК/отм./ и чл.171,ал.2 от ДОПК,като това е
станало на 31.12.2013 год.
С
Ревизионен акт №***/**** год.,са установени задължения касаещи периодите от
01.07.2003 г. до 01.11.2003 год.Той е издаден при действието на ДОПК и
приложима е разпоредбата на чл.172,ал.2.Давността се прекъсва с издаване на
акта за установяване на публичното вземане,като съдът приема че давността е
прекъсната на 01.02.2007 год.От този момент започва да тече нова 5-годишна
давност,която е изтекла на 01.02.2012 год.
Този
правен извод на съда не се променя от обстоятелството,че по отношение на
установените публични задължения са наложени обезпечителни мерки с Постановление
изх.№ИТ-00-2848/12.09.2013 год. издадено от публичен изпълнител при ТД
,гр.Велико Търново на НАП,тъй като към този момент вече е изтекла предвидената
по закона погасителна давност.Същото се отнася и до наложения запор върху
банковите сметки на длъжника вписан в ЦРОЗ под №2013121301458,видно от
Удостоверение от ЦРОЗ №735372/17.12.2013 год.
С
погасяването на главниците по посочените по-горе актове се погасяват и
произтичащите от тях допълнителни вземания за лихви,на основание чл.119 от ЗЗД.
Относно остатъка
до пълния размер на предявените вземания за данъци,който остатък възлиза на
14 400.95 лв.,в това число главница-10 903.83 лв. и лихви за данъци
към 18.12.2013 год. в размер на сумата от 3 497.22 лв. първоначално не е
било налице произнасяне и по-късно синдикът е изготвил и представил за
обявяване Втори списък на приетите вземания
по чл.686,ал.1,т.1 от ТЗ във вр. с чл.688,ал.1 от ТЗ,в който е включено
вземането на НАП в размер на 14 400.95 лв.,а именно посочената по-горе
разлика важат същите правни съображения и съдът приема,че и те са погасени по
давност.
НАП е предявила в производството по
несъстоятелност и публични вземания на
държавата срещу длъжника в размер на сумата от 84 409.31 лв.,от които
66 532.98 лв. главница и 17 876.33 лв.-лихви.Те са включени от
синдика във същия Втори списък
на приетите вземания по чл.686,ал.1,т.1 от ТЗ във вр. с чл.688,ал.1 от ТЗ,с основание на вземанията Декларация
по чл.17 от ЗМДТ,вх.№02-09-75/08.02.2002 год.и Декларация по чл.14 от ЗМДТ,вх.№02-09-2442/29.10.2010 год.
Вторият
списък е обявен от синдика в ТР по
партидата на длъжника с №20140509163810.В срока и по реда на чл.690,ал.1 от ТЗ
длъжникът е предявил възражение срещу включването на част от общия размер на вземанията на НАП възлизаща на 98810.26
лв.,която ЧАСТ Е В РАЗМЕР НА 28 140.69 лв.,от които 14 198.62
лв.отразени като дължими по Данъчен ревизионен акт №***/**** год. и Ревизионен
акт№***/**** год. ,а сумата от 13 941.97 лв.-посочена като дължима на
основание чл.17 от ЗМДТ,вх.№02-09-75/08.02.2002 год. и Декларация по чл.14 от ЗМДТ,вх.02-09-2442/29.10.2010 год.
По
отношение на сумата в размер на 14 198.62 лв.,част от дължимите по Данъчен ревизионен акт №***/**** год. и
Ревизионен акт №***/**** год. ,важат изложените по-горе правни съображения и
съдът приема,че по отношение на нея е изтекла абсолютната погасителна давност
на 31.12.2013 год.и 5-годишната
погасителна давност,която е изтекла на 01.02.2012 год.
По
отношение на сумата от 13 941.97 лв.-посочена като дължима на основание
чл.17 от ЗМДТ,вх.№02-09-75/08.02.2002 год. и Декларация по чл.14 от ЗМДТ,вх.02-09-2442/29.10.2010 год.,от които 8 891.63 лв.-главница и
5 050 лв.-лихви,представляваща вземания за данъци върху недвижими имоти и
такси битови отпадъци начислени за периода 2003 г.-2008 г.Те са предявени с
молба изх.№24-04-18813#34/19.02.2014 г.По отношение на тези вземания е изтекъл предвидения в
чл.171,ал.1 от ДОПК 5-годишен давностен срок,като най-късно възникналото
вземане,а именно това от 2008 год. е погасено по давност на 01.01.2014 год. и
няма доказателства сочещи на спиране или прекъсване на давността.Предявяването
му в производството по несъстоятелност е станало след като е било погасено по давност.
Не се
споделят от съда наведените от ищеца доводи,че и вземанията за задължителни
осигурителни вноски в размер на сумата 2 809.44 лв.,основаващи се на
подадени от длъжника декларации Образец 6 по реда на КСО са погасени по
давност.
На първо
място неправилно е твърдението,че вземанията за задължителни осигурителни
вноски са възникнали през 2008год.
Действително с молба изх.№24-04-188#27/20.12.2013 год. са
предявени вземания за задължителни осигурителни вноски,възникнали и през
посочения период,но също така и през периода 2009-2013 год.Сумата 2 809.44
лв. представлява разликата между приетите от синдика и предявени от НАП
публични вземания за задължителни осигурителни вноски и тя не отговаря на сумата по декларациите
обр.6,подадени през 2008 г.,която е 872.46 лв. с дати на входиране:
29.02.2008г.,28.03.2008г.,29.04.2008 г.,28.05.2008 г., 27.06.2008г.,30.07.2008
г.,28.08.2008 г.,30.09.2008 г., 30.10.2008г.,27.11.2008 г.,22.12.2008 год.С
влизане в сила на ДОПК,считано от 01.01.2006 год.се прилагат разпоредбите на
чл.171 и чл.172 от ДОПК.Давността по отношение на подадените през 2008 г.
декларации е започнала да тече от 01.01.2009 год. и би изтекла на 01.01.2014
год.,ако не е налице прекъсвана или спиране.С предявяване на вземането в
производството по несъстоятелност,с молба изх.№24-04-188#27/20.12.2013 г.
давността е прекъсната и спира да тече докато трае производството.
С оглед
горното,съдът приема,че чрез проведеното пълно и главно доказване ищецът
доказа,че публичните вземания за данъци в размер на 387 406.23 лв.с основание на
възникването им ДРА №***/**** г. и РА №***/**** год.,в това число 252 033.56 лв. главница и 135 372.57 лв. лихви
,предявени от ответника в производството по несъстоятелност не съществуват,като
погасени по давност и предявените обективно съединени отрицателни установителни
искове по реда на чл.694 ал.3 ТЗ с искова молба вх.№2318 от 31.03.2014
год.следва да се уважат.
С оглед
горното,съдът приема,че чрез проведеното пълно и главно доказване ищецът
доказа,че публичните вземания за данъци в общ размер ,
възлизащ на 28 140.69 лв.,от които
публични вземания за данъци в размер на
14 198.62лв.с основание на възникването им ДРА №***/**** г. и РА
№***/**** год., това число 10 903.83 лв.-главница и 3 497.22
лв.-лихви към дата 18.12.2013 год. и сума в размер на 13 941.97 лв.публични вземания с основание Декларация по чл.17 от ЗМДТ и Декларация по чл.14 ЗМДТ,вх.№02-09-2442/29.10.2010 год.от които
-10 903.83 лв.-главница и 2 124.84 лв.-лихви към 18.12.2013 год.,не
съществуват,като погасени по давност и
предявените обективно съединени отрицателни установителни искове по реда на чл.694
ал.3 ТЗ с искова молба вх.№5132 от 16.07.2014 год. следва да се уважат.
Не се
доказа от страна на ищеца погасяването по давност на публични
вземания за задължителни осигурителни вноски за 2008 г. от 2809.44 лв.,поради което
съдът приема,че по отношение на тях предявените обективно съединени отрицателни
установителни искове по реда на чл.694 ал.3 ТЗ с искова молба вх.№2318 от
31.03.2014 год.следва да се отхвърлят.
При този изход на спора на основание чл.78
ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 6953
лв.съобразно уважената част от исковете,а на ответника на основание чл.78 ал.3
от ГПК деловодни разноски в размер на 59.21 лв. съобразно отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО на приетите парични вземания на кредитора НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ , гр.София,ул.”Княз
Дондуков”№52 , представлявана от В.П.-директор на Дирекция „Държавни вземания”
към длъжника „ТЕХНОИНВЕСТ”ООД,със
седалище и адрес на управление в гр.Враца,Хранително вкусова зона,
Завод”Мебел” , Администрация с ЕИК *********, представлявано от управителя М.Д.Д., публични вземания за данъци в
размер на 387 406.23 лв.с основание на възникването им ДРА №***/****
г. и РА №***/**** год.,в това число 252 033.56 лв. главница и 135 372.57 лв. лихви КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО на приетите парични вземания на кредитора НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ , гр.София,ул.”Княз
Дондуков”№52 , представлявана от В.П.-директор на Дирекция „Държавни вземания”
към длъжника „ТЕХНОИНВЕСТ”ООД,със
седалище и адрес на управление в гр.Враца,Хранително вкусова зона,
Завод”Мебел” , Администрация с ЕИК *********, представлявано от управителя М.Д.Д. в общ размер , възлизащ на 28 140.69 лв.,от които публични
вземания за данъци в размер на
14 198.62лв.с основание на възникването им ДРА №***/**** г. и РА
№***/**** год., това число 10 903.83 лв.-главница и 3 497.22
лв.-лихви към дата 18.12.2013 год. и сума в размер на 13 941.97 лв.публични вземания с основание Декларация по чл.17 от ЗМДТ и Декларация по чл.14 ЗМДТ,вх.№02-09-2442/29.10.2010 год.от които
-10 903.83 лв.-главница и 2 124.84 лв.-лихви към 18.12.2013 год.като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявени
обективно съединени отрицателни установителни искове по реда на чл.694 ал.3 ТЗ
от „ТЕХНОИНВЕСТ”ООД,със седалище и
адрес на управление в гр.Враца,Хранително вкусова зона, Завод”Мебел” ,
Администрация с ЕИК *********, представлявано
от управителя М.Д.Д. срещу НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ,гр.София,ул.”Княз Дондуков”№52 , представлявана от
В.П.-директор на Дирекция „Държавни вземания” за признаване за установено в
отношенията между страните , че вземанията на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ , гр.София,ул.”Княз Дондуков”№52 ,
представлявана от В.П.-директор на Дирекция „Държавни вземания” срещу „ТЕХНОИНВЕСТ”ООД,със седалище и адрес
на управление в гр.Враца,Хранително вкусова зона, Завод”Мебел” , Администрация
с ЕИК *********, представлявано от
управителя М.Д.Д. за публични
вземания за задължителни осигурителни вноски
в размер на 2809.44 лв. с основание Декларации ,Образец 6 ,с дати на
входиране: 29.02.2008г. , 28.03.2008г. , 29.04.2008 г.,28.05.2008 г.,
27.06.2008г. ,30.07.2008 г., 28.08.2008 г.,30.09.2008 г.,
30.10.2008г.,27.11.2008 г.,22.12.2008 год.,29.01.2009 г., 26.02.2009 г.,
30.03.2009 г., 28.04.2009 г.,28.05.2009 г. ,
26.06.2009г.,29.07.2009г.,28.08.2009г.,29.09.2009г.,26.01.1124.02.11г. ,
29.03.11г ,27.04.11г. , 27.05.11г. , 27.06.11г.
26.07.11г. , 26.08.11г. ,27.09.11г.
,27.10.11г.,25.11.11г.,
27.12.11г. ,26.01.12г., 27.02.12г., 28.03.12г. ,
26.04.12г.,
30.05.12г.,26.06.12г.,27.07.12г.,27.08.12г.,28.09.12г.29.10.12г.,27.11.12г.,21.12.12г.,25.01.13г.,25.02.13г.,23.03.13г.,
22.04.13г. , 22.05.13г.,24.06.13г., 24.07.13г. ,
23.08.13г.,
24.09.13г. ,24.10.13г.,22.11.13
г.несъществуват,като погасени по давност,като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО има
установително действие в отношенията между длъжника,синдика и всички кредитори
в производството по несъстоятелност
по т.д.№61/2013 год. по описа на ВрОС.
ОСЪЖДА „ТЕХНОИНВЕСТ”ООД,със
седалище и адрес на управление в гр.Враца,Хранително вкусова зона,
Завод”Мебел”, Администрация с ЕИК *********, представлявано от управителя М.Д.Д. да заплати по сметка на ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД д.т. в
размер на 112.38 лв. съобразно
отхвърлената част на исковете,на основание чл.694,ал.2 ГПК,която сума следва да
се събере от масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ , гр.София , ул.”Княз Дондуков”№52 , представлявана от В.П.
-директор на Дирекция „Държавни вземания” ДА
ЗАПЛАТИ НА „ТЕХНОИНВЕСТ”ООД,със седалище и адрес на управление в
гр.Враца,Хранително вкусова зона, Завод”Мебел” , Администрация с ЕИК *********,
представлявано от управителя М.Д.Д.
деловодни разноски в размер на 6953 лв.
ОСЪЖДА „ТЕХНОИНВЕСТ”ООД
със седалище и адрес на
управление в гр.Враца,Хранително вкусова зона, Завод”Мебел”, Администрация с ЕИК *********,
представлявано от управителя М.Д.Д. ДА ЗАПЛАТИ
на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ,гр.София,ул.”Княз Дондуков”№52 ,
представлявана от В.П.-директор на Дирекция „Държавни вземания” деловодни
разноски в размер на 59.21лв., юристконсултско
възнаграждение,съобразно отхвърлената част от исковете,която сума следва да се събере
от масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД –гр.София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: