РЕШЕНИЕ
№412
01.06.2023г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова……………………………………………………………..…...
Прокурор: ……………………………………………………………….…….……………..
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №550 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2
вр. с чл.76б ал.1 т.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от С. (собствено
име) О. (фамилно име) Ш. (бащино име) – търсещ закрила от С., с ЛНЧ **********,
срещу Решение № 1Х/22.03.2023г. на Интервюиращ орган при Държавната агенция за
бежанците при МС, с което не е допусната последваща молба с рег. №УП 18879 от 02.03.2023г. до
производство за предоставяне на международна закрила.
В жалбата се твърди, че оспореното решение e незаконосъобразно. Сочи се, че нормата на чл.59 ал.1 от АПК предвижда, че административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. Интервюиращият орган, който бил в ролята на административен орган, издаващ горепосочения акт, следвало да обоснове своето решение. Мотивите, с които било подкрепено решението на интервюиращия орган, били неотносими към случая на оспорващия. Твърдението, че посочените от жалбоподателя обстоятелства са обсъждани в предходното административно производство, било невярно. Фактите, които изложил като нови обстоятелства, било невъзможно да бъдат обсъждани по време на производството му по закрила, тъй като те не съществували в този период от време. Направените изводи на органа, взел решението, не били конкретни, а бланкетни, те не се отнасяли лично за случая на оспорващия и не представлявали отговор на ситуацията, която представил с писмени доказателства към своята молба. Сочи се, че в константната съдебна практикa се приемало, че липсата на мотиви винаги съставлявала съществено нарушение на процесуалните правила и се явявала безспорно основание за отмяна на опорочения акт. Като не съобразил всички изложени факти и обстоятелства, административният орган постановил незаконосъобразен акт, който следвало да бъде отменен. Моли се за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката за ново разглеждане със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците (В. Ж. И.), чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“ с №УРИ 105400-3140/27.09.2021г. и подадена чрез РПЦ – гр. Харманли към ДАБ под вх. №3116/06.10.2021г., С.О.Ш. от С. е поискал закрила от Република България.
Чужденецът е регистриран чрез попълване на Регистрационен лист като С. (собствено име) О. (фамилно име) Ш. (бащино име), гражданство С., етническа принадлежност - ***, роден на ***г. в С., гр. А., със същия постоянен адрес, *** професия, с *** образование, религия – ***, ***, без документи за самоличност, други документи – 1 бр. копие, върнато. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за съпругата на чужденеца и двете му деца, всички с местонахождение в Т., както и се съдържат данни относно родителите на чужденеца и негови братя.
На 25.01.2022г. със С.О.Ш. е проведено интервю относно причините да напусне държавата си по произход, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП-18879/25.01.2022г.
С
Решение № 5454/06.06.2022г., Председателят на Държавна агенция за бежанците при
МС отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С.О.Ш., на основание чл.75 ал.1
т.2 и т.4 от ЗУБ.
След обжалване пред Административен съд – Хасково е образувано адм. д. №624/2022г., по което с Решение №538/27.07.2022г. съдът е отхвърлил жалбата на С.О.Ш., гражданин на С., срещу Решение №5454/06.06.2022г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Решението е влязло в сила на 05.01.2023г.
От С.О.Ш. от С. е подадена последваща молба за международна закрила с вх. №УП 18879 от 02.03.2023г., чрез РПЦ – Харманли на ДАБ при МС, до Председателя на ДАБ при МС.
С
Решение №1Х/22.03.2023г., издадено от Интервюиращ орган на ДАБ при МС, на
основание чл.76б ал.1 т.2 от ЗУБ не е допусната последваща молба с рег. №УП
18879 от 02.03.2023г. на С.О.Ш.
до производство за предоставяне на международна закрила. В решението е
посочено, че в обобщение се формира извод, че в подадената от С.О.Ш. последваща молба не се откриват нови факти и
обстоятелства, от значение за предоставяне на статут по ЗУБ – касаещи държавата
му по произход, данни за застрашаване на неговия живот или на свободата му, на
основание раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена група, или излагане на опасност от изтезание или други форми на
жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Посочено е, в заключение, че представените и твърдени от С.О.Ш.
данни по никакъв начин не обуславят нови обстоятелства, които да доведат
до допускане на последващата молба за
закрила до производство по общия ред.
Гореизложената непротиворечива
фактическа обстановка се установява от наличната по делото административна
преписка.
В хода на съдебното производство
оспорващата страна е ангажирала гласни доказателства чрез разпит в качеството
на свидетел на Ш. Ш. Х., управител на „Хайдар 2019“ЕООД и е представил
доказателства за трудовата си заетост в Република България и получавани от него
доходи, начислени и удръжки.
От разпита на св.Х. се установява, че
жалбоподателя работи д в „Хайдар 2019“ЕООД с. Б. от септември 2022г. като
продавач-консултант, като предмета на дружеството е свързан с продажба на кафе,
бързи закуски, готови сандвичи, тостери.Свидетеля предоставя информация за
качеството на осъществяваната от жалбоподателя работа, както и за възможните
трудности при наемане и намиране на персонал. Съдът кредитира показанията на
свидетеля като лице имащо непосредствени впечатления от личността и
жалбоподателя и осъществяваната от него работа.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е връчено на чужденеца на 13.04.2023г., като същият е запознат със съдържанието му на езика, който разбира. Връчването е удостоверено с подписи на чужденеца и на преводача, и на длъжностното лице. Жалбата е подадена на 19.04.2023г. чрез куриер, следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореното решение е издадено в производство по реда на Глава VI, Раздел III – „Процедура по предварително разглеждане на последваща молба за международна закрила“. В чл.76а от ЗУБ е предвидено, че преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, се преценява нейната допустимост съгласно чл.13, ал.2. Съгласно чл.13, ал.2 от ЗУБ, подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на глава шеста, раздел III.
Съгласно чл.76б ал.1 от ЗУБ, в срок до 14 работни дни от подаването на последващата молба за международна закрила интервюиращият орган единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю, взема решение, с което: 1. допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила; 2. не допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – В. Ж. И., младши експерт в Регистрационно-приемателен център – гр. Харманли, определена със Заповед № РД05-282/13.04.2022г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно и подробно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му, а възраженията в жалбата, който са и единственото изложено основание за оспорване на посоченото решение са неоснователни.
Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Предвид липсата на нови обстоятелства по смисъла на чл.13, ал.2 от ЗУБ, правилно е приложена процедурата по Глава VI, Раздел III от ЗУБ.
Решението е издадено в срока по чл.76б, ал.1, вр. ал.2 от ЗУБ при спазване на визирания 14-дневен срок, считано от подаване на последващата молба за международна закрила.
Оспореното решение е съответно и на материалния закон.
В
настоящия случай оспорващият не се е позовал на нови обстоятелства от
съществено значение за личното му положение или относно държавата му по
произход. Изложените в последващата молба такива са идентични с тези, на които кандидатът се е позовал при подаване
на първоначалната молба за закрила. Събраните
в предишното и настоящото производство доказателства не сочат наличие на нови
обстоятелства, които да рефлектират съществено върху индивидуалното положение
на кандидата, нито обосновават съществена промяна в обстановката в С., респ. Т.
до степен да доведе до предоставяне на международна закрила. В тази
връзка правилно е прието, че не са спазени изискванията за допустимост на
последващата молба за закрила, респ. правилно същата не е допусната за разглеждане по същество. Обосновано е прието и че чужденецът е живял
легално в Турция две години след напускане на страната си по произход и че
Република Турция може да се приеме за трета сигурна държава по смисъла на
пар.1, т.9 от ДР на ЗУБ.
Следователно както правилно е прието в
оспореното решение в подадената последваща молба не се сочат нови обстоятелства, които да са от
съществено значение за предоставяне на
статут по ЗУБ измежду посочените конкретни такива в същия закон. Предвид това
законосъобразно ответникът е отказал да допусне същата до производство за
международна закрила.
Обстоятелството, че оспорващия осъществява трудова дейност в Република България не е обстоятелство от значение за преценка допустимостта на депозираната от него последваща молба до производство за предоставяне на международна закрила, а и в последната кандидата за закрила не се е позовал на същото.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. (собствено име) О. (фамилно име) Ш. (бащино име) - гражданин на С., против Решение №1Х/22.03.2023г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: