Решение по дело №1716/2010 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр.  С., 12.03.2015 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Софийският градски съд, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 17 състав, в публичното заседание на дванадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав :

 

                                                                         СЪДИЯ : ТЕОДОРА   НЕЙЧЕВА

 

при секретаря В.С., разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1716 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Ищецът С.О., град С., ул.М. № **, представлявана от Й. Ф. – Кмет, предявява иск против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрисконсулт И., с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с който иска да се признае  за установено по отношение на ответника,  че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. С., район „В.”, местност „М.Л.”, съставляващ УПИ V - 851, 852, 1413 (стар имот пл. № 853), заедно с построената в него сграда (ресторант „И.”), кв. 23, м. „М.Л.” с площ от 2872квм., при граници: бул. Б.Б., ул. В. (П.Т.), УПИ VI - 1607, УПИ  II - 855   и  УПИ  I-851. Моли съда да й заплати направените разноски по делото.

В срока за отговор – ответникът Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,  изразява становище, че оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан, като в този аспект излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли  искът изцяло  и да му присъди направените от него разноски по делото.

Третото лице – помагач на страната на ответника  - Национална служба по зърното, град С., бул.В. № 15, представляван по делото чрез адвокат Т., изразява становище, че оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан, като в този аспект излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли  искът изцяло  и да му присъди направените от него разноски по делото.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа  и правна страна следното:

 Установено е, че през 1949 г. държавата е придобила собствеността върху парцели I, II, III и IV от кв. 263-а, м. „К.С.”, гр. С., ул. Б. № 62, заедно с построените в първите два парцела сгради на основание Закон за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (ЗОЕГПНС - отм.), по силата на който акт е било отчуждено Млекарско стопанство „Чайка”, бивша собственост на И.М.М., както и, че за тези имоти е бил съставен Акт за държавна собственост № 1405 от 01.11.1949 г„ като впоследствие е съставен АПДС № 01011/13.07.1998 г., одобрен от областния управител на област С.. Ищецът твърди, че АДПС № 01011/13.07.1998 г., одобрен от областния управител на област С., е съставен незаконосъобразно, защото в него е записано незастроен имот с площ 6343 (това е площта по АДС от 1949 г.) без цитираните планоснимачни номера на имотите от актуалния кадастрален план от 1974 г. Направено е уточнение на исковата претенция в хода на делото, съдебно заседание от 6 декември 2011 г., с което ищецът се отказва от заявеното на страница четвърта от исковата молба -  искане за отмяна на АДПС № 01011/13.07.1998 г., както и от твърдението, че предоставянето на РРСП „РЕ” - Кирковски район, със заповед № II- 1455/1976 г. на МЗХП на процесното място и съществуващите в него сгради, прави С.О. собственик на същите. Ищецът уточнява още, че се позовава на § 7, т. 3 на ПЗР на ЗМСМА и последващо изменение на същата, обн. ДВ бр.96/05.11.1999 г. и на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС от 08.11.1999 г., като придобивно основание за собственост.

В този аспект, съдът счита, че правото на собственост на държавата произтича от закона, а не от съставен акт за държавна собственост или установено право на собственост със сила на присъдено нещо. Независимо от това, че АДС няма конститутивно, а само констативно действие, той има доказателствена сила до доказване на противното. Недопустимо е имотът да се актува като общински, само поради твърдението, че АДС е непълен или неточен, което го прави незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на § 42 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост от 08.11.1999 г., в собственост на общините преминават изрично изброените в тази правна норма държавни имоти: застроените и незастроените парцели и имоти — частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни градоустройствени планове. След като по определение от законовата норма тези имоти са държавни, за актуването им като общински не е достатъчно само да отговарят на визираните в текста условия. При наличие на предходен акт за държавна собственост следва да бъде проведена процедура за отписването на имота от актовите книги. Доколкото, обаче, в самата законова норма, на която се е позовал ищецът, е посочено, че тези имоти са държавни и преминават в собственост на общините, ако отговарят на изброените в нея предпоставки, то в тежест на общината е да докаже, че са изпълнени елементите на фактическия състав, като условие за законосъобразност на актуването. От друга страна, обаче, процесният имот не представлява частна държавна собственост, а публична държавна собственост, поради което не попада в хипотезите на разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС от 08.11.1999 г.

С оглед изложеното, съдът приема, че след отпадане на това правно основание, отпада и претендираното от ищеца придобивно право на собственост върху процесния недвижим имот.

Относно претендираното от ищеца придобивно основание за собственост § 7, т. 3 на ПЗР на ЗМСМА, съдът намира следното: Регламентираното право на собственост започва с Търновската конституция, която прогласява принципа на неприкосновеност на правата на собственост - чл. 67. В Конституцията от 1947 г. няма регламентация на общинската собственост, тъй като чл. 6 от нея не посочва общината като носител на правото на собственост. Това правно положение е продължило с Конституцията от 1971 г., когато в нея през 1990 г. (Изм. ДВ, бр. 94 от 1990 г.) се внася изменение и се постига разграничаване на собствеността

на държавна и общинска - чл. 14. След приемането на Конституцията от 1991 год. Общинската собственост е отделена от държавната. Първата подробна законова регламентация на този вид собственост е предприета със Закона за местната администрация и местното самоуправление (ЗМСМА), в сила от 17.09.1991 г. В § 6 от ПЗР на ЗМСМА е посочено кои обекти стават общинска собственост, а § 7 от ПЗР на същия се посочва кои държавни имоти стават общинска собственост по силата на закона. Процесният имот не попада сред имуществото, регламентирано в § 6 от ПЗР на ЗМСМА.  Параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА визира недвижими имоти, които стават общинска собственост в зависимост от техните физически, икономически признаци и предназначението им. В случая, в тежест на ищеца е да установи, какво е било предназначението на процесния имот към 17.09.1991 г., а именно, че той е обект от общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за обслужване на потребности на нуждите на живеещите в общината, и не е с национално значение.

Събраните в делото писмени доказателства, както и заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) не установяват това предназначение, за да се приеме, че по силата на закона процесният имот, заедно с построените в него сгради са станали общинска собственост. От заключението на вещото лице не е доказано идентичност на имотите по предходни застроителни регулационни планове, от които да е видно какво е било отреждането на спорните имоти, не  се установи по никакъв начин, кой е процесния имот и какво е неговото преназначение по действащите планове.

Имотът е актуван от ищеца като представляващ частна общинска собственост през юли 1999 г. (Акт за частна общинска собственост № 656/06.07.1999 г.), без да се доказва същият да е бил отписван от актовите книги за държавна собственост - изискване на чл. 38, ал. 3 от ППЗОС и чл. 158, ал. 2 от ППЗДС. Цитираните две норми изискват деактуване на имотите като държавни, когато те преминават в собственост на общината, след възприемането на новата правна уредба в Конституцията и ЗОС. При липсата на такова деактуване, общината е загубила право да претендира собственически права върху процесните имоти. Този извод следва на първо място от нормата на чл. 158, ал. 2 от ППЗДС, която не позволява на общината да установява право на собственост въз основа на актове за държавна собственост върху имоти, които не са отписани от актовите книги за държавна собственост, а в същото време за общината не съществува възможност законосъобразно да актува като общински имот, който не е бил деактуван като държавен. Такова отписване е необходимо, за да се гарантира правната сигурност по отношение принадлежността на правото на собственост, след разделянето на т. нар. „социалистическа собственост” на държавна и общинска. В предвидения шестмесечен срок (§ 5 от ПЗР на ЗОС, влязъл в сила на 01.06.1996 г.) общините е следвало да актуват като общински всички имоти, които по силата на чл. 2, ал. 1 и ал. 2, § 10 от ПЗР на ЗОС и § 42 на ПЗР на ЗИДЗОС от 1999 г. са станали общинска собственост. Актуването обаче не е могло да се извърши действително, ако съответният имот преди това не е бил деактуван като държавен, тъй като в противен случай би се стигнало до актуване на един и същ имот като държавен и като общински - правен резултат, който законодателят е искал да избегне с въвеждане на изискването по чл. 158, ал. 2 от ППЗДС и чл. 38, ал. 3 от ППЗОС. Съгласно АПДС № 01011/13.07.1998 г., имотът е предоставен за стопанисване и управление на Националната инспекция за контрол на зърното и зърнените фуражи към

МЗГ, чийто правоприемник Съгласно Закона за съхранение и търговия със зърното е Национална служба по зърното и фуражите. Както вече е установено за имота има съставен АДС № 1405/01.11.1949 г. от който е видно, че същият е одържавен по реда на ЗОЕГПНС от И.М.М. и е представлявал млекарско стопанство „Чайка”.

Съгласно Предавателно- приемателен протокол от 24.11.1976 г., изготвен въз основа на Заповед № П-2239/19.07.1976 г. на министъра на земеделието и хранителната промишленост на Министерството на земеделието и хранителната промишленост остава за ползване наред с изброените в протокола сгради и незастроена площ от 6343 кв.м.

Предвид събраните в делото писмени доказателства и от изложеното по-горе, съдът приема, че за ищеца отпада и претендираното придобивно право на собственост върху процесния недвижим имот на основание § 7 от ПЗР на ЗМСМА.

Съгласно разпоредбата на пар.7, т.З от ПЗР на ЗМСМА „ незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици”. За да се приеме за основателен предявения иск в настоящото производство, ищецът следваше да докаже следното: процесният имот -  да не е застроен, да е държавна собственост / но частна, тъй като публичната е изключена от гражданския оборот/;  да е придобит чрез отчуждително производство- като в случая не следва да подлежи на връщане на собственици;  да бъде в селищна територия и имота да бъде предназначен за жилищно строителство, обществени или комунални мероприятия. Ищецът обаче не ангажира доказателства за тези обстоятелства.

          В този аспект, видно от събраните по делото доказателства  се установява, че процесният  имот е публична държавна собственост,  видно от представения акт № 01011/13.07.1998г. на Областния
управител на Област С. -град. От представеният акт не може да се установи по къкъв начин е придобит процесния имот. В тази връзка ищецът не представи  доказателства от които да е видно, че процесният имот е придобит при отчуждително производство и не подлежи на връщане.Втората предпоставка е терена да е в селищна териотрия и да е празен. Видно от представените доказателства върху терена има изграден ресторант и паркинг. Следователно, процесинят терен не е празен, а се явява застроен. В уточняващата молба от 20.04.2010 г. ищецът изрично е потвърдил наличието на сграда, но е поискал с експертизата тази
сграда да се индивидуализира. Съгласно заключението на вещото лице в процесния имот, а  именно УПИ V-851,852,1413 се намира сграда с пл. № 852 в действащия кадастрален план в одобрената ККР и  е с идентификационен номер 68134.1932.2096.1, с площ от 156кв.м.

          Третото условие за основателност на исковата претенция е, предназначениято на имота да бъде за жилищно строителство. В този аспект по делото е представена Заповед РД-50-760/25.07.1995 г. на Столична голяма община, съгласно която е одобрен проект за ЧЗРП за кв.23-ниско и средноетажно застрояване. Въпросната заповед е оспорена и в хода на това произодство е доказано по безспорен начин - с експертиза, че тя не е подписана от компетентното лице, което е посочено в заповедта- тоест не е подписан от посочения в нея гл.архитект Яким Петров , а от трето лице. Въпросната заповед е нищожна и тъй като липсва правно основание за нейното издаване - в нея е посочено, че се издава на основание чл.27 от ЗСТУ, който касае нерегулирани имоти на физически и юридически лица. В настоящият случай се касае за урегулиран имот, който не принадлежи на физически и юридически лица, а на Държавата. В процедурата по частично изменение на регулационния план са извършени съществени нарушения на материалния закон, които също биха могли на самостоятелно основание да определят въпросната заповед като нищожна а именно : видно от представените по делото доказателства – „Съобщение СТ -66-02-192" заповедта е предоставена на заинтересованите лица за сведение, с оглед нейното обжалване. При преглеждане на заинтересованите лица ЛИПСВА собственика на имота - Държавата. За имот УПИ V-851,852,1413 , който е собственост на Държавата е уведомена общината ТОА" В.", без от записа да се установява, кое лице е уведомено за въпросната заповед - има само подпис без име.

С оглед изложеното,  съдът намира, че предявеният от ищеца С.О., град С., ул.М. № **, представлявана от Й. Ф. – Кмет, ИСК с правно основание  чл.124, ал.1 ГПК, да се признае  за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. С., район „В.”, местност „М.Л.”, съставляващ УПИ V - 851, 852, 1413 (стар имот пл. № 853), заедно с построената в него сграда (ресторант „И.”), кв. 23, м. „М.Л.” с площ от 2872квм., при граници: бул. Б.Б., ул. В. (П.Т.), УПИ VI - 1607, УПИ  II - 855   и  УПИ  I-851, следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него деловодни разноски  в  размер на 17007лева за юрисконсултско възнаграждение, съобразно минималния, предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/в редакцията й към бр.28 от 28.03.2014г., която е действаща към настоящия момент/ размер на адвокатското възнаграждение.

На третото лице помагач  на страната на ответника  - Национална служба по зърното, град С., бул.В. № 15, не се присъждат разноски по делото, освен за сторено адвокатско възнаграждение. Адвокат Т. е представлявал третото лице помагач на страната на ответника  - Национална служба по зърното, град С., бул.В. № 15 и видно от представеното по делото пълномощно се установява, че договореното в размер на 480лева  -   адвокатско възнаграждение е платено, поради което, съдът счита, че същото е реално сторено и като разноски. С оглед изхода на спора, следва ищецът да бъде осъден да заплати на  Национална служба по зърното, град С., бул.В. № 15/Трето лице– помагач на страната на ответника/, представляван по делото чрез адвокат Т., сумата  от  480лева  - разноски по делото за сторено  адвокатско възнаграждение.

 

С оглед изхода на спора на ищецът, не следва да бъдат присъждани разноски по делото.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от ищеца С.О., град С., ул.М. № **, представлявана от Й. Ф. – Кмет, ИСК с правно основание  чл.124, ал.1 ГПК, да се признае  за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че С.О., град С., ул.М. № **, представлявана от Й. Ф. – Кмет, е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. С., район „В.”, местност „М.Л.”, съставляващ УПИ V - 851, 852, 1413 (стар имот пл. № 853), заедно с построената в него сграда (ресторант „И.”), кв. 23, м. „М.Л.” с площ от 2872квм., при граници: бул. Б.Б., ул. В. (П.Т.), УПИ VI - 1607, УПИ  II - 855   и  УПИ  I-851, като неоснователен.

ОСЪЖДА С.О., град С., ул.М. № **, представлявана от Й. Ф. – Кмет, ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрисконсулт И., сумата  от 17007лева  - разноски по делото за  юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

ОСЪЖДА С.О., град С., ул.М. № **, представлявана от Й. Ф. – Кмет, ДА ЗАПЛАТИ на Национална служба по зърното, град С., бул.В. № 15/Трето лице– помагач на страната на ответника/, представляван по делото чрез адвокат Т., сумата  от  480лева  - разноски по делото за сторено  адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ответника  - Национална служба по зърното, град С., бул.В. № **, представляван по делото чрез адвокат Т..

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – С. в двуседмичен  срок от съобщението за изготвянето му на страните.

 

 

 

                                                                            СЪДИЯ:  ......................

                                                                                   /Т.Нейчева/