РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1877/18.10.2021г.
гр. Пловдив, 18 октомври 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 36 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.156 и сл.
от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Е.2011“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя К.К.
против Ревизионен акт № Р-16001619007532-091-001 от 08.10.2020 г., издаден от П.Д.С.,
началник на сектор, като орган възложил ревизията, и М. И. П., старши инспектор
по приходите, като ръководител на ревизията, при Териториална дирекция гр.
Пловдив на Национална агенция за приходите, потвърден с Решение № 615 от 10.12.2020
год. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно–осигурителна практика”, гр.
Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, с който на
търговското дружество са установени допълнително задължения за корпоративен
данък за 2015 г. в размер на 6 486.60 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 2 977.04 лв. и ДДС в размер на 59 863.22 лв., ведно с
прилежащите лихви за данъчен период м.12.2015 г.
Твърди се, че процесният ревизионен акт е неправилен
и незаконосъобразен. Възразява се, че фактическите изводи, които са
направени в акта, не кореспондират с обективните данни, установими на база
преглед на счетоводството на дружеството, тъй като, в хода на ревизията, в края
на 2015 г. е констатирано различие на баланса пред НСИ и оборотната ведомост,
което е дало основание ревизията да бъде извършена по особения ред на ДОПК, тъй
като са налице основанията на чл.122 ал.1 т.2, т.4 и т.5 от с. к. Сочи се, че
РА липсва налази на представените в хода на ревизията и изискани хронологии на
счетоводни сметки – приходи, стоки, каса, банка; не е извършен анализ и на
първичните счетоводни документи за придобиването на стоките; не са установени
крайното салдо на 2014 г. и началното на 2015 г. Твърди се също така, че е
налице съществено процесуално нарушение, обуславящо нищожност на оспорения
РА, тъй като след издаване на РД има
издадена заповед за възлагане на ревизия, т.е. след срока на ревизията. В тази
връзка се твърди, че няма данни за е приложен чл.7 от ДОПК и в този смисъл,
неправилно в издаването на акта участва лице, без надлежно възложена
компетентност за това. Иска се прогласяване на нищожност, алтернативно, отмяна
на същия като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се разноски по
делото.
В съдебно заседание процесуалният представител
на жалбоподателя поддържа жалбата по доводи, подробно изложени в представената
по писмена защита.
Ответната
страна, директора на дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” Пловдив, чрез процесуалният си представител
юриск. Р. е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави
без уважение, по доводи, изложени в представената писмена защита. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в структурата на
приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в прежде
посочената негова част. Така постановеният от директора на дирекция “Обжалване
и данъчно осигурителна практика” - Пловдив резултат и подаването на жалбата в
рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната
ДОПУСТИМОСТ.
Със Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № 16001619007532-020-001 от 25.11.2019 год.,
издадена от П.Д.С., началник сектор при ТД на НАП Пловдив (л.1238, т.4), на
К.Г.Д.и С.Ц.З., двете на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП,
Пловдив е възложено извършване на данъчна ревизия на „Е.2011“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Чорлу”, № 68 с обхват,
установяване на задълженията за данък върху добавената стойност за отчетни
периоди 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г. и за корпоративен данък за данъчни
периоди от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г., като е определен срок за приключване
на ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта. Според Удостоверение за извършено връчване по електронен път в
информационна система „Контрол“ на НАП (л.1240, т.4), заповедта за възлагане на
ревизия е връчена на задълженото лице по електронен път на адрес ***, като електронната препратка към
съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 26.11.2019 г.
е активирана на същата дата - 26.11.2019 г.
Във връзка с
молба вх. № Рев. 150/10.01.2020 г. от „Е.2011“ ЕООД, в качеството му на
задължено лице, на основание чл.34 ал.1 т.4 от ДОПК е издадена Заповед №
Р-16001619007523-023-001/16.01.2020 г. (л.850, т.3), с която ревизионното
производство е спряно за срок до 16.042020 г. Със Заповед №
Р-16001619007523-143-001/21.04.2020 г., на основание чл.35 във връзка с чл.34
ал.1 т.4 от ДОПК, производството по извършване на ревизия на „Е.2011“ ЕООД е
възобновено, като е определен срок за приключване на ревизията след
възобновяването – 31.05.2020 г.
С последващи
Заповед за изменение на ЗВР № 16001619007532-020-002 от 29.05.2020 год. (л.364,
т.2) и ЗИЗВР № Р-16001619007532-020-003/30.06.2020 г. (л.359, т.2) крайният
срок за осъществяване на ревизионното производство е продължен съответно, до
01.07.2020 г. и 29.07.2020 г.
Със Заповед № Р-16001619007532-023-002 от 23.09.2020 год.
(л.74, т.1), на П.Д.С., началник сектор при ТД на НАП Пловдив, на
основание чл.34 ал.1 т.2 във връзка с постъпило искане за спиране от Красимира
Георгиева Делчева, ръководител на ревизиращия състав, ревизионното производство
е спряно. Заповедта е връчена на дружеството по електронен път на 28.09.2020 г.
По делото не се твърди и не се установява, тази заповед да е била обжалвана по
установения за това ред.
Със Заповед
№ 16001619007532-143-002 от 24.09.2020 год. (л.70, т.1) на същия орган по
приходите, ревизионното производство е възобновено, като не е посочен срок за приключване.
С
Решение № Р-16001619007532-098-001 от 24.09.2020 г. за изземване
разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка на П.Д.С., в качеството
му на началник на сектор при Териториална дирекция на НАП, Пловдив (л.68, т.1),
на основание чл.7 ал.3 от ДОПК е иззето разглеждането и решаването на Р-16001619007532,
свързано с „Е.2011“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от управителя К.К. от Красимира Георгиева Делчева, орган по
приходите при Териториална дирекция Пловдив, в качеството на ръководител на
ревизията и са възложени правомощията по извършване на ревизията на М. И. П.,
орган по приходите при Териториална дирекция Пловдив, в качеството на ръководител
на ревизия. Така постановения резултат е основан на следните съображения: „Поради настъпила трайна невъзможност за
изпълнение на служебните задължения на К.Г.Д.… отсъстваща от работа по
здравословни причини…“
Каквито и да
е доказателства в тази насока не се представят, както по делото, така и по административна
преписка.
Все в тази
насока, следва да се посочи, че с Разпореждане № 472 от 27.01.2021 г. за
насрочване и разпределение на доказателствената тежест, съдът е указал и на
двете страни, че при неангажиране на доказателства, ще се приложат последиците
от недоказването, както и че ответникът, на основание чл.170 ал.1 от АПК носи
доказателствената тежест да установи фактическите основания, посочени в акта, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването, като попълни преписката с
всички относими писмени доказателства.
Със
ЗИЗВР № Р-16001619007532-020-004 от 24.09.2020 год. издадена от същия
орган по приходите при ТД на НАП Пловдив (л.64, т.1), е посочен новият
ревизиращ състав: М. И. П. – старши инспектор по приходите, ръководител на
ревизията и С.Ч.З., главен инспектор по приходите, при ТД на НАП - Пловдив и е
определен краен срок за завършване на ревизията 29.07.2020 г.
С Протокол за предаване на документи във връзка с иззет за
разглеждане и решаване въпрос/преписка (л.61, т.1), в който липса дата, е
удостоверено, че в офис Кърджали, К.Г.Д.е предала на М. И. П. и С.Ц.З., всички
документи по преписката относно ревизията на „Е.2011“ ЕООД, ЕИК ***, съобразно
надлежно съставения за това опис.
В рамките на тази хронология и действия на органите по
приходите е бил съставен Ревизионен доклад № Р-16001619007532-092-001 от 04.08.2020
г. (л.85, т.1), издаден от Красимира Георгиева Делчева, на длъжност главен
инспектор по приходите, като ръководител на ревизията при ТД на НАП -
Пловдив и С.Ц.З., на длъжност главен инспектор по приходите, член на
ревизиращия състав.
На основание
чл.117 ал.5 от ДОПК, от страна на РЛ, е отправена молба за удължаване срока за
представяне на възражение по РД в максимално възможния допустим срок вх. №
Рев.2362/13.08.2020 г. (л.82, т.1), която е удовлетворена, видно от
представеното Уведомление за продължаване на срока за подаване на възражение и
представяне на доказателства по РД № Р-16001619007532-РУС-001/17.08.200 г.
(л.79, т.1) и е даден срок за подаване на възражение до 18.09.2020 г.
Въз
основа на този ревизионен доклад е издаден Ревизионен акт № Р-16001619007532-091-001
от 08.10.2020 г. (л.47, т.1), от П.Д.С., на длъжност началник на сектор, като
орган възложил ревизията, и М. И. П., на длъжност старши инспектор по
приходите, като ръководител на ревизията, при Териториална дирекция гр. Пловдив
на Национална агенция за приходите.
С оглед делегирането на правомощия по делото са представени:
-
- Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017 г.
(л.5, т.1), Заповед № РД-09-1530/30.09.2020 г. (л.8, т.1) и Заповед №
РД-09-1479/23.09.2020 г. (л.10, т.1) за изменение на Заповед № РД-09-1801 от 23.09.2020
г. и още няколко заповеди, подробно описани в нея, с която са определени
длъжностни лица, които да изпълняват функциите на ръководители на екипи в
дирекция „Контрол“, отдел “Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив, всички издадени от
директора на ТД на Пловдив, като с последно сочената заповед е определена да изпълнява функциите на
ръководител на екип М. И. П., старши инспектор по приходите в ТД на НАП –
Пловдив, на мястото на Красимира Георгиева Делчева, считано от 24.09.2020 г. до
завръщането на титуляра, както и е указано, че неприключените производство,
възложени на Красимира Георгиева Делчева, да бъдат иззети, превъзложени и
довършени от М. И. П..
Със Заповед
№ РД-09-1530 от 30.09.2020 г. на директора на ТД на НАП - Пловдив поименно са изброени органи по
приходите, включително М. И. П., на които е възложено да осъществяват функцията
„ръководител на екип“.
За
процесуално правните норми и действителността на оспорения ревизионен акт :
Съобразно разпоредбата на чл.160 ал.2 от ДОПК, съдът
преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма и спазени
ли са процесуалните и материално правните изисквания.
Според чл.1 от ДОПК - С този кодекс се уреждат
производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания,
възложени на органите по приходите и публичните изпълнители.
Това именно
е кръгът от обществени отношения, които кодексът предоставя, като компетенция
на органите по приходите и публичните изпълнители.
В рамките на
така очертаната компетенция, процесуалният закон нормативно
урежда конкретната материална компетентност за
отделните органи по приходите и съответните, точно определени правомощия,
т.е права и задължения, посредством които тя може да бъде осъществена. Сиреч,
компетентността на всеки административен орган е нормативно определена.
Необходимостта
от рационално и ефикасно осъществяване на изпълнителната власт е наложила в
отделни случаи ДОПК да предвиди възможността, отделен орган по
приходите, да делегира предоставена нему материална компетентност и съответни
правомощия на други, йерархично подчинени органи по приходите.
В тази
насока, трябва да се припомни указанието, дадено в Тълкувателно решение № 4 от
22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд,
за това, че „…..Възможността за делегиране на административни правомощия се
характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира
правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които
законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на
когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму…..“. Обобщено
в едно съждение, това означава, че делегирането на материална компетентност и
съответните правомощия за осъществяването й от определен административен орган
на друг административен орган, е възможно само и единствено в рамките,
установени в съответната правна норма. Това се отнася, разбира се, както до
конкретния кръг от обществени отношения и съответните правомощия, с които
компетентният административен орган оправомощава друг орган от администрацията,
така и до конкретните органи от системата на изпълнителната власт, които могат
да бъдат оправомощавани с материална компетентност и правомощия, нормативно
установени за оправомощаващия орган.
Според чл.112
ал.1 от ДОПК, ревизионното производство се образува с издаването на заповедта
за възлагане на ревизията, като според чл.113 ал.1 от ДОПК пък, със заповедта
за възлагане на ревизия се определят персонално, както данъчният субект, по
отношение на който се извърша ревизията, така и ревизиращите органи по
приходите и ръководителят на ревизията.
Ясно е при
това положение, че именно заповедта за възлагане на ревизия е актът, с който
общо възведената за органите по чл.7 ал.1 т.4 от ЗНАП компетенция, да
установяват данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски посредством
издаване на ревизионен акт се персонализира по отношение на точно, поименно
определени служители, които въз основа на тази заповед са снабдени с
конкретната материална компетентност, да установят точните по вид и период
данъчни и/или осигурителни задължения, по отношение на индивидуално определен
данъчен субект. Упражняването на така определената материална компетентност е
ограничена със съответния срок за извършване на производството, който също е
установен в заповедта за неговото възлагане.
Казано с
други думи, заповедта за възлагане на ревизия, определя страните по
административното правоотношение, като посочва персонално органите по
приходите, които са материално компетентни да извършат производството и да
издадат индивидуалния административен акт и конкретния данъчен субект, по
отношение на който да се проведе производството и, който да бъде адресат на
ревизионния акт. Заповедта за възлагане определя и съдържанието на
административното правоотношение, като очертава рамките на предметния обхват -
субективните фискални права и задължения, определени по време и
материалноправно основание. Това всъщност е и конкретният, точно определен
предметен обхват на компетентността на персонално определените със заповедта за
възлагане органи по приходите.
Според
чл.112 ал.2 т.1 и т.2 от ДОПК, ревизия може да се възлага от органа по
приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална
дирекция, съответно от изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице
и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни
осигурителни вноски.
Прочитът на
чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, налага преди всичко да се констатира, че на самия
териториален директор на териториалната дирекция на НАП, законът не предоставя
компетентност да възлага извършването на ревизионно производство. Неговата
компетентност е ограничена до персонално определяне на орган или органи по
приходите, които вече да бъдат снабдени с материалната компетентност да
възлагат извършването на ревизия и да издадат ревизионен акт.
Според чл.7
ал.3 от ДОПК, определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и
решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите,
съответно от публичния изпълнител, в случаите, когато са налице основания за
отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на
служебните задължения, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването
им на друг орган, съответно, публичен изпълнител, равен по степен на този, от
когото е иззета преписката или въпросът.
Съотнасянето
на последно цитираните две норми с конкретиката на текущия
казус (чл.112 ал.2 т.1 и чл.7 ал.3 от ДОПК), налага
преди всичко да се отговори на въпроса, кой в случая е „определеният в закона
горестоящ орган“. Според чл.7 т.3 и т.4 от ЗНАП, „началник сектор“ е горестоящ
в йерархията на структурата на НАП орган в сравнение с „главен
инспектор по приходите“. Това дали е достатъчно обаче, за да се приеме, че в
казуса, именно началник сектор П.Д.С. е
горестоящ орган по смисъла на чл.7 ал.3 от ДОПК.
Необходимо в
тази насока е да се съобрази, че според чл.119 ал.2 от ДОПК, ревизионният акт
се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в
14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване
на възражение. Очевидно, органът възложил ревизията е част от състава от органи
по приходите, които пряко участват при издаването на индивидуалния
административен акт, с който завършва ревизионното производство. Това
обстоятелство, явно изключва възможността да се формира извод, че началник
секторът, възложил извършването на ревизионното производство е определения в
закона горестоящ орган по смисъла на чл.7 ал.3 от ДОПК. При това положение, в
контекста на разпределение на функциите на отделните органи по приходите в
рамките на ревизионното производство, като „определен в закона горестоящ
орган“, би следвало да бъде посочен, териториалния директор на компетентната
териториална дирекция при условията на чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК във връзка с
чл.7 ал.3 от ДОПК. Това е така, защото по силата на чл.7 ал.1 т.2 от ЗНАП,
териториалният директор на компетентната териториална дирекция е йерархично горестоящ,
спрямо всички органи по приходите, които участват в конкретното ревизионно
производство, а по силата на чл.112 ал.2 от ДОПК, определяйки органа комуто
предоставя компетентност да възлага извършването на ревизионни производства,
той е функционално горестоящ орган по отношение на същите тези
органи по приходите, който участват с конкретно установени правомощия в отделното
ревизионно производство.
Крайният
извод е, че определен в закона горестоящ орган по смисъла на чл.7 ал.3 от ДОПК,
който може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или
преписка от компетентния орган по приходите, и да възложи правомощията по
разглеждането и решаването ѝ на друг орган e териториалният
директор на компетентната териториална дирекция. Доколкото указанието на
процесуалния закон е ясно и еднозначно, че само „определен в закона горестоящ
орган“ може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или
преписка от компетентния орган, то явно е изключена възможността, „определения
в закона горестоящ орган“, да може да делегира правомощието си по чл.7 ал.3 от ДОПК, на друг орган по приходите. Поради тази причина, в чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК липсва нарочно уредена възможност, освен определянето на орган по
приходите, който да бъде снабден с компетентността да възлага извършването на
данъчна ревизия, териториалният директор да делегира на така определения от
него орган по приходите и възможността да изземе разглеждането и
решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите,
и да възложи правомощията по разглеждането и решаването ѝ на друг орган.
За пълнота на изложението трябва да се добави, че в
процесуалния закон е изрично уреден принципът „обективност“, според
който органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да
установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата,
задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този
кодекс (чл.3 ал.1 от ДОПК). Пряко приложение на този принцип е правилото
за неизменност на състава от органи по приходите, които са снабдени с
конкретните правомощия за извършването на отделното ревизионно производство и
постановяването на крайният акт, с който това производство приключва.
Изземването на разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането
им на друг орган е изключение, което може да бъде осъществено при точно и стриктно
приложение законовия текст.
Как
изложеното до тук се съотнася с конкретния казус ?
Преди
всичко, следва да се констатира, че въпреки задължението по чл. 152 ал.2 от АПК
във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и указанията на съда за приложение на правилото на
чл.161 от ГПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК, по делото не се представи заповед
на териториалния директор, с която на П.Д.С., на длъжност началник сектор, да
се предоставяни правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК.
Следва също
така да се констатира, че РД е съставен на 04.08.2020 г., като е уважено
искането на РЛ срокът за подаване на възражение срещу него да бъде
максималният, и след изтичането на този срок за представяне на възражения
18.09.2020 г., в който такива не са депозирани, на 23.09.2020 г., т .е пет дни по-късно, вместо да се пристъпи към съставяне на
ревизионен акт, органът по приходите е спрял ревизионното производство и на
следващия ден, в който отново е възобновил производството, е издадено
Решение № Р-16001619007532-098-001 от 24.09.2020 г., на П.Д.С., в
качеството му на началник сектор при ТД на НАП, Пловдив (л.68, т.1). Така
предприетите действия от страна на органа по приходите, очевидно не могат да
бъдат определени като обективни и добросъвестни по смисъла на чл.3 и чл.6 от ДОПК.
В този смисъл съдът намира,
че съставът на органите по приходите, издал оспорения акт е формиран в
противоречие с правилата на материалния закон и ревизионният акт е нищожен. В
актуалната редакция на чл.119 ал.2 ДОПК е предвидено РА да се издава от органа
възложил ревизията и ръководителя на ревизията. Ръководител на ревизията е
този, посочен в заповедта за възлагане /вж. чл.113 ал.1 т.2 от ДОПК/, като след
новелата на ДОПК от ДВ бр. 97/2016 г., в сила от 01.01.2017 г., със създаването
на ал.6 на чл.113 от кодекса са поставени изисквания за мястото на ръководителя
на ревизията в йерархията на ведомството.
От разпоредбата на чл.7 ал.3 от ДОПК следва правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за
разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка. Изключението е
изземването на разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането
им на друг орган. Предпоставките за изземване на производството са изчерпателно
изброени – наличие на основания за отвод или самоотвод и трайна невъзможност за
изпълнение на служебните задължения. Правомощието да промени компетентния орган
е на определен в закона горестоящ орган. Началникът на сектор е горестоящ по
отношение на органите по приходите на експертни длъжностни предвид йерархията
по чл.7 ал.1 от ЗНАП, но не е определен в закона горестоящ орган по смисъла на
чл.7 ал.3 от ДОПК. При действието на чл.7 ал.3 от ЗНАП правомощието по чл.7
ал.3 ДОПК е част от компетентността на изпълнителния и на териториалния директор
или на определени от тях служители на агенцията.
Изземването от органа,
възложил ревизията на преписката от Петър Стоев и възлагането ѝ на Маргарита Попова е
нищожно процесуално действие. То опорочава последващото изменяне на ЗВР с
определяне на друг ръководител на ревизиращия екип. Без да е надлежно възложена
преписката на Попова и да е определен правомерно за ръководител на ревизиращия
екип, не е възникнало правомощието му да участва в състава по чл.119 ал.2 ДОПК
за издаване на РА. Издаденият с участие на некомпетентен орган по приходите
ревизионен акт е нищожен /вж. Решение № 6782 от 23.05.2018 г. по адм. д. №
420/2018 г. на ВАС, I О. и Решение №
1416 от 03.02.2021 г. по адм. д. № 10651/2020 г. на ВАС/.
По тези съображения жалбата е
основателна като РА следва да бъде обявен за нищожен без да бъдат обсъждани
останалите доводи на жалбоподателя.
Констатираната нищожност на ревизионния акт, предполага на
жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството. Според
представения списък, те се констатираха в размер на 4 850.00 (четири хиляди осемстотин и
петдесет) лв.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XI състав,
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖЕН Ревизионен
акт № Р-16001619007532-091-001 от 08.10.2020 г., издаден от П.Д.С., началник на
сектор, като орган възложил ревизията, и М. И. П., старши инспектор по
приходите, като ръководител на ревизията, при Териториална дирекция гр. Пловдив
на Национална агенция за приходите, потвърден с Решение № 615 от 10.12.2020
год. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно–осигурителна практика”, гр.
Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, с който
на търговското дружество са установени допълнително задължения за корпоративен
данък за 2015 г. в размер на 6 486.60 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 2 977.04 лв. и ДДС в размер на 59 863.22 лв., ведно с
прилежащите лихви за данъчен период м.12.2015 г.
ОСЪЖДА НАП гр.София да заплати на „Е.2011“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от
управителя К.К. сумата от 4 850.00 (четири хиляди осемстотин и петдесет)
лв., представляваща извършени от дружеството разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: