Решение по дело №1799/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1674
Дата: 13 ноември 2020 г.
Съдия: Йордан Василев Димов
Дело: 20207050701799
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 №……………………        2020 г.

                                                        гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            

 

Варненският административен съд, ІV касационен състав, в публичното заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

ЙОРДАН ДИМОВ

 

  при секретаря Нина Атанасова

в присъствието на прокурор Александър Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КАНД №1799/2020 г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Моника-91“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ж.к. В., ул. „С.Г.“ №*, представлявано от управителя П.К.П. против Решение №865/19.06.2020 г. постановено по НАХД  №1934/2020 г. по описа на ВРС, с което е изменено НП №7421/24.04.2020 г. издадено от Заместник министър на културата, с което на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 2 500 лв., на основание чл.97, ал.1, т.5, пр.І от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), като е намален размер на наложеното наказание имуществена санкция от 2 500 на 2 000 лв.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че не е установено по категоричен начин, че е ползвал именно произведението ** **в изпълнение на  ** **. Намира, че мобилното приложение „Shazam“ не може да установи по надежден начин авторството на песента. Тъй като изпълзвания в него софтуер би могъл да служи само като помощно или допълнително средство за разпознаване на музикални звукозаписи, но не и като единствен източник на доказателства за извършено нарушение. По същество друго оплакване в жалбата не се съдържа. Посочено е също така, че по отношение на доказателствената стойност на приложението има утвърдена практика на Административен съд – Варна – Р по КАНД №665/2020 г. по описа на съда. В него било застъпено становището, че същото не е достатъчно надеждно да установи по безспорен начин нарушение на авторските права и същото не е сертифицирано нито по българското, нито по европейското законодателство. Ето защо намира, че наказващият орган е следвало да ангажира други доказателства, които по безспорен начин да установят факта на извършено нарушение.

Въпреки дадената възможност за това – от страна на Министерство на културата в качеството им на актосъставител не е депозиран отговор на касационната жалба.

Представителят на ВОП намира жалбата за неоснователна и иска решението на РС  - Варна да бъде оставено в сила.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

В рамките на производството се установява, че при проверка извършена на 29.08.2019 г. , служители на Дирекция „Авторско право и сродните му права“ при Министерство на културата (ДАПСП), извършили проверка в  търговски обект - хотел „П.", находящ се в к. к. З.П., стопанисван от дружеството жалбоподател - „Моника-91“ ЕООД. При проверката било установено, че фоайето и общите части на хотела са озвучени чрез публично изпълнение на запис на музикално произведение, като музиката звучала от тон колони, свързани към лаптоп, позициониран на You Tube. Звучало произведението ** **- в изпълнение на ** **. Композитор и автор на текста: ** ** * - член на американското дружество ****, представляван от „Музикаутор" Композитор и автор на текста: ****  *- член на американското дружество ****, представляван от „Музикаутор" Композитор и автор на текста: *** ***- член на американското дружество ****, представляван от „Музикаутор" Композитор и автор на текста: *** *** - член на английското дружество ***, представляван от „Музикаутор". Констатирано било възпроизвеждането на още едно произведение. Извършващите проверката изискали договори и други документи, установяващи получено съгласие на носителите на авторски права на посоченото музикално произведение, но такива не били представени. Ето защо проверяващия приел, че е осъществен състав на нарушение на разпоредбите на ЗАПСП – използване чрез публично изпълнение на запис на музикалното произведение, без необходимото по закон съгласие на носителите на авторски права на посоченото музикално произведение, представлявани от организацията за колективно управление на авторски права - „Музикаутор", предвидено в чл. 18, ал. 1, ал. 2, т. 3, пр. 2 и ал. 3 ЗАПСП, във вр. с чл. 35, чл. 36 и чл. 58 от ЗАПСП, с което е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 97, ал. 1, т. 5, пр. 1 от ЗАПСП. На място бил съставен Констативен протокол №7421/29.08.2019 г. По-късно представител на жалбоподателя, с писмо с вх. № 26-00-577/12.09.2019 г. в Министерство на културата били предоставени заверени копия от Договор №40309 от 02.09.2019 г. с ПРОФОН; Приложение № 1 към договора и платежно нареждане № 9175/30.08.2019 г. от 02.09.2019 г. (ПРОФОН). С писмо с изх. № 62-00-444/12.09.2019 г. било отправено писмено запитване до Дружество на композитори, автори на литературни произведения и музикални издатели за колективно управление на авторски права „Музикаутор", регистрирано с удостоверение № У-62/05.09.2014 г. в регистъра, воден в МК, съгласно чл. 94г от ЗАПСП /предишен чл. 40г от ЗАПСП, ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г./. Видно от постъпилия отговор с изх. № 108-674/26.09.2019 г. от „Музикаутор" , „МОНИКА-91" ЕООД не е било в договорни отношения с „Музикаутор" СНЦ по отношение на използването чрез публично изпълнение на запис на цитираните музикални произведения към датата на проверката 29.08.2019 г.; ** **- в изпълнение на ** **. С писмо изх. № 26-00-650/15.10.2019 г. била отправена писмена покана до управителя на „Моника-91" ЕООД, стопанисващо хотел „П.", находящ се в к. к. З.П., да се яви в сградата на МК, ДАПСП, на 04.11.2019 г. между 14:00 - 16:00 часа, като предостави определени документи, както и за съставяне на съставяне на акт за установяване на административно нарушение за констатираното нарушение на разпоредбите на ЗАПСП. На посочената в писмената покана дата управителят на „Моника -91" ЕООД или упълномощено от него лице не се явил в МК. На 04.11.2019 г., бил съставен АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в обстоятелствената част на който подробно описал установените при проверката факти. Вписано било  конкретното възпроизведеното произведение и липсата на получено съгласие на носителите на авторски права на посоченото музикално произведение. Посочени били и доказателствата , които потвърждават извършеното нарушение. Била посочена и правна квалификация на деянието. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно връчен на представляващ дружеството, като било оформено известие за доставяне. Видно от административно-наказателната преписка така съставения акт бил доставен до адреса на дружеството – гр. Варна, ж.к. „В.“, ул. „С. Г.“ №* и приет на адреса от управителя П.К.П.. На самото известие бил записан изходящия номер на АУАН. Възражения не постъпили  впоследствие по АНП. Въз основа на АУАН административно наказващият орган е издал НП №7421/24.04.2020 г., възприемайки изцяло установената от служителите на МК фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.97 ал.1 т.5 пр. І  от ЗАПСП. На дружеството е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лв., което е в рамките на установеното по смисъла на закона – чл.97, ал.1 in fine по ЗАПСП, във вр. с чл.97, ал.1, т.5, предл.1 от ЗАПСП – глоба от 2 000 лв. до 20 000 лв.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно, като при неговото постановяване не е допуснато нарушение на закона, в каквато насока са оплакванията на подалия жалбата.

При произнасянето си касационната инстанция е ограничена от нормата на чл.218 от АПК, която очертава пределите на касационната проверка - съдът „ обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. Въззивната инстанция е обсъдила наведените пред нея възражения, а изложените мотиви касационната инстанция намира за правилни. За производството пред касационната инстанция жалбоподателят се основава на едно основно възражение, че при проверката не е използвано годно средство за установяване на идентичността между твърдяното в АУАН и НП произведение - ** **в изпълнение на  ** ** и това, което действително е звучало към момента на проверката. Твърдението, че мобилното приложение „Shazam“ не може да установи по надежден начин авторството на песента е наведено за пръв път едва в жалбата адресирана до касационната инстанция и обслужва защитната теза на наказаното дружество. Ползването на подобно приложение при проверката се установява от разпита пред ВРС на свидетеля Л.А.в СЗ на 18.06.2020 г., като същия е извършил процесната проверка. Разпитът на посочения свидетел пред ВРС е извършен в присъствието на представител на жалбоподателя. Към момента на гледането на производството пред въззивната инстанция обаче не са изложени твърдения, които да оспорват годността на използваното приложение (софтуер) да установи идентичността на произведенията. Ето защо касационната инстанция не може да приеме, че е налице допуснато нарушение от страна на въззивния съд, което да е довело до нарушаване на процесуалните права на жалбоподателя. Той нито е твърдял, че мобилното приложение „Shazam“ е негодно да установи идентичността между изпълняваното произведение и това, за което е съставен акта, нито е ангажирал доказателства в тази насока.

С оглед на представените доказателства касационната инстанция намира за правилен извода на въззивния съд, че е осъществен състава на нарушение по чл.97, ал.1, т.5, предл.1 от ЗАПСП. Установява се, че музиката е звучала в категоризиран с три звезди хотел и е била достъпна на вниманието на посетителите на хотела. Т.е. следва да се приеме, че е изпълнено изискването тя да е била публично изпълнявана. Жалбоподателят, независимо, че от страна на актосъставителя му е дадена възможност за това, не е предоставил надлежни документи, че има права, за да използва процесното произведение ** **в изпълнение на  ** **, чрез публично изпълнение на негов звукозапис.

 Правилен и законосъобразен е и изводът на районния съдия, че административно наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. Спазени са всички срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Напълно съответства на събраните доказателства и изводът, че нарушението е установено с годно техническо средство - мобилното приложение „Shazam“, което, както бе посочено по-горе, като възражение не е релевирано пред въззивния съд, а е заявено едва с подаване на жалбата пред касационната инстанция, а и е отбелязано, че техническото средство не подлежи на нормативно установен метрологичен контрол.

Правилни са и напълно се споделят от касационния съд  и изводите на въззивната инстанция, че неправилно е определен размерът на административното наказание, което е било наложено. При  липсата на данни за извършени други нарушения,  както и на изложени мотиви в НП защо е необходимо да се наложи наказание в размер над минималния  обосновано е налагане на наказание „имуществена санкция“ на предвидената в закона долна граница от 2000 лева.

Съдът не споделя виждането на жалбоподателя, че цитираното в касационната жалба Решение по КАНД №665/2020 г. по описа на Административен съд - Варна може да бъде отнесено към настоящата хипотеза. Внимателният прочит на решението влече извод за различна от разглежданата в настоящото производство фактическа обстановка.

Предвид изложеното касационната инстанция, при извършения инстанционен съдебен контрол не се констатира съществуване на заявеното оплакване за допуснато нарушение на закона и приема, че въззивния съд правилно и законосъобразно е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, ІV касационен състав на Варненския административен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ в сила Решение №865/19.06.2020 г. постановено по НАХД  №1934/2020 г. по описа на РС - Варна.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                 2.