№ 5650
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Наталия П. Лаловска
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100500773 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника С. М. М. срещу решение от 21.11.2023
г. по гр.д. №3409/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 159 състав, с което е признато
за установено, че жалбоподателят дължи на „Д.З.“ АД сумата от 5636,04 лв., представляваща
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователна полица № BG/08/119002229439/08.08.2019 г. , щета
№*********, във връзка с настъпило на 02.07.2020 г. в гр. София ПТП, ведно със законната
лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 29.06.2022 г., до окончателното плащане, както и сумата от 724,69 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 19.03.2021 г. до 28.06.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
40067/2022 г. по описа на СРС, 159 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при нарушение на материалния
закон. Жалбоподателят счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
ищцовото дружество е успяло да докаже пълно и главно всички предпоставки по предявения
иск, като твърди, че представеният по делото протокол за ПТП не доказва употребата на
алкохол над допустимите стойности към момента на настъпване на произшествието, тъй
като е съставен четири часа след настъпване на инцидента. Счита за неправилни доводите на
съда, че влязлото в сила решение по НАХД №4171/2021 г. по описа на СРС, 9 състав, не е
относимо към спора. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
решението и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Д.З.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
1
жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по
следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.500 ал.1 т.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата, когато щетите са причинени от лице,
управляващо моторното превозно средство при забраната да не управлява пътно превозно
средство под въздействие на алкохол или под въздействието на наркотици или други
упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Обемът на регресното вземане се
определя от обема на извършеното плащане, но не повече от размера на действителните
вреди.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти:
да е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
ответника, изразяващо се в управление на МПС под въздействие на алкохол, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят да е изплатил на увредения или на неговия застраховател
застрахователното обезщетение.
Между страните не се спори, че между ищеца и ответника към датата на процесното
ПТП е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил
марка „Алфа Ромео 147“, с peг. № ЕН **** КВ.
Не е спорно и се установява от Протокол за ПТП №1762382, съставен от длъжностно
лице след посещение на местопроизшествието, че на 02.07.2020 г. в гр. София се е
осъществило пътно транспортно произшествие с участници – С. М. М., управляващ
автомобил „Алфа Ромео” с рег. № ЕН **** КВ и В.Е.Е., управляваща автомобил „Мерцедес”
с рег. № СВ **** НТ. Причината за ПТП е движение с несъобразена скорост от страна на
водача на л.а. „Алфа Ромео”. На автомобила „Мерцедес” са нанесени щети – в задната лява
част.
Основният спорен по делото въпрос е налице ли е основание за възникване на
регресно вземане на ищеца към водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована
при него, и в частност - обстоятелството дали при настъпване на произшествието
ответникът е управлявал посоченият лек автомобил след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Настоящият съдебен състав намира, че при съвкупна преценка на събраните писмени
2
доказателства в първоинстанционното производство, както и показанията на свидетели-
очевидци, се установява, че към момента на ПТП ответникът е управлявал застрахования
автомобил под въздействието на алкохол над допустимите по ЗДвП стойности, поради
следното:
От описания по-горе протокол за ПТП, съставен на мястото на настъпилото ПТП,
подписан от служител на КАТ, както и от водача на МПС – ответникът С. М. М., се
установява, че при съставянето му ответникът е дал положителна проба за алкохол с
концентрация 1,47 промила.
Съгласно Наредба №Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и
Информационния център към Гаранционния фонд, документите, които се съставят от
органите на МВР са: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2/ протокол за ПТП
с материални щети и 3/ двустранен протокол за ПТП. Протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по
смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на
съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление /в този смисъл решение №85/28.05.2009 г. по т.д. №768/2008 г. на ВКС, II ТО,
решение №24/10.03.2011 г. по т.д. №444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение №73/22.06.2012 г. по
т.д. №423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение №15/25.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 1506/2013 г., I
ТО/. В частта, в която са отразени лично възприетите от съставителя му факти -
настъпването на ПТП, участниците в него, участващите МПС, употребата на алкохол,
протоколът съставлява официален документ. Същият има материална доказателствена сила
и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ и
опровергаването на съдържанието му е допустимо, като оспорващата страна следва да
установи твърденията си. Освен това, протоколът е двустранно подписан от участниците в
ПТП, поради което по отношение на виновния водач има характер на признание на
неизгоден факт, а именно наличието на алкохол над допустимите стойности – 1,47 промила.
Ето защо, съдът ползва доказателствената му сила.
Следва да се съобрази също, че от приложеното досъдебно производство №ЗМ-
1174/2020 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №25674/2020 г. се установява, че на 02.07.2020
г. в 14:45 ч. на ответникът е взета кръвна проба за установяване употребата на алкохол в
кръвта в УМБАЛ „Св.Анна“, като видно от видно от представения протокол за химическо
изследване №436/03.07.2020 г., резултатът е установил етилов алкохол в кръвта на ответника
в количество 0,82 промила.
В описаното по-горе досъдебно производство се съдържа протокол за разпит от
03.07.2020 г. на ответника в качеството му на свидетел, като на зададените въпроси е
отговорил, че след процесното ПТП е закаран с линейка в болнично заведение, след което с
такси отново се е върнал на мястото на ПТП и полицаи са го тествали с дрегер, след което в
болнично заведение е дали и кръвна проба за алкохол, както и че на 01.07.2020 г. вечерта е
употребил алкохол, но след това не е употребявал никакъв алкохол. Протоколът носи
подписа на ответника и съдържа неизгодни за страната факти - признание за употреба на
алкохол преди процесното ПТП. Ето защо, съдът ползва доказателствената му сила.
На следващо място, свидетелските показания на разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели-очевидци също следва да се вземат предвид. Свид. Г.С. сочи, че е
разбрал от полицаите, че в кръвта на водача, който го е ударил е установен алкохол.
Споделя, че след ПТП виновният водач непрекъснато пиел вода, видял бутилката, от която
пиел вода. Свид. В.А. сочи, че е бил участник в процесното ПТП, като след удара слязъл да
види дали ответникът е добре, като му направило впечатление, че водачът бил видимо
неадекватен - не знаел какво се случва, бил в колата, след това излязъл, не казал нищо.
3
Свидетелят се обадил в КАТ, а ответникът се разхождал, взел си вода. Когато дошли
полицаите им взели проби за алкохол и се установило, че лицето е с около 1,5 промила
алкохол.
Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни доводите на въззивника по
отношение относимостта към настоящото съдебно производство на влязлото в сила решение
на СРС, с което наказателното постановление, с което на ответника е наложено
административно наказание във връзка с процесното ПТП е отменено. Единствено
постановената влязла в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца съгласно чл.300 ГПК. В настоящия случай не е налице нито влязла в сила присъда,
нито решение или споразумение за прекратяване на наказателното производство, което да
обвързва гражданския съд и да е задължително за него по отношение на обстоятелствата,
посочени по-горе, поради което гражданският съд е длъжен да установи c всички позволени
от ГПК доказателствени средства обстоятелствата относно виновността или невиновността
на ответника. /в този смисъл решение №101/22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6111/2014 г., III
ГО/.
Ето защо, следва да се приеме, че по делото е установено при условията на пълно и
главно доказване, че при процесното ПТП причинителят на вредата – ответник в настоящето
производство, е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол, т.е.
вззивната инстанция намира за доказано по делото кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на чл.500 ал.1 т.1 КЗ за реализиране на регресната отговорност на
прекия причинител на деликта. Следователно, за ищеца е възникнало регресно вземане
срещу делинквента в размер на платената сума.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 200,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №19150/21.11.2023 г., постановено по гр.д.
№3409/2023 г. по описа на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН **********, адрес: гр. Плевен, ул. ****, да заплати на
„Д.З.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, на основание
чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 200,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5