№ 43683
гр. София, 06.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110154866 по описа за 2023 година
като разгледа гр.д. № 54866/2023 г., намери следното:
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „фирма“ АД срещу фирма“.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено
застраховане по застраховка „Каско и злополука” е настъпило застрахователно събитие –
ПТП, вследствие на сблъсък с внезапно навлязло на пътното платно диво животно при км
261 от АМ „Тракия“ в посока от гр. София към гр. Бургас, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахования автомобил „Фолксваген“ модел „Кади“, с рег. № ***.
Счита, че отговорност за вредите носи фирма.
Ответник по иска е фирма“/АПИ/. Съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата/ЗП/,
АПИ е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и
благоустройството, със седалище София и със специализирани звена: областни пътни
управления, Национално тол управление и Институт по пътища и мостове. Съобразно чл.
47, ал. 1 Закона за администрацията, държавната агенция е администрация на пряко
подчинение на Министерския съвет за разработване и осъществяване на политика, за която
не е създадено министерство. Следователно АПИ е държавна администрация, натоварена с
посочените в чл. 21, ал. 3 ЗП респ. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП функции във връзка с осъществяване
на държавната политика по управление на републиканските пътища, за която е предвидено
ежегодно финансиране от държавния бюджет. Финансирането на АПИ от държавния
бюджет е изрично посочено и в чл. 6, ал. 1 от Правилника за структурата, дейността и
организацията на работа на АПИ. При съобразяване на функциите, които изпълнява
агенцията и начина на финансирането й от държавния бюджет, се налага извод, че АПИ е
държавно учреждение по смисъла на чл. 108, ал. 2 ГПК.
На основание чл. 108, ал. 2 ГПК, искове срещу държавата и държавни учреждения,
включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е
възникнало правоотношението, от което произтича спорът. В исковата молба се твърди, че
непозволеното увреждане, за което ответникът следва да отговаря в качеството му на
възложител на работата на прекия причинител на увреждане, е осъществено в гр. Сливен.
Следователно, правоотношението, предмет на настоящото производство, е възникнало в
съдебния район на РС – гр. Сливен. Предвид посоченото, съдът намира, че местно
компетентен да разгледа делото е Районен съд – гр. Сливен.
На основание чл. 119, ал. 3 ГПК възражението за неподсъдност на делото по чл. 108,
ал. 2 ГПК може да се повдига служебно от съда или от страните до приключване на първото
по делото заседание. В срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, ответникът е
1
направил възражение за неподсъдност на делото, което настоящият съдебен състав намира
за основателно по изложените по –горе, съображения.
Ето защо, производството пред СРС следва да бъде прекратено и делото да се
изпрати по подсъдност на Районен съд – гр. Сливен.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 54866/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 140 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Сливен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2