Р Е Ш Е Н И Е
№ ................../26.06.2020г., гр.
София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, I-27 състав, в публичното заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Вероника
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9915 по описа на съда
за 2019 год., съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от П.И.В. срещу „Е.М.“
ЕООД, ЕИК *******, иск с правно основание чл.439 ал.1 вр.чл.124 ал.1 от ГПК, за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата
в размер общо на 25 954,06лв., формирана от следните суми: сумата от
14 034,59лв., изискуема главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 24.07.2013г. до изплащане на вземането, сумата от 8140,47лв. –
изискуема редовна лихва, начислена за периода от 15.07.2009г. до 16.05.2013г.
включително, сумата от 2586,76лв. – изискуема наказателна лихва, начислена за
периода от 17.08.2009г. до 23.07.2013г. включително, въз основа на извлечение
от счетоводните книги на „Р.Б.“ ЕАД за размера на дълга на А.К.Г.и поръчител П.И.В.
по договор за банков кредит от 18.12.2007г., сключен с „Р.Б.“ ЕАД, сумата от
495,24лв. разноски по делото – платена от заявителя дължима държавна такса, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, както и сумата от 697лв. възнаграждение за
юрисконсулт, на основание чл.78 ал.8 от ГПК, за събирането на които суми и въз
основа на изпълнителен лист от 30.08.2013г. по ч.гр.д.№ 31645/2013г. на СРС, ГО
е образувано изп.дело № 20138560402051 по описа на ЧСИ Б.Б., рег.№ 856 на КЧСИ,
с район на действие СГС, поради погасяване на вземането по давност.
В исковата и
в уточняващата молба с вх.№ 141971/18.11.2019г. се твърди, че на 18.12.2007г. е
сключен Договор за банков кредит между „Р.Б.“ ЕАД, в качеството на
кредитодател, а от друга страна А.К.Г., в качеството му на кредитополучател и П.И.В.,
в качеството на поръчител. След сключване на договора и поради неизпълнение на
поетите договорни задължения от страна на кредитополучателя, банката е
стартирала процедура по събиране на вземането си по принудителен ред, като се е
снабдила с изпълнителен лист по чл.417 от ГПК от 30.08.2013г. по ч.гр.д.№
31645/2013г. по описа на СРС, ГО. Въз основа на изпълнителния лист е образувано
изп.д.№ 20138560402051 по описа на ЧСИ Б.Б., с рег.№ 856 на КЧСИ с район на
действие СГС. На 15.10.2015г. е сключен Договор за прехвърляне на
вземания/цесия/ между „Р.Б.“ ЕАД и „Е.М.“ ЕООД, по силата на който банката
цедира вземането си по изпълнителното дело, ведно с всички принадлежности на
вземането на „Е.М.“ ЕООД. Въз основа на молба вх.№
65372/25.11.2015г. цесионерът – ответникът е конституиран като взискател по
изпълнителното дело. Твърди се, че процесното вземане е погасено по давност,
тъй като вземанията за главница се погасяват с изтичането на петгодишен
давностен срок, съгласно чл.110 от ЗЗД, а тези за лихви – с изтичането на
тригодишен давностен срок, съгласно разпоредбата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД, както
и че с погасяване на главното задължение се погасяват и произтичащите от тях
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Излага се, че
изпълнителното дело е образувано на 20.09.2013г., като на 26.09.2013г.
е извършено последното валидно изпълнително действие, а след тази дата, в
рамките на две години от образуването на изпълнителното дело не са предприемани
изпълнителни действия по него, като по силата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
изпълнителното производство е прекратено на 26.09.2015г. по силата на закона.
Предвид депозирана до ЧСИ молба от 09.04.2019г. от ищеца, съдебният изпълнител
е издал на 18.04.2019г. постановление за прекратяване на изпълнителното
производство, макар прекратяването по закон да не е предпоставено от издаването
му. Със същото постановление ЧСИ е разпоредил възстановяване на сумите,
подлежащи на възстановяване на ищеца, съобразявайки, че извършените след
26.09.2015г. са нищожни и не могат да породят своите правни последици и да
прекъснат давността.
В срока по
чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск като недопустим, доколкото не е налице висящо изпълнително производство
срещу ищеца. Поддържа се, че искът е и неоснователен, тъй като преклузивния
срок, установен в чл.433 ал.1 т.8 от ГПК тече за солидарните длъжници общо, а
не самостоятелно, като е достатъчно да бъдат извършвани изпълнителни действия
само по отношение на някои от длъжниците, за да се осуети настъпването на
перемпция, и че не е необходимо взискателят да иска извършването на
изпълнителни действия срещу всеки един от длъжниците, за да поддържа
съществуването на изпълнителното производство. Излага се, че дори да се приеме,
че при наличието на множество длъжници в едно изпълнително производство
извършваните изпълнителни действия прекъсват давността само по отношение
длъжника, срещу когото те са насочени, следва да се съобрази ППВС № 3 от
18.11.1980г., според което погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
принудителното осъществяване на вземането., независимо от отмяната на
действието на постановлението с ТР № 2/2013 от
26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, доколкото извършената отмяна поражда действие
от датата на обявяване на ТР. Поддържа се, че даденото с т.10 от цитираното ТР
разрешение се прилага от датата на обявяването му и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това, поради което и давността по отношение на процесното вземане не е текла
по време на висящото изпълнително производство за никоя от страните до момента
на обявяване на ТР. Поддържа се, че погасителната давност не води до погасяване
на самото вземане, а само на възможността да бъде принудително изпълнено. Прави
се искане за прекратяване на производството по делото, а в условията на
евентуалност за отхвърляне на иска, както и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, в случай, че съдът уважи предявения иск.
Съдът,
след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и
в съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Не
се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че по ч.гр.дело № 31645/2013г. по описа на
СРС, II ГО, 123
състав,
в полза на „Р./Б./“ ЕАД, ЕИК ********е издадена Заповед от 30.08.2013г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с
която е разпоредено длъжниците А.К.Г.и П.И.В. да заплатят солидарно на
кредитора сумата от 14 034,59лв. – изискуема главница, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 24.07.2013г. до изплащане на вземането,
сумата от 8140,47лв. – изискуема редовна лихва, начислена за периода от
15.07.2009г. до 16.05.2013г., включително сумата от 2586,76лв. – изискуема
наказателна лихва, начислена за периода от 17.08.2009г. до 23.07.2013г.,
включително въз основа на Извлечение от счетоводните книги на банката да
размера на дълга на А.К.Г.и поръчителя П.И.В. по Договор за банков кредит от
18.12.2007г., издадено на 24.07.2013г. от банката; сумата от 495,24лв. –
разноски по делото – платена от заявителя дължима държавна такса на основание
чл.78 ал.1 от ГПК, както и сумата от 697лв. – юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78 ал.8 от ГПК. Видно от отразеното на гърба на заповедта е, че на
30.08.2013г. е издаден изпълнителен лист за сумите по нея в полза на „Р./Б./“
ЕАД.
Въз
основа на същия изпълнителен лист и по молба от „Р./Б./“ ЕАД, за събиране на
вземането, на 20.09.2013г. е образувано изп.дело № 20138560402051 по описа на ЧСИ Б.Б., рег.№
856 на КЧСИ, с район на действие СГС, преписка от което е изискана и приложена
по настоящото дело, срещу длъжниците А.К.Г.и П.И.В.. С молбата за образуване
на изп.дело взискателят „Р./Б./“ ЕАД е поискал да бъде наложен запор върху
сумите по всички левови и валутни сметки, върху налични ценни книги и други
ценности на длъжника А.К.Г.в „Р./Б./“ ЕАД, да бъде наложен запор върху трудовите
възнаграждения на задължените лица, като с молбата са делегирани правомощия на
съдебния изпълнител по реда на чл.18 от ЗЧСИ.
По
отношение на ищеца П.И.В. са извършени следните действия от ЧСИ: изготвени са
справки в НБД“Население“ и в НОИ, изискани са документи от НАП, на 23.09.2013г.
са изпратени запорни съобщения до „Банка ДСК“ ЕАД, ТБ“И.“ АД, „У.Б.“ АД. От писмо
от „Ц.К.Б.“ АД е видно, че е направен превод на 30.09.2013 на наличната сума по
сметка на длъжника В. в банката в размер на 69лв. по сметка на ЧСИ. Получено е
писмо от „О.Б.Б.“ АД, от което е видно, че същият длъжник няма открити платежни
сметки в банката. От „Ю. Б.“ АД са получени сведения, че П.И.В. има открита
сметка, но наличността по нея не е достатъчна за покриване на посочената в
запорно съобщение изх.№ 58411/23.09.2013г. , а съгласно писмото от „ПИБ“ АД, по
сметката на П.И.В. няма авоар. На 23.09.2013г. са изпратени запорни съобщения и
до „Р./Б./“ ЕАД, до „О.Б.“ АД, до „ОББ“ АД, до „Б.П.Б.“ АД, до „ЦКБ“ АД, до Стопанска
и И.Б./СИБАНК/ АД, до „ПИБ“ АД, до „У.Б.“ АД. С искане от 17.01.2014г. са
изискани сведения за В. от НАП.
На
15.10.2015г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания/цесия/ между „Р.Б.“
ЕАД и „Е.М.“ ЕООД, по силата на който банката цедира вземането си по
изпълнителното дело, ведно с всички принадлежности на вземането на „Е.М.“ ЕООД.
С
разпореждане от 07.12.2015г и въз основа на молба от 25.11.2015г. от ответника
по настоящото дело, като взискател по изпълнителното дело е конституиран цесионера
„Е.М.“ ЕООД по Договор от
15.10.2015г. за прехвърляне на вземания/цесия/, сключен между „Р.Б.“ ЕАД и „Е.М.“ ЕООД, по силата
на който банката цедира вземането си по изпълнителното дело.
С
Постановление от 18.04.2019г. за прекратяване на изпълнителното
производство/л.228 от изп.дело/, ЧСИ е разпоредил възстановяване на сумите,
подлежащи на възстановяване на ищеца, като в постановлението е посочил, че
последното изпълнително действие по отношение на длъжника П.И.В. е извършено на
26.09.2013г.
С
оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на вземане,
поради изтекла погасителна давност, при липсата на висящо изпълнително производство, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден съгласно Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, се явява
процесуално допустим, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС, съдържаща се в определение
№ 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о. и определение № 410 от
20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. Възраженията на ответника за недопустимост на предявения иск се явяват
неоснователни, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/ изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание,
ищецът има интерес да установи, като безспорен е и
интересът му от осуетяване възможността
за иницииране на ново изпълнително производство,
предвид и изпратените му на 19.06.2019г. и на 25.06.2019г. уведомления от
ответника, че дължи сумите по издадения изпълнителен лист.
Съгласно
чл.439 ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, а съобразно
разпоредбата
на чл.439
ал.2 от ГПК, предявеният иск може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Нормата има процесуален характер и визираните
предпоставки обуславят допустимостта на производството, в какъвто смисъл е и
определение № 313/25.03.2011г. по ч.т.д. № 157/2011г. на ВКС, II т.о. Наличието
на нововъзникнал факт е условие за допустимост на оспорването, а въпрос по
съществото на спора е рефлектира ли този факт върху съществуването,
изискуемостта, принадлежността или размера на изпълняемото право.
Въз основа на тези съображения и при
положение, че в исковата молба
ищецът изрично се е позовал на изтекла след прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона давност, то така предявения иск по чл. 439 ГПК е допустим, тъй
като ищецът-длъжник има интерес да установи погасяването на
вземането по давност, независимо от липсата на висящо изпълнително производство
за събиране на вземането, след като кредиторът разполага с изпълнителен титул, даващ му
възможност да осъществи принудително изпълнение. В конкретния
случай ищецът се позовава на изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.433
ал.1 т.8 ГПК срок от последното валидно изпълнително действие – 26.09.2013г., и настъпила
перемпция на изпълнителното производство на 26.09.2015г.,
както и на изтичане на давностния срок за вземането, т.е. ищецът се позовава на
нововъзникнали обстоятелства, поради което искът се явява допустим и подлежи на
разглеждане.
С
оглед характера на предявения иск, а именно отрицателен установителен, с който
се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на
вземане срещу ищеца, предмет на образувано производство за принудително
събиране, което е прекратено, доказателствената тежест се носи от ищеца.
Съгласно
приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС,
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, на основание
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, когато в рамките на образувано дело пред съдебен
изпълнител не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години,
като съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни
факти. В същото тълкувателно решение е прието, че без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Всички
предприети изпълнителни действия след прекратяването на производството по
изпълнителното дело се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания.
При
съобразяване на приетото в посоченото тълкувателно решение, съдът намира, че
предявения от ищеца иск се явява основателен. От доказателствата по делото се
установи, че последното прекъсващо давността изпълнително действие, спрямо
ищеца, видно и от отразеното в Постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, е на 26.09.2013г. След тази дата и до изтичане на
двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК - 26.09.2015г., спрямо ищеца –
длъжник по изпълнителното дело, не са предприемани други изпълнителни действия,
като по силата на закона, считано от 26.09.2015г. производството по
изпълнителното дело, по отношение на ищеца, е прекратено, т.е. още преди
конституирането на ответника-цесионер, като взискател по делото. Изпълнителни
действия спрямо ищеца са предприети едва
след прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона,
макар ЧСИ да е прекратил изпълнителното дело с Постановление от 18.04.2019г.
Изпълнителното
производство по силата на закона е било перемирано спрямо ищеца на 26.09.2015г.,
а съгласно чл.125 ал.1 от ЗЗД, прекъсването и спирането на давността срещу един
солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако
този, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има
иск срещу освободените вследствие на давността. Макар и да касаят давността
между солидарните длъжници, тези доводи следва да намерят приложение и при преценката
дали е изтекъл срока по чл.433
ал.1 т.8 от ГПК. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията
на ответника, че предприемането на действия спрямо другия длъжник, препятства
течението на срока и спрямо ищеца.
В
подкрепа на този извод е и процесуалната уредба на солидарността, тъй като както
в общия исков процес, така и в изпълнителния процес, като вид граждански
процес, солидарните длъжници са обикновени другари. Техните действия и
действията спрямо всеки от тях нито вредят, нито ползват останалите с
изключение на обстоятелството, че удовлетворяването на взискателя от един от
солидарните длъжници има погасителен ефект и за останалите, по аргумент от чл.123
ал.1 изр.1 от ЗЗД, поради което липсата на изпълнителни действия по
отношение на единия солидарен длъжник води и до изтичане на срока спрямо него.
Твърдението
на ищеца за изтекла погасителна давност за вземането, предмет на предявения
иск, съдът намира за основателно, поради следното: Изпълнителното
производство е било перемирано спрямо ищеца на 26.09.2015г. С т.10 от ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е счетено за изгубило
сила ППВС № 3/1980г., предвиждащо, че образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността и че по време на изпълнителното производство
давност не тече. Според тълкувателното решение в
изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере
дали да действа/да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен/ или да не действа/да не иска нови изпълнителни способи/. С цитираното тълкувателно
решението е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство
се прекратява, както и че постановлението на ЧСИ има само декларативен
характер. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като
новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие, в случая – считано от 26.09.2013г.
Видно от постановлението от 18.04.2019г. за
прекратяване на изп. дело, последното изпълнително действие е извършено на 26.09.2013г. Следователно новата /чл.117 ЗЗД/ петгодишната давност за главницата и
тригодишна давност за лихвите, е започнала да тече, считано от извършване на
последното изпълнително действие, в случая, считано от 26.09.2013г.
Именно от тази
дата е започнал да тече петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД за
главницата и тригодишния давностен срок за лихвите по чл.111 б.“в“от ЗЗД, като
същият е изтекъл на 26.09.2018г. за главницата и на 26.09.2016г. за лихвите,
т.е преди датата на подаване на исковата молба – 25.07.2019г.
Поради изложеното, съдът намира, че вземането
се явява погасено по давност и сумата по същото не се дължи от ищеца, като с
погасяване на главното задължение се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, поради което и предявения иск се явява основателен.
Предвид изхода на спора и
направеното искане за присъждане на разноски, съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78 ал.1 от ГПК,
сумата от 1044,22 лв., представляваща направени по делото разноски за държавна
такса, а на процесуалния представител на ищеца, на основание чл.38 ал.1 т.3 от
ЗАдв, адвокатско възнаграждение в размер на 1308,62лв., което не надвишава минималния
размер, определен по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П.И.В., ЕГН **********,***, срещу „Е.М.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно
основание чл.439 ал.1 вр.чл.124 ал.1 от ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер общо на
25 954,06лв., формирана от следните суми: сумата от 14 034,59лв.,
изискуема главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
24.07.2013г. до изплащане на вземането, сумата от 8140,47лв. – изискуема
редовна лихва, начислена за периода от 15.07.2009г. до 16.05.2013г.
включително, сумата от 2586,76лв. – изискуема наказателна лихва, начислена за
периода от 17.08.2009г. до 23.07.2013г. включително, въз основа на извлечение
от счетоводните книги на „Р.Б.“ ЕАД за размера на дълга на А.К.Г.и поръчител П.И.В.
по договор за банков кредит от 18.12.2007г., сключен с „Р.Б.“ ЕАД, сумата от
495,24лв. разноски по делото – платена от заявителя дължима държавна такса, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, както и сумата от 697лв. възнаграждение за
юрисконсулт, на основание чл.78 ал.8 от ГПК, за събирането на които суми и въз
основа на изпълнителен лист от 30.08.2013г. по ч.гр.д.№ 31645/2013г. на СРС, ГО
е образувано изп.дело № 20138560402051 по описа на ЧСИ Б.Б., рег.№ 856 на КЧСИ,
с район на действие СГС, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.И.В. ЕГН **********,***, сумата от 1044,22лв., представляваща
направени по делото разноски за държавна такса, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. А.В.В. от САК,
служебен адрес: ***, сумата от 1308,62лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на
препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: