№ 87
гр. Велико Търново , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Съдия:Любка Милкова
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20204100500668 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Й. Р. И. от гр.В, чрез пълномощника му адв.А.К.
от ВТАК, против съдебно решение №260045/21.07.2020г., постановено по Гр. д.
№531/2020г. по описа на РС – Велико Търново, с което е отхвърлен иска на Й. Р. И., ЕГН
**********, за осъждането на С. Х. Ш., ЕГН **********, за сумата от 1 500лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на Апартамент №***,
находящ се в гр.В, ул.“ГИ“ №*** – *, както и на движимите вещи, представляващи
обзавеждането на въпросния апартамент, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното му изплащане, както и е осъден Й. Р. И. да заплати на С. Х. Ш.
сумата от 380лв., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Развити са оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно съдебно
решение, като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, несъобразено
с материалния закон и необосновано. Посочва, че правните аргументи на
първоинстанционният съд, обосновали отхвърляне на предявения иск по чл.59 ЗЗД, са
дадени в противоречие на закона, а в частта им, касаеща движимите вещи, освен противни
на закона, са и произволни. Излага, че разглеждайки направеното от ответницата
възражение по чл.26 СК за относителна недействителност спрямо нея на покупко –
продажбената сделка за недвижимия имот като иск по чл.26 от СК за обявяване на
относителна недействителност на продажбата на недвижимия имот първоинстанционният
съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави оплакване,
че в противоречие с процесуалните правила първостепенният съд се е произнесъл по
1
въпросите: дали и от кога е възникнало облигационно право на ползване на ответницата
върху процесния апартамент, които въпроси са изцяло в компетенциите на съда, решаващ
бракоразводното дело между А и С.Ш., с довод, че при липса на влязло в сила решение на
бракоразводния съд по въпроса за ползването първоинстанционният съд е следвало да
приеме, че такъв юридически факт – ползване, определено за ответницата, не съществува.
Излага правни доводи за неправилно приложение на материалния закон – на разпоредбите
на чл.26 СК и чл.57 СК. Посочва, че към датата на придобивната сделка, от която черпи
права въззивникът – 27.12.2019г., бракоразводното решение по гр.д.№963/2019г. на ВТРС в
частта му, с която се определя ползване на семейното жилище, не е влязло в сила, като
същото не е влязло в сила и към 10.02.2020г. – края на процесния период. Оспорва като
неправилен извода на първостепенният съд, че облигационното наемно отношение по чл.57
ал.1 СК се поражда по силата на закона, с довод, че възниква с влизане в сила на съдебното
решение за предоставяне ползването на семейното жилище, едновременно с него и няма
обратна сила, поради което към 27.12.2019г. не е съществувало облигационно отношение,
уреждащо ползване на процесния апартамент, не е съществувало и вещно право, което
ответницата да притежава относно процесния апартамент, каквото вещно право отсъства и
към днешна дата, съответно към 27.12.2019г. не са били постановени и привременни мерки.
Посочва, че нито към датата на разпоредителната сделка, нито през време на процесния
период, за който се иска обезщетение, не е имало определено наемно отношение между
праводателя му А Ш. и С.Ш., поради което не съществува задължение за ответницата за
заплащане на наем на бившия си съпруг за исковия период, респ. уважаването на настоящия
иск по чл.59 ЗЗД не би довело до двойно плащане от страна на ответницата. Релевира
оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалваното решение в частта му,
касаеща движимите вещи. Твърди допуснато нарушение на основен принцип на вещното
право, а именно, че движимите вещи са самостоятелни предмети и същите следва да бъдат
разгледани отделно от недвижимия имот. Посочва, че с обжалваното решение не е
съобразено, че не е подавано възражение /или иск/ за обявяване на относителна
недействителност на договора за покупко – продажба на движими вещи от 27.12.2019г. и че
спрямо тях не е бил повдиган въпросът за определяне на ползване в бракоразводното дело,
липсва учредено право на ползване в полза на ответницата върху движимите вещи и същата
ползва същите без правно основание, което обуславя основателност на предявеният иск и в
частта му, касаеща движимите вещи. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да
отмени изцяло обжалваното първоинстанционно съдебно решение от 21.07.2020г. по Гр. д.
№531/2020г. по описа на ВТРС, вместо което постанови друго, с което да уважи изцяло
предявеният иск. Претендира направените по делото съдебни разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна С. Х. Ш., чрез пълномощника й адв.Кр. П. от ВТАК, с който оспорва въззивната
жалба и моли да бъде оставена без уважение, респ. обжалваното първоинстанционно
съдебно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, постановено при
спазване на съдопроизводствените правила, материалния закон и е обосновано. Излага, че
2
предявената претенция за относителна недействителност на разпоредителната сделка с
недвижимия имот по смисъла на чл.26 СК е под формата на възражение, а не на иск.
Твърди, че процесният недвижим имот, за който се претендира обезщетение по чл.59 ЗЗД, за
исковия период има характер на семейно жилище по смисъла на СК, ползването върху което
й е предоставено със съдебно решение №***43/15.11.2019г. по Гр. д.№963/2019г. на ВТРС,
което не е влязло в сила, но това не рефлектира върху съществуващото правно основание за
ползване имота, който черпи правното си основание ex lege, с оглед защитата на правата и
законните интереси на малолетното дете. Твърди липса на съгласие от нейна страна за
разпоредителната сделка с недвижимия имот – семейно жилище по смисъла и с
последиците по чл.26 СК. Посочва, че с определение от 24.01.2020г. по Гр. д.№963/2019г. на
ВТРС по реда на чл.323 ГПК е постановена привременна мярка, по силата на която й е
предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр.В, ул.“ГИ“ №***, вх.А,
ап.***. Излага, че ползва жилището и движимите вещи в него на правно основание, поради
което не е налице ФС на чл.59 ЗЗД, което обуславя неоснователност на предявеният иск.
В СЗ въззивникът Й. Р. И., чрез пълномощника си адв.К. от ВТАК, поддържа
въззивната жалба и моли да бъде уважена, като първоинстанционното съдебно решение бъде
отменено като неправилно, вместо което постановено друго, с което предявеният от него иск
да бъде уважен изцяло. Претендира направените във въззивното производство съдебни
разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
В СЗ въззиваемата страна С. Х. Ш. лично и чрез пълномощника си адв.Кр. П. от
ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното
първоинстанционно съдебно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните
предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново е бил
предявен от Й. Р. И. против С. Х. Ш. осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за
3
осъждане на ответницата да му заплати сумата от 1500лв., представляваща обезщетение за
отнетата възможност да използва собствеността си: недвижим имот – апартамент, находящ
се в гр.В, ул.“Г. И“ ***- *, ап.***, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10447.515.66.2.*** и движими вещи, представляващи обзавеждане,
домакински уреди инвентар в същия имот, за периода от 10.01.2020г. до 10.02.2020г.
включително, ведно със законната лихва от подаване на ИМ до окончателното изплащане на
сумата. В ИМ са изложени твърдения, че на 27.12.2019г. ищецът е закупил гореописаният
недвижим имот, като сделката е обективирана в НА №554, том 3, рег.№4838, дело 417 от
27.12.2019г. по описа на Нотариус Д като преди извършване на сделката, чрез онлайн
справка в Имотния регистър, се е уверил, че върху имота няма учредени вещни права на
трети лица. Твърди се, че продавач на имота е А Гч Ш.. Сочи се, че в същия ден 27.12.2019г.
ищецът е закупил от същия продавач и движими вещи, представляващи обзавеждане,
домакински уреди и инвентар в горепосочения недвижим имот, подробно описани в ИМ и в
писмен Договор за покупко – продажба от 27.12.2019г., в който е оформена сделката.
Твърди се, че ответницата и бивша съпруга на продавача – С. Х. Ш. отказва да освободи
имота и да предаде движимите вещи, които ползва без правно основание, с което лишава
ищеца от възможността да владее и ползва собствеността си, поради което на 10.01.2020г. й
е връчена отправена нотариална покана от ищеца да освободи имота и да му предаде
ключовете за него, както и да му предаде движимите вещи, негова собственост, описани в
ИМ, в противен случай, следва да му заплаща обезщетение в размер на 1500лв., от които
1000лв. за имота и 500лв. за вещите в него, като в посочения в поканата ден и час –
17.01.2020г.1 15,30ч. ответницата не се явила, за да предаде владението на имота и
движимите вещи, като за неявяването й бил съставен констативен протокол – акт номер 23,
том 1, рег.№230 от 17.01.2020г. на Нотариус Д като към дата 11.02.2020г. ответницата
продължава да ползва имота и го ползва заедно с вещите в него.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответницата С. Х. Ш.,
чрез пълномощника си адв.Кр. П. от ВТАК, е заела становище за процесуална допустимост,
но неоснователност и недоказаност на предявеният иск, който е оспорила изцяло по
основание и по размер. Релевирала е възражение, че за процесния период, за който се
претендира наемоподобно обезщетение по чл.59 ЗЗД, е ползвала имота и вещите на правно
основание, поради което не е налице фактическият състав на неоснователно обогатяване по
чл.59 ЗЗД. Позовала се е, че към датата на разпоредителната сделка с недвижимия имот, от
която черпи правата си ищеца, процесният апартамент е имал характер на семейно жилище,
в което е живяла и е задоволявало жилищните нужди и на роденото от прекратения й брак с
праводателя на ищеца малолетно дете СА Ш., ползването върху което семейно жилище й е
предоставено по силата на съдебно решение по гр.д.№963/2019г. по описа на ВТРС, което
не е влязло в сила в частта относно предоставяне ползването на семейното жилище, но това
не рефлектира върху съществуващото правно основание за ползване на имота, който черпи
правното си основание ex lege, с оглед защитата на правата и законните интереси на
малолетното дете. Посочила е, че ползването на семейното жилище, находящо се на
4
процесния адрес в гр.В, ул.“Г. И“ ***- *, ап.***, й е предоставено по силата на постановена
по реда на чл.323 ГПК привременна мярка с Определение от 24.01.2020г., постановено по
Гр. д.№963/2019г. на ВТРС, която има действие до влизане в сила на съдебното решение. По
отношение на недвижимия имот е сезирала съда с възражение по чл.26 СК за относителна
недействителност спрямо нея на договор за покупко – продажба на имота, обективиран в
представения нотариален акт –противоречие с чл.26 предл.1 и изречение 2-ро от СК, поради
което договорът не може да й бъде противопоставен. В първо СЗ ответницата е релевирала
възражение, че част от процесните движими вещи не е ползвала, а други са в негодно
състояние за ползване /газов котел Tesy е счупен, системата за локално отопление – също,
фурна за вграждане – не работи, аспираторът е счупен/, както и за лична собственост на
ответницата върху единия диван. Претендирала е разноски.
Установената от първостепенният съд фактическа обстановка не се оспорва от
страните, като правно релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото
доказателствен материал са следните:
По силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен на
27.12.2019г., обективиран в НА №554, том 3, рег.№4838, н. д. №417 от 2019г. по описа на
Нотариус Д с район на действие ВТРС, А Гч Ш. - продавач продава на Й. Р. И. - купувач
недвижим имот – Апартамент, находящ се в гр.В, ул.“Г. И“ ***- *, ЕТ.*, ап.***,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.515.66.2.***.
Продавачът по сделката А Гч Ш. е бивш законен съпруг на ответницата в процеса С.
Х. Ш., като служебно известен на съда факт, който съобщава на страните на основание
чл.155 от ГПК е, че гражданският брак помежду им е прекратен с развод с влязло в законна
сила на основание чл.325 ГПК в тази му част на 10.12.2019г. съдебно решение
№***43/15.11.2019г., постановено по Гр. д.№963/2019г. по описа на ВТРС, или
разпоредителната сделка с недвижимия имот от 27.12.2019г., от която черпи правата си
ищеца, е сключена след прекратяване на брака между продавача и ответницата в процеса.
Недвижимият имот, предмет на покупко – продажбената сделка от 27.12.2019г., е
бивше семейно жилище на продавача и ответницата в процеса, служило за задоволяване
нуждите на семейството и на роденото от прекратения граждански брак малолетно дете СА
Ш.. С влязло в законна сила на 24.01.2020г. определение, постановено по реда на чл.323
ГПК по Гр. д.№963/2019г. по описа на ВТРС, на ответницата в процеса С. Х. Ш. е
предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр.В, ул.“ГИ“ №***, вх.А,
ап.***, като привременна мярка, действаща до влизане в сила на решението по гр. д.
№963/2019г. по описа на ВТРС, като служебно известен на съда факт, който на основание
чл.155 ГПК съобщава на страните е, че съдебно решение по Гр.д. №963/2019г. по описа на
ВТРС в частта за предоставяне ползването на семейното жилище на ответницата С. Х. Ш., е
влязло в законна сила на 04.06.2020г., по силата на което и на основание чл.57 ал.1 изр.1 СК
е възникнало наемно отношение между бившите съпрузи.
5
Видно от Декларация от С. Х. Ш. /л.41 от първоинстанционното дело/, същата не
притежава и не е притежавала недвижими имоти – нейна лична собственост или в
съсобственост с други лица, които да задоволяват жилищните й нужди.
По силата на писмен Договор за покупко – продажба от 27.12.2019г., бившият съпруг
на ответницата – А Гч Ш. продава на ищеца по делото Й. Р. И. индивидуално определени
движими вещи, намиращи се в процесния недвижим имот в гр.В, ул.“Г. И“ ***- *, ЕТ.*,
ап.***, подробно описани в договора за покупко – продажба, както и в ИМ.
Не е спорно, че през исковия период – от 10.01.2020г. до 10.02.2020г. включително
процесният недвижим имот, предмет на покупко – продажбената сделка от 27.12.2019г., се
ползва от ответницата в процеса, която живее в жилището, заедно с роденото от
прекратения й граждански брак с продавача по сделката малолетно дете, в който недвижим
имот се намират и движимите вещи, предмет на писмения договор за покупко – продажба от
27.12.2019г., видно от изслушаната пред първоинстанционният съд СТОЕ, с изключение на
бюро, което не е намерено от ВЛ по СТОЕ при огледа на имота.
На 08.01.2020г. ищецът е отправил до ответницата Нотариална покана чрез Нотариус
Д. Д с район на действие ВТРС, връчена й срещу разписка на 10.01.2020г., с която я е
поканил в срок от 7 дни от получаването й да напусне процесния недвижим имот, предмет
на покупко – продажбената сделка от 27.12.2019г., да му предаде ключовете от имота на
седмия ден в кантората на нотариус Д в 15,30ч., както и да му предаде движимите вещи,
собственост на ищеца, намиращи се в имота, с предупреждение, че в случай, че не освободи
имота и не предаде вещите му, претендира заплащане на обезщетение за лишаване от право
на ползване на имота и вещите му в размер на 1500лв., считано от датата на получаване на
нотариалната покана, от които 1000лв. за недвижимият имот и 500лв. за движимите вещи.
Видно от КП от 17.01.2020г., съставен от Нотариус Д с район на действие ВТРС,
адресата на отправената от ищеца нотариална покана от 08.01.2020г. – С. Х. Ш. не се явява,
не се представлява и не е депозирала становище относно нотариалната покана.
В първоинстанционното производство е изслушана СТОЕ, като видно от писменото
заключение, изготвено от ВЛ инж.Гиздева, възприето от въззивния съд като компетентно и
обосновано, средният пазарен наем за процесния недвижим имот, заедно с наличното
обзавеждане в него, за периода 10.01.2020г. – 10.02.2020г. / за един месец/ е: 500лв., респ.
средният пазарен наем за процесния недвижим имот, без наличното обзавеждане в него, за
периода 10.01.2020г. – 10.02.2020г. /за един месец/ е: 350лв.
Видно от СТОЕ, при извършения оглед от ВЛ е установено, че описаните в ИМ
движими вещи, представляващи обзавеждане на процесния имот, се намират в процесния
апартамент, с изключение на бюро, което не е намерено. Видно от СТОЕ, някои от вещите
са трайно прикрепени към имота /кухненското обзавеждане с вградените в него
6
електроуреди, тръбната мрежа за локално отопление/, изработени и монтирани по
индивидуален проект точно за процесния апартамент.
Видно от СТОЕ, от процесните движими вещи - прахосмукачка BEKO е не работеща,
столове /повредени – с откачени седалки/, шкаф – поставка за телевизор / с нарушена
повърхност/, газов котел Tesy и система за локално отопление с панелни радиатори /по
сведения на ответницата котелът е изключен от газа, същият е повреден – липсва някаква
част за подмяна/, плот за вграждане Conegliano с 4 котлона – 2 на ток и 2 на газ /работи само
единия газов котлон, на единия котлон на ток не може да се регулира степента на загряване,
плота за вграждане не уплътнява добре върху кухненския плот/, фурна за вграждане
Conegliano /горният реотан не работи, не загрява/, аспиратор Davoline /не работи добре, не
дърпа/.
Във въззивното производство не са събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.59
ал.1 от ЗЗД, предмет на делото, е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес
у ищеца от предявяването му.
Разгледан по същество се явява частично основателен и доказан.
На основание чл.59 ал.1 от ЗЗД, вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Фактическият състав, от който възниква право на вземане за
неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59 ал.1 от ЗЗД, включва следните
кумулативни елементи: 1/обогатяване на едно лице за сметка на друго, 2/обедняване на едно
лице, свързано с обогатяването на друго лице и 3/липса на основание за обогатяването.
Релевантно за отговорността по чл.59 ЗЗД е само това обогатяване, което е свързано с
обедняването на другиго, което предпоставя наличие на връзка между обогатяването и
обедняването. Искът по чл.59 ал.1 от ЗЗД намира приложение и в случаите, когато едно
лице ползва без правно основание чужда вещ и по този начин се обогатява с ползите от
вещта за сметка на обедняването на собственика й, т.е. и когато са му спестени средства за
сметка на имуществото на друго лице. /Постановление №1/28.05.1979г., Пленум на ВС/.
В процесният случай безспорно доказано е, че ищецът е придобил правото на
собственост върху процесния Апартамент, находящ се в гр.В, ул.“Г. И“ ***, ЕТ.*, ап.***, по
силата на покупко – продажбената сделка, сключена на 27.12.2019г., обективирана в НА
№554, том3, рег.№4838, н.д. №417/2019г. по описа на Нотариус Д. Д с район на действие
ВТРС, която е породила незабавни последици за сключилите я страни.
Спорът между страните по делото не е по фактите, а е правен и е концентриран върху
7
въпроса има ли действие и противопоставима ли е разпоредителната сделка с процесния
недвижим имот по отношение на ответницата с оглед ограничението по чл.26 от СК,
съответно приложима ли е разпоредбата на чл.26 от СК в процесният случай. Не е налице
спор, че процесният недвижим имот, предмет на разпоредителната сделка от 27.12.2019г., от
която ищецът черпи правата си, е бил лична собственост на прехвърлителя и е съставлявал
„семейно жилище“ по смисъла на §1 от ДР на СК по време на гражданският брак на съпруга
– прехвърлител с ответницата в процеса, прекратен с развод с влязло в законна сила в тази
му част на 10.12.2019г. съдебно решение по гр.д.№963/2019г. по описа на ВТРС. Не е
налице спор и че двамата бивши съпрузи /съпруга – прехвърлител и ответницата/ нямат
друго жилище – обща собственост, или лична собственост на всеки един от тях. Съгласно §1
от ДР на СК, „семейно жилище“ по смисъла на този кодекс е жилището, което е обитавано
от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Под „семейно жилище“
законът има предвид жилището, ползвано до прекратяването на брака, а при фактическа
раздяла - до деня на раздялата. /Постановление №12/28.11.1971г., Пленум на ВС/.
Процесната разпоредителна сделка с недвижимия имот от 27.12.2019г. е сключена от
съпруга – прехвърлител не по време на брака му с ответницата, а след неговото
прекратяване с развод с влязло в законна сила в тази му част на 10.12.2019г. съдебно
решение по гр.д.№963/2019г. по описа на ВТРС, поради което към датата на акта на
разпореждане /27.12.2019г./ недвижимият имот, предмет на сделката, няма характер на
семейно жилище по смисъла на СК, съответно не се касае до действие на разпореждане със
семейно жилище по смисъла на разпоредбата на чл.26 СК, поради което и същата е
неприложима в настоящият казус, на което основание придобивната сделка от 27.12.2019г.,
от която ищецът черпи правата си, не е относително недействителна спрямо ответницата по
смисъла на чл.26 СК и й е противопоставима. Съгласно установената от ВКС практика, с
прекратяването на брака дотогавашните съпрузи вече не са такива, жилището, което е
собственост на единия от съпрузите и което до момента на прекратяването е било
„семейно“, какъвто е процесният случай, вече не е „семейно“ и правата на другия
дотогавашен съпруг, в случая ответницата в процеса, по отношение на това жилище се
погасяват. /Определение №241/31.05.2018г. по ч. гр. д. №1958/2018г. на ВКС, IV гр. о./.
Съгласно разпоредбата на чл.26 от СК, действията на разпореждане със семейното жилище
– лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата
съпрузи нямат друго жилище – обща собственост или лична собственост на всеки един от
тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия,
ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.
Сделката на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг,
извършена от него без съгласието на другия и без разрешение на районния съд е
относително недействителна спрямо съпруга – несобственик, като сделката може да бъде
заздравена с даване на съгласие от съпруга – несобственик след сключването й. /ТР
№5/29.12.20***г. по тълк .д. №5/2013г., ОСГТК на ВКС/. Изискването по чл.26 от СК при
действия на разпореждане със семейно жилище – лична собственост на единия съпруг, за
8
съгласие на другия съпруг, е гаранция срещу накърняване на интересите на семейството, но
то важи само и единствено, ако действията на разпореждане със семейно жилище – лична
собственост на единия съпруг са извършени по време на брака, какъвто не е процесният
случай, като след прекратяване на брака обаче такова изискване няма, включително и в
случаите /в т.ч. и процесния/, когато жилището е служило за задоволяване нуждите на
ненавършилите пълнолетие деца от брака. Това по съществото си би представлявало
ограничаване на правото на собственост. Законът не може да се тълкува разширително.
/Така Решение №610/22.08.2001г. по гр.д.№40/2001г., II гр. о. на ВКС/. Именно защото в
процесният случай актът на разпореждане с процесния недвижим имот от 27.12.2019г. е
извършен след прекратяване на брака между съпруга – прехвърлител и ответницата в
процеса с развод с влязло в законна сила съдебно решение по гр.д.№963/2019г. на ВТРС,
считано от 10.12.2019г., то към релевантната дата на разпореждането жилището, предмет на
продажба, няма характер на семейно жилище по смисъла на СК, поради което не се касае до
действие на разпореждане със семейно жилище по смисъла на чл.26 СК и не е било
необходимо съгласие за извършване на сделката от ответницата, вече бивш съпруг, поради
което и разпоредбата на чл.26 СК не е приложима в случая и разпоредителната сделка с
недвижимия имот от 27.12.2019г. не е относително недействителна спрямо ответницата по
смисъла на чл.26 СК, респ. й е противопоставима.
По повод оплакванията във въззивната жалба съдът излага, че първоинстанционният
съд не е разгледал иск за обявяване на относителна недействителност по чл.26 СК, а се е
произнесъл по възражение на ответницата за относителна недействителност спрямо същата
на сделката с недвижимия имот по чл.26 СК, предявено като защитно средство срещу
насочения против нея иск. Макар и в случая разпоредбата на чл.26 СК да е неприложима, за
пълнота съдът излага, че от процесуална гледна точка позоваването на относителна
недействителност на действие на разпореждане със семейно жилище – лична собственост на
единия съпруг по смисъла на чл.26 СК може да се упражни от съпруга – несобственик с иск
за обявяване на недействителност по чл.26 СК, по който задължителни необходими другари
на страната на ответника са страните по сделката, обявяване относителна недействителност
на която се претендира, като упражняването на това право не е ограничено със срок, и
упражняването на това право с възражение като защитно средство срещу предявен иск, при
все, че по делото, не участват като насрещна страна и двете страни по сделката, чиято
относителна недействителност се претендира, е процесуално недопустимо.
Не може да бъде споделен довод, че изводът за неприложимост в случая на
разпоредбата на чл.26 СК обезсмисля предоставянето на семейното жилище след развода в
настоящата хипотеза по чл.56 ал.2 СК. Собственикът може да се разпорежда със семейното
жилище след развода без никакви ограничения. /Решение №610/22.08.2001г. по гр.д.
№40/2001г., II гр. о. на ВКС/. В този случай защитата на ненавършилите пълнолетие деца от
брака се постига чрез противопоставимостта спрямо третите лица на възникналото по
силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище в
9
случая по чл.56 ал.2 СК, наемно отношение. /чл.57 ал.1 СК/. Съгласно чл.57 ал.1 изр.2 от СК,
решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по
чл.237 ал.1 от ЗЗД.
С прекратяване на брака между съпруга – прехвърлител и ответницата, недвижимият
имот, предмет на разпоредителната сделка от 27.12.2019г. вече не е семейно жилище и
правата на дотогавашния съпруг и ответница в процеса по отношение на това жилище са
погасени, поради което същата от началото на исковия период – от дата 10.01.2020г. до
23.01.2020г. вкл. /*** дни/ ползва същия без правно основание, поради което предявеният
осъдителен иск за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД за присъждане в полза на
ищеца на обезщетение за лишаване от правото на ползване върху собствения му недвижим
имот за тази част от исковия период се явява доказан по основание, доколкото ответницата
чрез спестените от същата средства за заплащане на пазарен наем за имота за периода от
10.01.2020г. до 23.01.2020г. вкл. се е обогатила за сметка на обедняването на ищеца, като е
налице връзка между обогатяването и обедняването. Неоснователното обедняване на ищеца
– собственик за сметка на неоснователното обогатяване на ответницата за периода от
10.01.2020г. до 23.01.2020г. вкл. като ползвател без основание на недвижимия имот, се
определя от средномесечния пазарен наем за имота, който, видно от СТОЕ, за процесния
недвижим имот, без наличното обзавеждане в него, за периода 10.01.2020г. – 10.02.2020г. /за
един месец/ е 350лв., поради което дължимото на ищеца обезщетение за лишаване от
правото му на ползване върху недвижимия имот за периода, за който искът по чл.59 ЗЗД се
явява основателен – от 10.01.2020г. до 23.01.2020г. вкл. е в размер на 158,06лв. /350лв. :31
дни = 11,29лв. за един ден х *** дни = 158,06лв./, в който искът по чл.59 ЗЗД следва да бъде
уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на ИМ – 17.02.2020г. до окончателното изплащане.
По реда на чл.323 ал.1 ГПК с влязло в сила на 24.01.2020г. Определение от същата
дата, постановено от брачния съд по гр.д.№963/2019г. на ВТРС, е предоставено на
ответницата ползването върху семейното жилище, придобито от ищеца на 27.12.2019г.,
която привременна мярка има действие от 24.01.2020г. до влизане в сила на съдебното
решение по чл.56 ал.2 от СК, влязло в сила на 04.06.2020г., поради което за частта от
исковия период – от 24.01.2020г. до края му – до 10.02.2020г. вкл. ответницата ползва
недвижимия имот на ищеца на правно основание, което му е противопоставимо, а именно
привременната мярка по чл.323 ал.1 ГПК, учредяваща й облигационно право на ползване
върху имота, поради което за тази част от исковия период не е налице фактическият състав
по чл.59 ЗЗД и искът за неоснователно обогатяване в тази му част се явява неоснователен и
недоказан.
Не намира опора в закона ответното твърдение, че черпи правното си основание за
ползване на недвижимия имот ex lege, с оглед защитата на правата и законните интереси на
роденото от прекратения й брак с прехвърлителя по сделката малолетно дете.
Облигационното право на ползване върху семейното жилище, свързано с прекратяване на
10
брака възниква за съпруга, несобственик, с влизане в сила на съдебното решение за
предоставяне ползването му, в случая в хипотеза по чл.56 ал.2 СК, а не ex lege, като,
съобразно чл.57 ал.1 от СК, именно по силата на съдебното решение, с което се предоставя
ползването на семейното жилище по чл.56 ал.2 СК, в случая влязло в законна сила на
04.06.2020г., възниква наемно отношение между бившите съпрузи. Наемното отношение по
чл.57 ал.1 СК между бившите съпрузи възниква, считано от влизане в сила на решението по
чл.56 ал.2 СК /04.06.2020г./, поради което за частта от исковия период, за който настоящият
иск по чл.59 ЗЗД за обезщетение за недвижимият имот, е частично основателен – от
10.01.2020г. до 23.01.2020г. вкл., ответницата не дължи наем на бивш съпруг, респ.
частичното уважаване на настоящият иск не би довело до дължимост от нейна страна на
двоен наем. За частта от исковия период – от 24.01.2020г. до 10.02.2020г. ищецът – купувач
на недвижимия имот би могъл да търси отговорност от продавача по реда на чл.188 ЗЗД.
По иска по чл.59 ЗЗД за обезщетение за лишаване от право на ползване върху
движимите вещи:
На основание чл.25 СК всеки от съпрузите може да сключи сделка на разпореждане с
личното си имущество с трети лица и с другия съпруг.
Правото на собственост на ищеца върху процесните движими вещи, представляващи
обзавеждане на процесния недвижим имот, се доказва от представения писмен Договор за
покупко – продажба от 27.12.2019г., който има действие и по отношение на ответницата.
Основателно е оплакването във въззивната жалба, че процесните движими вещи /извън тези,
посочени от СТОЕ като трайно прикрепени към недвижимия имот/, макар и да съставляват
обзавеждане на процесния апартамент, са самостоятелен обект на правото на собственост,
поради което и не може да бъде споделено становището, че ползването им не може да бъде
отделено от ползването на жилището, предвид което и учреденото в полза на ответницата
облигационно право на ползване върху семейното жилище по силата на постановената по
реда на чл.323 ГПК привременна мярка в брачния процес за периода от 24.01.2020г. до
10.02.2020г. като част от исковия период не поражда правно основание, по силата на което
същата да ползва и движимите вещи, съставляващи негово обзавеждане. Аргумент в тази
насока може да бъде извлечен и от нормата на чл.323 ал.1 ГПК, според която по молба на
страните брачния съд може да определи привременна мярка както за ползване на семейното
жилище, така и за ползване на придобитото през време на брака имущество. С
определението от 24.01.2020г. по чл.323 ал.1 ГПК, постановено по гр.д.№963/2019г. на
ВТРС е оставено без уважение искането на ответницата за определяне на привременни
мерки за ползване на процесните движими вещи, т.е. липсва акт на брачния съд, по силата
на който да й е предоставено ползване и върху процесните движими вещи, каквато
процесуална възможност съществува само за придобито по време на брака имущество, а в
случая се касае до движими вещи, бивша лична собственост на единия съпруг –
прехвърлител по сделката. Ответницата, в чиято тежест е, не е доказала възражението си, че
11
продадената движима вещ – единият диван й е принадлежала. По делото от ответницата, в
чиято тежест е, не е доказано правно основание, по силата на което е ползвала намиращите
се в процесния имот движими вещи през целия исков период по иска – от 10.01.2020г. до
10.02.2020г., поради което се е обогатила за сметка на собственика – ищец със спестените от
нея средства за заплащане на пазарен наем за движимите вещи /с изключение на тези, които
са трайно прикрепени и които са негодни, установено от СТОЕ/, налице е връзка между
обогатяването й и обедняването на ищеца, поради което е налице ФС по чл.59 ал.1 ЗЗД. Не е
дължимо от ответницата отделно от присъденото обезщетение за недвижимия имот, такова
по чл.59 от ЗЗД за вещите, трайно прикрепени към имота – кухненското обзавеждане с
вградените в него електроуреди, тръбната мрежа за локално отопление, относно които искът
по чл.59 ЗЗД е неоснователен. За да е налице обогатяване на ответницата, респ. обедняване
на ищеца чрез лишаване от възможността му да извлича полезните свойства на вещите,
съответно връзка между тях, следва движимите вещи, за които се претендира обезщетение
по чл.59 ЗЗД, да са годни за обикновена употреба. В случая от изслушаната СТОЕ се
установява, че прахосмукачка BEKO е не работеща, столове /повредени – с откачени
седалки/, шкаф – поставка за телевизор / с нарушена повърхност/, газов котел Tesy и система
за локално отопление с панелни радиатори /по сведения на ответницата котелът е изключен
от газа, същият е повреден – липсва някаква част за подмяна/, плот за вграждане Conegliano
с 4 котлона – 2 на ток и 2 на газ /работи само единия газов котлон, на единия котлон на ток
не може да се регулира степента на загряване, плота за вграждане не уплътнява добре върху
кухненския плот/, фурна за вграждане Conegliano /горният реотан не работи, не загрява/,
аспиратор Davoline /не работи добре, не дърпа/, т.е. не са годни за обикновена употреба,
поради което за тези движими вещи на ищеца не е дължимо обезщетение по чл.59 ЗЗД,
поради неизпълнен ФС на неоснователно обогатяване. Неоснователен е искът по чл.59 ЗЗД,
досежно бюро, което не е намерено от ВЛ по СТОЕ в апартамента, следователно не е
доказано, че е ползвано от ответницата през исковия период, т.е. не е изпълнен ФС по чл.59
ЗЗД.
За останалите процесни описани в ИМ и в писмен Договор за покупко – продажба от
27.12.2019г. движими вещи /извън посочените по-горе като трайно прикрепени към
недвижимия имот и установените от СТОЕ като негодни за употреба/, а именно за: LCD
Монитор HANNS – G, Компютърна конфигурация, Ютия Philips – CordFix – NL9206AD -4,
Водонагревател битов електрически – Елдом Инвест ООД Модел – 72265Х, Хладилник
Samsung NoFrost Model: RL39WBSM SN: 038541ALA00636 W, Микровълнов Elextrolux reg.
**********, Кухненски робот HR7778, Телевизор Panasonic TX -47AS650E SN: NG-5160950,
Климатик Daikin FTX35K2V1B – J003253, Климатик Daikin 9U Спалня, Маслен радиатор
Tesy, Мебелно обзавеждане, включващо два дивана, два гардероба, спално легло, маса за
хранене, скрин цвят венге, искът по чл.59 ЗЗД за целия исков период е доказан по
основание, поради изпълнен ФС за неоснователно обогатяване по чл.59 ал.1 ЗЗД.
ВЛ по изслушаната пред първоинстанционният съд СТОЕ не е определило средния
12
пазарен наем за исковия период за движимите вещи, като същият не е тъждествен с
аритметичната разлика от 150лв. между посочения от ВЛ среден пазарен наем за процесния
недвижим имот с наличното обзавеждане и този без наличното обзавеждане. На основание
чл.162 ГПК когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за
неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо
лице. Съдът, при липса на заключение по СТОЕ, досежно средния пазарен наем през
исковия период за движимите вещи, за които искът по чл.59 ЗЗД е основателен, по реда на
чл.162 пр.1 ГПК по своя преценка определя същия в размер на 75лв. за периода от
10.01.2020г. до 10.02.2020г. /като ½ от разликата от 150лв. между средния пазарен наем за
процесния недвижим имот, заедно с наличното обзавеждане, и този, без наличното
обзавеждане/, в който размер искът по чл.59 ЗЗД за наемоподобно обезщетение за движими
вещи се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно с акцесорната
претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до
окончателното изплащане.
В обобщение, предявеният иск по чл.59 ал.1 ЗЗД се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен частично в размер на сумата от 233,06 лв., от която: сумата от 158,06
лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на Апартамент №***,
находящ се в гр.В, ул.“ГИ“ №***- *, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10447.515.66.2.***, за периода от 10.01.2020г. до 23.01.2020г. вкл., и сумата
от 75 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на движими
вещи, представляващи обзавеждане, домакински уреди и инвентар в същия имот /извън
тези, които са трайно прикрепени към недвижимия имот и тези, установени от ВЛ по СТОЕ
като негодни/, за периода от 10.01.2020г. до 10.02.2020г. включително, ведно със законната
лихва върху главницата от 233,06лв., считано от датата на предявяване на ИМ – 17.02.2020г.
до окончателното изплащане, респ. отхвърлен за разликата от 1266,94лв. над уважения
размер от 233,06лв. до пълния предявен размер от 1500лв., ведно със акцесорната претенция
за законна лихва върху отхвърлената главница от датата на подаване на ИМ до
окончателното изплащане.
Предвид частично несъвпадение в изводите на въззивна и първа инстанции,
обжалваното първоинстанционно съдебно решение следва да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлен предявения от Й. Р. И., против С. Х. Ш., осъдителен иск за неоснователно
обогатяване с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 233,06 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от правото на ползване на апартамент №***, находящ се в гр.В,
ул.“ГИ“ №***- *, както и на движимите вещи, представляващи обзавеждането на въпросния
апартамент, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на ИМ до окончателното
изплащане, както и в частта за разноските, вместо което постановено друго, с което
предявеният иск по чл.59 ЗЗД бъде уважен за сумата в общ размер от 233,06лв. /сбор от
158,06лв. +75лв./, ведно с законната лихва върху главницата от 233,06лв., считано от датата
на предявяване на ИМ – 17.02.2020г. до окончателното изплащане.
13
Съдебното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлен
предявения от Й. Р. И., против С. Х. Ш., осъдителен иск за неоснователно обогатяване с
правно основание чл.59 от ЗЗД за разликата от 1266,94лв. над уважения размер от 233,06лв.
до пълния предявен размер от 1500лв., ведно със акцесорната претенция за законна лихва
върху отхвърлената главница от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода по спора следва да бъде отменено съдебното решение в частта за
разноските и преразгледан въпроса за отговорността на страните за разноски в
първоинстанционното производство.
С оглед изхода по спора, в полза на ищеца /въззивник/ следва да бъдат присъдени
сума в размер на 115,63 лв., представляваща направени съдебни разноски в
първоинстанционното производство, в т.ч. по привеждане в изпълнение на обезпечителна
заповед по изп. дело №20208090400168 по описа на ЧСИ Силвия Косева с район на
действие ВТОС, съразмерно с уважената част от иска, както и сума в размер на 4,66 лв.,
представляваща направени съдебни разноски във въззивното производство, съразмерно с
уважената част от жалбата.
С оглед изхода по спора, в полза на ответницата /въззиваема страна/ следва да бъдат
присъдени сума в размер на 320,96 лв., представляваща направени в първоинстанционното
производство съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, както и сума в
размер на 168,93 лв., представляваща направени във въззивното производство съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.3 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260045/21.07.2020г., постановено по Гр.д.№531/2020г. по описа
на РС – Велико Търново В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения от Й. Р. И., с ЕГН
**********, против С. Х. Ш., с ЕГН **********, осъдителен иск за неоснователно
обогатяване с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 233,06 лв. /двеста тридесет и три
лева и шест стотинки/, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на
апартамент №***, находящ се в гр.В, ул.“ГИ“ №***- *, както и на движимите вещи,
представляващи обзавеждането на въпросния апартамент, ведно със законната лихва върху
тази сума от подаване на ИМ до окончателното изплащане, както и в частта за разноските,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. Х. Ш. от гр.В, ул.“Г. И“ ***, вх.А, ап.***, с ЕГН **********, ДА
14
ЗАПЛАТИ на Й. Р. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В, ул.“Гео Милев“ 5, сума в
общ размер на 233,06 лв. /двеста тридесет и три лева и шест стотинки/, от която: сумата от
158,06 лв. /сто петдесет и осем лева и шест стотинки/, представляваща обезщетение за
лишаване от правото на ползване на Апартамент №***, находящ се в гр.В, ул.“ГИ“ №***- *,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.515.66.2.***, за
периода от 10.01.2020г. до 23.01.2020г. вкл., и сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на движими вещи,
представляващи обзавеждане, домакински уреди и инвентар в същия имот, а именно - LCD
Монитор HANNS – G, Компютърна конфигурация, Ютия Philips – CordFix – NL9206AD -4,
Водонагревател битов електрически – Елдом Инвест ООД Модел – 72265Х, Хладилник
Samsung NoFrost Model: RL39WBSM SN: 038541ALA00636 W, Микровълнов Elextrolux reg.
**********, Кухненски робот HR7778, Телевизор Panasonic TX -47AS650E SN: NG-5160950,
Климатик Daikin FTX35K2V1B – J003253, Климатик Daikin 9U Спалня, Маслен радиатор
Tesy, Мебелно обзавеждане, включващо два дивана, два гардероба, спално легло, маса за
хранене, скрин цвят венге, за периода от 10.01.2020г. до 10.02.2020г. включително, ведно със
законната лихва върху главницата от 233,06лв., считано от датата на предявяване на ИМ –
17.02.2020г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260045/21.07.2020г., постановено по Гр.д.№531/2020г.
по описа на РС – Велико Търново, в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен
предявения от Й. Р. И., с ЕГН **********, против С. Х. Ш., с ЕГН **********, осъдителен
иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.59 от ЗЗД за разликата от
1266,94лв. над уважения размер от 233,06лв. до пълния предявен размер от 1500лв., ведно
със акцесорната претенция за законна лихва върху отхвърлената главница от датата на
подаване на ИМ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С. Х. Ш. от гр.В, ул.“Г. И“ ***, вх.А, ап.***, с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Й. Р. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В, ул.“Гео Милев“ 5, сума в
размер на 115,63 лв. /сто и петнадесет лева и шейсет и три стотинки/, представляваща
направени съдебни разноски в първоинстанционното производство, в т.ч. по привеждане в
изпълнение на обезпечителна заповед по изп. дело №20208090400168 по описа на ЧСИ
Силвия Косева с район на действие ВТОС, съразмерно с уважената част от иска, както и
сума в размер на 4,66 лв. /четири лева и шейсет и шест стотинки/, представляваща
направени съдебни разноски във въззивното производство, съразмерно с уважената част от
жалбата.
ОСЪЖДА Й. Р. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В, ул.“Гео Милев“ 5, ДА
ЗАПЛАТИ на С. Х. Ш. от гр.В, ул.“Г. И“ ***, вх.А, ап.***, с ЕГН **********, сума в
размер на 320,96 лв. /триста и двадесет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща
направени в първоинстанционното производство съдебни разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска, както и сума в размер на 168,93 лв. /сто шейсет и осем лева и
деветдесет и три стотинки/, представляваща направени във въззивното производство
15
съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
16