РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. В., 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря И. С. К.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело №
20221300500337 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
Подадена е въззивна жалба от К. Б. И. с ЕГН: ********** и М. Н. И. с
ЕГН:**********, двамата с адрес гр. В.,представлявани от процесуален
представител –адв. С. Л. против Решение № 53/07.10.2022г. по гр.д.
№62/2022г. на Кулски районен съд, с което е постановено разваляне на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, сключен между ищцата Р. А. Р. с ЕГН:********** от гр.В. и
ответника К. Б. И. с ЕГН: ********** за недвижим имот ,представляващ
застроен урегулиран поземлен имот пл.№526, за който е отреден парцел
XXV-526 в кв.87 по плана на с.Р., общ.Б., представляващ дворно място от
около 1300 кв.м., в който е построена масивна жилищна сграда с площ от 56
кв.м. и масивен гараж с площ 28 кв.м.срещу задължението на съпрузите К. Б.
И. с ЕГН: ********** и М. Н. И. с ЕГН:**********да полагат грижи за
ищцата, като и осигурят спокоен и нормален живот, който договор е
обективиран в нотариален акт №189,т.III, рег.№1567, нот.д.№ 412/2012г. на
1
нотариус Б. с район на действие РС К.
Въззивниците сочат, че решението е незаконосъобразно, неправилно и
постановено при нарушение на закона. Излагат, че неправилно са
интерпретирани свидетелските показания, че съдът е приел за доказани
факти, за които не са събрани доказателства и е кредитирал показанията на
един от свидетелите. Сочи се, че първоинстанционният съд не мотивирал
изводите си, включително, и че възражението за изтекла погасителна давност
е неоснователно. Твърди се, че Р. е имала достъп до имота и е можела да го
ползва през този период, както и че нейното поведение е предизвикало
разваляне на отношенията с К. Б. И.. Сочи се, че парите ,с които Р. платила
ортопедичния имплант не са нейни, а на лицето Иво, на чиито покойни
родители била прехвърлила друг имот и сумата се реимбурсирала от НЗОК.
Излага се, че не е доказано , че ответниците са преустановили ползването на
имота, както и че ответниците не са положили грижа през 2020 г . Излага се,
че свидетелят, чиито показания са кредитирани, е подведен, че ще му бъде
предоставен имота. По отношение на възражението за погасена по давност
претенция се излага, че видно от решението със същото е прието, че
неизпълнението е започнало през 2012г., поради което и давността е изтекла.
Иска се да бъде отменено и постановено ново, с което иска да бъде
отхвърлен.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата, чрез процесуален
представител адвокат Н. А.. В отговора се излага, че жалбата е неоснователна
и недоказана, а решението е правилно и законосъобразно. Съдът е възприел
правилно фактите по делото и е обосновал решението си не само със
свидетелските показания , но и с представените писмени доказателства.Сочи
се, че в жалбата се въвеждат доводи, които се отнасят до ирелевантни факти,
както и че не са посочени и събрани доказателства, че жалбоподателите са се
грижели и издържали въззиваемата през периода на действие на договора.
Сочи се, че искът е доказан, както и че не е изтекла петгодишната
погасителна давност, която е с начало всяко неизпълнение на договора.
Иска се решението да бъде потвърдено .
Страните не са направили доказателствени искания и пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Делото е образувано по искова молба на Р. А. Р. с ЕГН:********** от гр.В.
2
срещу К. Б. И. с ЕГН: ********** М. Н. И. с ЕГН:**********, двамата с
адрес гр. В. с искане за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за игледане и издръжка, обективиран в нотариален
акт №189,т.III, рег.№1567, нот.д.№ 412/2012г. на нотариус Б. с район на
действие РС К., с който Р. А. Р. с ЕГН:********** е прехвърлила на К. Б. И. с
ЕГН: ********** и М. Н. И. с ЕГН:********** правото на собственост върху
недвижим имот ,представляващ застроен урегулиран поземлен имот пл.№526,
за който е отреден парцел XXV-526 в кв.87 по плана на с.Р., общ.Б.,
представляващ дворно място от около 1300 кв.м., в който е построена
масивна жилищна сграда с площ от 56 кв.м. и масивен гараж с площ 28
кв.м.срещу задължението на съпрузите К. Б. И. с ЕГН: ********** и М. Н. И.
с ЕГН:********** да полагат грижи за ищцата, като и осигурят спокоен и
нормален живот, какъвто е водила до сега и докато е жива.
Излага се от ищцата, че скоро след сключване на договора ответниците
се дезинтересирали от ищцата, не са полагали никакви грижи ,не са я
издържали и препятствали правото и да ползва имота. Ищцата , поради своята
възраст и здравословно състояние имала нужда от гледане и издръжка , била е
болна, сама поемала разходите за лечение, консумативи , храна и лекарства.
Ответниците в отговор са оспорили претенцията, като излагат, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан. Излага се, че не отговаря на
истината твърдението, че за ищцата са полагани грижи, тъй като имотът бил
изоставен от нея ,бил в бурени и храсти и ответниците го почистили и
поддържали. Ищцата идвала в имота ,слагала катинари. Ответниците сменили
ВиК изцяло, поддържали имота и градината. Когато била болна, ответницата
я придружила до гр.Л., но поради пандемията не била допусната като
придружител. След изписването и я докарали в гр.Видин. Купували и дрехи,
носели и храна и всичко, което е искала.Водили я на лекар, изследвания и
където е искала.При операцията за смяна на става я придружили до МБАЛ
С.П. АД В., полагали грижи докато била там.Операцията била заплатена от И,
на чиито родители ищцата била прехвърлила друг свой имот.
Въпреки грижите Р. обиждала и нагрубявала ответниците.
С оглед изложените факти и обстоятелства от страните и наведените
доводи съдът намира следното:
Не се спори между страните, че между същите е сключен процесният
3
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, сключен между ищцата Р. А. Р. с ЕГН:********** от гр.В. и
ответника К. Б. И. с ЕГН: ********** за недвижим имот ,представляващ
застроен урегулиран поземлен имот пл.№526, за който е отреден парцел
XXV-526 в кв.87 по плана на с.Р. общ.Б., представляващ дворно място от
около 1300 кв.м., в който е построена масивна жилищна сграда с площ от 56
кв.м. и масивен гараж с площ 28 кв.м.срещу задължението на съпрузите К. Б.
И. с ЕГН: ********** и М. Н. И. с ЕГН:**********да полагат грижи за
ищцата, като и осигурят спокоен и нормален живот, който договор е
обективиран в нотариален акт №189,т.III, рег.№1567, нот.д.№ 412/2012г. на
нотариус Б. с район на действие РС К., като прехвърлителката е запазила
правото на ползване докато е жива.
Видно от Епикриза от ортопедо травматологично отделение в МБАЛ С.П.
ЕАД гр.В. ИЗ №11196, Р. е постъпила на 09.10.2007г. и е изписана на
22.10.2007г. поради падане , при което е ударила левия си крак. Извършена е
оперативна интервенция.От Епикриза от отделение по анестезия и интезивно
лечение в МБАЛ Св.Н.Ч. ЕООД гр.Л., ИЗ №7253, Р. е поостъпила на
18.11.2020г. и е изписана на 21.11.2020г с диагноза кома, неуточнена. От
фактура №**********/10.04.2020г. издадена от МБАЛ С.П. ЕАД гр.В. се
установява, че Р. е заплатила 1183.00 лева за ортопедичен имплант.
Разпитаната в производството пред първата инстанция свидетелка И. С. сочи,
че живее в близост до Р..Преди три-четири години се срещнали ,била
угрижена, а след едно чакане за пенсии пред пощата и станало лошо,
свидетелката и купила вафли и вода, дала и В.Р. и разказала, че е прехвърлила
къща в с.Р.Правила е три операции на левия крак, а през 2020г. е правила
първа операция на десния крак и ходи с две патерици.Не може да се грижи
сама за себе си. Свидетелката е ходила и продължава да ходи за да и помага ,
извежда я да пазарува , да взима пенсията си. Зимата и дава пари за да и
пазарува. След операцията и давала пари за да ходи при нея по-често.През
последните 2-3 години свидетелката се грижи за нея, пере, чисти, пазарува. Р.
си пере дребни работи-кърпи,бельо, а чаршафи, одеяла свидетелката ги пере
на ръка, тъй като няма пералня.Откакто е там , свидетелката сочи, че не е
виждала К., нито съпруга и, дори не ги познава.При Р. ходи през ден-два
,когато и се обади.Не е чувала племанницата и К. да се обажда, не е виждала
някой да и носи храна.Като отваряла хладилника виждала само това, което тя
4
е взимала. Преди свидетелката да се грижи за Р., знае, че друг мъж- Н. се
грижил, пред ида му отрежат крака. Не знае да е получавала подаръци или
храна за рождени дни и празници.
От показанията на свидетелката Тинка Борисова се установява, че се грижи за
възрастни хора в във входа на блока, в който живее Р.., която и разказала, че е
сама,никой не се грижи за нея,има къща в Р., но не може да влезе в нея,
защото няма ключ. Виждала я е със свидетелката И. да пазаруват,плащат
сметки, като И. я държи под ръка. Почти всеки ден ги вижда повече от две
години. Не е виждала К. и мъжа и да ходят при Р. във входа, в който
свидетелката работи всеки ден по 8 часа.
Свидетелката Е. П. сочи, че е колежка на К., работи в болницата, не познава Р.
лично, но К. е разказвала, че К. се грижела за имота , който и е завещан в с.Р.
К. се грижела за леля си, ходела при нея, правила и компания, докато не
настъпили здравословните проблеми.След счупването два пъти на крак, К.
поела грижите за нея в този период.Убедила Р. да се оперира, а после поела
грижите в отделението , след изписването и била цял месец в дома на леля си
и спяла там докато Р. се възстанови. К. работи в кръвен център, а леля и била
в ортопедия. След това продължила да се грижи за нея, искала разрешение да
излиза от работа, за да занесе храна на леля си, а сутрин закъснявала за да и
носи закуска. Свидетелката ходела служебно в ортопедията, когато К. е
обгрижвала леля си.Извън ортопедията не ги е виждала.Не е виждала лично
К. да носи храна на леля си, не знае да е плащала битовите и сметки.
От показаният ана С. К. е видно, че работи с К. от 2000г., когато станала
операционен санитар в ортопедията. Р. била оперирана и К. идвала по три
пъти на ден.Обслужвала я, обличала я, хранела, когато Р. не искала да се
храни ,К. настоявала. Питала я винаги какво иска да яде, миела я, триела и
гърба. Имало моменти, когато Р. непрекъснато говорела против К.. Р. не била
с добър характер, отговаряла и на оперативната сестра. Не може да каже коя
година е било това.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са
установено от правна страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
5
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото - само за приложението на императивни материално правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
определени категории уязвими лица, като по останалите въпроси въззивният
съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките
на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.87, ал.3
6
ЗЗД, по който се е и произнесъл с крайния съдебен акт, като е уважил
претенцията и е допуснал развалянето на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен между
ищцата Р. А. Р. с ЕГН:********** от гр.В. и ответника К. Б. И. с ЕГН:
********** за недвижим имот ,представляващ застроен урегулиран поземлен
имот пл.№526, за който е отреден парцел XXV-526 в кв.87 по плана на с.Р.
общ.Б. представляващ дворно място от около 1300 кв.м., в който е построена
масивна жилищна сграда с площ от 56 кв.м. и масивен гараж с площ 28
кв.м.срещу задължението на съпрузите К. Б. И. с ЕГН: ********** и М. Н. И.
с ЕГН:**********да полагат грижи за ищцата, като и осигурят спокоен и
нормален живот, който договор е обективиран в нотариален акт №189,т.III,
рег.№1567, нот.д.№ 412/2012г. на нотариус Б. с район на действие РС К.,
поради неизпълнението на задължението на ответниците за издръжка и
гледане.
Договорът за прехвърляне на правото на собственост срещу задължение
за издръжка и гледане е алеаторен. За да е налице точно изпълнение на
същия от страна на длъжника, той следва да предоставя ежедневно и
непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да бъдат
задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление,
медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Тези грижи и
даването на издръжка в натура, с оглед свободата на договаряне, могат да
бъдат предложени на кредитора за изпълнение и от повече от един длъжник,
ако при тези условия е сключен договора. Точното изпълнение на поетите
задължения изисква кредиторът да получи желаните от него грижи и
натурална издръжка непрекъснато и ежедневно, но не извън договорения
обем. Дължимата престация по своя характер е единна и неделима, дори и при
множество длъжници /ТР№6/2012г. ОСГК/. Специфичната кР. социална цел
при алеаторния договор е да се осигури на кредитора един по-добър начин на
живот, изразяващ се в ежедневно, редовно и в пълен обем покриване на
потребностите му, докогато е необходимо. Изпълнението на задължението за
гледане и издръжка в натура изисква и съдействие от страна на кредитора.
Когато последният не оказва такова съдействие, длъжникът има право да
трансформира задължението за гледане и издръжка в паричен еквивалент и да
го изпълнява чрез заплащане на съответна сума по установения ред. Липсата
на съдействие от страна на кредитора, обаче не освобождава длъжника от
7
поетите с договора задължения. За да е изправна страна, той трябва да
продължи изпълнението и да престира в пари, без да чака решение за
трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не
може да остане неудовлетворена.
Дори при установена забава на кредитора, ако длъжникът не предложи
трансформирано изпълнение на задължението си, той изпада в забава, а
последицата от нея е виновно неизпълнение на задължението и разваляне на
договора. Затова, при поддържано в процеса възражение за неоказано
съдействие от страна на кредитора, длъжникът по договора ще бъде изправна
страна, ако преди това е поискал трансформация на задължението си в
парична равностойност, или е предоставил парично изпълнение. По предявен
иск за разваляне на алеаторния договор, поради неизпълнение от
приобретателя, в доказателствена тежест на последния е да установи, че
изпълнението покрива задълженията му по договора за издръжка и гледане.
Такава е константната практика на ВКС, която се споделя от настоящия
състав, обективирана в решения № 178 от 20.06.2012 г. по гр. д. № 1542/2011
г. ВКС, ІІІ г.о., решение №165/01.03.2010г. по гр.д.№71/2009г. ВКС, ІІІ г.о. ,
решение №70/05.07.2011г. по гр.д.№612/ 2010г. ВКС, ІІІ г.о., ТР №96/66г. на
ОСГК.
В настоящия казус районният съд е анализирал наведените факти и
обстоятелства, доводите на страните и събраните доказателства, и е достигнал
до обосновани и правилни правни изводи. Свидетелските показания са
обсъдени, като правилно са кредитирани тези на свидетелите С. и Б., които си
кореспондират както и не противоречат на събраните писмени доказателства.
Същите са обективни, не са опосредствени по разкази на страните и
установяват твърденията на ищцата, че не е получавала ежедневни,
непрекъснати грижи и средства за издръжка от задължените лица, макар
доказателствената тежест за установяване изпълнението на задълженията по
договора да е на ответниците. За установяване възраженията на ответниците,
с оглед разпределянето на доказателствената тежест, че са изпълнявали
задълженията си по договора за осигуряване на необходимите средства и
грижи на ищцата, са събрани показанията на свидетелите П. и К.
Свидетелските показания на П. и К. се отнасят до конкретен случай -
здравословен проблем на прехвърлителката, /без да е установена дата или
период/, което дори да се приеме, че са положени необходимите грижи, води
8
до извод за спорадичност при изпълнение на задълженията, а не за ежедневни
и редовни грижи. От друга страна свидетелките не установяват времето на
операцията, респективно на полагането на грижите, за да се приеме, че
свидетелските показания са относими към спора. Видно от писмените
доказателства – епикриза от МБАЛ „С.П.“ ЕАД -ортопедично отделение,
както и от свидетелските показания, Р. има три операции на левия крак и една
на десния, но не всички касаят процесния период. В представената Епикриза
от ортопедо травматологично отделение в МБАЛ С.П. ЕАД гр.В., ИЗ
№11196, Р. е постъпила на 09.10.2007г. и е изписана на 22.10.2007г с диагноза
Фрактура коли феморис синистра, който период е преди датата на сключване
на процесния договор. Видно от приетата фактура с дата 10.04. 2020г. същата
сама е заплатила ортопедичния имплант.
По конкретно наведените оплаквания в жалбата, съдът намира същите
за неоснователни.
Обстоятелството кой е ползвал имота в с.Р. не са относими към
предмета на делото, тъй като твърденията са за липса на полагани грижи и
даване на издръжка на прехвърлителката.
Няма събрани доказателства и по отношение на оплакванията, че трето
лице заплатило сумата за имплант, тъй като имената на Р. фигурират във
фактурата, същата не е оспорена и съдът правилно не е приел възражението.
Правилно е приел, и че от 2020г. ответниците не са полагали грижи и не са
предоставяли средства. Както бе отбелязано, не е установено за коя от
операциите се отнасят свидетелските показания на свидетелките на
ответниците, а анализирайки датата на фактурата, показанията на свидетелите
на ищцата, че от 2-3 години за нея се грижи свидетелката С. а ответниците
никой от свидетелите не е виждал да полагат каквито и да е грижи, да се
обаждат или да предоставят средства, изводът на съда е обоснован и
правилен. Не се установяват и твърденията в жалбата, че имотът е обещан на
свидетелката.
Направените в имота подобрения също не са предмет на установяване в
производството.
По отношение на възражението за давност същото е неоснователно.
Искът за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане се погасява с изтичането на 5-годишна давност, считано
9
от всеки ден на неизпълнение. В случая последното неизпълнение правило е
прието,че е с начало 2020г , поради обстоятелствата посочени по-горе, като
независимо от точната дата , дори да се приеме , че е 01.01.2020г., до
предявяването на иска на 05.05.2022г. петгодишната погасителна давност не е
изтекла.
Правилно районният съд е достигнал до извода, че предявения иск е
доказан в основанието си и е уважил същия, поради което решението следва
да бъде потвърдено.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени направените
във въззивната инстанция разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение в
размер 700.00 лева, платени в брой, съгласно ДПЗС от 16.12.2022г. , който в
частта на отразяване внасяне на сумата в брой има характер на разписка.
Поради горното , ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №53/07.10.2022г. по гр.д.№ 62/2022г. по
описа на КРС.
ОСЪЖДА К. Б. И. с ЕГН: ********** и М. Н. И. с ЕГН:**********,
двамата с адрес гр. В. да заплатят разделно и поравно на Р. А. Р. с
ЕГН:********** от гр.В. сумата от 700.00 лева представляваща разноски по
делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчване на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10