Решение по дело №11632/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2500
Дата: 17 юли 2020 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20195330111632
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №2500

 

17.07.2020 г., гр. Пловдив.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

      при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11632 по описа на същия съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.

   Искове на „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, против М.М.А., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание  чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 422 от ГПК.

     Ищцовото дружество твърди, че като лицензиран доставчик на електрическа енергия и по силата на договор при общи условия, като краен снабдител доставил на А. до негов обект  - апартамент в ****************, реално консумирано електричество и мрежови услуги на стойност 358.09 лв. за периода от 23.12.2016 год. – 22.03.2017 година; ответника бил записан в системата на ищеца като абонат с клиентски номер ***********, а доставеното електричество – измерено с монтиран на измервателна точка номер ******електромер.

    Плащане на доставката не постъпило в сроковете по общите условия между страните, при което  ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение,  издадена по ч. гр. дело № 4656/2019г., ПРС. В тази заповед , освен главницата, било заповядано и плащане на сума от 37.08 лв. лихва  ( обезщетение за забава ) за периода 11.02.2017 год. – 24.03.2019 год.,  както и законна лихва от 25.03.2019 год. до окончателното заплащане на вземането. Заповедта се връчила на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Затова се иска от съда вземането да бъде установено по реда на чл. 422 от ГПК съобразно посочените по – горе индивидуализиращи същото параметри.

  Ответникът оспорва иска и моли да бъде отхвърлен. Нямяло доставено  на ответника електричество, като не било ясно всъщност на кое лице била партидата на имота . Моли се исковете да бъдат отхвърлени. 

  Според заключението на вещото лице, за периода от 23.12.2016г до 22.03.2017г., до в електромерното табло на ********* , на измервателната точка №  (ИТН ) ****** има монтиран изправен и метрологично годен електромер с фабричен номер  ******, измерил за периода доставени 1391 квтч електричество ( дневна тарифа ) и 603 квтч ( нощна тарифа). Фактурираните от ищеца количества електричество по различните тарифи съвпадат с отчетеното от електромера.   

  Исковете са допустими като установителни. Сроковете по чл. 422 и 414 от ГПК са спазени .

    При тези твърдения, факти и доказателства, съдът съобрази следното:

    Според чл. 92 от Закона за енергетиката, отношенията между доставчик на електричество и краен ( битов )  потребител , какъвто се явява ответната страна, се уреждат чрез договор, като крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. Данни за избран от ответника друг доставчик за периода няма. Същевременно, на л. 45 и следващите от делото са представени копия от заявление – декларация за започване на продажба на електричество от 14.07.2014 г , поръчка за присъединяване и декларация за достъп до мрежата  от 24.07.2014г, подписани от името на М.А. *** . Затова съдът приема съществуването на договор между страните за доставка на електричество до обекта , сключен преди датите на доставките – като се има предвид, че не е спорно, че партидата на обекта се води на името на М.М.А..

   Предвид заключението на вещото лице, което съдът кредитира, и доколкото са спазени при фактурирането единичните цени, определени с решенето на КЕМР № Ц-19/30.06.2016г., искът е доказан и с оглед размера си.  

   Разноските по делото се възлагат в тежест на ответника в пълен размер , предвид изхода на спора.

    Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

                                                             Р Е Ш И: 

 

    Признава за установено по отношение на М.М.А., ЕГН **********, с адрес ***, че в отношенията между страните , дължи на „ЕВН България Електроснабдяване „ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, плащане на следните суми по договор за доставка на електричество, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2883 по частното гр. дело № 4656 по опис на ПРС за 2019г: 

358.09 лв. стойност на доставена до обект на ул *********** за периода от 23.12.2016 год. – 22.03.2017 електроенергия,  37.08 лв. лихва  ( обезщетение за забава ) за периода 11.02.2017 год. – 24.03.2019 год.,  както и законна лихва върху главницата от 25.03.2019 год. до окончателното заплащане на вземането.

 

    Осъжда  М.М.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване „ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. Христо Г. Данов № 37, сумата от 670 лева разноски по делото, включително тези по  ч. гр. дело № 4656/2019г. , ПРС.

 

     Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.

                                      

                                                                                     РАЙОНЕН  СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

КГ