Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Сливен, дата 10.12.2018г.
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на десети
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН
САНДУЛОВ
: МАРИЯ
БЛЕЦОВА
Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 525
по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по глава
ХХХІХ от ГПК.
Образувано е по жалба на адв. Д.,
пълномощник на С.П.Д., ЕГН ********** *** против насрочена публична продан по
изпълнително дело № 20158370400380 по описа на ЧСИ П.Г..
В жалбата се твърди, че насрочената
публична продан следва да се проведе в периода 21.10.2018 г. – 21.11.2018 г. и
касае поземлен имот с идентификатор 67338.702.275находящ се в ***********.
Жалбоподателката посочва, че процесният имот е несеквестируем и че извършваната
публична продажба е в нарушение на чл. 444 от ГПК.
Изпълнителното дело било образувано във
връзка с неизплатен кредит по Договор за
банков револвиращ кредит за оборотни средства № 36/15.12.2008 г. и анексите
към него – 1/07.12.2009 г., 2/29.10.2010 г., 3/05.12.2011 г. и 4/05.02.2013 г.
вземането по този кредит не било обезпечено с ипотека. Вземането, което е било обезпечено с ипотека било по Договор за банков
кредит № 1/10.01.2006 г. и анекс 3/07.12.2009г. По този начин не била
налице хипотезата на отпадане на несеквестеруемостта на единственото жилище
визирана в разпоредбата на чл. 445 ал. 1 от ГПК.
В жалбата се съдържат оплаквания и за това, че
наследниците на другия ипотекарен длъжник, който е починал – Д. И. Д. не са
уведомени по надлежния ред.
Моли се да се отмени насрочената публична продан и да
се спре производството. Претендират се разноски.
По делото е депозиран отговор на частната жалба от
адв. Д. пълномощник на кредитора „ УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД със седалище и адрес
на управление ***********, с който същата е оспорена като неоснователна.
В отговора се посочва, че в нотариалния акт за
учредяване на договорна ипотека е бела допусната техническа грешка в
изписването на договора за кредит като вместо Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства №
36/15.12.2008 г. и Анекс №
1/07.12.2009 г. било изписано Вземането,
което е било обезпечено с ипотека било по Договор за банков кредит №
1/10.01.2006 г. и анекс 3/07.12.2009г. Страната излага становище, че
обезпечението не следва да се определя единствено с посочения номер на договора
за кредит, а и с всички негови индивидуализиращи признаци В нотариалния акт за
учредяване на договорната ипотека били изцяло възпроизведени клаузите от Анекс № 1/07.12.2009 г. по отношение
размера на дълга, срок за изплащане, дължими лихви.налице била пълна
идентичност между размера на обезпеченото вземане посочени, както в т.2 от Анекс
№ 1/07.12.2009 г. така и в Договора за ипотека – 40 000 лв. Съвпадал също
и крайният срок за погасяване – 06.12.2010 г., както и начина на формиране на
лихвите. Страната е посочила , че възраженията за нередовно уведомяване на
наследниците на Д. Д. са неоснователни, тъй като те са длъжниците по настоящето
дело С. и И. Д. и са редовно уведомени. Моли се да не се уважава жалбата като
неоснователна и недоказана.
В обясненията дадени по реда на чл. 436
ал. 3 от ГПК –ЧСИ Георгиев е посочил, че жалбата е допустима, но по същество
неоснователна, тъй като макар в договора за ипотека да е посочен друг номер на
договора за кредит се обезпечава сумата от 40 000 лв., която съответства
на втория сключен между страните договор за кредит. ЧСИ счита, че е налице ОФГ
в договорната ипотека. Освен това в клауза 8.2. в Анекс №1 към договор №
36/15.12.2008 г. било посочено, че договорът се обезпечава с ипотека.
Длъжникът по изпълнителното дело И.Д.Д.
не е изразил становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства
преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа
обстановка:
Изпълнително дело № 2015837040380 било
образувано по молба на „Уникредит Булбанк“ АД на 13.07.2015 г. против ЕТ „ Д. Д.
– ДИС“, И.Д.Д. и С.П.Д.. Към молбата за образуване на изпълнително дело бил
приложен изпълнителен лист от 29.05.2015 г., с който длъжниците били осъдени да
заплатят на взискателя сумите от 37 900.00 лв. главница, 6503.46 лихва и
разноски по делото в размер на 2323.33лв.
Задължението на длъжниците произтичало
от Договор за банков револвиращ кредит
за оборотни средства № 36/15.12.2008 г. и анексите към него – 1/07.12.2009
г., 2/29.10.2010 г., 3/05.12.2011 г. и 4/05.02.2013 г. Към изпълнителния лис
бил представен нотариален акт от 09.12.2009 г. за учредяване на договорна
ипотека. В него било посочено, че се касае за обезпечение по Договор за банков кредит № 1/10.01.2006 г.
и анекс 3/07.12.2009г. В нотариалния акт ( който е сключен два дни след Анекс №
1 / 07.12.2009 г.) били изцяло възпроизведени клаузите от Анекс № 1/07.12.2009 г. по отношение размера на дълга, срок за
изплащане, дължими лихви.налице била пълна идентичност между размера на
обезпеченото вземане посочени, както в т.2 от Анекс № 1/07.12.2009 г. така и в
Договора за ипотека – 40 000 лв. Съвпадал също и крайният срок за погасяване
– 06.12.2010 г., както и начина на формиране на лихвите. В клауза 8.2. в Анекс
№1 към договор № 36/15.12.2008 г. било посочено, че договорът се обезпечава с
ипотека.
В хода на производството принудителното
изпълнение било насочено спрямо ипотекирания имот – 67338.702.275, ведно с
находящите се в него сгради 67338.702.275.1- жилищна сграда, 67338.702.275.2 –
селскостопанска сграда, 67338.702.275.3 – селскостопанска сграда и
67338.702.275.4 селскостопанска сграда. С обявление от 17.10.2018 г. ЧСИ Георгиев
обявил провеждането на публична продажба за периода 21.10.2018 г. – 21.11.2018
г.на посочените по – горе недвижим имот и сгради в него. Проданта била надлежно
разгласена.
С оглед гореизложеното депозираната
жалба се явява процесуално допустима като подадена от надлежна страна с правен
интерес. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
По същество е налице един материално –
правен спор дали учредената договорна ипотека е за обезпечение на Договор за банков револвиращ кредит за
оборотни средства № 36/15.12.2008 г. или на Договор за банков кредит № 1/10.01.2006 г. Този спор не може да
бъде разрешен окончателно в изпълнителното производство, но правилно съдебният
изпълнител отдава предпочитание на съдържанието на договора за ипотека пред формалното
му изписване. Действително в него е отразено, че служи за обезпечаване на Договор за банков кредит № 1/10.01.2006 г.,
но това вероятно се дължи на техническа грешка, тъй като от самото съдържание
на договора е видно, че се обезпечава сумата от 40 000 лв., която е
предмет на Договор за банков револвиращ
кредит за оборотни средства № 36/15.12.2008 г. и Анекс № 1/07.12.2009 г. към него. Логично е да се приеме, че
обезпеченият договор за кредит е на Договор
за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 36/15.12.2008 г. и тъй
като договорната ипотека е сключена едва 2 дни след сключването на Анекс № 1/07.12.2009 г. Освен това е
налице идентичност и по отношение на обезпечената сума ( 40 000 лв, докато
първия кредит тя е била само 10 000
лв.), крайният срок за погасяване – 06.12.2010 г., както и начина на формиране
на лихвите.В самия Анекс № 1 / 07.12.2009 г. е посочено, че вземането ще се
обезпечи с ипотека. В този смисъл предприетите от ЧСИ изпълнителни действия се
явяват правилни и законосъобразни и не следва да се отменят.
Предвид изложеното следва да се приеме,
че жалбата е неоснователна и като такава не следва да се уважи.
По тези съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение
жалбата на С.П.Д., ЕГН ********** ***
против насрочена публична продан по изпълнително дело № 20158370400380 по описа
на ЧСИ П.Г..
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.