№ 87
гр. Разград, 02.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20233300500049 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез
пълномощник против Разпореждане № 307/ 03. 02. 2023 г. по ч. гр. д. № 161/ 2023 г. по
описа на Разградския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу В.Р.И. за сумата 164, 46 лв. обезщетение за забава. Жалбоподателят твърди, че
разпореждането е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде
отменено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по заявление от АСВ ЕАД против В.Р.И., с
което заявителят твърди, че е цесионер по договор за кредит, вземането по което му е
цедирано от „Сити кеш“ ООД. Претендиа се главница от 400 лв., договорна лихва от 38.24
лв., дължима за целия срок на договора и обезщетение за забава от 164.46 лв. за периода от
11.08.21 г. За обезщетението за забава заявителят твърди, че е начислена законната лихва от
10%.
С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението в
частта за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В.Р.И. за сумата 164, 46
лв. обезщетение за забава. Приел е, че обезщетение за забава в размер на 10% дори върху
сумата от 667лв., явяваща се сбор от дължимата главница, договорна лихва и неустойка за
непредоставяне на обезпечение за процесния период не е в претендирания размер от 164.46
1
лв, а в доста по-малкия размер от 99.12 лв .
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав
приема следното: Частната жалба е основателна. При съобразяване на спецификите на
едностранното и формално заповедно производство, редовното заявлението следва да
представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи -
основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването,
съществуването и изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК
задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от
договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането
се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.
Преценката по същество, относно съществуването на материалното право, предмет на
заявлението следва да се извърши по исков ред и да се разреши в двустранно състезателно
производство, какво заповедното не е.
В подаденото заявление по чл. 410 ГПК в т. 9 е посочен вида и размера на всяко от
претендираните парични вземания като главница – 400 лева, договорна лихва, законна лихва
за забава и за периода за който се отнасят, а изложените в т. 12 обстоятелства обосновават
възникнали правоотношения по договор за кредит и за цесия, на основание на които се
претендират посочените в заявлението вземания. Изложените в т. 9 и т. 12 от заявлението
твърдения съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер на всяко от
претендираните вземания и дават основание да се приеме, че същите са индивидуализирани
и не следва да се изисква от заявителя посочването на допълнителни данни. Посочени са
правното естество на задължението, правопораждащите го факти, неговото съдържание и
характер. От външна страна е налице формална редовност на заявлението, което е
процесуална предпоставка за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за заявените вземания.
Както бе посочено и по – горе, заповедният съд не следи служебно за съответствието на
размера на претендираното вземане с действителното фактическо положение. В случая,
видно от заявлението, главницата е в размер на 400 лева, посочен е периода, за който се
претендира обезщетение за забава - 11. 08. 2021 г. до датата на подаване на заявлението в
съда с уточнението, че не е начислявана лихва за забава за периода от 13. 03. 2020 г. до 14.
07. 2020 г. , съгл. чл. 6 от ЗМДВИПОРНС. С Молба, вх. № 1084/ 03. 02. 2023 г. е уточнен
начина на определяне на обезщетението за забава – ОЛП + 10%, т.е. 10% по просроченото
вземане. Предвид изложените твърдения, обезщетението за забава следва да се присъди в
претендирания в заявлението размер, а дали в действителност се дължи лихва за забава, в
какъв размер и за какъв период са въпроси, които следва да се разрешат в исковото
производство, ако длъжникът подаде възражение.
По изложените съображения, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено да се издаде заповед за изпълнение за претендираното
вземане за обезщетение за забава.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 307/ 03. 02. 2023 г. по ч. гр. д. № 161/ 2023 г. по описа на
Разградския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу В.Р.И. за сумата 164, 46 лв. обезщетение за забава и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу В.Р.И. за заплащане на сумата 164, 46
лв. дължима лихва за периода от 11. 08. 2021 г. до датата на подаване на заявлението.
Изпраща делото на РС Разград за издаване на заповед за изпълнение за горната сума.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3