Решение по дело №2343/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260593

 

 

гр.  Пловдив, 23.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ ЧЛЕНОВЕ:  РУМЯНА АНДРЕЕВА

                                                           БРАНИМИР ВАСИЛЕВ  

                                                                                                                 

при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 2343/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е  въззивно и е по реда на чл. 258  и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Д.А.М. с ЕГН **********, с адрес: *** против Решение № 2795/03.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 1873/2020 г. по описа на РС –Пловдив, ХХІІ гр.с-в, с което е отхвърлен предявеният от него против “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петров - Казанджията“ № 4-6, отрицателен установителен иск за признаване на установено между страните, че Д.А.М. не дължи на “ЕОС Матрикс” ЕООД сумата от 6341,57 лв. – просрочена главница по договор „Прокредит спринт“ № 020-330980/20.06.2007 г., 216,76 лв. - просрочена лихва за периода от 26.08.2013 г. до 23.10.2013 г., сумата от 20,08 лв.а – наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2014 г. до окончателното плащане, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1623/2014 г. по описа на ПРС и е образувано изп. д. № 844/2019 г. по описа на ЧСИ *************, рег. № 819 на КЧСИ, поради погасяването им по давност и липса на материално-правна легитимация на ответника по отношение на вземането.

Въззиваемата страна “ЕОС Матрикс” ЕООД оспорва  въззивната жалба като неоснователна. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за инстанцията в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

 Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото  доказателства, приема  за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът Д.А.М. е основал иска си на твърдението, че  въз основа на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на документ, издадена по ч.гр.д. № 1623/2014 г. по описа на ПРС в полза на „Прокредит банк“  ЕАД срещу него е издаден изпълнителен лист за сумите:  7497,08 лв. – главница, 216,76 лв. – просрочена лихва за периода 26.08.2013 г. – 23.10.2013 г.,  20,08 лв. – наказателна лихва, законната лихва върху главницата от 30.01.2014 г. до окончателното изплащане, 157,51 лв. – държавна такса и 451,52 лв. – адвокатски хонорар.   Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.дело № 287/2014 г. по описа на ЧСИ ******** на КЧСИ. В хода на изпълнителния процес вземанията по изпълнителния лист били  прехвърлени на ответника. След настъпила перемция изпълнителното дело било прекратено по искане на oтветника “ЕОС Матрикс” ЕООД, който въз основа на същия изпълнителен лист с молба от 13.11.2019 г. образувал ново изп.д. № 844/2019 г. при ЧСИ **********. Счита, че вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност, която е изтекла най-късно на 18.06.2019 г. Въз основа на тези твърдения се иска от съда да установи в отношенията между, страните, че ищецът не дължи на ответника исковите  суми.

Ответникът “ЕОС Матрикс” ЕООД оспорва исковете.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въз основа на събрани по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Видно от копието на изп. д. № 287/2014 г. на ЧСИ ************, рег. № 819 на КЧСИ, същото е образувано по молба на „Прокредит Банк /България/“ ЕАД против солидарните длъжници Д.А.М. и Е. Г. М. въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 1623/2014 г. по описа на ПРС за сумата от 7497,08 лв.– просрочена главница по договор „Прокредит спринт“ № 020-330980/20.06.2007 г., 216,76 лв. – просрочена лихва за периода 26.08.2013 г. до 23.10.2013 г., 20,08 лв. – наказателна лихва за периода 10.01.2013 г. – 24.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2014 г. до окончателното плащане, както и сумите от 154,68 лв.  – държавна такса.  Не е спорно между страните, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1623/2014 г. на ПРС /Същата е приложена по изпълнителното дело/.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност всякога е пет години.

Влязлата в сила заповед за изпълнение може да се приравни по последици на влязлото в сила съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК. Ето защо  следва да намери приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което и следва да се приеме, че предвид влизането в сила на заповедта за изпълнение за всички процесни вземания давността е пет годишна.

Според разпоредбата на чл. 116, б. „а“ ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, а според чл. 116, б."в" - давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

С т. 10 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени тълкувателни разяснения относно юридическите факти, прекъсващи давността съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, обобщени в разпоредбата като предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, касаещи материално - правния институт на погасителната давност. Така съобразно цитираното тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

По приложеното изпълнително дело са извършвани следните действия, прекъсващи давността: подадена е молба от 25.03.2014 г. от взискателя „Прокредит банк България“ ЕАД за образуване на изпълнително дело, като със същата е възложено на ЧСИ ******** по реда на чл.18 ЗЧСИ да прилага всички изпълнителни способи.

На 23.04.2014 г. от ЧСИ са наложени запори на МПС и на банкови сметки на длъжника Д.М..

С разпореждане на ЧСИ ********* от 07.05.2014 г. са наложени възбрани на недвижими имоти на длъжника Д.М. / възбраната е вписана на 13.05.2014 г./.

На 17.04.2015 г.  е подадената молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството му на цесионер, с приложен договор за цесия от 17.12.2014 г., сключен с досегашния взискател,  с искане за конституирането му като взискател, която също прекъсва давността. Вземането на „Прокредит банк България“ ЕАД към длъжника  Д.А.М.  е индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия от 17.12.2014 г., също представено по изпълнителното дело. на 13.06.2017 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал молба по изп.дело, с която е представил уведомления за извършената цесия, като на същата дата е конституиран като взискател. Уведомлението за цесия е изпратено от досегашния взискател до длъжника Д.М., като му е връчено на 26.05.2017 г.

На 26.05.2017 г. страните  по спора „ЕОС Матрикс“ ЕООД и Д.М. са подписали извънпроцесуално споразумение, представено в оригинал на л.288-289 от делото на РС, с което ищецът изрично е признал по основание и размер задължението си към кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД  в размер на 7191,69 лв., произтичащо от договор за кредит № 020-330980 от 20.06.2007 г. сключен с „Прокредит Банк / България“ / ЕАД, цедирано на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 17-12.2014 г. / в сила от 05.01.2015 г./, включващ вземанията за главници и лихви.  Със споразумението са уговорени нови срокове за изпълнение на задължението съгласно погасителен план.

Ищецът е оспорил това споразумение в първото по делото съдебно заседание, като е заявил, че не е подписвал споразумение с такова съдържание, доколкото първите две страници не са подписани. В тази връзка е поискал ответникът да представи същото в оригинал. След представянето на оригинала обаче в следващото съдебно заседание, проведено на 02.07.2020 г., ищецът чрез адв. Б. изрично  е заявил, че  няма да се открива производство по оспорване на представеното с отговора на исковата молба споразумение, доколкото ищецът не разполага с неговия екземпляр от договора. С това изявление оспорването на документа е оттеглено, поради което съдът следва да приеме, че с това споразумение ищецът признава изцяло процесните задължения  и това признание прекъсва давността за процесните вземания, съгласно разпоредбата на чл.116, б. „а“ ЗЗД.

На 11.11.2019 г. по изп.д. № 287/2019 г. е постъпила молба от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е поискано прекратяване на изпълнителното производство и връщане на изпълнителния лист. На 13.11.2019 г. от  „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подадена молба за образуване на ново изпълнително дело срещу Д.А.М. въз основа на същия изпълнителен лист. С молбата е поискано извършване на изпълнителни действия – запор и опис, като тази молба отново прекъсва давността за процесните вземания.

 Въз основа на тези доказателства съдът приема, че не се доказа твърдението на ищеца да е изтекла предвидената в закона петгодишна погасителна давност за процесните вземания. Давността е била прекъсвана многократно, като с всяко прекъсване е започвала да тече нова давност / чл. 117, ал. 1 ЗЗД/  и не е изтекла към деня на предявяване на иска, тъй като исковата молба е постъпила в съда на 06.02.2019 г. Предявените искове се явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

Решението на районния съд, с което исковете са отхвърлени е правилно, поради което същото ще бъде потвърдено.

Предвид неоснователността на въззивната жалба и на основаниее чл.78, ал.8 ГПК в тежест на жалбоподателката и в полза на въззиваемата страна ще се присъдят разноски във въззивното производство в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По тези съображения и на основание чл.272 от ГПК Съдът

 

                                        Р    Е   Ш   И  :   

 

 ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2795/03.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 1873/2020 г. по описа на РС –Пловдив, ХХІІ гр.с-в.

ОСЪЖДА Д.А.М. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на“ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петров - Казанджията“ № 4-6, сумата от 200 /двеста/ лв.  разноски по делото пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: