№ 18
гр. Елхово, 04.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря А.Д.М.
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Административно
наказателно дело № 20252310200005 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Инициирано е по депозирана жалба от И. В. И., с ЕГН ********** от
гр.Елхово, обл.Ямбол, действаща чрез пълномощника си – адв.Е. Г. от АК-
Шумен против Наказателно постановление № ********** от 25.11.2024 г.,
издадено от инж.Н. К. Н. като Директор на РДГ - Сливен, оправомощен със
Заповед №РД49-171/23.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните, с
което е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300.00 лева
на основание чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите за нарушение по чл.257, ал.1,
т.2 от Закона за горите във връзка чл. 62, ал. 1, изр. първо от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите във връзка с § 37, ал. 1 от ПЗР на ЗГ във
връзка с т.I от Заповед № 361/19.04.2018 г. на Изпълнителния директор на
ИАГ – София, както и е постановено отнемането в полза на държавата на
213.6 пл.м3 дървесина от черен бор /356 пр. м3/ на основание чл.273, ал.1 от
ЗГ.
С жалбата си жалбоподателката счита, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, тъй като е издадено при неизяснена от административно-
наказващия орган /АНО/ фактическа обстановка, при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и при неправилно прилагане на
материалния закон. Изтъква се, че от съдържанието на Констативен протокол
/КП/ серия ЗООА № 157336 от дата 28.10.2024г. и Акта за установяване на
административно нарушение серия ЗООА 2024 №125800 от дата 19.11.2024г.
е видно, че тези актове са издадени при напълно неизяснена фактическа
обстановка, като в същите липсват задължителното описание на фактите и
обстоятелствата, при които е било извършено деянието, вменено като
административно нарушение на жалбоподателката. Или АУАН сер. ЗООА
1
2024 №125800, от дата 19.11.2024г. е съставен в нарушение на разпоредбата
на чл.42, ал.1, т.4 предл.2-ро от ЗАНН, доколкото в него липсва описание
както на обстоятелствата, при които деянието е извършено, така и на
обстоятелствата как е установено същото от контролните органи, след
изминали повече от 10 (десет) месеца от датата, посочена като дата на
неговото извършване. На следващо място в жалбата се излага, че доколкото
съдържанията на КП и АУАН дословно са пренесени и в Наказателно
постановление № ********** от 25.11.2024г., то и последното е издадено в
нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5, предл.4-ри и 5 от ЗАНН. В
жалбата са съдържими и доводи, че АУАН е съставен при допуснато
съществено нарушение на разпоредбите на чл.34, ал.1 предл.2-ро от ЗАНН,
предвид на това, че актът е съставен на дата 19.11.2024г,, т.е. повече от седем
месеца след изтичането на преклузивния срок, посочен в цитираната
разпоредба. Следващото според жалбоподателката самостоятелно основание
за отмяна на обжалваното НП поради неправилното прилагане на
материалния закон, е факта, че същото безспорно е издадено в нарушение на
разпоредбата на чл.20, ал.3 от ЗАНН, макар и действително разпоредбата на
чл.273, ал.1 от ЗГ да предвижда отнемане на вещите, предмет на нарушението,
но при определен модалитет - освен ако се установи, че са използвани
независимо или против волята на собственика им, като самото предвиждане
на отнемане на вещите, предмет на нарушението и послужили за извършване
на същото не дерогира действието на чл.20, ал.4 от ЗАНН. И на пето място
жалбоподателката в жалбата си е изложила аргументи за наличие и на друго
отделно основание за отмяна на обжалваното НП - липсата на обосновани
мотиви от страна на АНО за липсата на обстоятелства за прилагане на чл.28 от
ЗАНН, като в същото време са изтъкнати съображения, че случаят се явява
маловажен. Въз основа на изложените съображения, с жалбата си жалб.И.
прави искане съдът да постановени решение, с което атакуваното НП да бъде
отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Жалбоподателката И. В. И., редовно призована, се явява лично и с
пълномощника си – адв.Г., който заявява поддържане на жалбата на същите
основания. По изложени в хода на съдебните прения доводи, доразвити и в
представена писмена защита се поддържа заявеното с жалбата искане
издаденото НП да бъде отменено, както и да бъде освободена дървесината и
да бъде върната на собственика й – ТП“ДГС-Елхово“гр.Елхово. Претендира се
и присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. административно-наказващият орган, редовно призован, изпраща
процесуален представител – главен юрисконсулт А. Д., която оспорва жалбата
и моли въс основа на изложени в представена писмена защита доводи,
издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в случай, че обжалваното НП
бъде потвърдено, а в случай, че съда с решението си отмени НП релевира
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
2
РП-Ямбол, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание и не взема становище по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в
своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Въз основа на писмо с изх.№ОГ-21-51 от 27.09.2024г. на инж.Н. М. –
Директор на ТП“ДГС Елхово“гр.Елхово, адресирано до Директора на РДГ-
Сливен, с което е отправено искане за коригиране на допусната техническа
грешка при издаване на Протокол за освидетелстване на сечище №
0745702/11.01.2024 г. на отдел 293 подотдел “а“, придружено с рапорти с вх.
№АСД-06-109/26.09.2024г. и с вх.№АСД-06-111/27.09.2024г. и последващо
писмо с изх.№ОГ-21-54 от 04.10.2024г. на инж.Н. М. – Директор на ТП“ДГС
Елхово“гр.Елхово, с което е отправено също искане за коригиране на
допусната техническа грешка, но при издаване на Протокол за
освидетелстване на сечище № 0759765/30.07.2024 г. на отдел 293 подотдел
“а“, на 28.10.2024г. е извършена проверка на място от разпитаните по делото
свидетели – Г. А. М. и Д. П. Д., и двамата на длъжност „старши специалист –
горски инспектор“ в РДГ-Сливен, в хода на която след обход, в присъствието
на разпитания по делото като свидетел – Н. Г.ев К. /на длъжност „началник
ГСУ Болярово при ДГС-Елхово/, са констатирали в подотдела без извършено
измерване, по опис на Началник участъка – св.К. налична 356 пр.м3 дървесина
от черен бор на 1 метър дължина в повече от отразеното в Протокола за
освидетелстване на сечище. Тези констатации свидетелят Д. Д. е отразил в
съставения впоследствие, на същата дата – 28.10.2024г., в сградата на ТП“ДГС
Елхово“гр.Елхово Констативен протокол Серия 300А № 157336, подписан от
съставителя, св.М. и св.К. като присъствал на проверката и обхода, като от
съдържанието му е видно, че не е отразено изрично № на протокола за
освидетелстване на сечище и датата на издаването му. Констатираната в
повече дървесина е предадена с разписка за отговорно пазене Серия ЗООА
№054665 на приелия я св.Н. К..
За констатираното с горепосочения Констативен протокол, на
19.11.2024г. свидетелят Г. А. М. в присъствието на свидетеля Д. П. Д. и на
жалбоподателката И. е съставил Акт за установяване на административно
нарушение Серия ЗООА 2024г. бл. № 125800 против И. В. И. за това, че в
качеството си на длъжностно лице – лесничей в ТП“ДГС-Елхово“гр.Елхово,
вписана в регистъра за упражняване на лесовъдска практика с Удостоверение
№ 9026/05.03.2013г. издала Протокол за освидетелстване на сечище №
0745702/11.01.2024 г., като в частта "наличност в сечището" е посочила общо
количество 30 пл.м3, при действително налична дървесина с обем 213.6
пл.м3 /356 пр.м3/ в повече от посоеното. В акта е посочено, че датата на
извършване на нарушението е 11.01.2024 г., а за място на извършването е
посочено – РДГ-Сливен отдел 293, подотдел „а“ ТП“ДГС-Елхово“, землището
на с.Иглика, общ.Болярово. Отразено е, че АУАН е съставен по Констативен
3
протокол Серия ЗООА № 157336 от 28.10.2024г. Нарушението е
квалифицирано от актосъставителя по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите
във връзка чл. 62, ал. 1, изр. първо от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в
горите във връзка с § 37, ал. 1 от ПЗР на ЗГ във връзка т. I от Заповед №
361/19.04.2018 г. на Изпълнителния директор на ИАГ. Отразено е, че
процесната дървесина от черен бор - 213.6 пл.м3 /356 пр.м3/ е предадена за
отговорно пазене с приложената към АНП разписка за отговорно пазене
Серия ЗООА №054665 от 29.10.2024г.
Така съставеният АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля по
акта и от нарушителя И., като на последната, на същата дата – 19.11.2024г.
срещу подпис, е връчен и препис от акта. Нарушителят в съставения му акт не
е отразил обяснения или възражения.
В 7-дневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата
на чл.44, ал.1 от ЗАНН, И. В. И. не е депозирала писмени възражения против
съставения й АУАН пред административно-наказващият орган.
Въз основа на съставения АУАН на 25.11.2024г. Директорът на РДГ -
Сливен -инж.Н. К. Н., оправомощен със Заповед №РД49-171/23.05.2024г. на
Министъра на земеделието и храните, е издал Наказателно постановление №
**********/25.11.2024 г. против жалбоподателката И. В. И., като
констатираното с АУАН административно нарушение е описано в
обстоятелствената му част и е квалифицирано по идентичен начин - по чл.
257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите във връзка чл. 62, ал. 1, изр. първо от
Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите във връзка с § 37, ал. 1 от ПЗР на
ЗГ във връзка т. I от Заповед № 361/19.04.2018 г. на Изпълнителния директор
на ИАГ и на жалб.И. е наложено административно наказание "Глоба" в размер
на 300.00 лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, както и е
постановено на основание чл.273, ал.1 от ЗГ отнемане в полза на Държавата
на вещите – предмет на нарушението – 213.6 пл.м.3 дървесина от черен бор
/356 пр.м.3/.
Наказателното постановление е връчено лично на нарушителя на
03.12.2024 година, видно от приложеното към същото известие за доставяне, а
жалбата е входирана пред АНО с рег.инд.№РДГ12-8396/09.12.2024г.
От приложената към АНП Заповед № РД49-171/23.05.2024г. на
Министъра на земеделието и храните, приета като доказателство по делото, се
установява материалната компетентност на издалия процесното атакувано
НП, а именно: - на Директора на РДГ - Сливен да издава наказателни
постановления за нарушения по Закона за горите и подзаконовите актове по
прилагането му.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите Г. М.
/актосъставител/, Д. Д. /свидетел по съставянето на акта и по констатиране на
нарушението/ и Н. К. /свидетел, ангажиран от жалбоподателката, присъствал
на обхода на сечището, находящо се в отдел 293 подотдел “а“ и при
4
съставянето на КП серия ЗООА бл.№157336/, както и въз основа на
приложените към АНП писмени доказателства, посочени и обсъдени по-горе
– Наказателно постановление № **********/25.11.2024 г., издадено от
директора на РДГ Сливен /оригинал/; Заверено копие на известие за доставяне
на обжалваното наказателно постановление от дата 03.12.2024 г; Заверено
копие на акт № Серия ЗООА 2024 бл.№125800/19.11.2024 г; Заверено копие на
КП Серия ЗООА № 157336/28.10.2024 г., ведно с приложен към него РОП №
054665/28.10.2024 г; Протокол за освидетелстване на сечище с №
0745702/11.01.2024 г. към позволително за сеч с № 0732070/31.07.2023 г;
протокол за освидетелстване на сечище №0759765/30.07.2024 г. към
позволително за сеч с № 0760376/08.02.2024 г; Удостоверение издадено на
инж. И. И. за лесовъдска практика № 9026/05.03.2013 г; Технологичен план №
1 за добив на дървесина от отдел „293“ подотдел „А“ , община Болярово,
землище Иглика; Заверени копия на писма с изх. № ОГ-21-51/27.09.2024 г;
изх. № ОГ-21- 54/04.10.2024 г; Заверено копие на заповед № РД 49-
171/23.05.2024 г., издадена от министъра на земеделието и храните,
извлечение от ел.система „system.iag“ и Предписание изх.№ РДГ 12-926 от
05.02.2024 година. Съдът не констатира противоречие между показанията на
посочените трима свидетели, които по недвусмислен начин кореспондират
едни с други досежно изложената фактология, предшестваща и съпътстваща
съставянето на Констативния протокол Серия ЗООА № 157336/28.10.2024 г. и
АУАН. С показанията си, дадени в хода на съдебното следствие тримата
свидетели, възпроизвеждат непосредствените си впечатления за
обстоятелствата, въз основа на които е съставен акта и осъществената
комуникация между тях и нарушителя, както и относно изпълнената
административна процедура, включително и предявяването на съставения
АУАН.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата се преценя от съда за процесуално допустима, като
предявена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от
обжалване, в законоустановения 14-дневен срок /видно от разписката за
получено НП – 03.12.2024г. и от датата на депозиране на жалбата на
жалбоподателя пред АНО – 09.12.2024г./ и до надлежния съд, по
местоизвършване на адм.нарушение.
Разгледана по същество жалбата се преценя за основателна, по
следните съображения:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва
да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
- арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. От тази гледна точка
съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
5
фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг.
чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимият по делото закон.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то
от категорията на съществените, които са основание за отмяна на обжалваното
НП, няма да се спира на това дали е доказано извършването на описаното в
АУАН и в НП нарушение от жалбоподателката И. или не.
Както в АУАН, така и в обжалваното НП, следва изрично да е описано
нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. В АУАН следва съгласно
разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, респ. в НП съгласно чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН да се съдържа датата и мястото на извършване на нарушението.
Досежно мястото на извършване на нарушението съдът констатира
разминаване – в АУАН е посочено, че това е отдел 293, подотдел „а“, в
землището на с.Иглика, общ.Болярово, а в НП е посочено – в
административната сграда на ТП“ДГС-Елхово“гр.Елхово, находяща се в
гр.Елхово, ул.“Сан Стефано“ №13. Действително процесният Протокол за
освидетелстване на сечище № 0745702/11.01.2024 г. касае сечище находящо
се в землището на с.Иглика, общ.Болярово, обл.Ямбол, отдел 293, подотдел
„а“. В случая макар, че в първия етап на аминистративно-наказателното
производство, който приключва със съставянето на АУАН да е било посочено
като място на извършване на нарушението сечището - отдел 293, подотдел
„а“, в землището на с.Иглика, общ.Болярово, което съответства и на
отразеното в процесния Протокол за освидетелстване на сечище №
0745702/11.01.2024 г., то АНО в НП с оглед на правомощията си, визирани в
чл.53, ал.2 от ЗАНН правилно е посочил като място на нарушението -
административната сграда на ТП“ДГС-Елхово“гр.Елхово, където
жалбоподателката И. е създала процесният Протокол за освидетелстване на
сечище № 0745702/11.01.2024 г. и го е присъединила към ползваната от ИАГ
ел.информационна система на ел. адрес - system.iag.
В същото време въз основа на показанията на разпитаните по делото
свидетели и писмените доказателства по делото съдът констатира, че
обжалваното НП е издадено при напълно неизяснена и неточна фактическа
обстановка досежно общото количество налична отсечена дървесина,
намираща се в отдел 293, подотдел „а“ както към датата на деянието -
11.01.2024г, така и към датата на извършената от контролните органи на РДГ-
Сливен проверка на място, осъществена на 28.10.2024г. От доказателствата по
делото безспорно се установи, че извеждането на сечта в процесния отдел 293,
подотдел „а“ е проведена на два етапа. Първият етап е започнал с издаване на
Позволителното за сеч № 0732070 от дата 31.07.2023 година и е завършило с
издаване на процесния Протокол за освидетелстване на сечището № 0745702,
съставен на 11.01.2024г. Видно от съдържанието на този протокол към
момента на съставянето му на временните складове и на сечището в отдела са
6
се намирали 602.88 плътни кубически метра отсечена дървесина или около
1200 пространствени кубически метра дървесина, в каквато насока са и
показанията на свидетеля Н. К.. Вторият етап на извеждане на сечта в
процесния отдел 293, подотдел „а“ е започнал след издадено предписание от
РДГ-Сливен с изх.№РДГ12-926/05.02.2024г., с издаването на второ по ред
Позволително за сеч № 0760376 от дата 08.02.2024г. и е завършил с издаване
на втори по ред Протокол за освидетелстване на сечище №0759765 от дата
30.07.2024г. Именно за този втори по ред протокол в показанията си св.Н. К.
/на длъжност „Началник горско стопански участък“ към ТП“ДГС
Елхово“гр.Елхово/ е категоричен, че е установил техническа грешка и е подал
приложеният към административно-наказателната преписка рапорт за
допускане извършване на поправка в данните по Протокол за освидетелстване
на сечище №0759765 от дата 30.07.2024г. Това се потвърждава и от
адресираното до Директора на РДГ-Сливен писмо от Директора на ТП“ДГС-
Елхово“ инж.Н. М. с изх.№ОГ-21-54 от 04.10.2024г., приложено към АНП, с
което е направено искане за коригиране на допусната изчислителна грешка
при въвеждане на количества дървесина в Протокола за освидетелстване на
сечище с №0759765/30.07.2024г. в графа „Налично на временен склад“, като се
сочи, че това се е случило, защото подотдел 293“а“ е преходен от 2023г. и към
30.07.2024г. се засичат количества дървесина, които се дублират. Това бе
потвърдено и с показанията на св.К., който обясни, че исканата поправка, но
по втория протокол за освидетелстване на сечището с № 0760376 от дата
08.02.2024г., е била поради това, че в този следващ издаването на втория
протокол момент, във въпросният отдел 293 подотдел „а“ се е извършвало
едновременно както транспорт на дървесина отразена в първия Протокол за
освидетелстване на сечището № 0745702 от дата 11.01.2024г, така и на
дървесина отразена във втория по ред Протокол за освидетелстване на сечище
№0759765 от дата 30.07.2024г. В същото време от показанията на останалите
двама свидетели - служители на РДГ-Сливен се установи, че същите не са
извършвали проверка на превозните билети, както и съпоставка на
количествата дървесина по тях, с количествата дървесина описани в двата
протокола за освидетелстване на сечището. Същественото в случая е, че както
актосъставителят М., така и свидетелят по констатиране на нарушението и по
съставянето на акта Д., за които се установи, че са извършили на 28.10.2024г.
обход на място на процесното сечище и са съставили Констативния протокол
серия ЗООА №157336/ 28.10.2024г., в показанията си заявиха, че към датата на
проверката на място не е било възможно да бъде направено отличаване коя от
наличната на временните складове дървесина е описана в Протокол за
освидетелстване на сечището № 0745702 от дата 11.01.2024г. и коя е относима
към втория Протокол за освидетелстване на сечище №0759765 от дата
30.07.2024г. Това се потвърди и от показанията на ангажирания от страна на
жалбоподателката св.К., който поясни, че на въпросното сечище добиваната
дървесина е била от изсъхнала маса от Черен бор и поради това е било
невъзможно да се устави коя е добита по-рано и коя на един по-късен етап на
7
сечта - /вж.показания на свидетеля на л.50 от делото “Външни лица,
неприсъствали на сечта, не могат точно да преценят на терен коя дървесина по
кой протокол е добита и заведена. Дори и аз, който съм бил на всички обекти,
не мога да бъда на 100% сигурен дървесината по кой протокол е, но поне знам
горе-долу кое, кога и къде съм го приел.“/.
Или с оглед на горното съдът намира, че както АУАН, така и НП са
издадени при неизяснена и неточна фактическа обстановка, досежно общото
количество налична отсечена дървесина, намираща се в отдел 293, подотдел
„а“ както към инкриминираната дата на адм.деяние - 11.01.2024г., така и към
датата на извършената от контролните органи на РДГ-Сливен проверка -
28.10.2024г ., обективирана в Констативен протокол серия ЗООА №157336/
28.10.2024г. Още повече, че се установи по несъмнен начин както от
писмените, така и от гласните доказателства, конкретно от показанията на
св.К., че проверката на място е била предизвикана от допусната техническа
грешка не в посочения в АУАН и в НП Протокол за освидетелстване на
сечището № 0745702, съставен на 11.01.2024г., а във втория издаден Протокол
за освидетелстване на сечището с №0759765 от 30.07.2024г. Следователно
нито в акта, нито в НП са описани в необходимата пълнота обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, съгласно изискването на разпоредбите
на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което е
налице неяснота относно това при какви обстоятелства е извършено
нарушението, но реално обжалваното НП е било издадено при напълно
неизяснена и непочиваща на събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Освен това съдът констатира и друго процесуално нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 и
6 от ЗАНН, е необходимо да има единство между описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са
били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под
конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение.
В конкретния случай в обстоятелствената част на АУАН и на НП е описана
една и съща фактическа обстановка, като е посочено, че са нарушени
разпоредбите на чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите във връзка чл. 62, ал. 1,
изр. първо от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите във връзка с § 37,
ал. 1 от ПЗР на ЗГ във връзка т. I от Заповед № 361/19.04.2018 г. на
Изпълнителния директор на ИАГ. Изследвайки съдържанието на посочените
разпоредби съдът констатира, че разпоредбата на чл.257, ал.1, т.2 от Закона за
горите е санкционната разпоредба, въз основа на която е наложено
административното наказание на жалбоподателката И.. Съгласно
разпоредбата на чл.62, ал.1, изр. първо от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в
горите в срок до 30 дни след приключване на сечта лицето, издало
позволителното за сеч, съставя протокол за освидетелстване на сечището по
образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАГ. В настоящия случай в
АУАН и в НП не е посочено, че жалбоподателката И. не е спазила срока по
8
чл.62, ал.1, изр. първо от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите за
съставяне на процесния Протокол за освидетелстване на сечище №
0745702/11.01.2024г. С оглед на така констатираното съдът намира, че е
налице противоречие между обстоятелствата посочени в АУАН и в НП и
квалификацията на нарушението, вменено на жалбоподателката И., доколкото
е посочено, че й се налага административно наказание за нарушение,
изразяващо се в неспазване на срока за съставяне на протокол за
освидетелстване на сечище, а такива факти няма посочени нито в АУАН, нито
в НП. Посочено е още, че са нарушени разпоредбите на § 37, ал. 1 от ПЗР на
ЗГ във връзка т. I от Заповед № 361/19.04.2018 г. на Изпълнителния директор
на ИАГ. Съгласно разпоредбата на § 37, ал. 1 от ПЗР на ЗГ, изпълнителният
директор на ИАГ утвърждава със заповед образци на документи по закона, ако
с нормативен акт не е предвидено друго, а съгласно т. I от Заповед №
361/19.04.2018 г. на Изпълнителния директор на ИАГ се утвърждава образец
на протокол за освидетелстване на сечището по чл. 109 от ЗГ (Приложение №
1). Отново е налице противоречие между описанието на нарушението и
квалификацията на същото, доколкото нито в АУАН, нито в НП е посочено, че
процесният Протокол за освидетелстване на сечище № 0745702/11.01.2024г.
не е съставен съгласно одобрения по надлежния ред образец. С оглед
констатираното съда намира, че е допуснато нарушение на разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, а именно липса на единство между описанието
на нарушението и законните разпоредби, които са нарушени. Разпоредбата на
чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на
привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието
съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно
нарушение се твърди, че е извършил и къде е било извършено същото, за да
може да организира защитата си в пълен обем.
Административно-наказващият орган е следвало да спази всички изисквания
на нормите на ЗАНН, включително на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като
неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на НП и същото
следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се
разглежда спорът по същество. Освен това неспазването на разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, прави невъзможно упражняването на съдебен
контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото районния съд в
производството по обжалване на НП по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН, следва
да установява съществуването или несъществуването на описаното в НП
административно нарушение и съответно - съпоставяне на установеното
действие или бездействие на жалбоподателя със съответната действаща
правна норма, регламентираща същото като административно нарушение,
което се предпоставя от индивидуализация на съответното административно
нарушение, съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН.
Съдът приема за основателно и възражението на жалбоподателката И.,
релевирано от процесуалния й представител в хода на устните прения и в
писмената защита, за изтекъл по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН давностен
9
срок за налагане на административно наказание. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1
от ЗАНН предвижда две хипотези при които не следва да се образува
административно-наказателно производство, а ако такова е образувано, то
същото следва да се прекрати, тъй като се касае за давностни срокове, а
именно: нарушителят е открит (известен е) и не е съставен акт в течение на
три месеца от установяването му (откриването му) или е изтекла една година
от извършване на нарушението в общия случай по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Двете хипотези са алтернативни, тоест достатъчно е дори едната от тях да е
налице, за да се погаси правото да се търси отговорност, респективно да се
образува административно-наказателно производство. Касае се за давностен
срок, пропускането на който погасява възможността за реализиране на
административно-наказателната отговорност. Когато актът е съставен преди
изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението, но след
изтичане тримесечния срок от откриване на нарушителя, е налице
процесуално нарушение. В случая наказващият орган е допуснал съществено
нарушение при образуването на производството, изразяващо се в нарушение
на давността по чл. 34 от ЗАНН. Приел е, че позволителното за сеч е издадено
на 11.01.2024 г., която е датата на деянието, като към тази дата компетентният
да състави АУАН орган е имал яснота относно личността на нарушителя, респ.
относно издателя на документа и е могъл да има яснота и относно самото
деяние. Всъщност от гласните и писмени доказателства по делото се установи,
че нарушението е извършено чрез електронната система на компетентния да
издаде АУАН държавен орган и тази система се поддържа от този орган, който
има назначени по места в страната служители с контролни функции. В случая
на жалбоподателката И. със съставянето на АУАН е повдигнато
административно обвинение след тримесечния срок, а именно на 19.11.2024 г.
и то за нарушение, извършено на 11.01.2024 г. – датата на регистрирането на
процесния Протокол за освидетелстване на сечище № 0745702/11.01.2024г. в
интернет системата на ИАГ, към който момент всъщност нарушителят е бил
известен. Или в случая съставянето на АУАН е извън давностният срок
изтичащ на 11.04.2024 г., което е опорочило цялото административно-
наказателно производство и представлява самостоятелно основание за отмяна
на атакуваното НП.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които са обусловили
незаконосъобразност на НП, поради което и същото следва да бъде
отменено.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане
приложимостта на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
За пълнота следва да се отбележи, че разгледана и по същество жалбата
е основателна. В настоящият случай, административно-наказателната
отговорност на жалбоподателката И. е ангажирана за това, че в издадения
Протокол за освидетелстване на сечище № 0745702/11.01.2024г. била
посочила в частта „наличност в сечището“ общо количество 30 пл.м3, при
10
действително установена от проверяващите при извършената проверка на
място налична дървесина с обем 213,6 пл.м3 /356 пр.м3/ в повече от
посоченото, което е квалифицирано като нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от
Закона за горите във връзка чл. 62, ал. 1, изр. първо от Наредба № 8/05.08.2011
г. за сечите в горите във връзка с § 37, ал. 1 от ПЗР на ЗГ във връзка т. I от
Заповед № 361/19.04.2018 г. на Изпълнителния директор на ИАГ. Нито една от
посочените разпоредби не предвижда ангажиране на административната
отговорност на жалбоподателката И. за съдържанието на Протокола за
освидетелстване на сечище. Така описаното от административно-наказващият
орган нарушение предполага, че е съставен протокол с невярно съдържание,
което обаче не е предмет на административно-наказателното производство.
Съдът намира НП за незаконосъобразно и в частта на постановената
репресивна мярка - “отнемане в полза на държавата” на предметите на
нарушението, а именно: 213.6 пл.м3 дървесина от черен бор /356 пр. м3/, по
следните съображения: Действително това разпореждане е изрично
предвидено в разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ. Съгласно посочената норма
„Вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет
на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия
собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или
против волята на собственика им“. Или в случая процесната дървесина е
отнета с НП като предмет на нарушението по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите във връзка чл. 62, ал. 1, изр. първо от Наредба № 8/05.08.2011 г. за
сечите в горите във връзка с § 37, ал. 1 от ПЗР на ЗГ във връзка т. I от Заповед
№ 361/19.04.2018 г. на Изпълнителния директор на ИАГ, което е вменено на
жалб.И., но в същото време изискването на чл.273, ал.1 от ЗГ, за да бъде
наложена разглежданата репресивна мярка е „отнетите“ вещи да са били
използвани и то независимо или против волята на собственика им - ТП“ДГС-
Елхово“гр.Елхово, каквито данни по делото не са налице. АНО в хода на
съдебното производство не ангажира каквито и да е доказателства в тази
насока, поради което и НП в тази му част се явява незаконосъобразно. Освен
това предвиденото в разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ отнемане на вещите,
предмет на нарушението не дерогира действието на чл.20, ал.4 от ЗАНН,
която въвежда задължително условие за извършване на преценка за
съразмерност на извършеното нарушение с размера на отнетото имущество,
като при констатиране на несъразмерност се изключва възможността на
отнемане на имуществото. От съдържанието на обжалваното НП се
установява, че такава преценка не е извършена от АНО, макар че същият е бил
задължен да я извърши и то при положение, че от съдържанието на АУАН, въз
основа на който е издадено НП липсват данни за нанесени от деянието
имуществени вреди на държавата или на трети лица, а в същото време
процесната дървесина е била иззета и оставена на отговорно пазене с разписка
за отговорно пазене, серия ЗООА №054665 от 28.10.2024г. В случая АНО с
оглед количеството задържана дървесина е бил длъжен в случая да установи
нейната стойност, да извърши съпоставка между така установената стойност
11
на описаната в НП дървесина и тежестта на извършеното деяние и да направи
преценка доколко е налице основание за нейното отнемане или в конкретния
случай е налице несъразмерност, която изключва основанието за отнемане на
дървесината, като при това задължително изложи мотиви за това. Като не е
извършил сочената преценка АНО е издал незаконосъобразно НП и в тази му
част, което обосновава извод за отмяна на обжалваното НП и в частта му
за отнемане на вещите- предмет на нарушението и връщането им на
притежателя. Или при изхода на делото и въз основа и на изложените си
съображения, иззетите и оставени на отговорно пазене с разписка за
отговорно пазене серия ЗООА №054665 от 28.10.2024г. вещи: 356 пр.м3
дървесина от черен бор, следва да бъдат върнати на собственика им –
ТП“ДГС-Елхово“гр.Елхово.
Разноски:
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателката И., заявено в хода на устните прения за
присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите
следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част,
но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Такова искане в случая е направено от процесуалният
представител на АНО в хода на устните прения, поради което и съдът дължи
произнасяне по същото. Съгласно представеният по делото Договор за правна
защита и съдействие (л.12 и л.32 от делото) разноските, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
жалбоподателката И. са в размер на 1 200.00 лева, които съдът намира, че
следва да редуцира. Разпоредбата на чл.18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, предвижда
за процесуално представителство в настоящия случай да бъде определено
възнаграждение в размер на 400 лева. Нормата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата
предвижда също така при защита по дело с повече от две съдебни заседания,
какъвто не е процесния случай, за всяко следващо заседание да се заплаща
допълнително по 250 лв. Съдът обаче по смисъла на Решение на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално
запитване, отправено от Софийски районен съд, не е обвързан с размерите на
адвокатските възнаграждения, включително минималните, определими
съгласно Наредбата, която според установяващата се съдебна практика, има
единствено инструктивен, незадължителен за съда характер (В този смисъл е
изрично Определение № 810 от 1.04.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 503/2024 г., I
т. о., ТК). При това положение настоящият състав приема за справедливо с
оглед фактическата и правна сложност на делото, да възложи на
жалбоподателката И. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500
12
лева, които РДГ-Сливен следва да заплати на адв.Г.. С оглед на това съдът
намира възражението на АНО за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя разноски за адв.възнаграждение за основателно като съобрази
и обстоятелството, че оказаната от процесуалния представител – адв.Г. правна
помощ се изразява както в изготвяне на жалба, така и в участие в проведеното
по делото едно съдебно заседание и в представяне на писмена защита. Или
заплатеният от жалбоподателката И. размер на адвокатското възнаграждение
от 1 200.00 лева се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по
чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован), поради което и същият следва
да се редуцира на 500.00 лева, като съдът намира за прекомерно заплатеното
възнаграждение за разликата до 1 200.00 лева.
Искането на АНО, заявено в хода на устните прения от процесуалния
му представител – гл.юриск.Д., за присъждане на направени по делото
разноски – възнаграждение на юрисконсулт за процесуално представителство
пред настоящата инстанция, предвид изхода от делото - прието е, че
обжалваното НП е незаконосъобразно издадено и като такова подлежи на
отмяна изцяло, се явява неоснователно и поради това не следва да бъде
уважено.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.с чл.58д, т.1 от
ЗАНН, Елховският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********** от 25.11.2024
г., издадено от Директора на РДГ – Сливен – инж.Н. К. Н., оправомощен със
Заповед №РД49-171/23.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните, с
което на И. В. И., с ЕГН ********** от гр.Елхово, обл.Ямбол, ул.“Сакар
планина“ №7, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
300.00 лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите за нарушение
по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите във връзка чл. 62, ал. 1, изр. първо от
Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите във връзка с § 37, ал. 1 от ПЗР на
ЗГ във връзка т. I от Заповед №361/19.04.2018 г. на Изпълнителния директор
на ИАГ - София и са отнети на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите в
полза на държавата вещите, предмет на нарушението –213.6 пл.м3 дървесина
от черен бор /356 пр. м3/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ДА СЕ ВЪРНАТ на ТП“ДГС-Елхово“гр.Елхово, отнетите в полза
на Държавата като предмети на нарушението, задържани с Разписка за
отговорно пазене на вещи серия ЗОО А №054665 от 28.10.2024г. вещи, а
именно: - 213.6 пл.м3 дървесина от черен бор /356 пр. м3/.
ОСЪЖДА РДГ-Сливен да заплати в полза на И. В. И., с ЕГН
********** от гр.Елхово, обл.Ямбол, ул.“Сакар планина“ №7, разноски в
размер на 500.00 (петстотин) лева за адвокатско възнаграждение, като за
разликата от 500.00 лева до 1 200.00 (хиляда и двеста) лева оставя искането
13
без уважение.
НЕ УВАЖАВА искането на административно-наказващият орган,
действащ чрез процесуалния си представител – гл.юрисконсулт А. Д., за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Ямболски
административен съд чрез Елховски районен съд по реда на АПК в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
14