МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 4867/ 2018Г.
ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД.
ХХVІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
Съдебното производство е образувано въз
основа на внесен от Прокуратура-Варна
обвинителен акт против К.А.А. за престъпление по чл.183 ал.1 от НК .
В съдебно
заседание прокурорът поддържа
обвинението и по същество пледира за минимално наказание.
В съдебно заседание подс. А. признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тях. По
същество адв. К. моли за минимално наказание. При дадената му последна дума
подс. А. декларира , че съжалява.
С оглед на събраните по
делото гласни и писмени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият А. и св. Т.З.имали
дете Ж.К.А.,
родена на ***г. След раздялата им детето
останало да живее при
майката. С решение по гражданско дело № 11757/2011г. на ВРС, влязло в законна сила на 08.02.2012г., подс. А. бил осъден да заплаща в полза
на детето си, чрез неговата майка и законен представител - св. Т.З., 120 лв.
месечна издръжка, с падеж всяко пето число на месеца. Издръжката била дължима в
гр. Варна, където било местоживеенето на майката, законен представител на
детето.
Издръжката била
увеличена на 200 лева с решение по
гражданско дело №10905/2016г. на ВРС, влязло в
законна сила на 25.01.2017г., с падеж всяко пето число на месеца.
От м. март 2012г. - първия месец след влизане в
сила на решението по издръжката, до дата
на привличането му в
качеството на обвиняем през м. юни 2018г., подс. А. не платил
своевременно нито една месечна вноска , а именно 58
месечни вноски от по 120 лева /считано за периода от м. март 2012г. от месеца,
следващ влизане в сила на решението за издръжката, до месеца на влизане в сила
на увеличения размер на издръжката - м. януари 2017г./ и 18 месечни вноски от
по 200 лева /считано за периода от м. януари 2017г. -влизане в сила на
решението за увеличаване размера на издръжката, до привличането на обвиняем
през м. юни 2018г./, като общата сума възлизала
на 10 560
лева.
До лятото на 2016г. подс. А. не заплатил документално нито една сума по издръжката на детето си
на майка му. Едва след м. юни 2016г. започнал да заплаща определени суми. От приложените в хода на ДП писмени доказателства е видно, че подс.
А. превел общо 700 лева за
издръжка както следва: на 29.06.2016г. - 50 лева ; на 07.07.2016г. - 50 лева ; на 22.07.2016г. - 50
лева ; на 15.09.2017г. - 200
лева, на
03.07.2018г. - 200 лева, на 20.04.2018г. - 150 лева. Освен
тези пари, видно от показанията на св. З., той предал на ръка пари за
издръжката на детето общо в размер на 1500
лева. Така общо сумите, които обв. А. е платил за
издръжката, възлизат на 2200 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните и изготвени по
реда на НПК доказателства и доказателствени средства, при съдебно следствие,
проведено по реда на чл. 371 т. 2 от НПК.
Като
логични и непротиворечиви съдът кредитира и показанията на св.Т.З.и обясненията
на подс. А..
Като събрани по реда на НПК, съдът кредитира
писмените доказателства - Решения на РС-Варна, писма и справки от Агенция по
вписванията, КАТ, НАП, банкови
извлечения, разписки, справка за съдимост и други от ДП.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Неплащането на издръжката е извършено
съзнателно, тъй като не се установяват обективни причини, които да са
възпрепятствали подс. А. да работи и да има доходи. Същият е физически и
психично здрав, в посоченият период е
притежавал автомобили и е погасявал кредити.
Задължението е носимо, поради което престъплението следва да се счита извършено
на мястото, на което е следвало да бъде изпълнено, а именно в гр.Варна, където
е живеела майката на детето.
В хода на ДП подс. А. е привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК за това, че за периода от м.март
2012г. до м. юни 2018г., в гр. Варна, след като е бил осъден с решение по
гражданско дело № 11757/2011г. на ВРС - 18 състав, влязло в законна сила на
08.02.2012г., и с решение по гражданско дело № 10905/2016г. на ВРС - 12 състав,
влязло в законна сила на 25.01.2017г. да издържа чрез нейната майка и законен
представител Т.М.З.свой низходящ - дъщеря си Ж.К.А., родена на ***г.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 58 месечни вноски от по 120 лева и 18 месечни вноски от по 200
лева, като общата сума на дължимата издръжка е 10 560 лева.
С обвинителния акт прокурорът е изключил част от
периода на обвинението и част от месечните вноски за издръжка, като се е
аргументирал с това, че в инкриминирания период
А. е превеждал
по банков път и е давал на ръка суми в общ размер на 2200 лева, равностойни на
18 цели вноски от по 120 лева, което е
мотивирало представителят на прокуратурата да измени обвинението с
обвинителния акт и подс.А. е предаден на съд за това, че за
периода от м.септември 201 Зг. до м. юни 2018г., в гр. Варна, след като е бил
осъден с решение по гражданско дело № 11757/2011г. на ВРС - 18 състав, влязло в
законна сила на 08.02.2012г., и с решение по гражданско дело № 10905/2016г. на
ВРС - 12 състав, влязло в законна сила на 25.01.2017г., да издържа чрез нейната
майка и законен представител Т.М.З.свой низходящ - дъщеря си Ж.К.А., родена на ***г.,
съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на
повече от две месечни вноски, а именно 40 месечни вноски от по 120 лева и 18
месечни вноски от по 200 лева, като общата сума на дължимата издръжка е 8 360
лева.
Съдът не с
поделя становището на прокуратурата, че последващото плащане на издръжката води
до извод за несъставомерност на деянието.
С неплащането на
две месечни вноски съставът на престъплението е осъществен и последващото плащане може да обоснове
или прилагането на привилегированата
норма на чл. 183 ал. 3 от НК, или ако тя е била прилагана, да обоснове
приложението на чл.78а от НК, ако са изплатени всички вноски, или, ако
последното е недопустимо поради неплащане на всички вноски или поради това, че
вече веднъж са били приложени чл. 183 ал. 3 или чл. 78а от НК, да бъде отчетено
като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Независимо от
горното становище, съдът е лишен от
възможност да признае за виновен подс. А. в нещо, за което не е обвинен. Поради
това, обвързан не само от фактическите,
но и от правните рамки на обвинителния акт, съдът призна за виновен подс. К.А.А. за това, че е осъществил състава на
престъпление по чл.183 ал.1 от НК, като за периода от м. септември 2013г.
до м. юни 2018г., в гр. Варна, след като е бил осъден с решение по гражданско
дело № 11757/2011г. на ВРС - 18 състав, влязло в законна сила на 08.02.2012г.,
и с решение по гражданско дело № 10905/2016г. на ВРС - 12 състав, влязло в
законна сила на 25.01.2017г., да издържа чрез нейната майка и законен
представител Т.М.З.свой низходящ - дъщеря си Ж.К.А., родена на *** г.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 40 месечни вноски от по 120 лева и 18 месечни вноски от по 200
лева, като общата сума на дължимата издръжка е 8 360 лева.
При
определяне вида и размера на наказанието, като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът отчете декларираното съжаление. Отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът не констатира. При предвидени два вида наказания за
извършеното престъпление, съдът прецени, че следва да бъде наложено по- лекото
от двете, тъй като наказанието лишаване от свобода не е съответно на тежестта
на това конкретно обвинение. Видът и
размерът на пробационните мерки следва да се определи при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и наказанието да бъде наложено в
минимален размер. Поради това, като призна подс. А. за виновен, с присъдата
съдът му наложи наказание "ПРОБАЦИЯ" със следните
пробационни мерки: по чл.42а
ал.2 т.1 от НК - "Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок
от шест месеца, с периодичност два пъти седмично и по чл.42а ал.2 т.2 от НК -
"Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от
шест месеца. Такова по вид и размер наказание е съответно на тежестта на
престъплението и е достатъчно за да се постигнат предвидените от закона цели,
да се въздейства предупредително, превъзпитателно и възпиращо на дееца и на
останалите членове на обществото.
По горните съображения, съдът постанови присъдата
си.
СЪДИЯ: