О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №
19.06.2018 г.
Врачанският окръжен съд, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно
заседание на 19.06.2018 г. в състав:
Председател: АГНЕСА СТАВАРОВА
с участието на секретаря: МИГЛЕНА КОСТАДИНОВА
и прокурора: АСЕН ПАШАНСКИ, като разгледа докладваното от А.
СТАВАРОВА
ЧНД N 296 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано въз основа на молба от П.М.К.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде
условно предсрочно освободен от изтърпяване от останалата част от наказанието лишаване
от свобода. В молбата навежда доводи, че е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание, че иска да докаже пред обществото, че се
е поправил. Семеен е и има дъщеря А.К., за която иска да се грижи.
Към
молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора
гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план
на присъдата и личното затворническо досие на осъдения П.М.К..
В
съдебно заседание осъденият поддържа молбата.
Упълномощеният
от началника на Затвора гр. Враца с изрична Заповед № 66/02.04.2018
год. на н-ка на Затвора К. инспектор А.М. изразява становище за основателност
на искането. Представя актуална справка за размера на изтърпяното наказание
лишаване от свобода и неизтърпяната част от същото.
Участващият
в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище да не се уважи
молбата, тъй като дадената оценка в становището на администрацията на затвора
не отговаря на реалните данни за личността на осъдения, съдържащи се в
затворническото досие. Смята също така, че лицето не е дало достатъчно и
убедителни доказателства за своето поправяне.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
Лицето П.М.К. е осъден с присъда по НОХД № 43/16.12.2013 г. по
НОХД 317/2013 г. на ОС-Враца на 10 г. и 6 м. лишаване от свобода за
престъпление по чл. 199 и чл. 339 НК. С решение на Софийски апелативен съд по
ВНОХД № 142/2014 г. присъдата по НОХД № 317/2013 г. е изменена, като
наказанието е намалено на общо 8 години и 6 месеца лишаване от свобода при
"строг" режим. С присъдата, на основание чл. 59, ал. 1 НК е
приспаднато времето, през което е бил задържан с мярка за неотклонение, считано
от 22.12.2012 г. до влизането й в законна сила, а именно на 24.10.2014 г. Постъпил
е в затвора на 31.05.2013 г. Начало на наказанието - 22.12.2012 г. Фактически
изтърпял - 5 години, 5 месеца и 27 дни. Предварителен арест - 5 месеца и 9 дни,
включени като ефективно изпълнение на наказанието. От работа - 1 година, 1
месец и 20 дни. Всичко изтърпял - 6
години, 7 месеца и 17 дни. Остава за изтърпяване - 1 година, 10 месеца и 13 дни.
Доказателствата
сочат, че осъденият П.К. е изтърпял повече от половината от наложеното му
наказание, съгласно изискванията на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.
С
протоколно определение от 12.07.2017 г. по искане за УПО от осъдения П.К., е
прекратено съдебното производство по образуваното ЧНД № 398/2017 г. на ОС-Враца,
поради оттегляне на молбата от осъдения за УПО. Представеният доклад и
становището на администрацията на затвора са сочели, че към момента на
постановяване на горецитирания съдебен акт са
липсвали доказателства за реално поправяне на дееца, за когото са отчетени среден
риск от рецидив и среден риск от вреди за обществото след освобождаването му от
затвора, обусловено от насилственото престъпление, което е извършил, от миналото
осъждане, от констатирана употреба на алкохол в затвора, след като е осъждан за
управление на МПС след употреба на алкохол.
С
определение от 02.10.2017 г. по ЧНД № 557/2017 г. по описа на ВрОС, е постановен отказ за УПО на осъдения П.К. по втора
внесена от него молба, като съображенията на съда са, че не отговаря на
изискванията на чл. 439а НПК, макар и оценката за личността на лишения от
свобода в представения доклад от затворническата администрация, да е коренно
променена в положителна. Съдът е приел,
че в рамките на няколко месеца лишеният от свобода не може да се коригира до
такава степен, че администрацията на затвора от отрицателна, да даде
положителна оценка. Приел е, че не са настъпили необходимите положителни
промени и че осъдения не е дал доказателства за своето поправяне в пълен обем.
Понастоящем
този съдебен състав, при произнасяне по трета молба на осъденото лице за УПО,
отчете дадената оценка на администрацията на затвора, а именно, че поддържа
линия на законосъобразно поведение в затвора, няма дисциплинарни нарушения и не
е наказван. Награден е за спазване на режимни изисквания. Работи по домакински
щат и има положително отношение към плана на присъдата.
От
друга страна се съобрази с представения доклад за оценка на риск от рецидив и
вреди по чл. 155 ЗИНЗС и плана на присъдата, посочените дефицитни зони и
поставените цели и задачи за изпълнение, както времевата продължителност на
изпълнението, необходима за реалното поправяне на дееца. В действителност, при
първоначалната оценка на риск от рецидив е отчетен среден риск от 59 т.,
намалена до 40 т. в течение на времето, през което е била извършена нова
оценка. Рискът от вреди за обществото запазва своите стойности и сочи на среден
размер и понастоящем.
В
профила на първоначалните криминогенни нужди са отчетени дефицитни зони, които
са относими към настоящото правонарушение. С висок
риск е за вреди към обществото. Като дефицит се сочат зона - нагласи, защото
отчасти поема отговорността за извършеното престъпление и има формално
отношение към причинените щети. Няма реална оценка за извършеното и смята, че е
несправедливо наказан със завишено наказание. Отчетено е, че няма умения за
управление на финанси, която е и първопричината за престъпната му дейност.
Отчетено е като дефицитна зона начин на живот и обкръжение, защото контактува с
лица от криминалните среди и не е толерантен към останалите осъдени в затвора.
Дефицитен момент се явява и умението за мислене, защото не разпознава в пълнота
проблемите, не намира законосъобразен начин за решаване на трудностите.
Пренебрегва възможните отрицателни резултати от своите действия. В контролирана
среда показва среден риск от вреди за служителите и за останалите лишени от
свобода, като в същото време е много нисък риска за самоувреждане.
В плана на присъдата като цели първоначално са заложени дейности за пълноценно
оползотворяване на престоя в затвора, ограничаване на участието му в престъпни
и субкултурни дейности, затвърждаване
на трудови навици и участие в корекционни програми.
Също така се поставят задачи за формиране на умения за поддържане на социални
контакти, за спазване на установените общоприемливи
правила и за доразвиване процеса на самокритичност.
При
извършената междинна ревизия и оценка се показва незначително понижение на
стойностите на риск от рецидив, като продължава да запазва проблемните зони
"Настоящо правонарушение" и "Умение за мислене", които са в
основата на криминогенното му проявление. Запазва среден размер на риск за
вреди към обществото и понижение на показателите за риск от вреди за
служителите. Сочи се, че са настъпили промени в зони - нагласи, трудова
дейност, начин на живо и обкръжение и умение за мислене. Сочи се също, че е
устройван на работа на външен обект, където изпълнява съвестно задълженията си.
Режимът на изпълнение е променен в по-лек - от "строг" на
"общ". Приема се, че е системно
трудово ангажиран и награждаван с домашен отпуск. Сочи се също, че
поддържа връзка с близките си, от които получава морална и материална подкрепа.
Последната
оценка на риска от рецидив е дадена като ниска. Отново се подчертава, че в
голяма степен осъзнава вината си, декларира готовност за водене на
законосъобразен начин на живот и е съгласен със заложените цели и задачи в
плана на присъдата. Склонен е, според данните в доклада, под въздействието на
близките си, да води законосъобразен начин на живот, както и да повишава
самоконтрола си, което е предпоставка за добра реинтеграция
в обществото.
Този
съдебен състав обаче счита, че изложените положителни промени не са достатъчни
за оформяне на крайния извод за наличие на неоспорими доказателства за реалното
поправяне на осъдения. Посочените задачи в плана са определени за изпълнение за
един по-продължителен период от време, за да се постигне ефективен резултат.
Съкращаването на този период със срок от 1 година, 10 месеца и 13 дни, се
приема, че със своята продължителност ще ограничи възможностите за работа с
лишения от свобода, който не е дал индикации за цялостно поправяне и преосмисляне
на поведението си. Това е така, защото макар и да показва самокритичност, той
все още не е устойчив в линията си на поведение да оцени престъпното си
поведение. Макар и да има критично отношение към извършеното през последните
месеци, той за дълъг период от време, през който е изтърпявал присъдата си, не
е дал категорични доказателства за това. Показал е, че има склонност за
контакти с лица от криминалните среди, че не умее да управлява финансите си, което
е пряко свързана предпоставка с престъпната дейност. Коренно променената
положителна оценка на затворническата администрация в рамките на няколко
месеца, буди недоумение у съда, защото от психологическия портрет на осъдения
става ясно, че макар и да е осъзнал вината си, то осъзнаването не е в пълна
степен. Прави декларативни изявления за водене на законосъобразен начин на
живот. Една от основните корекционни дейности в плана
е посочена като оформяне на трудови навици. Посочено е също така, че той
системно е ангажиран на основание чл. 80 ЗИНЗС, която справка обаче се
опровергава от приложените доказателства по делото, а именно, че през дългия
период на пребиваване в затвора от 5 години, 5 месеца и 27 дни, той е бил
ангажиран само 1 година, 1 месец и 20 дни. Това не сочи на системност в
трудовата ангажираност и придобиване на трудови навици в затвора. Изводите, че
е склонен, под влияние на близките си, да промени престъпния си начин на живот,
също така не дават основание за извод, че е направил самооценка на поведението
си, че сам е в състояние да се мотивира и да осъзнава необходимостта от
спазване на законите и да води общоприет начин на живот. Не е необходимо да се
повлиява в неконтролирана среда от когото и да било, за да формира своята линия
на поведение. Необходимо е по време на изтърпяване на наказанието да е стигнал
до категорично заключение за укоримостта на своето
поведение и необходимостта да се съобразява със законите в страната.
От
изготвеното психологическо заключение се установява, че осъдения е привидно
благоразположен и любезен, за да постига контрол над другите, но в същото време
е с ограничен социален обхват на действие и повърхностни отношения, лекомислен,
импулсивен в решенията си и склонен към рискови действия. Търси оправдание за
своето поведение във финансовите дефицити. Наказван е, но наказанията са
заличени. Награждаван е.
С
цел успешна ресоциализация в обществото необходимо е работата
по индивидуалния план да продължи. Оценката за обществената опасност на
извършеното, съобразено с размера на наложеното наказание за извършеното
деяние, дават основание да се приеме, че остатъкът от наказанието от 1 година,
10 месеца и 13 дни е дълъг, през който период са планирани дейности за работа,
за да се постигне желания резултат за пълното поправяне на дееца. Корекционните дейности са необходими за осъдения, за да
няма съмнение, че в неконтролирана среда ще може да разчита на влиянието само
на своите родственици, за да не е правонарушител.
Необходимо е да има собствено мислене и нагласи, които да са подкрепени с
реални доказателства, че ще спазва законите и правилата за добро поведение в
обществото.
При
съпоставяне на резултатите от възпитателната работа с лишения от свобода и
въздействието от изтърпяването на наказанието, макар и да е отразено, че осъденият
показва положителна промяна, не показва завършен етап на мотивация за
преодоляване на негативни предизвикателства в обществото. Не дава
доказателства, че има стабилно очертана линия за положителна промяна без чужда
намеса. Вярно е, че е бил награждаван, но тези награди не могат да доминират
над останалите основни фактори, свързани с личността на осъдения, сочещи, че все
още трябва да се работи в контролирана среда за пълното поправяне на личността
му. Съдът не намира, че е настъпила такава динамика във фактите в рамките на няколкомесечния престой в затвора, след последния отказ на
съда да го освободи условно-предсрочно, сочеща на установяване на действителни
положителни и личностови характеристики на лицето,
които да онагледяват различен профил на осъдения и да показват реални
достижения в изпълнение на задачите по плана. Макар и да са настъпили корекционни промени, все още през дългия период, през който
остава да търпи наказанието, продължават да съществуват проблемни сфери, които
са актуални, защото е затруднен сам да се мотивира да спазва правилата в
обществото. Необходимо е да продължат дейностите към системно полагане на труд
и защото продължава да притежава средна степен на обществена опасност. Съдът
приема, че поправителните процеси са спорни, независимо от коренно различната
оценка, дадена от администрацията на затвора. За краткия период от време, през
който администрацията внася две различни становища, съдът приема, че времето е
недостатъчно, за да се направи оценка за доказана трайна промяна в оценката на
личността в положителна насока. Поправянето поначало изисква цялостен превъзпитанелен и самопревъзпитателен
процес, в който осъдения да е изградил реално отрицателно отношение към
извършеното от него, да показва истинско съзнание за укоримост
към деянието, а не формално, съгласно интересите си. Да показва прогресивно
поведение към самоконтрол и че за в бъдеще няма да има каквито и да е противоправни прояви. Положителните достижения са
постигнати в контролирана среда. При направената преценка на фактите, съдът се
съобрази с наличните доказателства от значение на формулиране на съдийското
убеждение, съобразени с изискванията на чл. 70, ал. 1 НК и по двата показателя.
Съдът
приема, че не са налице необходимите предпоставки, от които да се извежда, че
осъдения е с позитивно променена личност, която има съзнанието да се контролира
и която няма да извърши ново противообществено деяние. Затова приема отсъствие
на втората кумулативна предпоставка за УПО, а именно да е дал безспорни
доказателства за своето поправяне, да е дал доказателства с които да оправдае
доверието за освобождаване, което да обуславя извод за трайна промяна и
поправяне.
Воден
от горното и на основание чл. 441, вр. с
чл. 70, ал. 1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на осъдения П.М.К. - роден на *** г. в гр. ****, жител и живущ ***, българин, български гражданин,
със средно образование, женен, осъждан, понастоящем в Затвора гр. Враца, с ЕГН **********
да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от
наказанието "Лишаване от свобода", определено по НОХД 317/2013 г. на
ОС-Враца, осъден на 8 години и 6 месеца лишаване от свобода, с остатък в размер
на 1 (една) година, 10 (десет) месеца и 13 (тринадесет) дни.
ОПРЕДЕЛЯ
на осъдения П.М.К. 6-месечен срок, след който може да подаде нова молба за УПО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес, пред САС.
Препис
от определението да се изпрати на Затвора-Враца, след влизането му в законна
сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: