РЕШЕНИЕ
№ 14418
гр. София, 27.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело №
20221110117607 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „[ЮЛ]” .. искове с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответниците Ж. А. К., Р. Б. К., Б. Б. К. и Л. Б. К., при условията на разделна
отговорност да заплатят сумата от 575,46 лв., представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2018
г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден имот, находящ се на адрес: [АДРЕС], с
присъединен абонатен № 2217843, ведно със законна лихва за период от
01.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 109,92 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 24.02.2022 г.,
сумата от 16,79 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва за период от 01.04.2022 г. до изплащане на вземането и сумата
от 7,86 лв., представляваща мораторна лихва за период от 01.03.2019 г. до
24.02.2022 г., при следните квоти:
- за Ж. А. К., 5/8 ид.ч. или сумата в общ размер на 441,28 лв., от които
сума от 359,66 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва за период от 01.04.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 68,70 лв., представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2019 г. до 24.02.2022 г., сумата от 10,49 лв., представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 01.04.2022
г. до изплащане на вземането, и сумата от 4,91 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 01.03.2019 г. до 24.02.2022 г.,
1
- за Р. Б. К. , 1/8 ид.ч. или сумата в общ размер на 88,26 лв., от които
сума от 71,93 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва за период от 01.04.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 13,74 лв., представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2019 г. до 24.02.2022 г., сумата от 2,10 лв., представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 01.04.2022
г. до изплащане на вземането, и сумата от 0,98 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 01.03.2019 г. до 24.02.2022 г.,
- за Б. Б. К., 1/8 ид.ч. или сумата в общ размер на 88,26 лв., от които
сума от 71,93 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва за период от 01.04.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 13,74 лв., представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2019 г. до 24.02.2022 г., сумата от 2,10 лв., представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 01.04.2022
г. до изплащане на вземането, и сумата от 0,98 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 01.03.2019 г. до 24.02.2022 г., и
- за Л. Б. К., 1/8 ид.ч. или сумата в общ размер на 88,26 лв., от които
сума от 71,93 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва за период от 01.04.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 13,74 лв., представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2019 г. до 24.02.2022 г., сумата от 2,10 лв., представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 01.04.2022
г. до изплащане на вземането, и сумата от 0,98 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 01.03.2019 г. до 24.02.2022 г.;
Ищецът „[ЮЛ]” .. твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена при
посочените квоти, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването на
ежемесечните фактури на интернет страницата на ищеца. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.
Ответницата Ж. А. К. подава отговор на исковата молба ИЗВЪН срока
по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание, като
поддържа, че спрямо процесните вземания е настъпила погасителна давност.
2
Оспорва се на името на ответницата да са издавани фактури за процесния
период и имот. Оспорва наличието на годно правно основание за начисляване
на главницата за дялово разпределение, като оспорва и съответно услугата да
е предоставена от [ЮЛ]. Възразява срещу твърденията на ищеца между
страните да съществува облигационна връзка. Оспорва доказателствената
стойност на представените документи. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Ответникът Р. Б. К. подава отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание. Не оспорва, че е
съсобственик на имота въз основа на наследствено правоприемство,
настъпило със смъртта на наследодателя- Б. А. К.. Оспорва да дължи
процесните суми, тъй като не живее в имота и не е потребител на топлинна
енергия. Посочва, че има постоянен и настоящ адрес на друго място. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответницата Л. Б. К. подава отговор на исковата молба ИЗВЪН срока
по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание. Оспорва
да е собственик или вещен ползвател на имота. Оспорва наличието на
облигационна връзка между страните. Не оспорва размера на исковете, а
основанието за начисляването на претендираните с тях суми. Оспорва за
процесния период ответницата да е ползвала топлинна енергия, доставена от
ищеца. Оспорва да е получила покана за заплащане на главницата за ТЕ.
Оспорва дружеството топлинен счетоводител да е притежавало валиден
лиценз за упражняване на дейността „топлинно счетоводство“ през процесния
период, респективно оспорва такава дейност да е осъществявана от конкретно
от [ЮЛ] за процесния период. Релевира възражение за погасителна давност.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на съдебни
разноски.
Ответникът Б. Б. К. не подава отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца [ЮЛ] не заема становище
по основателността на претенцията.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер и
посочените квоти, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
3
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия вЛ.т в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
От представеният от ищеца и приет като доказателство по делото
Договор за продажба на недвижим имот от 08.05.1990 г. се установява, Б. А.
К. и Ж. (СнеЖ.) А. К. са придобили процесния недвижим имот, находящ се на
адрес: [АДРЕС]. Видно от удостоверението за наследници, след смъртта на Б.
А. К. на 10.05.2003 г., собствеността върху неговата част от имота е
преминала върху неговите наследници по закон, както следва: Ж. А. К. –
съпруга, Р. Б. К. – син, Б. Б. К. – син и Л. Б. К. – дъщеря. Поради изложеното,
през процесния период собственици на апартамента са ответниците при
следните квоти: Ж. А. К. – 5/8, Р. Б. К. – 1/8 , Б. Б. К. – 1/8 и Л. Б. К. – 1/8.
Несъстоятелно е възражението, че част от ответниците не са живели в имота,
поради което не дължат заплащане на исковите суми, доколкото това са
вътрешни отношения между собствениците и нито един от тях не се твърди и
не се установява да е подал пред ищеца декларация за открИ.не на партида.
По изложените съображения може да се направи обоснован извод, че
ответниците са потребители на топлинна енергия в процесния имот за
посочените периоди, респ. между тях и ищцовото дружество е налице
облигационно отношение. Съдържанието на това правоотношение е уредено
от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния
период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото
дружество са публикувани и са влезли в сила, а и с исковата молба са
представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват
ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл.
150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – няма твърдения да са упражнили правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на
което за ищеца „[ЮЛ]” .. е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат
нейната цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови
4
нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката в
установените равни. Следователно ищецът доказа основанието на
предявените главни искове срещу ответника В.В..
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. По делото е
безспорно установено, че за етажната собственост в сградата, в която се
намира топлоснабденият имот е извършвано дялово разпределение на
топлинната енергия от третото лице помагач – „[ЮЛ]”. Методът за дялово
разпределение може да бъде различен в зависимост от решението на общото
събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има разминаване между
избрания начин на разпределение и този, който е приложен. В настоящото
производство не подлежат на преразглеждане решенията на общото събрание
на ЕС, предвид наличието на изрична процедура по чл. 40 ЗУЕС.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145
ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Съгласно заключението на вещото лице инж. И. Д. У. по допуснатата
съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло възприема като
обективно, безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на
потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в
съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби.
Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия
топломер на абонатната станция за процесната сграда и изравнителните
сметки, съставени от третото лице помагач. Вещото лице е съобразило, че в
процесния имот има единствено служебно начислена топлинна енергия за
един брой лира в банята на база инсталирана мощност. Няма начислена ТЕ за
отопление на общите части и сградата не е захранвана с ТЕ за БГВ. Сумите за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. и
Методиката към нея. Методиката за дяловото разпределение е приложима до
отмяната и с влязъл в сила съдебен акт. От заключението на съдебно–
5
техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената
топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на
575,48 лева. Вещото лице е установило и че общия топломер в абонатната
станция, който отчита топлоенергията е преминал метрологична проверка от
лицензирана лаборатория. Следва да се отбележи, че претендираните
вземания от ищеца не се установяват единствено на база воденото от ищеца
счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на
изводите, направени в заключението по СТЕ, което е обективно и
компетентно изготвено.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Отделно от това, по делото не се доказа ответникът да е възразил срещу
извършеното дялово разпределение в установените срокове, нито да ги е
заплатил директно на дружеството за дялово разпределение.
От приетото заключението на вещото лице В. Д. П. по изготвената
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът цени като обективно,
безпристрастно, съответно на събраните доказателства и компетентно дадено,
се установява, че за процесния период няма извършени плащания по
партидата на имота. Вещото лице е констатирало, че стойността на
дължимата главница за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 575,46 лева. Видно от изготвеното
заключение, дължимата сума за дялово разпределение за периода от
01.02.2019 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 16,79 лева.
Единствено ответниците Ж. А. К. и Л. Б. К. са противопоставили
възражение за недължимост на сумите поради настъпила погасителна
давност, но същото не следва да бъде обсъждано поради заявяването му след
изтичане на преклузивния срок по чл. 131 ГПК.
Поради изложеното предявените искове за главница за топлинна
енергия и главница за дялово разпределение са основателни в пълните
предявени размери и периоди и следва да бъдат уважени.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1
от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4 вр. ал.
2 вр. чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок определеното за него реално количество
6
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. Предявените искове за лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия следва да се уважат в пълния предявен
размер 109,92 лв. за период от 15.09.2019 г. до 24.02.2022 г., който размер е
посочен от вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и
изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично направеното искане в тази
насока ищецът има право на направените от него разноски в размер на 50,00
лева – платена държавна такса, 350,00 лева – депозит за СТЕ, 350,00 лева –
депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в
размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно уважената част от исковете следва а се присъди сумата 840,59
лева.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. А. К., ЕГН ********** с адрес [АДРЕС], Р. Б. К. , ЕГН
********** с адрес [АДРЕС], Б. Б. К., ЕГН ********** с адрес [АДРЕС] и Л.
Б. К., ЕГН ********** с адрес [АДРЕС] ДА ЗАПЛАТЯТ на „[ЮЛ]” .., ЕИК
[НОМЕР], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] сумата от 575,46
лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден имот,
находящ се на адрес: [АДРЕС], с присъединен абонатен № 2217843, ведно със
законна лихва за период от 01.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
от 109,92 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до
24.02.2022 г., сумата от 16,79 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.02.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 01.04.2022 г. до изплащане
на вземането и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 840,59 лева – разноски
в производството пред СРС при следните квоти: Ж. А. К., ЕГН ********** –
5/8, Р. Б. К., ЕГН ********** – 1/8, Б. Б. К., ЕГН ********** – 1/8 и Л. Б. К.,
ЕГН ********** като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за забава върху
7
главницата за дялово разпределение в размер на сумата 7,86 лв. за период от
01.03.2019 г. до 24.02.2022 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „[ЮЛ]” .. – [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР].
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8