РЕШЕНИЕ
№ ……………….
София, 13.03.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на шестнадесети май две хиляди и
деветнадесета година в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА
ИВАНОВА |
|
|
ЧЛЕНОВЕ: мл. съдия |
ЗЛАТКА
ЧОЛЕВА АНДРЕЙ
ГЕОРГИЕВ |
при участието на секретаря Румяна Григорова,
като
разгледа докладваното от младши съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 8701 по описа за 2017 година, като взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 271 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ответника Д.И.М. срещу Решение № 19735/24.11.2016 г. по гражданско дело № 23514/2014 г. на
Софийския районен съд, 74. състав, поправено с Решение от 04.06.2017 г. по гражданско дело № 23514/2014 г. на
Софийския районен съд, 74. състав, с което е намалено извършеното с нотариален
акт № 47, том II, рег. № 24337, дело № 211/2011 г. дарение от И. Д.М. в полза
на Д.И.М. с предмет: 4/6 идеални части от недвижим имот, представляващ
апартамент № 38, находящ се в София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „********със
застроена площ от 97, 08 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и
сервизни помещения, заедно с принадлежащите му избено помещение № 16-IV с площ
от 5 кв.м. при граници и съседи: от североизток – коридор; от югоизток – двор,
от югозапад – мазе, собственост на Д.М.Р., както и заедно с 1, 145 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като е
възстановена запазената част на И.К.М. и Б.К.М., възлизаща общо на 1/3 идеална
част от наследството на И. Д.М., и е допусната делба между И.К.М., Б.К.М. и Д.И.М.
на апартамент № 38, находящ се в София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „********със
застроена площ от 97, 08 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и
сервизни помещения, заедно с принадлежащите му избено помещение № 16-IV с площ от
5 кв.м. при граници и съседи: от североизток – коридор; от югоизток – двор, от
югозапад – мазе, собственост на Д.М.Р., както и заедно с 1, 145 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при квоти – за
И.К.М. – 7/36 идеални части; за Б.К.М. – 7/36 идеални части, и за Д.И.М. –
11/18 идеални части от имота.
Във
въззивната жалба се излагат оплаквания за недопустимост на първоинстанционното
решение и неговата неправилност поради противоречие на материалноправни норми, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи
за недопустимост на решението, тъй като ищците не били заплатили държавна такса
по предявения от тях иск за възстановяване на запазена част от наследството,
както и поради това, че не било направено искане за намаляване най-напред на
последното извършено от наследодателя на страните дарение, което било извършено
в полза на Б.М. на 25.06.2012 г. Излагат се доводи, че дори при изчислената от
първоинстанционния съд наследствена маса на починалия И. Д.М. на стойност
361 348 лева и определена за всеки от ищците запазена част от 60 224,
67 лева, всеки от наследниците щял да получи чист актив от 67 966, 67 лева
(1/4 идеална част от наследството), а не изчисления от първоинстанционния съд
от 45 311, 67 лева (1/6 идеална част). Поради това не следвало да се
намаляват извършените от общия наследодател дарения. Освен това първоинстанционният
съд въобще не бил взел предвид, че въззиваемите (ищци в първоинстанционното
дело) са получили по дарение от починалия общ наследодател И. Д.М. имоти, като
на И.К.М. е подарен недвижим имот на стойност 13 729, 25 лева, а на Б.К.М.
– на стойност 17 305 лева, които следвало да се приспаднат от припадащите
им се запазени части. Освен това се поддържа, че първоинстанционният съд
неправилно бил изчислил общата стойност на наследствената маса на И. Д.М., като
включил в нея стойността на цели земеделски недвижими имоти, от които общият
наследодател И. Д.М. притежавал само идеални части от правото на собственост, а
не оценката само на тези идеални части – собственост на наследодателя, а освен това
бил приел, че двуетажна сграда в с. Долно Камарци следва да се включи в
наследствената маса като един обект на правото на собственост, вместо да я
раздели на два самостоятелни етажа. Освен това в наследствената маса на И. Д.М.
неправилно била включена пълната стойност на апартамент № 38 в ж.к. „Хиподрума“
в София, от който общият наследодател бил притежавал само 3/4 идеални части. Освен това съдът не бил взел предвид, че две
от извършените от И. Д.М. дарения на дворно място в село Долно Камарци и
намиращи се в него сгради били извършени съвместно със съпругата на същия – И.З.М.,
и следвало да се оценят само половината от дарените със съответните нотариални
актове недвижими имоти. Поради това с оглед на идеалните части на общия
наследодател от правото на собственост върху различни недвижими имоти неговата
обща наследствена маса следвало да се определи на 142 629, 50 лева, като
запазените части на всеки от въззивниците – по ½ част от запазените части
на починалия им баща К.М. – син на общия наследодател, следвало да се определят
на по 23 771, 38 лева, а разполагаемата част от наследството била
95 086, 34 лева. Поради това и като се вземат предвид направените в полза
на въззиваемите дарения от общия наследодател, следвало да се приеме, че въззиваемите
И.К.М. и Б.К.М. са получили от актива на наследството имоти на достатъчна
стойност, поради което не са накърнени запазените им части. Поради това искът
бил неоснователен. Също така се посочва, че първоинстанционният съд е нарушил
правилата на Закона за наследството, като не е поискал ищците да атакуват
последното извършено от общия наследодател дарение, а и не се е съобразил с
желанието на ответника да бъде намалено друго дарение, извършено в негова полза
– на идеални части от поземлен имот в село Долна Малина, заедно с 1/2 идеална
част от намиращи се в същото първи етаж от къща, гараж и общи части на
сградата. Направено е и възражение, че Софийският районен съд неправилно не е
приложил разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗН, като е допуснал делба на имота, чрез
чието дарение била засегната запазената част на въззиваемите, вместо да
разпореди извършване на уравнение в пари. Прави се и възражение относно
решението в частта по иска за делба, тъй като същият бил предявен при условия
на евентуалност, а не се било сбъднало
условието за уважаването му – да се установи накърнение на запазената част,
като се възразява и срещу определените от първоинстанционния съд квоти. Иска се
отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете. Претендират се
разноски.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите –
И.К.М. и Б.К.М. (ищци в първоинстанционното производство), с която въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи, че първоинстанционният
съд се е произнесъл по предявен и процесуално допустим иск, с който е поискано
намаляване на дарение поради накърняване на запазена част на въззиваемите и,
ако първият иск бъде уважен – делба на недвижим имот. Излагат се доводи, че в
исковата молба е посочено дарение, което се иска да бъде намалено, както и
твърдяната запазена част на ищците от 1/3 от наследството на общия наследодател
И. Д.М.. Поради това правилно искът бил уважен, като съдът бил разгледал
писмените доказателства по делото и правилно бил определил наследствена маса по
реда на чл. 31 ЗН. Излагат се доводи, че претенцията била разгледана правилно,
като не било направено искане за намаляване на дарение в полза на въззиваемата Б.М.,
тъй като същата била ищца в процеса и нямала интерес да иска намаляване на
дарение, извършено в нейна полза, а следвало да иска намаление на онова
дарение, което накърняма нейната запазена част – атакуваното в настоящия
процес, което Софийският районен съд е намалил. Излагат се доводи, че жилищната
сграда – част от наследствената маса на общия за страните наследодател, в село
Долно Камарци, представлява единна сграда от два етажа с общ достъп, поради
което същата правилно била включена от съда в наследствената маса като един
обект на правото на собственост, а не по етажи. с оглед на това се поддържа, че
първоинстанционното решение е правилно и се иска потвържадаването му.
Претендират се разноски.
В
съдебното заседание старните поддържат доводите си от въззивната жалба и
отговора и представят писмени бележки, в които развиват същите.
Първоинстанционният
съд е приел в мотивите на обжалваното решение, че страните по делото са
наследници на И. Д.М. с ЕГН: **********, починал на 19.04.2013 г., като
въззиваемите (ищци в първоинстанционното производство) И.К.М. и Б.К.М. са деца
на неговия починал на 17.07.1998 г. син К.И.М., а въззивникът (ответник в
първоинстанционното производство) Д.И.М. е син на починалия И. Д.М.. Съдът е
установил, че приживе общият наследодател И. Д.М. е направил четири дарствени
разпореждания. В полза на въззиваемия Д.И.М. заедно със съпругата си И.З.М.
общият наследодател И. Д.М. дарил с нотариален акт № 13/26.03.2001 г., том II,
рег. № 817, дело № 54/2001 г. на нотариус С.А.с район на действие РС – Елин
Пелин, следния имот, притежаван от съпрузите в режим на съпружеска имуществена
общност (СИО) – 1/2 идеална част от дворно място в с. Долно Камарци, община
Горна Малина, Софийска област, цялото с урегулирана площ от 650 кв.м.,
представляващо парцел Ι-254 в квартал 44 по плана на селото, заедно с
първия етаж от построената в мястото двуетажна сграда, състоящ се от дневна,
спалня, столова, кухня и сервизни помещения, заедно с 1/2 част от сутерена и
общите части на сградата, както и източния гараж, построен в западната част на
мястото, при съседи на целия парцел по скица: от две страни улици, парцел
II-603 и парцел VII-254, а по предходен нотариален акт – от две страни улици, П.С.М.и
З.Д.Т.. В полза на въззиваемия И.К.М. общият наследодател И. Д.М. и съпругата
му И.З.М. с нотариален акт № 14/26.03.2001 г., том II, рег. № 825, дело №
55/2001 г. на нотариус С.А.с район на действие РС – Елин Пелин, дарили следния имот,
притежаван от съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) – 1/2
идеална част от дворно място в с. Долно Камарци, община Горна Малина, Софийска
област, цялото с урегулирана площ от 650 кв.м., представляващо парцел
Ι-254 в квартал 44 по плана на селото, заедно с втория етаж от построената
в мястото двуетажна сграда, състоящ се от дневна, спалня, столова, кухня и
сервизни помещения, заедно с 1/2 част от сутерена и общите части на сградата,
както и гараж, построен по регулационната линия с парцел II-603, при съседи на
целия парцел по скица: от две страни улици, парцел II-603 и парцел VII-254, а
по предходен нотариален акт – от две страни улици, П.С.М.и З.Д.Т..
Първоинстанционният съд е приел, че стойността на целия този имот с намиращите
се в него сгради към датата на смъртта на наследодателя И. Д.М. е 53 971
лева. В полза на въззивника Д.И.М. общият наследодател на страните И. Д.М. с
нотариален акт № 47/21.12.2011 г., том II, рег. № 24337, дело № 211/2011 г. на
нотариус С.С.с район на действие СРС, е дарил собствените си 4/6 идеални части
от апартамент № 38 с адрес: София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „********, със
застроена площ на целия апартамент от 97, 08 кв.м., като същият се състои от
две стаи,дневна, кухня, и сервизни помещения, при съседи: североизток –
апартамент на С.М.С., югоизток – двор, югозапад – апартамент на М.Б.М.и
северозапад – апартамент на С.М.С.и стълбище, отгоре – апартамент на П.М.П.и
други, отдолу – апартамент на Д.Н.И. и др., заедно с принадлежащите му избено
помещение № 16 (IV) без посочена площ по нотариален акт, с площ по удостоверение
за данъчна оценка от 5 кв.м., при съседи – североизток – коридор, югоизток –
двор, югозапад – мазе на М.Б.М., и северозапад – мазе на Д.М.Р., както и заедно
с 1, 145 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
поземления имот. Първоинстанционният съд е приел, че стойността на целия
апартамент към датата на смъртта на наследодателя И. Д.М. е 134 222 лева. В
полза на въззиваемата Б.К.М. общият наследодател И. Д.М. с нотариален акт №
3/25.06.2012 г., том II, рег. № 1751, дело № 158/2012 г. на Е.П., нотариус с
район на действие РС – Пирдоп, е дарил незастроен урегулиран поземлен имот в
село Буново, община Мирково, Софийска област, с площ от 634 кв.м., който
представлява парцел XI-370 в квартал 51 от устройствения план, одобрен със
заповед № 2555/1966 г. на с. Буново, при съседи: от изток – УПИ VIII-366, от
запад – улица, от север – УПИ III-370, и от юг – УПИ IV-369. Първоинстанционният
съд е приел, че стойността на този недвижим имот към датата на смъртта на
наследодателя И. Д.М. е 17 305 лева. Освен това първоинстанционният съд е
приел, че общият наследодател на страните И. Д.М. е притежавал към датата на
откриване на наследството още два урегулирани поземлени имота в с.- Долна
Малина – УПИ I-42 от квартал 17 с площ 1 503 кв.м. и УПИ
ΙΙΙ-341 от квартал 54 с плащ 725 кв.м., който е бил заменен с
друг имот на починалата съпруга на общия наследодател – И.З.М., като
първоинстанционният съд е приел, че стойността на тези два имота към датата на
откриване на наследството е била съответно 34 554 лева и 16 668 лева.
Първоинстанционният съд е приел, че собственост на общия наследодател на
страните И. Д.М. са били още 33 недвижими поземлени имота, представляващи
земеделски земи – ниви, ниви, ливади и мери в землището на с. Долна Малина,
като е приел, че стойността на тези имоти към датата на смъртта на общия
наследодател е общо 38 836 лева. първоинстанционният съд е възприел
посочените стойности по първоначално заключение на изслушана по делото
оценителна експертиза, като съдът е възприел стойностите по първоначалното
заключение на оценителната експертиза, като е извършил сборуване на стойностите
на правото на собственост върху всички посочени по-горе имоти (без оглед на
идеалните части на общия наследодател в правото на собственост върху тях), и е
определил стойност на наследствената маса от 361 348 лева, като е включил
в същата и стойността на подарените от общия наследодател имоти. Първоинстанционният
съд е цитирал в мотивите на решението и заключението на допълнителна
съдебнотехническа експертиза за стойността на имотите от 27.10.2016 г., посочил е, че в същата
вещото лице е определило два варианта за стойност на някои имоти, но не е
коментирал тези варианти, нито е посочил кой от тях кредитира. Съдът е
констатирал, че ищците по делото – И.К.М. и Б.К.М. са наследници по заместване
на сина на общия наследодател К.М., поради което имат запазена част общо в
размер на 1/3 част от наследствената маса. С оглед заключението, че масата е на
стойност 361 348 лева, е определил запазена част на стойност общо
120 449, 33 лева, от която на всеки от въззиваемите И. и Б. Маргитови се
пада по половината, или по 60 224, 67 лева. След това съдът е приел, че следва
да изчисли чистия актив на имуществото на наследодателя, получен след
извършване на оспореното дарение, като е приел, че същият възлиза на
271 866, 67 лева, което представлявало стойността на наследственото
имущество без тази на извършеното дарение. След това първоинстанционният съд,
без да излага аргументи защо, е изчислил 1/6 част от тази стойност, която е
определил на 45 311, 67 лева. Съдът е посочил, че стойността на чистия
актив за всеки от двамата въззиваеми била по-малка от размера на запазената им
част, поради което същата следвало да се възстанови, като се намали извършеното
в полза на въззивника Д.М. дарение с 1/3 идеална част. С оглед на това съдът е
уважил и предявения иск за делба на апартамент № 38, намиращ се в София, ж.к.
„Хиподрума“, ул. „********, при квоти от по 7/36 за всеки от въззиваемите И.К.М.
и Б.К.М., и 11/18 (или 22/36) за въззивника Д.М..
При
служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК
настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до
нищожност на решението. Решението е постановено по предявен иск при липса на
абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо в
обжалваната си част.
Настоящият
съдебен състав намира, че възражението на въззивника Д.М., че
първоинстанционното решение е недопустимо поради незаплащане от страна на
въззиваемите (като ищци в първоинстанционния процес) на държавна такса по
предявения иск за възстановяване на запазена част с правна квалификация чл. 30 ЗН, е неоснователно. Неплащането на държавна такса по предявен иск не води до недопустимост
на съдебното решение, а законът е предвидил особен ред за събиране на тази
такса – с определение на съда по чл. 77 ГПК относно несъбраните разноски, за
което не е предвиден срок за постановяването му от съда. Поради това по въпроса
за дължимите се такси в производството настоящият съдебен състав следва да се
произнесе след определяне на изхода по делото.
По
отношение на оплакванията, че първоинстанционният съд е приел, че запазената
част на въззиваемите И.К.М. и Б.К.М. е в размер на 1/3 от наследственото
имущество и съдът е следвало да намали оспореното дарение с 1/3 част, а не с
2/3, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е намерил, че
е допуснал очевидна фактическа грешка, която е поправил с Решение от 04.06.2017
г. по гр. дело № 23514/2014 г. на Софийския районен съд, 74. състав, с оглед на
което настоящият съдебен състав не следва да се произнася по исканията на
въззивника Д.М., че е налице произнасяне отвъд искането, отправено от
въззиваемите (плус петитум), тъй като то е разгледано от първоинстанционния съд
в производството за поправка на очевидна фактическа грешка, в което е прието
накърнение на идеалната част, поради което е намалено само с 1/3 част
атакуваното дарение (а не с 2/3).
Неоснователни
са и оплакванията на въззивника Д.М., че първоинстанционното решение било
недопустимо, тъй като с предявения иск за намаляване на дарение поради
накърняване на запазена част не било атакувано последното извършено дарение от
общия наследодател И. Д.М. – извършеното с нотариален акт № 3/25.06.2012 г.,
том II, рег. № 1751, дело № 158/2012 г. на Е.П., нотариус с район на действие
РС – Пирдоп, такова в полза на въззиваемата Б.М., като така било нарушено
правилото на чл. 33 ЗН. Настоящият съдебен състав намира, че ищецът по иск за
намаляване на дарение поради накърнена запазена част има право сам да избере
кое дарение иска да бъде намалено. Неспазването на поредността на даренията,
определена в чл. 33 ЗН, не води до недопустимост на предявения иск, тъй като съдът
следва да прецени кои дарения са извършени от общия наследодател след
изслушване на останалите страни по делото и след събиране на всички
доказателства – т.е. отнася се до преценка на основателността на иска.
Допустимостта на иска се преценява само с оглед твърденията в исковата молба,
поради което съдът следва да разгледа претенцията за възстановяване на
запазената част, независимо от конкретно посоченото безвъзмездно разпореждане,
което се атакува, а едва при преценката по съществото на спора да определи дали
така предявената претенция е основателна.
По
изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното
решение настоящият съдебен състав намира следното:
Между
страните по делото не се спори, а и това се установява от предсатвен по делото
неоспорен официален документ – удостоверение за наследници № 6229/04.11.2013 г.
на Столична община, район „Красно село“ (на лист 6 – 7 от първоинстанционното
дело), че въззивникът Д.И.М. е син на починалия като вдовец на 19.04.2013 г. И.
Д.М. с ЕГН: **********, а въззиваемите И.К.М. и Б.К.М. са внуци на същия и
племменици на въззивника Д.М..
От
представените по делото два нотариални акта за дарение с № 13/26.03.2001 г.,
том II, рег. № 817, дело № 54/2001 г. на нотариус С.А.с район на действие РС –
Елин Пелин (на лист 54 – 55 от първоинстанционното дело) и № 14/26.03.2001 г.,
том II, рег. № 825, дело № 55/2001 г. на нотариус С.А.с район на действие РС –
Елин Пелин, (на лист 8 – 9 от първоинстанционното дело) се установява, че
съпруга на общия за страните наследодател И. Д.М. е била И.З.М., като от
посоченото в горецитираното удостоверение за наследници от 04.11.2013 г.
обстоятелство, че наследодателят И. Д.М. е починал вдовец, което се установява
от удостоверението за наследници на съпругата му И.З.М., починала на 28.07.2011
г. (на лист 53 от първоинстанционното дело).
С
оглед установеното по делото, че наследствената маса на починалия общ
наследодател на страните И. Д.М. включва множество имоти, за част от които не
се иска извършване на делба, съдът следва да формира наследствена маса по реда
на чл. 31 ЗН, като установи сбор от стойността на всички имоти, притежавани от
наследодателя на датата на смъртта му, заедно със стойността на подарените от
същия приживе имоти, от който се изважда стойността на задълженията на
наследството, като по делото не се сочат доказателства за такива. При това се
установява следното:
С
договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 13/26.03.2001 г., том II,
рег. № 817, дело № 54/2001 г. на нотариус С.А.с район на действие РС – Елин
Пелин (на лист 54 – 55 от първоинстанционното дело) починалата И.З.М. и общия
за страните наследодател И. Д.М. са дарили на въззивника Д.И.М. 1/2 идеална
част от дворно място, представляващо УПИ
I-254 в квартал 44 по плана на с. Долно Камарци, общ. Горна малина, Софийска
област, заедно с целия първи етаж на намиращата се в мястото двуетажна
жилищна сграда, състоящ се от дневна, спалня, столова кухня и сервизни
помещения, заедно с източния гараж (към двора) и 1/2 идеална част от сутерена и
общите части на сградата.
С
договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 14/26.03.2001 г., том II,
рег. № 825, дело № 55/2001 г. на нотариус С.А.с район на действие РС – Елин
Пелин, (на лист 8 – 9 от първоинстанционното дело) починалата И.З.М. и общия за
страните наследодател И. Д.М. са дарили на въззиваемия И.К.М. 1/2 идеална част
от дворно място, представляващо УПИ I-254 в квартал 44 по плана на с. Долно
Камарци, общ. Горна малина, Софийска област, заедно с целия втори етаж на
намиращата се в мястото двуетажна жилищна сграда, състоящ се от дневна, спалня,
столова кухня и сервизни помещения, заедно с гараж, построен на регулационната
линия към парцел II-63 и 1/2 идеална част от сутерена и общите части на
сградата.
По
делото са представени две заключения на вещото лице по допуснатите
съдебнотехнически оценителни експертизи. С първото от 01.07.2015 г. (на лист
210 от първоинстанционното дело) е определена обща стойност на целия поземлен
имот и намиращите се в него двуетажна сграда и гараж в размер на 53 971
лева към датата на смъртта на общия наследодател. С допълнително заключение от
27.10.2015 г. (на лист 268 – 269 от първоинстанционното дело) са дадени оценки
поотделно на всеки от отделните обекти в рамките на двете сгради, както следва:
за дворното място – 14 941 лева; за първия етаж на сградата – 14 410
лева; за втория – 17 063 лева, и за всеки от двата гаража – по 5 592
лева. Сборът на всички стойности по този метод за оценка е 57 598 лева. Настоящият
съдебен състав не намира за основателно възражението на въззивника Д.М., че
съдът следвало да вземе предвид оценката на дворното място и сградата като
единна цялостна стойност, доколкото по делото има данни, че в сградата са
обособени две отделни жилища на отделните етажи, които са били предмет на
отделни прехвърлителни сделки, извършени с два нотариални акта, а от дадените
от вещото лице площи на тези помещения – съответно 76, 5 кв.м. за първия етаж,
и 91 кв.м. за втория етаж, представения архитектурен проект (на лист 278 – 285
от първоинстанционното дело) и описанието на помещенията в сградите, дадено в
нотариалните актове, се установява, че същите отговарят на изискванията за
обособяване на отделни жилища съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУТ. Поради това съдът
следва да определи оценката на имота по дадената от вещото лице разбивка на
стойността на отделните негови части.
Така
се установява, че стойността на дарените само от общия наследодател на страните
И. Д.М. с нотариален акт № 13/26.03.2001 г. на въззивника Д.И.М. имоти възлиза
на половината от дарените със същия нотариален акт обекти на право на
собственост (доколкото дарението е извършено общо от двамата съпрузи), или на
стойността на 1/4 от дворното място – 3 735, 25 лева; на 1/2 част от
първия етаж на стойност 7 205 лева, и 1/2 част от гараж, или 2796 лева,
или общо – 13 736, 25 лева. Стойността на дарените също от общия
наследодател на въззиваемия И.К.М. с нотариален акт № 14/26.03.2001 г. имоти
възлиза на половината от дарените със същия нотариален акт обекти на право на
собственост (доколкото дарението е извършено общо от двамата съпрузи), или на
стойността на 1/4 от дворното място – 3 735, 25 лева; на 1/2 част от
втория етаж на къщата – 8 531, 50 лева, и 1/2 част от втория гараж в
имота, или 2796 лева, или общо – 15 062, 75 лева. Общата стойност на
извършеното само от И. Д.М. дарение от всички обекти в недвижимия имот,
представляващ УПИ I-254 в квартал 44 по плана на с. Долно Камарци, общ. Горна
малина, Софийска област, следователно е равна на сбора от стойностите на
дарените имоти, описани по-горе, или на 28 799
лева, като тази стойност следва да бъде определена като част от
наследствената маса по чл. 31 ЗН.
С
оспореното от въззиваемите И.К.М. и Б.К.М. дарение, извършено с нотариален акт
№ 47/21.12.2011 г., том II, рег. № 24337, дело № 211/2011 г. на нотариус С.С.с
район на действие СРС (на лист 12 – 13 от първоинстанционното дело), общият
наследодател И. Д.М. е дарил на въззивника Д.М. собствените си 4/6 идеални части от апартамент № 38 с
адрес: София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „********, със застроена площ на целия
апартамент от 97, 08 кв.м. Съгласно неоспореното от страните заклрючение на
първоначалната изслушана по делото съдебнотехническа експертиза от 01.07.2015
г. (на лист 209 от първоинстанционното дело), която настоящият съдебен състав
кредитира напълно като мотивирана и компетентно извършена, стойността на целия
имот към датата на смъртта на общия наследодател И. Д.М. е била 134 222
лева. Следователно в наследствената маса следва да бъде включена само
стойността на дарената от общия наследодател идеална част от имота, или 4/6 от
последната посочена сума – 89 481,
33 лева.
С
дарение, извършено с нотариален акт № 3/25.06.2012 г., том II, рег. № 1751,
дело № 158/2012 г. на Е.П., нотариус с район на действие РС – Пирдоп (на лист
10 -11 от първоинстанционното дело) общият наследодател И. Д.М. е дарил на
въззиваемата Б.М. урегулиран поземлен имот, представляващ парцел XI-370 в квартал 51 по плана на село Буново,
община Мирково, Софийска област, с площ 634 кв.м. Съгласно неоспореното от
страните заклрючение на първоначалната изслушана по делото съдебнотехническа
експертиза от 01.07.2015 г. (на лист 212 от първоинстанционното дело), която
настоящият съдебен състав кредитира напълно като мотивирана и компетентно
извършена, стойността на целия имот към датата на смъртта на общия наследодател
И. Д.М. е била 17 305 лева,
като същата следва да бъде приета като част от наследствената маса като
дарение, включено в стойността по чл. 31 ЗН.
По
делото е установено и че общият наследодател на страните И. Д.М. е наследил от
съпругата си и идеални части от 33 недвижими земеделски и горски имота, както и
три урегулирани поземлени имота в с. Долно Камарци, общ. Горна Малина, Софийска
област. Първоинстанционният съд неправилно е включил тези имоти в определената
по реда на чл. 31 ЗН наследствена маса с пълната им стойност, а не само
съобразно принадлежащите на починалия общ наследодател идеални части в
съсобствеността.
По
делото се установява от неоспореното то страните Удостоверение за наследници №
72/11.11.2000 г. на кмета на с. Долно Камарци, че починалата съпруга на общия наследодател И. Д.М. – И.З.М., е била
едно от четирите деца на починалия на 12.08.1981 г. в София З.Д.З.(с ЕГН: **********),
като това не се оспорва от страните и се установява и от представеното на лист
42 – 43 от първоинстанционното дело Удостоверение за наследници на Н.А.Ч.с №
286/26.05.1992 г. на кмета на с. Долно Камарци. Следователно съпругата на общия
наследодател И. Д.М. – И.З.М. на основание чл. 5, ал. 1 ЗН е придобила 1/4 част
от имотите на З.Д.З.. От представеното на Удостоверение за наследници на Н.А.Ч.се
установява, че З.Д.З.е бил съпруг на Ненка Алипиева Захариева – майка на
съпругата на общия наследодател И. Д.М. – И.З.М., която е била една от двете
наследници (сестри) на Н.А.Ч., починал на 26.06.1970 г. Следователно, доколкото
всяка от двете наследници – сестри е получила по равен дял от наследството на Н.А.Ч.,
или по 1/2 част съгласно чл. 8, ал. 1 ЗН, то съпругата на общия наследодател И.
Д.М. – И.З.М. като едно от четири деца е наследила съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН 1/8
част от имотите на починалия Н.А.Ч..
След
смъртта на съпругата на общия наследодател – И.З.М. съгласно Удостоверине за
наследници № 228/08.08.2011 г. на район „Красно село“, Столична община (на лист
53 от първоинстанционното дело) е оставила трима наследници – съпруга си –
общият наследодател И. Д.М., и двете си деца: въззивникът Д.М., и починалия К.М.,
чиито наследници са двамата въззиваеми. Съгласно правилата на чл. 5, ал. 1 ЗН и
чл. 9, ал. 1 ЗН всеки от наследниците наследява поравно, или по 1/3 от
наследството на И.З.М.. С оглед на гореизложеното следва, че общият
наследодател И. Д.М. е наследил 1/12 част от имотите на починалия че З.Д.З.и
1/24 част от имотите на починалия Н.А.Ч., които се включват в наследствената
маса по чл. 31 ЗН.
От
представен на лист 36 от първоинстанционното дело Нотариален акт №
93/30.06.1966 г., том I, дело №
211/1966 г. на народния съдия на Пирдоп се установява, че З.Д.З.е признат за
собственик по давностно владение на дворно място от 2170 кв.м. в село Долно
Камарци, представляващо парцел I-42 от квартал 17 по регулационния план на село Долно
Камарци. Съгласно Удостоверение № 11/30.04.2015 г. на община Горна
Малина (на лист 103 от първоинстанционното дело) за част от имота не е
проведено отчуждаване и замяна и същата принадлежи на първоначалните
собственици и техните наследници. Съгласно заключение на съдебнотехническата
експертиза от 01.07.2015 г. (на лист 173 от първоинстанционното дело) от този
имот не е застроена част от 1 503 кв.м. и в момента същият е с оценка от
34 554 лева. Следователно в наследствената маса на общия наследодател И. Д.М.
се включва 1/12 част от този имот на стойност 2 879, 50 лева.
Съгласно
представено на лист 41 от първоинстанционното дело решение № 119 по протокол №
7 от заседание на общинския съвет на Община Горна Малина останалата част от
описания имот I-42 от
квартал 17 е заменена с общински УПИ III-54 по плана на село Долно Камарци. Съгласно
заключение на допълнителна съдебнотехническа експертиза от 04.02.2016 г. (на
лист 249 от първоинстанционното дело), което настоящият съдебен състав
кредитира като обективно, професионално изготвено и съответстващо на данните от
регулационните планове и представените по делото нотариални актове, се
установява, че имотът е на стойност 16 668 лева, от която наследствената
квота на общия наследодател И. Д.М. от наследството на З.Д.З.възлиза на 1/12
част на стойност 1 389 лева,
които също следва да се включат в наследствената маса.
Вторият
описан в Нотариален акт № 93/30.06.1966 г., том I, дело № 211/1966 г. на народния съдия на Пирдоп недвижим
имот – дворно място с площ от 953 кв.м., съставляващо имот с планоснимачен №
277, съгласно заключение на допълнителна съдебнотехническа експертиза от
04.02.2016 г. (на лист 252 от първоинстанционното дело), в момента е отреден за
регулация като публична собственост, а върху него също се намира сграда –
публична собственост – кметството на с. Долно Камарци, и площада пред него,
поради което съдът намира, че този имот не следва да се включва в
наследствената маса като неподлежащ на разпореждане от частноправни субекти.
От заключението на допълнителната
съдебнотехническа експертиза от 04.02.2016 г. (на лист 247 от
първоинстанционното дело) се установява, че според архива на с. Долно Камарци с
решение на ОСЗГ – Долно Камарци № 1568/01.11.2010 г. на наследниците на Н.А.Ч.е
възстановен и поземлен имот в чертите на
с. Долно Камарци, който е идентичен с УПИ №№ XV-38, XVI-38, XVII-38 и XVIII-38 от
квартал 47 по плана на селото, които според вещото лице имат
пазарна стойност от общо 66 372 лева, от които в наследствената маса на
общия наследодател И. Д.М. съгласно установената наследствена квота на Н.А.Ч.от
1/24 част следва да се включи идеална част на стойност 2 765, 57 лева.
По
отношение на 33-те земеделски и горски имота се установява, че 6 от тях – с №№ 066048, 012273, 021104,
063152, 102009 и 102010 са възстановени на наследниците на Н.З.Ч.и съпруга
ѝ З.Д.З.с Решения на ПК – Горна Малина №№ 438/30.06.1999 г. (на лист 133
от първоинстанционното дело); 438/30.06.1999 г. (на лист 134 – 135 от
първоинстанционното дело), и Решения на ОСЗГ – Горна Малина с №№ 545/24.07.2000
г. (на лист 136 от първоинстанционното дело) и 545/24.07.2000 г. (на лист 139
от първоинстанционното дело). От тях в наследствената маса на общия
наследодател И. Д.М. следва да се включи по 1/12 идеална част, като стойността
на идеалните части според заключението на допълнителната съдебнотехническа
експертиза от 04.02.2016 г. (на лист 249 от първоинстанционното дело) е общо 1 537, 50 лева.
За
18 имота с №№ 012179, 015225, 019038,
057047, 066064, 008022, 022132, 028002, 032026, 048002, 050018, 051016, 053030,
053031, 062032, 206081,206231 и 206242 се установява, че са възстановени на
наследниците на Н.А.Ч.с Решения на ПК – Горна Малина №№ 438/30.07.1999 г. (на
лист 140 – 141 от първоинстанционното дело) и 432/17.016.1999 г. (на лист 142 –
144 от първоинстанционното дело). От тях в наследствената маса на общия
наследодател И. Д.М. следва да се включи по 1/24 идеална част, като стойността
на идеалните части според заключението на допълнителната съдебнотехническа
експертиза от 04.02.2016 г. (на лист 249 от първоинстанционното дело) е общо 654, 25 лева.
За
останалите 9 земеделски и горски имота с
№№ 008023, 040027, 041015, 053052, 055012, 206187, 206203, 206351 и 206245
се установява, че са възстановени на наследниците на Н.З.Ч.и съпруга ѝ З.Д.З.с
Решения на ОСЗГ – Горна Малина №№ 432/17.06.1999 г. (на лист 145 – 146 от
първоинстанционното дело) и 432/17.06.1999 г. ( на лист 147 от
първоинстанционното дело). От тях в наследствената маса на общия наследодател И.
Д.М. следва да се включи по 1/12 идеална част, като стойността на идеалните
части според заключението на допълнителната съдебнотехническа експертиза от
04.02.2016 г. (на лист 249 от първоинстанционното дело) е общо 484, 15 лева.
Сборът
от стойността на имуществата, притежавани или дарени от общия наследодател по
оценка към датата на смъртта му от 145 295,
30 лева представлява установената от настоящия съд наследствена маса на общия
за страните наследодател И. Д.М., определена по
реда на чл. 31 ЗН.
Съгласно
чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част от наследството за всички наследници е 2/3
части, като следва да се посочи, че тя се разпределя поравно между двете деца
на починалия наследодател И. Д.М. – въззивникът и ответник по делото Д.И.М. и
починалият му преди него син К.И.М., или на всеки от тях – по 1/3 част.
Въззиваемите И.К.М. и Б.К.М., като деца на починалия син на общия наследодател
– К.И.М., получават по заместване по правилата на чл. 10, ал. 1 ЗН и неговата
запазена част от общо 1/3 от наследството, като тя се поделя между тях поравно
съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, или за всеки от въззиваемите запазената част възлиза
на по 1/6 от наследството на общия за страните наследодател И. Д.М.. Изчислена
в пари, тази 1/6 се равнява на 24 215,
89 лева запазена част за всеки от
въззиваемите – ищци в първоинстанционното производство.
Онова,
което въззивникът Д.М. може да
получи от наследството на общия за страните наследодател И. Д.М., без да се
накърни запазената част, се равнява на сбора от неговата запазена част от 1/3 и
разполагаемата част от 1/3, или 2/3 от наследствената маса, или общо 96 863,53 лева. Съгласно
изложеното по-горе обаче той е получил дарения на стойност 13 736, 25 лева
и 89 481, 33 лева, или общо 103 217, 58 лева, както и част от
имотите, с които общият за страните наследодател не се е разпоредил, или следва
да се направи извод, че запазената част
на въззивниците е накърнена.
При
определяне на това с колко е накърнена запазената част на въззиваемите,
настоящият съдебен състав намира за необходимо да предприема различен подход
спрямо първоинстанционния съд, като вземе предвид и получените от тях дарения
от общия наследодател И. Д.М.. За да се определи получената от всеки от
въззиваемите част от наследството следва да се определи, както е направил и
първоинстанционния съд, т.нар. „чист актив“ на наследството, т.е. частта от
наследствената маса, която не е засегната от никое от извършените от общия
наследодател дарствени разпореждания. Същата възлиза на сумата на общия актив
на наследството от 145 295, 30 лева, намален с общия сбор на стойността на
извършените дарения от 135 585, 33 лева, или 9 709, 97 лева. От този чист
актив съобразно наследствените квоти на всяка от страните в наследството на
общия наследодател И. Д.М. въззивникът Д.М. е получил половината или
4 854, 97 лева, а всеки от въззиваемите – по 1/4, или по 2 427, 50
лева. Към тази сума на полученото от чистия актив на наследството за всеки от
въззиваемите трябва да се прибави и стойността на подареното им имущество.
Така
се получава, че въззиваемият И.К.М.
е получил дарение на стойност 15 062, 75 лева и остатъка от наследствената
маса от 2 427, 50 лева, или 17 490, 25 лева при запазена част на
стойност 24 215, 89 лева, или за него накърнението
е в размер на разликата между тези две суми, или 6 725, 64 лева.
За
въззиваемата Б.К.М. се установяват получено дарение на стойност 17 305
лева и остатък от наследствената маса от 2 427, 50 лева, или общо получено
от наследството в размер на 19 732, 50 лева при запазена част от
24 215, 89 лева, или за нея накърнението
е в размер на разликата между тези две суми от 4 483, 39 лева.
За
пълнота получената от въззивника част от имуществото възлиза на сбора на
направените в негова полза дарения от 103 217, 58 лева и полученото по
наследство по закон от 4 854, 97 лева, или 108 072, 55 лева.
При
това положение съдът следва да прецени от кои имоти да извърши намаляване на
запазената част. Съгласно константната практика на Върховния касационен съд
(ВКС) искът за възстановяване на запазена част от наследството по чл. 30, ал. 1 ЗН има за предмет не атакуване на определена отделна сделка, а възстановяване
на запазената част спрямо цялата наследствена маса – така Решение № 111/08.08.2019 г. по гр. д. № 2655/2018
г. (постановено с оглед предмета на първоинстанционното дело - гр. д. № 8951/2016
г. на Районен съд – Варна по идентичен с настоящия казус – с искане за
намаляване на конкретно дарение поради накърнена запазена част и искане от
ответника да се намали друго); Решение № 61/14.06.2019 г. по гр. д. № 2439/2018
г., II ГО и Решение
№ 104/24.06.2015 г. по гр. д. № 5871/2014 г. Поради това предмет на иска е
установяване на безвъзмездно разпореждане на наследодателя (дарение или
завещателно такова), което е засегнало такава част от наследствената маса,
която е по-голяма от разполагаемата му част. След като установи такова засягане
съдът следва да намали онова завещателно разпореждане или дарение, което
правилата на чл. 34 ЗН и чл. 32 – 33 ЗН, като с оглед разпоредбата на чл. 34 ЗН
законът предоставя на ответника по иска право да избере кое от тези
разпореждания да се намали.
В
случая ответникът по делото – въззивникът
Д.И.М. е упражнил този свой избор и още в отговора на исковата молба (на
лист 33 от първоинстанционното дело) е поискал намаляване на дарението,
извършено в негова полза с нотариален акт № 13/26.03.2001 г., том II, рег. №
817, дело № 54/2001 г. на нотариус С.А.с район на действие РС – Елин Пелин
дарение на идеални части от парцел XI-370 в квартал 51 по плана на село Буново,
община Мирково, Софийска област, с площ 634 кв.м, както и първия етаж от
намиращата се в имота сграда и един гараж. От същото дарение обаче следва да се
намали само разпореждането с 1/2 част от имотите, които са негов предмет, тъй
като дарението е извършено общо от наследодателя на страните И. Д.М. и
съпругата му И.З.М., за чието наследство не са предявени претенции за накърнена
запазена част.
Същото
дарение от общия наследодател И. Д.М. е на обща стойност от 13 736, 25
лева, като то следва да се намали с 6 725, 64 лева в полза на въззиваемия И.К.М.,
и с 4 483, 39 лева в полза на въззиваемата Б.К.М.. Доколкото се намалява 1/2
част от дарението, то същото следва да се намали с общо 6 725, 64/27 472,50
идеални части за И.К.М. и 4 483, 39/27 472,50 идеални части за Б.К.М..
Тъй
като общият сбор на стойностите на двете накърнени запазени части, а именно
11 209, 03 лева, с който се намалява посоченото от въззивника Д.М.
(наследник със запазена част от наследството) дарение, представлява повече от
сбора от запазената и разполагаемата част съгласно установеното по-горе, на
които последният има право, на основание чл. 36, ал. 2 ЗН въззивникът не следва
да задържи имота изцяло.
Това
налага и да се отмени първоинстанционното решение в частта му, с която е
възстановена запазената част, тъй като със същото в нарушение на чл. 34 ЗН е
извършено намаляване на друго дарение, а не посоченото от въззивника Д.М., и
доколкото атакуваното от ищците дарение не следва да се намали, то последният е
станал едноличен собственик на имота, за който е предявен иск за делба. Поради
това този иск следва да се отхвърли, като в тази част първоинстанционното
решение следва да се отмени.
Относно
разноските:
При
този изход на спора и доколкото настоящият съдебен състав приема, че искът за
възстановяване на запазена част по чл. 30, ал. 1 ЗН е неоценяем – в този смисъл е и практиката на
ВКС – Определение №67/19.03.2015 по ч.гр.д. №385/2015 г., II ГО, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав приема, че разноски следва да се
присъдят само на ищците.
Ищецът
И.М. е доказал разноски пред първата инстанция в размер на 250 лева – депозит
за експертиза (на лист 152 и 232 от първоинстанционното дело); 20 лева – такса
за съдебни удостоверения (на лист 62 от първоинстанционното дело); и 820 лева –
адвокатско възнаграждение, за което са представени документи за банков превод
(на лист 219 – 220 от първоинстанционното дело), уговорено в размер на общо 1 600
лева по договор за правна помощ от 01.04.2015 г. (на лист 217 – 218 от
първоинстанционното дело), като за сумата над 820 лева поради липса на
доказателства претенцията не се уважава. Така на ищеца И.М. следва да се
присъдят общо 1 090 лева за първата съдебна инстанция. Пред въззивната
инстанция е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро по договор
от 31.01.2017 г. (на лис т28 – 29 от делото), като е приложен банков документ
за плащане на сумата (на лист 30 от делото) и следва да се присъдят на ищеца И.М.
общо 977, 92 лева по официалния курс на еврото като разноски пред втората
съдебна инстанция.
Съгласно
чл. 77 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да платят държавна такса за
производството пред първата съдебна инстанция по предявените от тях искове за
възстановяване на запазена част и делба, като същата възлиза на по 80 лева – за
иска за запазена част, и по 100 лева – за отхвърления иск за делба.
Така
мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 19735/24.11.2016 г. по гражданско дело № 23514/2014
г. на Софийския районен съд, 74. състав, поправено с Решение от 04.06.2017
г. по гражданско дело № 23514/2014 г. на
Софийския районен съд, 74. състав, вместо което
ОТХВЪРЛЯ претенцията на И.К.М.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, и Б.К.М.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, за намаляване на извършеното с нотариален акт
№ 47, том II, рег. № 24337, дело № 211/2011 г. дарение от И. Д.М. в полза на Д.И.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
с предмет: 4/6 идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент № 38,
находящ се в София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „********със застроена площ от 97, 08
кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с
принадлежащите му избено помещение № 16-IV с площ от 5 кв.м. при граници и
съседи: от североизток – коридор; от югоизток – двор, от югозапад – мазе,
собственост на Д.М.Р., както и заедно с 1, 145 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху терена, като е възстановена запазената
част на И.К.М. и Б.К.М., възлизаща общо на 1/3 идеална част от наследството на И.
Д.М., и
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 30, ал. 1 ЗН и чл. 34 ЗН запазената
част на И.К.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, в размер на 1/6 част от
наследството на починалия на 19.04.2013 г. И. Д.М., с ЕГН: **********, като НАМАЛЯВА с 6 725, 64 / 27 472, 50 идеални части извършеното в полза
на Д.И.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, с нотариален акт №
13/26.03.2001 г., том II, рег. №
817, дело № 54/2001 г. на нотариус Станимир Аврамов, с рег. №
238 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС – Елин Пелин, на
недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от дворно място, представляващо
парцел Ι-254 в квартал 44 по плана
на село Долно Камарци, община Горна Малина, Софийска област, с площ 650 кв.м.,
заедно с първия етаж на построената в мястото двуетажна жилищна сграда, състоящ
се от дневна, спалня, столова, кухня и сервизни помещения, заедно с източния
гараж (към двора), построен в западната част на мястото, заедно с ½
идеална част от сутерена и общите части на сградата, при съседи: от две страни
улици, парцел ΙΙ-603 и
парцел VII-254, а по нотариален акт:
от две страни – улици, П.С.М.и З.Д.Т..
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 30, ал. 1 ЗН и чл. 34 ЗН запазената
част на Б.К.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, в размер на 1/6 част от
наследството на починалия на 19.04.2013 г. И. Д.М., с ЕГН: **********, като НАМАЛЯВА с 4 483, 39 / 27 472, 50 идеални части извършеното в полза
на Д.И.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, с нотариален акт №
13/26.03.2001 г., том II, рег. №
817, дело № 54/2001 г. на нотариус Станимир Аврамов, с рег. №
238 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС – Елин Пелин, на
недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от дворно място, представляващо
парцел Ι-254 в квартал 44 по плана
на село Долно Камарци, община Горна Малина, Софийска област, с площ 650 кв.м.,
заедно с първия етаж на построената в мястото двуетажна жилищна сграда, състоящ
се от дневна, спалня, столова, кухня и сервизни помещения, заедно с източния
гараж (към двора), построен в западната част на мястото, заедно с ½
идеална част от сутерена и общите части на сградата, при съседи: от две страни
улици, парцел ΙΙ-603 и
парцел VII-254, а по нотариален акт:
от две страни – улици, П.С.М.и З.Д.Т..
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И.К.М. и Б.К.М. иск с правна квалификация чл. 34 ЗС във връзка с чл. 69 ЗН
за допускане между И.К.М., с ЕГН: **********,
с адрес: ***; Б.К.М., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, и Д.И.М., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на ДЕЛБА на следния
недвижим имот: апартамент № 38,
находящ се в София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „********със застроена площ от 97, 08
кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с
принадлежащите му избено помещение № 16-IV с площ от 5 кв.м. при граници и
съседи: от североизток – коридор; от югоизток – двор, от югозапад – мазе,
собственост на Д.М.Р., както и заедно с 1, 145 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху терена.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.И.М.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, да плати на И.К.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, суми в размер на 1 090 лева (хиляда и деветдесет
лева) – разноски в първата съдебна инстанция, и 977, 92 лева (деветстотин седемдесет и седем лева и 92 ст.) –
разноски пред въззивната инстанвция.
ОСЪЖДА на
основание чл. 77 ГПК И.К.М., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да плати по бюджетна
сметка на Софийския райноен съд сумата от 180 лева – държавни такси по
предявените искове.
ОСЪЖДА на
основание чл. 77 ГПК Б.К.М., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да плати по бюджетна
сметка на Софийския райноен съд сумата от 180 лева – държавни такси по
предявените искове.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване
на препис на страните при предпоставките на чл. 280, ал. 1 или 2 ГПК.
|
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
|
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |