Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 05.08.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание
на първи юли две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №5744/2018год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса заЗ.то.
Ищецът П.И.П. излага в исковата молба, че на 10.02.2018г. около 19,00часа в
гр.София, че при движение от бул."*******към ул. "Акад. Димитър С.",
в района на кръстовището с ул. "*******", водачът на лек автомобил "Ауди Q7" с рег.№ *******Г.С.Т., не полага дължимата грижа и внимание да
следи пътната обстановка, поради което реализира ПТП с пешеходеца П.П.,
пресичащ от ляво на дясно спрямо посоката за движение на автомобила, на пешеходна пътека с маркировка М 8,1 тип "Зебра", обозначена с
пътен знак със специално предписание. За пътния инцидент е съставен констативен
протокол от органите на МВР. В резултат от ПТП ищецът претърпял телесни
повреди, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба, от които
претърпял болки и страдания, за които претендира заплащане на обезщетение. По
отношение на лек автомобил "Ауди Q7" с рег.№ *******имало
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" с ответника
към датата на ПТП, поради което е предявена извънсъдебна претенция, във връзка
с която е предложено обезщетение в размер на
2000,00лева, което счита за несправедливо.
Предвид изложеното предявява иск за постановяване на решение, с което да
бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 30 000лева обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на претенцията за
обезщетение при ответника -01.03.2018г. до окончателното им плащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД "ОЗК З." АД в писмения си отговор излага
съображения за неоснователност на исковете. Не оспорва наличието на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", относно лек автомобил лек
автомобил "Ауди Q7" с рег.№ ********.
Оспорва механизма на ПТП, както и че същото е настъпило по вина на застраховано
при него лице. Направено е възражение за съпричиняване с твърдения, че
пешеходецът с действията си е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е
пресичал в нарушение с правилата за движение по пътищата. Счита, че размерът на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно, както и наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП и всички описани в исковата молба вреди.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника за
съпричиняване, както и възраженията за прекомерност на претендираното
обезщетение.
В допълнителен писмен отговор ответникът поддържа направените възражения.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна
следното:
Представен е Констативен протокол за ПТП № К 99 от 10.02.2018г.
За установяване механизма на ПТП е приета
авто-техническа експертиза, по която е направено следното заключение:
- Относно механизма на ПТП вещото лице приема, че на
10.02.2018г. около 18,00часа автомобилът се е движел по ул."И. Странски"
и доближавайки района на кръстовището с
ул.“Васко Абаджиев“ скоростта му е била около 25 км.час. В същото време
пешеходецът е предприел пресичане на
платното за движение на пешеходна пътека от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила и
след като е изминал около 0,7м. е ударен от автомобила. В резултат от удара,
който е под масовия център на тялото, същото се наклонило към автомобила,
където претърпяло втори удар в дясната част на гръдния кош, след което е
отхвърлено напред и вляво пред автомобила.
-Причина за настъпване на ПТП са субективните
действия на водача на автомобила, който не е възприел своевременно движещия се
по пешеходната пътека пешеходец.
-ПТП е настъпило на пешеходна пътека, която е
сигнализирана с пътен знак;
-С оглед установения механизъм е направен извод, че
пешеходецът не е изскочил внезапно на
пътното платно.
Приета е съдебно-медицинска експертиза, по която са
дадени следните отговори на поставените въпроси:
-В резултат от ПТП ищецът е претърпял травматични
увреждания изразяващи се в разкъсно - контузна рана на дясно бедро,
пунктиформена рана на дясна подбедрица, охлузване на лява подбедрица, счупване
на шесто и седмо ребра вдясно от всеки един от ищците, представляващи временно
разстройство на здравето неопасно за живота;
-Уврежданията са в причинно-следствена връзка с ПТП;
-Възстановителния период за получените травми е около
20-25 дни, като след зарастване на раната на бедрото и счупванията на ребрата,
ищецът ще бъде напълно възстановен;
-В първите дни след травмата болките са били с
интензивен характер, като постепенно е намалял техния интензитет;
-Раната на лявото бедро е обработена хирургично и е
проведено оперативно лечение, антибиотична терапия, вливания на водно-солеви
разтвори, обезболяваща терапия;
-Към
настоящия момент не са налице трайни последици за здравето на ищеца и е напълно
възстановен;
-При ищеца е налице придружаващо заболяване
инсулинозависим диабет, което е открито при престоя в болница. До този момент
той не е знаел, че го има. Диабетът е
компенсиран медикаментозно и не е повлиял на възстановяването.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на
свидетелката Георгена Попова, съпруга на
ищец, която дава показания, че в деня на
инцидента съпругът й отивал на работа, но се обадил към 20.00часа, че е
претърпял ПТП, както и че много го боли, че не може да говори и пътува в
линейка. Отишла да го види на следващия
ден, тъй като пътувала от Благоевград, в болница "Св.Анна". Видяла,
че не може да се движи, бил на легло в травматологията. Краката му били абсолютно смазани, особено
раната вдясно била много дълбока, но имал рана и на другия крак. Дрехите му били
изпокъсани. Той тежал около 120кг. Наложило се да остане с него в болница и три
дни били по клинична пътека, след което го изписали и се наложило да викне на помощ приятели, тъй като не
можела да го вдигне, а той не можел да се движи сам. Бил около месец и половина
на легло, след това с патерици се придвижвал, ставал до тоалетна. Бил
единствения работещ в семейството, но 3 месеца бил в болничен. Било му много
трудно да работи, тъй като е музикант и свири на йоника. Близо 6 месеца не можел
да диша нормално и да работи. Отишъл през юни 2019г. на работа в заведение в
Слънчев бряг, където получил пристъп на задух, докторът му казал, че е от
стрес. И сега не смее да пресече улицата,
много е стресиран, а преди това бил пъргав и работел всичко вкъщи, но
сега не може да оправи една крушка. Никога не е имал диабет, но тогава отключил
диабета от силен стрес.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 от
КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност". Между страните не е спорно наличието на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност"
между ответното дружество и собственика на лек автомобил "Ауди
Q7" с рег.№ ********.
От събраните по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице по авто-техническата експертиза се установява
механизмът на ПТП, който е идентичен с посочения в исковата молба и
констативния протокол, съставен от длъжностно лице на СДВР. При преценка доказателствена стойност на
констативния протокол съдът взема предвид съдебната практика, обективирана в решение №85 от 28.05.2009г. на
ВКС по т.д.№768/2009г. ТК , в което е прието, че неоспореният в процеса констативен протокол
за ПТП, изготвен от органите на МВР, съставлява официален документ, който се
ползва не само с формална, но и с материална доказателствена сила относно
самото удостоверително изявление с уточнението, че съдът не е освободен от задължението
да изследва механизма и с други доказателствени средства.
В тази връзка в настоящото производство е приета автотехническа експертиза, която
съдът кредитира като обективна и обоснована, от която се установява точния
механизмът на ПТП, за който е направен извод, въз основа на останалите събрани
доказателства. От заключението на вещото лице следва да се направи извод, че
ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. "Ауди Q7" с рег.№ ********,
който не е възприел своевременно движещия се по пешеходната пътека ищец, в
резултат от което го е блъснал. Според вещото лице причините за ПТП са изцяло
от субективен характер и са резултат от поведението на водача на лекия
автомобил. В тази връзка е установена пасивната материално-правна легитимация
на ответника за плащане на обезщетение за настъпилите в резултат от ПТП вреди.
Съгласно чл. 45 във
връзка с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица
от увреждането. Заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза
се основава на личен преглед на ищеца и анализ на събраните по делото писмени
доказателства, относно настъпилите от ПТП телесни увреждания и начинът и
продължителността на лечението им, поради което съдът я кредитира като
обективна и обоснована. От същата се
установява, че в резултат от ПТП ищецът
е претърпял травматични увреждания, изразяващи се в разкъсно - контузна рана на
дясно бедро, пунктиформена рана на дясна подбедрица, охлузване на лява
подбедрица, счупване на шесто и седмо ребра вдясно от всеки един от ищците,
представляващи временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Възстановителния период за получените травми е около 20-25 дни, като след
зарастване на раната на бедрото и счупванията на ребрата, ищецът ще бъде
напълно възстановен. В първите дни след травмата болките са били с интензивен
характер , като постепенно е намалял техния интензитет. Към настоящия момент не
са налице трайни последици за здравето на ищеца и е напълно възстановен. При
ищеца е налице придружаващо заболяване инсулинозависим диабет, което е открито
при престоя в болница. До този момент той не е знаел, че го има, който е
компенсиран медикаментозно и не е повлиял на възстановяването.
От показанията на свидетелката се установява, че по
време на тридневния престой в болницата ищецът е бил в тежко състояние, не е
можел да става и се оплаквал от силни болки. След изписването болките
продължили и невъзможността за нормално придвижване за около месец и половина,
през което време бил на легло, а след
това се придвижвал с патерици. Било му много трудно да работи, тъй като близо 6
месеца не можел да диша нормално и да работи. По-късно получил пристъп на задух
от стрес. Според свидетелката отключил диабет след инцидента.
Показанията на свидетелката следва да се кредитират, тъй като не противоречат на заключението на вещото лице, което в открито съдебно заседание отговаря, че е възможно при счупени ребра болките да продължат повече от 25 дни, какъвто е стандартния възстановителен период , както и това да доведе до затруднения в дишането и движенията на тялото. Показанията на свидетелката не следва да се кредитират в частта, в която прави извод, че заради ПТП ищецът е отключил диабет, тъй като в заключението на вещото лице не се съдържа подобен извод. Същото приема, че заболяването диабет е открито по време на престоя в болница.
В задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК
е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди следва да се вземе предвид
характера на увреждането и последиците от него, посочени по-горе,
продължителността на възстановителния процес и обстоятелството, че при ищеца е
настъпило пълно възстановяване, както и наличните страх и безпокойство след ПТП
при пресичане на улицата, изпитване на болки от счупените ребра продължително
време –около 6 месеца и невъзможност да работи, тъй като е имал затруднения с
дишането.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен
състав приема, че справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди
е в размер на 15 000лева.
Направено
е възражение за съпричиняване с твърдения, че ищецът е
пресичал пътното платно без да спазва правилата. При преценка
основателността на възражението за
съпричиняване следва да се вземе предвид задължителната практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на
чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД
дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния
съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава
на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване
на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства,
че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият не е извършил нарушение в правилата
за движение по пътищата.
Съдът приема, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да
се установи наличие на противоправно поведение на ищеца, който е пресичал
пътното платно на пешеходна пътека и според вещото лице от механизма на ПТП не
може да се направи извод, че е предприел внезапно пресичане. Въз основа на изложените съображения следва да се направи извод, че възражението за
съпричиняване е неоснователно и не са налице предпоставки за
намаляване на обезщетението за причинените вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради него, поради което
предявеният иск следва да се уважи за сумата от 15 000лева и да се отхвърли до
пълния предявен размер от 30 000лева.
Съдът приема, че върху присъденото обезщетение се
дължи лихва за забава от датата на
увреждането, тъй като представлява обезщетение за непозволено увреждане и съгласно
чл.84, ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без покана. На следващо място
съгласно съдебната практика, обективирана в Решение № 153 от 2.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 6735/2014 г., IV г. о., ГК законната лихва върху
дължимото обезщетение има обезщетителен характер, но тя не
е обезщетение за вредите от деликта, а обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение. Затова законната лихва се присъжда от
момента на деянието, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес
следва да се присъди обезщетение от посочената в петитума дата.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените
по делото разноски, съобразно с уважената част от
исковете. Представени са доказателства за направени разноски в размер на в размер на 300,00лева, от които следва да се
присъдят 150.00лева или 1/2.
Направено е искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата за предоставена безплатна правна помощ, което следва да се
уважи и да се присъди възнаграждение
съобразно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и уважената част от исковете в размер на 1176, 00лева с ДДС.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 600,00лева държавна, от заплащане на
която е освободен ищеца, съобразно с уважената част от исковете.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на
ответника направените разноски, съобразно с отхвърлената част от иска в размер
на 1/2 от тях. Представени са доказателства за направени разноски в размер на 305,00лева,
от които следва да се присъдят 152,50лева. Следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450,00лева, съобразно отхвърлената част от иска и чл.78,
ал.8 от ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД"
ОЗК-З." АД с ЕИК******** да заплати на П.И.П. с ЕГН ********** на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15
000лева настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от ПТП от 10.02.2019г.,
ведно със законната лихва от 01.03.2018г. до окончателното й плащане, както и
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените разноски, съобразно с уважената
част от исковете, в размер на 150,00лева,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 15 000,00лева до 30 000,00лева.
ОСЪЖДА ЗАД"
ОЗК-З." АД с ЕИК******** да заплати
на адв. К.Д. с личен №********на основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1176, 00лева с ДДС.
ОСЪЖДА ЗАД"
ОЗК-З." АД с ЕИК******** на
основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса и разноски в размер на 600,00лева.
ОСЪЖДА П.И.П. с
ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3
от ГПК да заплати на ЗАД" ОЗК-З."
АД с ЕИК******** направените разноски съобразно
с отхвърлената част от иска в размер на 602,50лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ :