Решение по дело №33/2021 на Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№

гр.Харманли,  05.05.2021 год.

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на първи април през две хиляди и двадесет и първа  година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на  чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Х.З.Р. с ЕГН: ********** с адрес *** срещу Наказателно постановление (НП) № №25-102/25.11.2020г. на Началник отдел ’’Рибарство и контрол-Южна България” гр. Пловдив, към Главна дирекция ’’Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр. Бургас, оправомощен да издава наказателни постановления, съгласно Заповед № РД 09-25/21.01.2014г., изм. със Заповед № РД — 09- 1177/20.12.2019г. на министъра на земеделието, хранете и горите за нарушение на чл. 38, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 600 лв. и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на Държавата 1 брой телескопична въдица и 1 брой макара; 7 броя шаран по 20см, премерени със служебна рулетка и върнати обратно във водата;

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като от жалбоподателя не се сочат конкретни съображения за поддържаната теза. Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила и в противоречие със закона. В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е извършил нарушението по чл. 38, ал.1 от ЗРА. Така наложеното наказание било незаконосъобразно и несправедливо. Жалбоподателят моли съдът да отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли жалбоподателят, редовно призован,  се явява лично. Същият се представлява от адв. А.Г. ***, преупълномощен от адв. Г.Г. ***, който поддържа въззивната жалба.

АНО (въззиваемата страна) – ’’Рибарство и контрол-Южна България” гр. Пловдив, се представляват от  М.Д.А. на длъжност „ старши юрисконсулт” в Дирекция АПО, чавешки ресурси” в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр. Бургас, който сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото в обжалваната част да бъде потвърдено, тъй като наложеното наказание "Глоба" било справедливо определено; а отнемането на вещите било в съответствие с нормативната уредба.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 11.10.2020г в 18:00ч е извършена проверка от служител на ’’Рибарство н контрол” в сектор „Рибарство и контрол” Стара Загора, отдел „Рибарство и контрол - Южна България, гр.Пловдив от свидетеля Х.Г.Б. и свидетеля М.Я.Д. на язовир намиращ се в землището на с. Коларово, общ. Харманли, които констатират, че жалбоподателят Х. З. Р. извършва любителски риболов с 1 /един/ брой въдица потопена във водата, като е уловил 7 /седем/ броя риба от вида „шаран“ с размери по 20 см. които са под минимално допустимите размери от 30 см., съгласно б. А, т.29 от Приложение № 2 от ЗРА.  Рибите са измерени със служебна рулетка в присъствието на жалбоподателя  и са върнати обратно във водата. 

В присъствието на жалбоподателя е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № В 0016926/ 11.10.2020 година, в който жалбоподателят посочва, че няма възражения.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка,  началникът на отдел ’’Рибарство и контрол-Южна България” гр. Пловдив, към Главна дирекция ’’Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр. Бургас издава процесното НП № №25-102/25.11.2020г. В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 38, ал. 1 от ЗРА. НП е редовно връчено на жалбоподателя на 15.01.2021 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно подписано, се намира приложено в Адмнинистративнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на името на получателя – получено лично от нарушителя.

В АУАН  и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 38, ал. 1 от ЗРА, тъй като е ловял риба от воден обект (река) с размери, по-малки от минимално допустимите съгласно Приложение № 2. За това нарушение на основание чл. 75, ал. 1 от ЗРА на нарушителя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 600 лв. и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на Държавата средствата, с които рибата е придобита.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № РД 09-1177 от 20.12.2019г.  на Министъра на земеделието и храните, служителите на длъжност " старши инспектор" в отделите и секторите  "РК" на ИАРА имат право да съставят АУАН за нарушение на разпоредбите на ЗРА, извършени на територията на цялата страна.Съгласно Заповед № РД 09-25 от 21.01.2014г.  на Министъра на земеделието и храните служителите на длъжност "Началник отдел" на отдел ’’Рибарство и контрол-Южна България” гр. Пловдив, към Главна дирекция ’’Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), "РК" на ИАРА имат право да издават съобразно териториалната си компетентност НП за нарушения по ЗРА, т.е. Началникът на отдел "РК", Южна България се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 91, ал. 4 от ЗРА – Министъра на земеделието и храните по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на свидетелите Х.Г.Б. и М.Я.Д.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и настоящият състав ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Х.Г.Б. и М.Я.Д., които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служител и сътрудник на отдел "РК" – град Хасково към ИАРА, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на улов на шаран от язовир в землището на с. Коларово с размери, по-малки от минимално допустимите, а именно по-малки от 30 см.,поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.В тази връзка безспорно се доказа мястото на извършеното нарушение язовир в землището на с. Коларово, както от свид. Показания на свид. Х.Г.Б. и М.Я.Д.,така скица №К03023/08.07.2015г. и скица на поземлен имот №15-538180-01.08.2018г., двете на АГКК,както и показанията на свид. П. М. Р., която сочи, че към 17. 30 ч. заедно със жалбоподателя били на язовир  в землището на с. Коларово, община Харманли.

С правна преценка за достоверност, настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Частично с доверие се оцениха от настоящият състав, показанията на свидетеля П.М.Р.,  съпруга на жалбоподателя. Същите се възприемат единствено в частта на твърденията, които не се опровергават от кредитираните показания на другите разпитани свидетели (Х.Г.Б. и М.Я.Д.) и от писмените доказателствени средства по делото. С подобна еднозначност те се очертават, конкретно за обстоятелствата на съвместното пребиваване на жалбоподателя и свидетеля на мястото на проверката, за часа на проверката, за служителите, които са я осъществили, за намерената уловена риба като количество, за връщането на рибата във водата. В останалата им част и по-специално, досежно изложената фактологическа версия относно това, че рибата е била уловена  на язовир в с.Оряхово, за вида на рибите три от вида „каракуда” и 2 бр. от вида „шаран”, които показанията на свидетеля П. Р. са в пряко противоречие и се опровергават от другите свидетелски показания, като остават напълно изолирани и не се подкрепят дори косвено и от писмените доказателствени източници. Поради това, настоящият състав  не ги кредитира с доверие в обсъжданата им част, считайки ги тенденциозни и неправдоподобни, както с оглед тяхната противоречива насоченост спрямо останалите доказателства, така и поради фактът, че с жалбоподателя са съпрузи и  от тук и пряката му заинтересованост от изхода на делото. За конкретно посочените факти, установими са явни несъответствия между заявеното от свидетеля Р. и сведенията, дадени от свидетелите Х.Г.Б. и М.Я.Д.)– точно обратни по насоченост относно фактите, че рибата е била измерена в присъствието на жалбоподателя и че всяка от тях е била по 20 см., което се обяснява с факт, че мястото, където се е ловяла рибата е зарибено 20 дни преди инкриминираното деяние, поради което и рибите – шараните, растат еднакво и равномерно. Доколкото показанията на свидетеля Р. сериозно се компрометират при съотнасяне с всички останали доказателства, събрани в производството, в контекста на обсъдените преки противоречия, наред с отчитане на обстоятелството за нейната заинтересованост от изхода на спора, дават достатъчно основание на настоящият състав да счита същите за недостоверни и предубедени, ориентирани към прикриване на обективната истина по делото, в опит за изграждане и потвърждаване на защитната версия на жалбоподателя. В контекста на изложеното следва да се отбележи, че показанията на свидетеля са противоречиви относно факта,че инкриминираното деяние е извършено на място различно от посоченото в АУАН и НП, а именно на язовир до с. Оряхово, като настоящият състав не цени с доверие и не кредитира показанията на свидетеля П.Р. в тази им част – убедително опровергани, поради което ги изключи от доказателственото обсъждане и не ползва при формиране на фактическите и правните си изводи.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.  

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.

Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и в издаденото въз основа на него НП правната обосновка на административнонаказателното обвинение не съдържа посочване по кое предложение от нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗРА е вмененото на Х. З. Р. нарушение. Но това не е довело до неяснота и невъзможност да разбере за какво точно нарушение е привлечен към отговорност. От словесното описание на изпълнителното деяние и на нарушението от фактическа страна, е абсолютно ясно, че административно-наказателната отговорност е ангажирана в хипотезата на нарушаване на забраната за улов на риба с размери, по-малки от минимално допустимите съгласно Приложение № 2, т.е. за нарушаване на чл. 38, ал. 1, предложение първо от ЗРА. В този смисъл и доколкото допуснатата непълнота (от гледна точка непосочването на предложението от нарушената законова разпоредба на чл. 38, ал. 1 от ЗРА) не се е отразила на обосноваността на обвинението от правна страна и на правилността на административно-наказателната квалификация на деянието, това формално нарушение не може да бъде определено като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. В случая това право не е накърнено, доколкото при съобразяване формата на НП с императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, административнонаказателното обвинение е формулирано ясно и точно от фактическа и правна страна.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. "б" от ЗАНН, вр. чл. 91, ал. 1 от ЗРА и чл. 47, ал. 1, б. "а", вр.ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 91, ал. 4 от ЗРА. Актовете, с които се установяват нарушенията по цитирания закон, се съставят от длъжностни лица, определени със Заповед на Министъра на земеделието и храните. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 11.10.2020г.година актосъставителят Х.Г.Б. е заемал длъжността "Старши специалист" в отдел ’’Рибарство н контрол” в сектор „Рибарство и контрол” Стара Загора, отдел „Рибарство и контрол - Южна България, гр.Пловдив, ИАРА. Предвид изложеното актосъставителят Х.Г.Б. безспорно се явява длъжностно лице, което има правомощията по чл. 90, ал. 1 от ЗРА, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗРА. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността "Началник на отдел ’’Рибарство и контрол-Южна България” гр. Пловдив, към- Главна дирекция ’’Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) и деянието е извършено в зоната на отговорност на "РК", Южна България.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Поради липса на формални основания за отмяна на обжалвания акт, настоящият състав  обсъди правилността на НП – предмет на делото, а именно налице ли е административно нарушение, как същото следва да се квалифицира и виновно ли е извършено то от страна на жалбоподателя.

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Посочената като нарушена от санкционираното лице разпоредба на чл. 38, ал. 1 от ЗРА въвежда забрана за улов, пренасяне, превозване и продажба на риба и други водни организми от обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 с размери, по-малки от минимално допустимите съгласно Приложение № 2. В настоящия случай тази забрана е пренебрегната от жалбоподателя, който е подписал съставения срещу него АУАН без никакви възражения. Настоящият състав намира, че установената в съдебното заседание фактическа обстановка и описана такава в НП дава основание да приеме, че жалбоподателят Х. З. Р. е уловил 7 броя шарани под минимално допустимия размер. Извършеното деяние от Р. е противоправно, тъй като е в нарушение на цитираната по-горе разпоредба, с което е нарушен законоустановения ред за улов на риба над минимално допустимия размер. Нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗРА е бланкетна и препраща към Приложение № 2. В него под № 29 фигурира риба шаран, като минималният размер улов на такъв вид риба е 30 см. Установено е по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил улов на язовир намиращ се в землището на с. Коларово, общ. Харманли и при извършената проверка от служители на "РК", отдел "РК", Южна България е констатирано, че извършва любителски риболов и е уловил 7 броя шарани с размери под минимално допустимите съгласно Приложение № 2. Безспорно е установено, че жалбоподателят е извършвал риболов по смисъла на § 1, т. 26 от ЗРА, тъй като по смисъла на закона "риболов" е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. След като вече е била уловена риба с размери под минималните, определени с Приложение № 2, то е налице и изпълнителното деяние, визирано във вмененото нарушение.

Установяването на нарушението изисква определянето на точния размер на уловената риба да се извърши чрез измерване с техническо средство - законът не вменява на контролния орган задължение да извършва измерването на рибата със специално техническо средство или по специален начин, за да се съблюдава това изпълнение от съда. В случая размерът на уловените риби е установен със служебна рулетка, за която се представи  ЕО сертификат за изследване на типа UK/0126/0019, редакция 12, което сочи, че техническо средство е сертифицирано и преминало метрологичен контрол.

Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят Р. е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици – въпреки, че е знаел, че е уловил риби под минимално допустимия размер, не ги е пуснал съобразно нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗРА, а ги е задържал. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия режим, касаещ минимално допустимия размер за улов на шарани с оглед публичното му оповестяване, както и предвид факта, че това е ноторно известно и тъй като притежава билет за любителски риболов. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И..

С деянието си жалбоподателят Р. е нарушил разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗРА, като е осъществил всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението, поради което и правилно е била реализирана административнонаказателната му отговорност, за което е предвидена специална санкционна норма – чл. 75, ал.1 от ЗРА, съгласно която който лови, пренася, превозва и продава риба и други водни организми с размери или тегло под минимално допустимите в нарушение на чл. 38, ал. 1, се наказва с Глоба от 600 до 900 лв. Съдът намира, че в конкретния случай, АНО е наложил на жалбоподателя наказанието „ глоба” в размер на 600 лв., която се явява правилно и законосъобразно определена както по вида си, така и по размер и е наложена в рамките на горепосочената разпоредба в минималния размер. Съдът счете, че наложеното административно наказание е справедливо с оглед тежестта на нарушението, както и с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и правилно е определено в размер на минимално предвидената в закона санкция. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание, Съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени подробни мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. Съдът намира, че с оглед характера и тежестта на нарушението не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай. За да бъде нарушението маловажно следва да е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род. Тази преценка следва да е с оглед данните за личността на извършителя, начинът на извършване на нарушението, общественоопасните последици и всички други смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. При това в доктрината и практиката не се прави разлика дали нарушителят е физическо или юридическо лице и дали нарушението е формално или резултатно, като всяко едно нарушение, независимо от неговия субект, би могло да се прецени като маловажно по смисъла на чл. 28, вр. чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 9, ал. 2 от НК и съответно използвайки легалната дефиниция на маловажен случай, дадена в чл. 93, т. 9 от Допълнителната разпоредба на НК. Не са налице обаче предпоставките това нарушение да се прецени като маловажно по смисъла на посочената правна норма. Освен това този вид нарушения представляват грубо незачитане на установения правов ред и не следва да се повтарят. В противен случай целите на чл. 12 от ЗАНН не биха били изпълнени.

Със ЗРА се цели опазване на рибните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на рибните ресурси във водните екосистеми. За да бъде постигната тази цел, то законът трябва да се спазва стриктно от гражданите и също така стриктно да се прилага от компетентните органи по изпълнението му. Както вече бе посочено не са налице смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на нарушението с оглед конкретните обективни и субективни характеристики на деянието, като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Тъкмо обратното – обстоятелствата, относими към извършеното нарушение, релевират съществено засягане на охраняваните обществени отношения, свързани с опазването на рибния ресурс на определен етап от развитието на рибата с оглед незастрашаване на нейната популация. Общият брой уловени риби – 7 броя, правят и по-висока тежестта на нарушението от улавянето само на 1 или 2 риби и в този смисъл съдът счита, че няма основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. При формалните нарушения, каквото е процесното по чл. 38, ал. 1 от ЗРА, независимо дали са настъпили вреди или други общественоопасни последици, нарушението е съставомерно с простото му извършване, без значение от неговия резултат. Случаят е именно такъв, като е без значение както броя на уловената риба, така и последващото отстраняване на последиците от нарушението чрез връщането й във водата, извършено от контролните органи на "РК" на ИАРА - Хасково. В случая единствено действията на контролните органи са осуетили отнасянето на рибата от страна на жалбоподателя. Т.е. връщането във водата на уловената маломерна риба не би могло да бъде прието за смекчаващо вината обстоятелство, тъй като това е дължимо поведение по силата на чл. 38, ал. 2 от ЗРА. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.

Съгласно чл. 90, ал. 1 ЗРА предметът и средството на нарушенията по чл.56, 62, 64, 65, чл. 66, ал. 4 и 5, чл. 67, 67а, 68, 69а, 70, 71, 72, 73 - 77,  81, 82, 82а, 82в, 85, 85а и 86 от същия закон, се отнемат в полза на държавата. За да постанови законосъобразно отнемане на средството на извършване на нарушението наказващият орган следва не само да установи, че е извършено административно нарушение по някоя от посочените в чл. 90, ал. 1 ЗРА разпоредби, но и да установи, че правото на собственост върху същото средство принадлежи на нарушителя. В чл. 20, ал. 1 ЗАНН са установени два принципа – законоустановеност на отнемането на вещите, послужили за извършване на нарушението и правото на собственост върху същите вещи да принадлежи на нарушителя. Разпоредбата на чл. 90, ал. 1 ЗРА не установява отклонение от общото правило на чл. 20, ал. 1 ЗАНН. Напротив, тя е конкретно проявление на тези два принципа, защото от една страна повелява отнемане на вещта, средство на престъплението, а от друга – не въвежда изрично изключение от правилото в чл. 20 ЗАНН за принадлежност на същата вещ на нарушителя. След като чл. 90, ал. 1 ЗРА не установява такова отклонение от общото правило на чл. 20, ал. 1 ЗАНН, за да постанови законосъобразно отнемане в полза на държавата на вещта, средство на административното нарушение, наказващият орган следва да установи, че правото на собственост върху същата вещ принадлежи на нарушителя. В случая жалбоподателят не отрича въдицата да е негова собственост, поради което съдът приема, че отнемането на 1 брой телескопична въдица и 1 брой макара е постановено в съответствие с чл. 90, ал. 1 ЗРА и чл. 20, ал. 1 ЗАНН, а обжалваното постановление е законосъобразно в тази му част.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Харманлийският районен съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА  № 25-102/25.11.2020г. на началник отдел ’’Рибарство и контрол-Южна България” гр. Пловдив, към Главна дирекция ’’Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр. Бургас, с което на Х.З.Р. с ЕГН: ********** е адрес ***, за нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗРА е наложено на основание чл.75, ал.1 от ЗРА административно наказание "Глоба" в размер на 600 лв. и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на Държавата 1 брой телескопична въдица и 1 брой макара и 7 броя шаран по 20см.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на съобщението му на страните.

                                                                         СЪДИЯ: