Решение по дело №331/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от С. Д. С., от [населено място], чрез пълномощник срещу Решение № 1797 от 13.12.2023 г., постановено по АНД № 20233110204935 по описа на Варненски районен съд за 2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0436-000507/ 21.11.2022 г. на Началник сектор при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна /ОДМВР - Варна/, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. С обжалваното решение С. е осъден да заплати сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че извършеното нарушение не е доказано по категоричен начин. В тази връзка се излага, че още с подаденото срещу АУАН възражение е отправено искане за запазване и изискване на записите от камерите, което не е съобразено от административнонаказващият орган, поради което е осуетено събирането на релевантни за спора доказателства. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, като вместо него се постанови друго, с което се отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции, включително и за повторното разглеждане на делото.

В съдебно заседание, касаторът се явява лично и поддържа жалбата. Сочи, че свидетелските показания, събрани пред въззивния съд при двете разглеждания на делото, са разнопосочни относно мястото, на което е извършеното вмененото нарушение. Претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – Началник сектор при ОДМВР- Варна, редовно призован, не се явява, не се представлява, не депозира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за основателност на жалбата. Намира, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените и административнопроизводствените правила, а именно неприобщаването на видеозаписите от камерите, поставени на светофарните уредби. Пледира отмяна на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от С. С. срещу НП № 22-0436-000507/21.11.2022 г. на Началник сектор при ОДМВР – Варна, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на ч. 6, т. 1 от същия закон.

С Решение по АНД № 5184/ 2023 г. на ВРС НП е потвърдено.

С Решение № 1446 от 30.10.2023 г. по КАНД № 1529/2023 г., по описа на Административен съд – Варна, с което е отменено решението по АНД № 5184/ 2023 г. на ВРС, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна, с указания за събиране на всички относими и поискани по делото доказателства.

При новото разглеждане на делото, съобразно дадените от касационната инстанция указания, от въззивния съд изискани видеозаписите от поставените на светофарните уредби камери, находящи се на кръстовището на бул. „Васил Левски“ и бул. „Осми Приморски полк“.

С писма с вх. № 90697/ 01.12.2023 г. и вх. № 92274/07.12.2023 г. съдебният състав е уведомен за невъзможността за предоставяне на изисканите видеозаписи, поради изтекъл срок за съхранение.

В хода на въззивното производство е установена следната фактическа обстановка:

На 30.10.2022 г. около 17:15 ч. жалбоподателят да управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат ЦЦ“ с рег. № [рег. номер], в [населено място] по бул. „Васил Левски“ в посока бул. „Княз Борис I“, като същият преминава в района на кръстовище с бул. „Осми Приморски полк“ на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим и извършва маневра „обратен завой“ в посока бул. „Васил Левски“.

На 30.10.2022 г. е съставен АУАН серия GA № 624800 против С. Д. С. за това, че на 30.10.2022 г., управлявайки собственото си МПС, е навлязъл/преминал на неразрешен сигнал на светофарната уредба /червен/, работещ в нормален режим, находяща се в [населено място], бул. „Васил Левски“ посока бул. „Княз Борис I“.

На 01.11.2022 г. С. депозира писмено възражение срещу съставения АУАН, обективиращо и искане за изискване на записите на видеокамерите от светофарните уредби, както и от полицейския автомобил, с съобразяване с данните от същите.

АНО въприема изцяло констатациите на актосъставителя, квалифицира деянието като нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и налага на С. „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от същия закон.

За да потвърди наказателното постановление е прието от въззивният съд, че НП е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно е приложен материалния закон. От събраните писмени доказателства и свидетелски показания по категоричен начин се установява извършване на нарушението.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо правен интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване изискванията на чл. 212 АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник сектор във Второ Районно управление при ОДМВР – Варна, видно от Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващия състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за необоснованост на обжалваното решение и противоречие с материалния закон, се явяват касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но постановено в противоречие с приложимия материален закон и процесуалните правила. Този извод се налага по следните съображения:

При издаването както на АУАН, така и на НП, са допуснати съществени процесуални нарушения, обусловили ограничаване правото на защита на наказаното лице.

В случая, отговорността на водача е ангажирана за нарушение по чл. 183, ал. 5, т. 3 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба наказва се с глоба от 100 лева водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.

В хода на административнонаказателното производство, независимо от своевременно отправеното искане от страна на водача на МПС за събиране на доказателства в подкрепа на наведените възражения (записи от камери за видеонаблюдение и от полицейския автомобил), същото не е разгледано от АНО, респ. при издаване на НП не са съобразени данните от тези записи. В последствие, в хода на съдебното производство събирането на тези доказателства се оказва невъзможно.

С бездействието си, АНО препятства провеждане на доказване на защитната теза на наказаното лице. Последното е и в разрез със задължението по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – за цялостна проверка на акта, преценка на възраженията на страните и събраните доказателства, както и да извърши разследване на спорните обстоятелства. В случая, не са събрани, респ. и съобразени всички относими и допустими доказателства, които категорично биха изяснили релевантния факт на преминаване на сигнал на светофара, който не разрешава това, което от своя страна е обусловило накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Налице е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което и следва да се приеме, че не са налице предпоставките на ангажиране отговорността на наказаното лице.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да се отмени наказателното постановление.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя се дължат направените в производство разноски за първоначалното и повторното разглеждане на делото.

В предвид релевираното възражение за прекомерност, след съобразяване на обстоятелството, че от упълномощения адвокат са изготвяни жалби, без да е осъществено процесуално представителство, то размера на дължимия адвокатски хонорар следва да се определи по реда на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1/ 019.07.2004 г., за всяка съдебна инстанция. Ето защо, в полза ва жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, в общ размер на 800 лева.

Воден от горното, касационният състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1797 от 13.12.2023 г., постановено по АНД № 20233110204935 по описа на Районен съд - Варна.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0436-000507/21.11.2022 г. на Началник на Второ Районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, с което на С. Д. С. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна да заплати на С. Д. С., [ЕГН], с адрес гр. ******, ул. "******" № **, ет. *, ап. * сума в размер на 800.00 (осемстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.