№ 1628
гр. Варна, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл. с. Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря М.на Ив. И.
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100502196 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 48336/14.07.2022г. на А. С.
А.,чрез процесуален представител против Решение № 1975/17.06.2022г. по гр.д. №
16386/2021г. на РС- Варна, 41св. , с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника срещу
„Димитров Билд" ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ******, М. С. М., с
ЕГН ********** и адрес ***** и Е. Ю. М., с ЕГН ********** и адрес ***** иск с правно
основание чл.33 ал.2 от ЗС за изкупуване на 26.70 кв.м. ид.ч. от ПИ № 10135.3513.1791 по КККР на
гр. Варна, одобрен със Заповед № РД-18-64/ 16.05.2008г. на Изп. Директор на АГКК, последно
изменение касаещо недвижимия имот от 04.04.2017г., с адрес *****, целият с площ от 215 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м), стар идентификатор 10135.3513.309, номер по предходен план 253, квартал
1086, парцел Х, при съседи: имоти с ид№ № 10135.3513.1923, 10135.3513.333, 10135.3513.1792,
10135.3513.308 и 10135.3513.304.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на
събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да
бъде уважен като доказан и основателен. Претендира присъждане на разноски за две
инстанции.Оспорва се извода на съда , че предварителното дадено съгласие на
съсобствениците по чл.33 от ЗС касае свободно разпореждане и с идеални части от ПИ,
когато същите не са прилежащи към някой от обектите. Излага ,че съгласно волята на
договарящите страни същите са учредили на ответника „Димитров Билд“ООД единствено и
само право на ползване върху описаните обекти, а именно паркоместа № 1, № 2, № 3, както
е посочено в т.4 от нотариален акт № 78, том III, рег. № 8562, нот. дело № 431/2012г., а правото
на ползване е лично и не може да се отчуждава.Излага, че паркомястото не може да бъде годен
обект на прехвърлителна сделка/цитира съдебна практика/.Твърди, че в хода на процеса не е
установено, че прехвърлените от първия ответник на другите двама права на собственост върху
26.70 кв.м. ид.части от ПИ са свързани с разполагането на паркоместата в имота. Излага, че цената,
на която ответниците са придобили идеалните части – паркоместа не е предложена на ищеца,
1
поради което е нарушена разпоредбата на чл.33 от ЗС. Въвежда твърдение за нищожност на
посочената в т.4 от процесния договор клауза, относно даденото право на всяка от страните по
договора да може свободно да се разпорежда „ ......както и с учреденото й право на ползване,
върху описаните по-горе обекти, и се съгласяват всеки от тях да продава на трети лица вещните си
права ......“. Наведени са твърдения, че след изграждане на сградата, ПИ е претърпял съществени
изменения, като площта му от 233 кв.м. реално е 215 кв.м. , което поставя под съмнение самото
съществуване на тези паркоместа.
В съдебно заседание по същество А. С. А., редовно призован, явява се лично и чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата, претендира уважаването й и
присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на процесуалните представители на въззиваемите.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемия „Димитров Билд" ООД , чрез процесуален
представител е депозирал отговор на жалбата, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно
и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски. Излага
, че правилно съда е приел, че с процесния договор страните са дали предварително
съгласието си, всеки от тях да продава на трети лица вещните си права при самостоятелно
определени условия и цени, а предмет на сделката между ответниците са именно
притежавани от въззивника ид.част от ПИ. Излага , че в същото време по делото е останал
неизяснен пълно и главно, момента , в който ищеца е узнал за продажбата , като за
доказване на твърденията си, че това е станало преди 10.09.2021г. е поискал допускане на
гласни доказателства чрез разрит на едни свидетел при режим на водене.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата с посочените в нея аргументи.Претендират уважаването й и присъждане на
стронете по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемия М. С. М. и Е. Ю. М., чрез процесуалните
си представители са депозирали отговори на жалбата, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намират за правилно
и законосъобразно. Претендират потвърждаване на решението и присъждане на
разноски.Твърдят, че съда се е произнесъл в рамките на търсената защита , поради което
наведените в жалбата твърдения извън спорния предмет са неотносими и преклудирани в
настоящото производство. Недопустимо е също на този етап на производството да се
навеждат твърдения за нищожност на клауза от договора за суперфиция.
В съдебно заседание по същество, М. С. М. и Е. Ю. М., редовно призовани не се явяват ,
чрез процесуалните си представители поддържат депозираните отговори на жалбата,
претендират отхвърлянето й и присъждане на сторените по делото разноски.
Адв. Т. –процесуален представител на М. С. М. представя писмени бележки.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от на А. С. А. срещу
„Димитров Билд" ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ******, М. С. М., с
ЕГН ********** и адрес ***** и Е. Ю. М., с ЕГН ********** и адрес ***** иск с правно
основание чл.33 ал.2 от ЗС за изкупуване на 26.70 кв.м. ид.ч. от ПИ № 10135.3513.1791 по КККР на
гр. Варна, одобрен със Заповед № РД-18-64/ 16.05.2008г. на Изп. Директор на АГКК, последно
2
изменение касаещо недвижимия имот от 04.04.2017г., с адрес *****, целият с площ от 215 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м), стар идентификатор 10135.3513.309, номер по предходен план 253, квартал
1086, парцел Х, при съседи: имоти с ид№ № 10135.3513.1923, 10135.3513.333, 10135.3513.1792,
10135.3513.308 и 10135.3513.304.
В исковата молба ищецът твърди , че той и сестра му –Г. А.а са били собственици на
процесния недвижим имот с ид. № 10135.3513.1791, целият с площ от 233 кв.м., находящ се в
*****.С нотариален акт № 47, том III, рег. № 8338, нот. дело № 404/2012г. прехвърлили
на„Димитров 92" ООД по 88 кв.м. ид.ч. от собствения си имот и така дружеството станало
съсобственик в имота.С нотариален акт № 78, том III, рег. № 8562, нот. дело № 431/2012г.
собствениците си учредили право на строеж и станали собственици на определени обекти в
сградата и на идеални части от дворното място , като в същия А. и сестра му - дали права по чл.33
и чл.66 ЗС за свободно разпореждане с правото на собственост върху отделни обекти и със
съответните им идеални части от поземления имот. В жилищната сграда се познавали от 2014г.,
имали съгласие и живеели в сговор. В края на м. юли 2021г. на две от обособените паркоместа, а
именно № 1 и № 2, за които било учредено вещно право на ползване на ответника „Димитров 92"
ООД, били струпани строителни материали. Сестрата на ищеца Г. А.а се възмутила и подала
сигнал до кметство Младост. В получения отговор по жалбата, ищецът и сестра му били
уведомени, че при извършена проверка на място не са констатирани нарушения.
Ищецът твърди, че на 10.09.2021г. получил справка за вписвания, отбелязвания и
заличавания за имот, от която разбрал, че с нотариален акт № 125, том XIV, дело № 3056/2021г.
„Димитров 92" ООД продал на М. С. М. 26.70 кв.м. ид.ч. от общия съсобствен с ищеца и сестра му
поземлен имот с ид. № 10135.3513.1791. Към датата на сделката М. С. М. бил в граждански брак с
Е. Ю. М..Ищецът заявява, че не желае да има чужд на съсобствеността им съсобственик, който не
притежава жилищен или друг обект в сградата и желае да изкупи продадената идеална част, като
встъпи в правата на купувача.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника М. С. М., който оспорва
исковата претенция като допустима, но изцяло неоснователна.Поддържа, че в нотариалния акт за
учредяване на право на строеж в полза на „Димитров 92" ООД / с ново наименование „Димитров
Билд" ООД/, с ЕИК *********, страните взаимно са си дали съгласие на основание чл.33 и чл.66
ЗС всяка една от тях да може „свободно да се разпорежда с правото на собственост върху
отделните обекти, на които е собственик и със съответните идеални части от поземления имот,
както и с учреденото право на ползване, върху описаните по-горе обекти, и се съгласяват всеки от
тях да продава на трети лица вещните си права при самостоятелно определени условия и цени,
като това си съгласие те дават и за всеки последващ приобретател". От текста ставало ясно, че
ищецът е дал безусловно съгласие по смисъла на чл.33 и чл.66 ЗС, всеки един от неговите
съсобственици, да се разпорежда свободно с правото си на собственост върху поземлен имот с ид.
№ 10135.3513.1791, което пък било основание за отхвърляне на предявения иск.Ответникът
поддържа, че искът е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл.33, ал.2 ЗС. Жалбата от
сестрата на ищеца била подписана от името на всички собственици и още към 29.07.2021г. пред
ищеца стоял въпросът, има ли нов собственик „на този гараж" - процесните паркоместа. От това
следвало, че ищецът е можел и вероятно се сдобил със справка от Имотен регистър още през м.
юли 2021г. Ищецът узнал, че в имота има нов съсобственик, ползващ паркомясто № 1 и № 2 много
преди твърдяната от него дата. Ответникът ползвал придобитите паркоместа активно и
посещенията му осигурили възможност да се срещне и запознае с останалите собственици и
ползватели в сградата, изградена в поземлен имот с ид. № 10135.3513.1791.Претендира отхвърляне
на иска.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Е. Ю. М. е депозирала отговор на исковата молба , в
който предявения иск се оспорва като неоснователен с аргументи идентични с изложените от
ответника М. М..Заявява, че делото е образувано на 12.11.2021г. - осем месеца, след като тя и
съпругът придобили правото на собственост върху 26.70 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с ид. №
10135.3513.1791. Счита, че още към 29.07.2021г. било налице фактическо узнаване от страна на
ищеца/което е релевантно/, че посочените паркоместа имат нов собственик. Излага, че ищецът е
3
дал съгласие по чл.33 и чл.66 ЗС при сключване на договора за суперфиция, поради което исковата
претенция била неоснователна и на това основание.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Димитров Билд" ООД е представил отговор на
исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска като неоснователен и претендира
отхвърлянето му.Излага , че действителната воля на страните, видно от нотариалния акт за
учредяване право на строеж е невярно и превратно тълкувана от ищеца в исковата молба. В същия
страните взаимно си дали съгласие на основание чл.33 и чл.66 ЗС всяка една от тях да може
свободно да се разпорежда с правото си на собственост при условия и цени, каквито определи и
договори. Като доказателство за обстоятелствата по чл.33 ЗС на нотариуса бил представен
суперфициарния договор при извършване на продажба на ид.ч. от имота от „Димитров Билд" ООД
на М. С. М..Въвежда възражение относно спазване на предвидения в закона срок за предявяване на
иска по чл.33, ал.2 ЗС, като твърди, че ищецът е узнал за извършената продажба на ид.ч. от
дворното място много преди твърдяната от него дата на узнаване -10.09.2021г, позовавайки се на
документи от преписката по жалбата на сестра му до кмета на Район „Младост" от 29.07.2021г. и
от представена пред ВРС данъчна оценка от 23.08.2021г.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбите оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна
до следните изводи от фактическа и правна страна:
По делото няма спор, а и е установено от приетите писмени доказателства, че:
От 27.09.2013г. наименованието на „Димитров и Ванков" ЕООД, с ЕИК ********* е
променено на „Димитров билдинг", като през 2014г. е променена и организационната форма на
дружеството от ЕООД в ООД.
Считано от 28.01.2013г. наименованието на „Димитров 92" ООД е променено на
„ДИМИТРОВ БИЛД", видно от служебно направена справка в Търговски регистър.
На 15.03.2012г. с предварителен договор за отстъпено право на строеж върху недвижим
имот, А. С. А. и Г. С.а А.а са отстъпили на „Димитров и Ванков" ЕООД, с БУЛСТАТ *********
право на строеж върху имот находящ се в ***** и представляващ дворно място с площ от 233
кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор 10135.3513.1791 /л. 117-123/. Съгласно т.3,
раздел „Права и задължения на страните" от предварителния договор, „едновременно с
4
учредяването на правото на строеж за обектите в полза на Изпълнителя, възложителите се
задължават да си учредят взаимно право на строеж за конкретните обекти в сградата, полагащи им
се съгласно протокола по т.3 от рози раздел и да си дадат съгласието по чл.33 ЗС".
На 12.12.2012г. Г. С.а А.а и А. С. А., при равни квоти,продали на „Димитров 92" ООД, с
ЕИК ********* 176 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 10135.3513.1791 , като
сделката е обективирана в нотариален акт за продажба на идеални части от недвижим имот № 47,
том 3, рег. № 8338, нот. дело № 404/ 2012г. на нотариус О.С., вписан в НК под № 196.
С нотариален акт № 78, том 3, рег. № 8562, нот. дело № 431/ 19.12.2012г. на нотариус О.С.,
вписан в НК под № 196/л.5-6/., Г. С.а А.а, А. С. А. и „Димитров 92" ООД, с ЕИК *********
взаимно и безсрочно учредили помежду си право на строеж за построяването в поземлен имот с
ид. № 10135.3513.1791 новопроектирана шестетажна жилищна сграда, като разпределили помежду
си правото на строеж върху самостоятелните обекти в тази сграда. В т.4 от нотариалния акт е
уговорено, че „страните по този договор взаимно дават съгласие всяка от тях на основание чл.33 и
чл.66 от ЗС да може свободно да се разпорежда с правото на собственост върху отделните обекти,
на които е собственик и със съответните идеални части от поземления имот, както и с учреденото
й право на ползване, върху описаните по-горе обекти, и се съгласяват всеки от тях да продава на
трети лица вещните си права при самостоятелно определени условия и цени, като това съгласие
дават и за всеки последващ приобретател."
На 25.07.2014г. е издадено Удостоверение № 77 за регистриране въвеждане в експлоатация
на строеж „Жилищна сграда", находящ се в УПИ Х-253, кв. 1086 / с идентификатор
10135.3513.1791/, по плана на 26-ти м.р., район „Младост", гр.Варна /л.16-17/.
С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
идеални части от недвижим имот № 125, том I, рег. № 2044, нот. дело № 120/ 09.03.2021г. на
нотариус О.Ш. вписан в НК под № 147, „ДИМИТРОВ БИЛД" ООД прехвърлило на М. С. М.
собствеността върху 26.70 кв.м. ид.ч. от недвижим имот с ид. № 10135.3513.1791, от които 13.35
кв.м. ид.ч. са обособени и разпределени за ползване на ПАРКОМЯСТО № 1 и 13.35 кв.м. ид.ч. са
обособени и разпределени за ползване на ПАРКОМЯСТО № 2, находящи се в незастроената
северна част от вътрешния двор на поземления имот, в открития паркинг за три дворни
паркоместа.
Видно от Удостоверение, издадено от община Варна /л. 54/, към датата на възмезнното
придобиване на собствеността върху ид.ч. от недвижим имот с ид. № 10135.3513.1791, М. С. М. е
бил в граждански брак /сключен на 30.07.2017г./, с Е. Ю. М..
Изложените безспорни факти установяват извод за установеност на част от
елементите от фактическия състав на нормата на чл. 33, ал. 2 ЗС, а именно: съсобственост
върху недвижимия имот или на суперфициарна собственост; продажба на дела на единия
съсобственик на трето за съсобствеността лице с действителна сделка, а именно покупко-
продажба на 26.70 кв.м. ид.ч. от недвижим имот с ид. № 10135.3513.1791. Тълкувайки волята на
страните по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
идеални части от недвижим имот № 125, том I, рег. № 2044, нот. дело № 120/ 09.03.2021г. на
нотариус О.Ш., настоящия съдебен състав счита,че със същия са прехвърлени от продавача
на купувача именно ид.части от НИ, а не паркоместа. Следва да се има предвид , че в
исковата молба , а и в хода на производството ищеца не е навел твърдения за порок на
същата, а и с оглед предприетата защита , при позитивно за него решение същия би
заместил купувачът по вече сключения договор с разпоредилия се съсобственик, а влязлото
в сила съдебно решение би заместило актовете, с които се прехвърля съсобствеността.
Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗС, законодателя е въвел ограничение в избора на купувач при
продажбата на дял от съсобствен имот, като задължава продавача да предложи дела си за
изкупуване на останалите съсобствениците и то при същите условия, каквито на външното
за съсобствеността лице.
Между страните не се спори, че продавачът по сделката от 09.03.2021г. „ДИМИТРОВ
БИЛД" ООД не е предложил на другите съсобственици, включително ищецът А. да изкупят
5
процесните идеални части при същите условия, при каквито това е сторено от ответникът М..
Първият спорен по делото въпрос е, кога ищецът А. С. А. е узнал за разпоредителната
сделка – на 10.09.2021г. или в по-ранен момент.Тежестта на доказване за твърдения от ищеца
момент на узнаване е на негова, а за опровергаване и доказване на по-ранна от сочената дата – е на
ответниците.
Настоящия съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд относно спазване
на преклузивния двумесечен срок за предявяване на иска по чл.33 ал.2 от ЗС от страна на
ищеца.
По делото са представени жалба от 29.07.2021г. от Г. А.а до кмета на район
„Младост“ , в която е посочено ,че от името на всички живущи в кооперацията отправят
запитване относно строителството на нов гараж в двор а на кооперацията на мястото на
паркоместата /бивши складове на строителна фирма „Димитров ООД/, както и отговор на
Дирекция “ОРК“ на Община Варна –район Младост от 30.08.2021г. ,че при извършена на
място проверка на адрес гр.Врана , **** не са констатирани нарушения /строителство на нов
гараж/. На л.20 – 30 от дело е приложено Удостоверение от АП-Варана, издадено на
10.09.2021г. , в което е отразена продажбата на 26.70 кв.м. ид.части процесната
недвижимост.
В хода на първоинстанционното производство , както и в настоящото са събрани
гласни доказателства, чрез водените от ищците свидетели - Г. А.а ,сестра на ищеца, чиито
показания съда кредитира в условията на чл.172 от ГПК и М.П.Ч. без дела и родство със
страните,чиито показания съда кредитира доколкото се базират на лични впечатленя , както
и водените от ответниците свиделети - Г.К.Г. и М.И.М. и двамата без дела и родство със
страните , чиито показания съда кредитира .
Съвкупно от събраните доказателства/писмени и гладни/ не може да се обоснове
категоричен извод за това, че ищецът А. А. е узнал преди 10.09.2021г.,че процесните
ид.части са продадени на ответника М. М. . Това е така т.к. жалбата на сестра му до
кметство „Младост“ макар и позована : „от името на всички живущи“ в кооперацията не е
подкрепена с доказателства за дадени пълномощия от съкооператорите, респективно
съсобствениците към свидетелката , включително и от брат. От друга страна, дори ищеца и
сестра му са в близки отношения, в случая не сме в хипотезата при която узнаването на кой
да е от двамата съпрузи за осъществената разпоредителна сделка от съсобственик в полза на
трето на съсобствеността лице, води до възникване възможността за съдебна защита
посредством предявяване на иск за изкупуване.
За по-ранно от 10.09.2021г. узнаване от ищеца не сочат с убедителност и събраните гласни
доказателства. Разговорите на свидетелите с бащата на ищеца и със самия него / св. М./ , че нещо
се случва с определените за паркоместа ид.части от ПИ, че има нов собственик , че това вече не е
дружеството „Димитров“ ООД, подкрепят тезата на ответниците, но не опровергават твърдяното
от А. в исковата молба, доколкото едва със снабдяването със справка от служба по вписванията на
10.09.2021г. , ищеца е узнал в вида и обема на разпореждането със съсобствените ид.части.
Приемайки за доказана тезата на ищеца, че същия е узнал за продажбата на
идеалните части едва на 10.09.2021г., настоящия съдебен състав счита въззивината жалба за
неоснователна , по следните съображения.
6
Доколкото предмет на делото са правоотношения, произтичащи от правна сделка, а
именно договор за учредяване право на строеж, както и с оглед разясненията дадени в
Решение 1/2020г. от 27.04.2022г. по ТД № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, съда дължи произнасяне
по императивните норми, уреждащи нищожността на сделките.
Възражението на въззивника за нищожност на клаузи част от т.4 от нотариален акт №
78, том III, рег. № 8562, нот. дело № 431/2012г., относно даденото право на всяка от страните по
договора да може свободно да се разпорежда „ ......както и с учреденото й право на ползване,
върху описаните по-горе обекти, и се съгласяват всеки от тях да продавана трети лица вещните си
права ......“., като противоречаща на закона, настоящия съдебен състав счита за е неоснователно.
Възраженията на въззивиника са пряко свързани с клаузата на 1.5 от процесния
договор, а именно „Съсобствениците разпределят и учредяват безсрочно вещно право на
ползване върху посочените паркоместа на „Димитров 92“ООД, а същото чрез управителя си
Д.С.Д. – приема, както следва....“. Противно на твърденията на ищеца –въззивник, в
посочената клауза страните не са учредили вещно право на ползване на изброените в
договора три броя паркоместа, а са разпределили ползването на същите, като са ги
предоставили за такова на дружеството- ответник. Ето защо разпореждането от
„ДИМИТРОВ БИЛД" ООД с 26.70 кв.м. ид.ч. от недвижим имот с ид. № 10135.3513.1791, от
които 13.35 кв.м. ид.ч. са обособени и разпределени за ползване на ПАРКОМЯСТО № 1 и 13.35
кв.м. ид.ч. са обособени и разпределени за ползване на ПАРКОМЯСТО № 2, находящи се в
незастроената северна част от вътрешния двор на поземления имот, в открития паркинг за три
дворни паркоместа в полза на М. С. М. не касае извършеното между страните по договора за
учредяване право на строеж от 19.12.20212г. разпределение на ползването на обособените
паркоместа.
Както вече беше посочено между страните не се спори, че продавачът по сделката от
09.03.2021г. „ДИМИТРОВ БИЛД" ООД не е предложил на другите съсобственици, включително
ищецът А. да изкупят процесните идеални части .Въпреки това предявения от ищеца иск е
неоснователен.От текста на нотариалния акт за учредяване на право на строеж безспорно се
установя, че страните по договора, вкл. и ищецът доброволно в рамките на договорната автономия,
предварително е дал съгласието и си по чл.33 от ЗС. Доколкото правата по чл. 33 от ЗС се бранят с
конститутивен иск, т.е. такъв заведен по усмотрение на ищеца, то предварителното съгласие на
съсобственика - всеки от тях да продава на трети лица вещните си права при самостоятелно
определени условия и цени, като това съгласие дават и за всеки последващ приобретател - не
противоречи нито на повелителните норми на закона, нито на добрите нрави , поради което , съда
приема, че в конкретиката на настоящия правен спор не е налице елемент на фактическия състав на
нормата на чл.33 от ЗС, а именно липса на предложение до другия съсобственик за
изкупуване.
Следва да се има предвид , че за действителната воля на страните релевантни са клаузите
по договора за учредяване право на строеж от 19.12.2021г. , а не в предварителния такъв.Правилно
първоинстанционни съд е приел , че липсва основание да се приеме, че това предварително дадено
съгласие по чл.33 ЗС не касае правото на собственост върху идеални части от поземления имот или
съдържа модалитет по отношение на лицата, на които могат да бъдат продавани такива части.
Дори намеренията на ищецът и сестра му, свидетелката А.а да са били уговарянето на такъв
модалитет, то те не са се реализирали при изповядване на сделката.
Предвид изложените мотиви, поради съвпадане на изводите на двете инстанции
обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено
включително и в частта за присъдените разноски.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, на въззиваемите следва да
бъдат присъдени разноски за настоящото производство за заплатено адвокатско
възнаграждение – в размер на 450.00 лева в полза на Е. Ю. М. , сумата от 450.00 лева в
7
полза на М. С. М. и сумата от 500.00 лева в полза на „Димитров Билд" ООД.Възражението на
въззивиника по чл. 78 ал.5 от ГПК съда счита за неоснователно , с оглед Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , както и с оглед обема на
осъщественото процесуално представителство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1975/17.06.2022г. по гр.д. № 16386/2021г. на
РС- Варна, 41св.
ОСЪЖДА А. С. А., с ЕГН ********** и адрес *****, ет.4, ап.7 ДА ЗАПЛАТИ на
„Димитров Билд" ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ****** сумата от
500.00 /петстотин/ лева, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК.
ОСЪЖДА А. С. А., с ЕГН ********** и адрес *****, ет.4, ап.7 ДА ЗАПЛАТИ на М. С. М.,
с ЕГН ********** и адрес ***** сумата от 450.00 /четиристотин и петдесет/лева представляваща
сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА А. С. А., с ЕГН ********** и адрес *****, ет.4, ап.7 ДА ЗАПЛАТИ на Е. Ю. М.,
с ЕГН ********** и адрес ***** сумата от 450.00 четиристотин и петдесет/лева представляваща
сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8