Решение по дело №2106/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 260002
Дата: 27 март 2023 г.
Съдия: Цветомира Георгиева Велчева
Дело: 20204310102106
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Л., 27.03.2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2106/2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод подадена искова молба от „Общинска банка“ АД против И.Й.И., заместен в хода на производството от Държавата, Д.И.И. и Ц.И.Й. и С.И.И. за обявяване относителна недействителност на сделка.

Твърди се, че между ищеца и ответника И.Й.И., действащ като едноличен търговец, с фирма „И.Й.-03“, е сключен договор за револвиращ кредит в размер от 12 500,00 евро, със срок за връщане до 20.10.2010 г.

С анекс от 20.09.2011 г. срокът за връщане на кредита е удължен до 20.09.2012 г.

Вземанията по кредита не са обслужвани, поради което ищецът е поскал издаването на заповед за изпълнение и допускане на незабавното й изпълнение срещу И.. На 09.08.2013 г. е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, допуснато е незабавното й изпълнение и е издаден изпълнителен лист за сумите от 11 482,93 евро - главница, 3 691,53 евро – обезщетение за забава върху просрочена главница за периода 20.09.2011 г. - до 07.08.2013 г., 93,36 евро- обезщетение за забава върху просрочена главница за периода 22.07.2011 г. до 07.08.2013 г., 1 308,34 евро – неустойка и разноски.

За събиране на сумите е образувано изпълнително дело при ДСИ при РС Л., в рамките на което са предприети действия по удовлетворяване на вземанията, в това число в рамките на дадените обезпечения.

Твърди се, че с договор за покупко-продажба, сключен на 08.12.2015 г., обективиран в нотариален акт, ответникът И.Й.И., договаряйки с Д.И.И., се е разпоредил в полза на Ц.И.Й. и С.И.И. с правата върху поземлен имот с идентификатор **********, с площ по документи – 1 513 кв. м., находящ се в село Б., област Л., община Л., ул. „Г. С. Р." № 4, п. к. 5567; Сграда с идентификатор ***********, предназначение - друг вид сграда за обитаване, с площ по документи - 15 кв. м., находяща се в село Б., област Л., община Л., ул. „Г. С. Р." № 4, п. к. 5567; Поземлен имот с идентификатор **********, с площ по документи - 631 кв. м., находящ се в местността “П.”, село Б., област Л., община Л.; Сграда с идентификатор **********, предназначение - друг вид сграда за обитаване, с площ по документи - 25 кв. м., находяща се в село Б., област Л., община Л., ул. „Г. С. Р." № 4, п. к. 5567; Сграда с идентификатор ***********, предназначение - друг вид сграда за обитаване, с площ по документи - 56 кв. м., находяща се в село Б., област Л., община Л., ул. „Г. С. Р." № 4, п. к. 5567; Поземлен имот с идентификатор ******, с площ по документи -1000 кв. м., находящ се в местността “М.”, село Б., област Л., община Л.; Сграда с идентификатор ******, предназначение - жилищна сграда -еднофамилна, с площ по документи - 41.000 кв. м., находяща се в село Б., област Л., община Л., ул. „Г. С. Р." № 4, п. к. 5567.

Твърди се, че Д.И.И. е дъщеря на И.Й.И., а Ц.И.Й. и С.И.И. негови низходящи.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да обяви за относително недействителна по отношение на “Общинска банка” АД покупко-продажбата на описаните по-горе имоти в полза на трето лице, обективирана в нотариален акт № 46, том XV, рег. № 6829, дело № 1056/08.12.2015 г., сключен между И.Й.И., от една страна и Д.И.И., която закупува в полза на Ц.И.Й. и С.И.И. при равни права. Заявено е искане за присъждане на сторените разноски.

В отговор по делото ответникът И. твърди, че изпълнението по договорната връзка, от която ищецът извежда качеството си на кредитор, е обезпечено с ипотека. Стойността на даденото имущество е достатъчна за покриване на дълга, поради което с предявената претенция се стига до прекомерно засягане правата на трети лица.

На следващо място ответникът И. заявява възражение за давност, като поддържа, че искът е предявен от ищеца след изтичания на предвидения в чл. 110 ЗЗД срок. В тази връзка И. твърди, че правото на ищеца да иска да бъде обявено за относително недействително спрямо него действие на разпореждане, извършено от длъжника му, е възникнало на 08.12.2015 г., искът си той е трябвало да предяви до 08.12.2020 г., а исковата молба е постъпила в съда на 09.12.2020 г. Оспорва пощенското клеймо да е определящо за датата на завеждане на иска.

В хода на производството е настъпила смъртта на И.Й.И., като на негова място, с протоколно определение от 29.09.2022 г., е конституирана Държавата.

В хода на делото ищецът се представлява от юрисконсулт С., който по същество излага становище за основателност на заявената претенция. Сименова заявява, че са налице предпоставките за прогласяване недействителност на оспорената сделка - ищецът има качеството на кредитор, вземането, от което то се извежда, е възникнало преди сключване на оспорената сделката, длъжникът е договарял с лице, с което се намира в родствена връзка по права линия, а лицата, в полза на което е договаряно, са също негови низходящи. В хода на производството презумпцията за знание за увреждане, разписана в разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, не е оборена от ответната страна, като тя е приложима по отношение на лицето, с което длъжникът е договарял. Представителят на ищеца с насочване изпълнението към имотите, предмет на оспорената сделка, да се стига до прекомерно засягане имуществената сфера на длъжника.

След настъпилата смърт на длъжника в хода на производството той е заместен от държавата. С. поддържа, че претенцията за недействителност е предявена в рамките на законовия 5-годишен давностен срок и възможността за защита със средствата на държавната принуда не е погасена. Съображения в изложената насока ищецът доразвива в ангажирани по делото писмени бележки.

Ответникът И. се представлява по делото от адв. Ст. Тихилова, която по същество излага становище за неоснователност на исковата претенция по съображения, изложени в отговора на исковата молба. Наред с това Т. поддържа, че доверителят й, като трето ползващо се лице, не е положил подпис под оспорената сделка, към онзи момент не е бил пълнолетен, а в хода на производството знанието му за увреждане не е доказано.

Държавата се представлява по делото от юрисконсулт С., която по същество излага становище за неоснователност на претенцията. В ангажираните по делото писмени бележки излага съображения по отношение на настъпилото в хода на производството правоприемство и възможността държавата да отговаря по иска на ищеца.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между “Общинска банка” АД и И.Й.И., действащ като едноличен търговец с фирма “И.Й. - 03” е постигнато съгласие и е сключен договор, по силата на който банката се е задължила да предостави на Й. револвиращ кредит в размер на 12 500,00 евро, с възможност за многократното му ползване, в срок до 20.06.2009 г. За обезпечаване изпълнението по договора Й. се е задължил да учреди първа по ред ипотека в полза на банката върху 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор 43952.513.1745 и самостоятелен обект, изпълнен в него 43952.513.1745.1.2 и същата идеална част от общите части на сградата, подобрения и насаждения. Обезпечението е учредено с договор за ипотека, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 35, том V, рег. № 5540, дело № 453/2008 г.

Страните по договорната връзка са уговорили изменението й относно срока за ползване и връщане на кредитния лимит до 20.09.2012 г.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу И.Й.И., действащ като едноличен търговец с фирма “И.Й. - 03”. Въз основа на издадена заповед за изпълнение, на 09.08.2013 г. е издаден изпълнителен лист против Й. за сумата от 11 482,93 евро - главница, 3 691,53 евро – обезщетение за забава върху просрочена главница за периода 20.09.2011 г. - до 07.08.2013 г., 93,36 евро- обезщетение за забава върху просрочена главница за периода 22.07.2011 г. до 07.08.2013 г., 1 308,34 евро – неустойка и разноски в размер на 1 429,00 лв.

Въз основа на подадена молба от “Общинска банка” АД пред СИС при РС Л. е образувано изпълнително дело № 550/2013 г. против И.Й.И., действащ като едноличен търговец с фирма “И.Й. - 03” за събиране на вземания по изпълнителен лист от 09.08.2013 г.

Между И.Й.И. от една страна и Д.И.И., която купува в полза на С.И.И. и Ц.И.Й., при равни права, е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който Й. продава следните свои недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор ******, с площ по документи - 1 000 кв. м., находящ се в местността “М.”, село Б., област Л., община Л., с предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - друг вид нива, при съседи имоти с идентификатори ******; ******; Поземлен имот с идентификатор **********, с площ по документи - 631 кв. м., находящ се в местността “П.”, село Б., област Л., община Л., с трайно предназначение - земеделска, начин на трайно ползване - лозе, при съседи имоти с идентификатори № ***************; Поземлен имот с идентификатор **********, с площ от 1 513 кв. м., с адрес: с. Б., община Л., ул. “Г. С. Р.” № 4, с предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, при съседни имот с идентификатор ***************, ведно с изпълнените в него сгради с идентификатор ******, предназначение - жилищна сграда -еднофамилна, с площ по документи - 41.000 кв. м., ***********, предназначение - друг вид сграда за обитаване, с площ по документи - 56 кв. м., Сграда с идентификатор ***********, предназначение - друг вид сграда за обитаване, с площ по документи - 15 кв. м. и Сграда с идентификатор **********, предназначение - друг вид сграда за обитаване, с площ по документи - 25 кв. м.Страните са постигнали съгласие имотите да бъдат прехвърлени срещу заплащане на сумата от 5 040,00 лв. Съгласието е обективирано в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот в полза на трето лице № **********г.

И.Й.И. се намира в родствени връзки/в брачна връзка със следните лица: С.Д.И. /съпруга/, Цанка Н.П. /майка/, починала на 20.01.2000 г., и низходящи Ц.И.Й. и Д.И.И., което се установява от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, изх. № 2036-46/25.08.2021 г., издадено от Община Л..

Д.И.И. се намира в родствени връзки/в брачна връзка със следните лица: И. И.И. /съпруг/, И.Й.И. /баща/, починал н 15.05.2021 г., С.Д.И. /майка/ и низходящите С.И.И., роден 2000 г., Петър И.И., роден 1998 г. и Габриела Илиянова И., родена 1995 г., което се установява от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, изх. № 2036-65/10.11.2021 г., издадено от Община Л..

С постановление от 28.11.2019 г. на ДСИ Атанасова, при РС Л., имотът, върху който длъжникът Й. е учредил ипотека в полза на “Общинска банка” АД, е възложен на И. И. В.при цена от 27 333,00 лв.

При установените факти съдът прави следните правни изводи.

Предявен е иск за прогласяване относителна недействителност на сделка покупко-продажба с правна квалификация чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 135 ЗЗД урежда възможност за кредитора на едно лице да поиска да се обяви за недействително по отношение на него правно действие, което уврежда интереса му да се удовлетворяване при принудително изпълнение спрямо длъжника си. От казаното могат да се изведат предпоставките за уважаване на отменителния иск - кредиторово качество у ищеца, извършването на действие, което увреждат кредитора /действие, което намалява актива на имуществото на длъжника или увеличава пасива му/, намерение за увреждане у длъжника и у съконтрагента му, когато сделката е възмездна, съответно само у длъжника, когато сделката е безвъзмездна.

Кредиторовото си качество ищецът извежда от сключен между него и И.Й., действащ като едноличен търговец с фирма “И.Й. - 03” договор за револвиращ банков кредит. По договорната връзка не е предложено изпълнение в уговорените в нея срокове, а въз основа на подадено заявление от ищеца в негова полза е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист и е престъпено към принудително удовлетворяване. От тук следва, че ищецът е носител на парично вземане срещу длъжника и е материално-правно легитимиран да атакува действие, извършени от него, които затрудняват или отнемат възможността му за удовлетворяване.

След възникване кредиторовото качество у ищеца длъжникът се е разпоредил с актив от имуществото си /поземлени имоти и изпълнени в част от тях постройки/ чрез възмездна сделка. С тези си действия той е застрашил удовлетворяването на кредитора, тъй като правото на собственост е прехвърлено срещу вземане за уговорена цена. В договора за покупко-продажба е включена уговорка в полза на трето лице.

Страни по договора в полза на трето лице са обещателя /в случай това е И.И. - длъжник на ищеца/ и уговарящия /ответникът Д.И.И./, като първият обещава на втория да изпълни поето към него задължение /в случая за прехвърляне първото на собственост/, но не в негова полза, а в полза на едно трето лице, което не е страна по договора /в случай това са ответниците С.И.И. и Ц.И.Й./. При този договор /в полза на трето лице/ имаме четири групи отношения, които възникват: първата са тези между страните по договора - обещателя и уговарящия и като страни по договорната връзка те имат право да искат нейното унищожаване, разваляне или прекратяване; втора група отношения са тези между уговарящия и третото лице, като те могат да почиват на различна основа /гесция, дарение или др./; третата група отношения са тези между обещателя и третото лице, като те пораждат правото на лични искове срещу обещателя за изпълнение на престацията, за която той се е задължил по договора; четвъртата група отношения са тези между третото лице и кредиторите на обещателя, като те са свързани с онова, което подлежи на връщане от третото лице.

Посоченото по-горе разграничение относно страните и групите отношения при договора в полза на трето лице е направено, за да изведе кръга от лицата, по отношение на които следва да се прецени намерението за увреждане, като предпоставка са уважаването на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД.

Оспорената сделка е възмездна. Страни по нея са длъжникът И.И. и уговарящия Д.И.И.. Това са лицата, по отношение на които следва да се прецени налице ли е намерение за увреждане на кредитора.

По отношение на длъжника съдът приема, че той се е разпоредил с активи от имуществото си с намерение да увреди ищеца, тъй като към датата на разпореждането /08.12.2015 г./ той е имал непогасено задължения към ищеца, произтичащи от договор за банков кредит. Падежът на тези задължения е настъпил на 20.09.2012 г., в полза на кредитора е издадена заповед за изпълнение, като по нея е допуснато незабавно изпълнение на 09.08.2013 г., а за събиране на вземането, въз основа на молба от 13.09.2013 г., е образувано производство по принудително изпълнение.

Уговорящият по договорната връзка - Д.И.И., е дъщеря на длъжника И.Й.И.. Нейната недобросъвестност се предполага, с оглед разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Установената в закона презумпция за знание в хода на производството не е оборена.

Знание за увреждане у третите лица, които също са низходящи на длъжника /син и внук/ е ирелевантно, тъй като те не са страни по договорната връзка. Това е така, тъй като съгласието на трето лице има значение само за уговоркта в негова полза, а не и относно сключването на договора. Това е така, тъй като третото лице не е страната по него, а съгласието му като юридически факт не обуславя недействителност на договора, а неговите правни последици. Договорът не е незавършен, ако третото лице откаже да се ползва от уговорката. В такъв случай страните могат да посочат друго ползващо се лице или да прекратят договора. Това е така, тъй като действието на уговорката е за в бъдеще. След като третото лице е дало съгласие уговорката в негова полза може да се отмени ако такава възможност е уговорена в договора за обещателя, или ако третото лице заяви отказ от нея, което по своята същност съставлява отказ от права.

По изложените съображения без значение е дали третите лица са били дееспособни към датата на сключване на договора, каквито възражения са наведени по отношение на ответника С.И.И., който към датата на сключване на оспорената сделка е бил непълнолетен. Това има значение за това дали за приемането на уговорката в тяхна полза те ще действа с попечителско съдействие или чрез законния си представител, но не и към намерението за увреждане. Ако такова знание се изискваше то следва да се име предвид, че то се преценява през лицето, от чието име то извършва действия /Решение № 195/31.12.2020 г. по гр. д. № 622/2020 г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 535 по гр. д. № 1224/2009 г., ІV г. о./.

В отговора ответникът И. излага възражения за прекомерно засягане имуществото на длъжника чрез воденето на иск за относителна недействителост на разпоредително действие, което уврежда кредитора, тъй като изпълнението на задължението е обезпечено с ипотека. Обстоятелството, че изпълнението на задължението на длъжника по договорната връзка, от които ищецът извежда кредиторовото си качество, е обезпечено с ипотека, не отменя действието на разпоредбата на чл. 133 ЗЗД и не лишава кредитора от възможност да търси изпълнение от имущество, различно от даденото като обезпечение. Ипотеката дава възможност за предпочитателно удовлетворяване на кредитора, в полза на който тя е учредена, при насочване изпълнението към даденото в обезпечение имущество. Когато изпълнението се насочва към друго имущество на длъжника, последният не разполага с възражение, че притежава и друго имущество, вкл., че е обезпечил с него изпълнението на своето задължение. Длъжникът, за разлика от кредитора, не може да избира към кой актив от имуществото му да се насочи принудата. Наред с това, видно от представенато по делото постановление за възлагане на имота, даден като обезпечение от длъжника, цената при която той е възложен, не е достатъчна за погасяване на дълга, т.е. не можем да говорим за прекомерно засягане имуществото на длъжника.

Кредиторът може да упражни правото по чл. 135 ЗЗД чрез предявяване на иск. Претенцията си за недействителност той може да предяви в рамките на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, която тече от сключването на увреждащата сделка /Решение № 147 от 25.07.2016 г. по гр. д. № 645/2015 г. на ВКС, ГК, III г. о./.

Процесната сделка е сключена на 08.12.2015 г. Срокът за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД изтича на 08.12.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ГПК последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час. Ако трябва да се извърши действие или да се представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време. В случая действията по подаване на исковата молба са извършени чрез използване на пощенски услуги. Пратката, с която е изпратена исковата молба, е подадена на 07.12.2020 г., т. е. в рамките на давностния срок. Разпоредбата на чл. 125 ГПК, на която се позовава ответникът И., има отношение към възникване на процесуалната връзка между съда и ищецът, а не към момента, в която ищецът е предявява иска си. Дори да се споделят доводите на ответника относно момента на предявяването на иска - с фактическото постъпване на исковата молба в съда, то следва да се има предвид, че и в този случай искът не е предявен извън законовия давностен срок с оглед разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Съгласно цитираната разпоредба, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение /извънредното положение е отменено на 14.05.2020 г., а с решение № 325 от същата дата, е обявена извънредна епидемична обстановка/ спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.

По изложените съображение съдът намира възражението на ответника И. за предявяването на иска за отмяна по чл. 135 ЗЗД след изтичане на давностния срок да това, за неоснователно.

В писмените бележки държавата, констиуирана в хода на производството на мястото на ответника И.Й., след отказ от наследството му от призованите към наследяване физически лица след смъртта му, отново е навела възражения във връзка с участието си в процедурата. На част от възраженията, свързани с включването на държавата като страна в производството и предпоставките, при които тя отговаря по предявени искове като правоприемник, по силата на закона на починала страна, съдът е отговорил в мотивите към протоколно определение от 14.11.2022 г. Изложените съображения в цитираното определения се поддържат и към момента, поради което не е необходимо да се преповтарят. В решението следва да се даде отговор на възраженията свързани с основанието, от които ищецът извежда кредиторовото си качество. В тази връзка в писмените бележки държавата застъпва виждане, че не следва да отговаря по иска по чл. 135 ЗЗД, тъй като по силата на разпоредбата на чл. 11 ЗН не става страна в отношения, по които страна е лице, действащо като търговец. Тези съждения нямат отношение към настъпилото в процеса правоприемство на страната на длъжника.

По-горе в мотивите на решението, съдът посочи, че искът по чл. 135 ЗЗД дава възможност за кредитора на едно лице да поиска да се обяви за недействително по отношение на него правно действие, което уврежда интереса му да се удовлетворяване при принудително изпълнение спрямо длъжника си. При настъпило в хода на образувано производството правоприемство на страната на длъжника правоприемникът не става страна по правата връзка, от която ищецът извежда кредиторовото си качество. По силата на решенето, по иска по чл. 135 ЗЗД правоприемникът на длъжника не отговаря за неговите задължение. Принудата по отношение на вземането се провежда не по силилата на решението, постановено в производството по иска по чл. 135 ЗЗД, а в друг процес, в който вземането е признато и е признато правото му на принудително изпълнение /в случая това е в рамките на заповедно производството, като изпълнението на заповедта не е оспорено/. Това задължение е част от пасива на наследството на длъжника, като целта е то да бъде удовлетворено не с имущество, което е част от актива му, а с такова на трето лице, което то е придобил, знаейки, че с това се увреждат интересите на кредитора. Атакуваната сделка е действителна в отношенията между страните и за трети лица, но не и спрямо кредитора на длъжника, което му открива възможност да се удовлетвори от имуществото, което част от правната сфера на лице, различно от длъжника му. В тази връзка, участвайки като правоприемник на длъжника в производството по иска по чл. 135 ЗЗД държавата на става страна по сделката, от която ищецът извежда кредиторовото си качества. Наред с това, следва да се има предвид, че придобиването на търговско качество от физическото лице не води до възникване на нов правен субект /Решение № 478/1994, V г. о., Решение № 389/1997, V г. о., Определение № 370/2008, V г. о./. Това е така дори и едноличният търговец да регистрира повече от една търговски фирми /Решение № 1012 от 03.07.1995 г. по гр. д. № 1853/1994 г., V г. о./, тъй като титуляр както на търговскоправните, така и на гражданскоправните права и задължения, е едно и също физическо лице. Имуществото му е общо, независимо че то се разделя на два елемента - имущество, включено в търговското предприятие, и имущество, което е извън търговското предприятие. Едноличният търговец отговаря с цялото си имущество за всички свои задължения, независимо от тяхната природа - частноправни или публичноправни. В тази връзка длъжникът на ищеца по договора за банков кредит, от които той извлича качеството си на кредитор и обещателят по договора за покупко-продажба в полза на трето лица, с което е увреден интереса на ищеца да се удовлетвори от имуществото му, са един и същ правен субект.

Съобразявайки изложеното, съдът приема, че са доказани предпоставките на уважаването на заявената претенция.

Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски. По делата са ангажирани доказателства за сторени разноски в размер на 86,40 лв. /платена държавна такса и такси за издаване на седем броя удостоверения/. По делото ищецът е представляван от юрисконсулт, за което на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25, т. 1 от Наредбата за правната помощ съдът определян възнаграждение в размер на 250,00 лв. Общо размера на сторените разноски е 336,40 лв. Заплащането им съдът следва да възложи на ответниците физически лице, не и на Държавата, която се включва в процеса поради заявен отказ от страна на призованите към наследяване лица по силата на закона и не е повод за образуване на производството.

Ответниците са заявили искане за разноски, които при изхода на спора следва да се отхвърлят.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА по иска на “Общинска банка” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Оборище”, ул. “Врабча” № 6 против И.Й.И., починал в хода на производството и заместен от Държавата, Д.И.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, Ц.И.Й., с ЕГН **********, с адрес: *** и С.И.И., с ЕГН **********, с адрес: *** с правна квалификация чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за относително недействителен спрямо “Общинска банка” АД, сключения с нотариален акт № **********г. договор за покупко-продажба на недвижим имот в полза на трето лице, по силата на който И.Й.И. продава на Д.И.И., която купува в полза на С.И.И. и Ц.И.Й., при равни права следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор ******, с площ по документи - 1 000 кв. м., находящ се в местността “М.”, село Б., област Л., община Л., с предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - друг вид нива, при съседи имоти с идентификатори ******; ******; Поземлен имот с идентификатор **********, с площ по документи - 631 кв. м., находящ се в местността “П.”, село Б., област Л., община Л., с трайно предназначение - земеделска, начин на трайно ползване - лозе, при съседи имоти с идентификатори № ***************; Поземлен имот с идентификатор **********, с площ от 1 513 кв. м., с адрес: с. Б., община Л., ул. “Г. С. Р.” № 4, с предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, при съседни имот с идентификатор ***************, ведно с изпълнените в него сгради с идентификатор ******, предназначение - жилищна сграда -еднофамилна, с площ по документи - 41.000 кв. м., ***********, предназначение - друг вид сграда за обитаване, с площ по документи - 56 кв. м., Сграда с идентификатор ***********, предназначение - друг вид сграда за обитаване, с площ по документи - 15 кв. м. и Сграда с идентификатор **********, предназначение - друг вид сграда за обитаване, с площ по документи - 25 кв. м.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.И.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, Ц.И.Й., с ЕГН **********, с адрес: *** и С.И.И., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на “Общинска банка” АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Оборище”, ул. “Врабча” № 6 сумата от 336,40 лв. /триста тридесет и шест лева и четиридесет стотинки/ - сторени разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ искането на С.И.И., с горните данни, за присъждане на сторените разноски.

 

Решението може да се обжалва от страните в 2–седмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Л..

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: