Р Е
Ш Е Н
И Е № 260073
Гр.Елхово, 04.12.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Елховският
районен съд в публичното съдебно заседание на шести юли, през
две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. АПОСТОЛОВА
при секретар
М. Д., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 498 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе в
предвид следното:
Производството
е особено исково и е образувано по реда на глава ХХХІ от ГПК, въз основа на
предявен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Ищцовото дружество „***“ ООД,
представлявано от С. П. С., в исковата си молба против „***“ ЕООД, представлявано от М.С.П., твърди, че на 08.01.2019г. ищецът, в качеството на
купувач, е сключил с ответното дружество като продавач Предварителен договор за
покупко-продажба на МПС, подробно описано в исковата молба, като съгласно чл. 3
от този Договор окончателния договор е следвало да се подпише до 03.06.2019г. в
кантората на нотариус В. Д.в гр. *** и тогава да се заплати от купувача
договорената продажна цена. Твърди се, че на указаните в предварителния договор
време и място ответното дружество не е изпратило надлежен
представител за сключване на окончателен договор, за което е бил съставен
констативен протокол от нотариус В. Д.. В исковата молба се твърди, че ответното дружество и
към настоящия момент не е изпълнило поетите с предварителния договор
задължения.
Предвид
на изложеното ищецът желае съдът да постанови решение, с което на основание
чл.19, ал.3 от ЗЗД, във вр. чл.362 и сл. от ГПК да обяви за окончателен
сключения между ищеца „***“ ООД и ответното дружество – „***“ ЕООД Предварителен
договор от 08.01.2019г. за покупко-продажба на описаното в т.1 от Договора МПС
за цена от 19200.00 лева, платими по банков път. Желае да му се присъдят и
направените по делото разноски.
Ответното
дружество „***“ ЕООД е подало писмен отговор, с който оспорва иска и желае същия да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Заявява, че представляващият към
наст. момент, считано от 21.05.2019г., дружеството – М.П. е узнал за процесния
предварителен договор с връчването на исковата молба, както и че посочената в
предварителният договор за покупко-продажба на МПС цена не е заплатена от
ищеца, вкл. и при явяването му пред нотариус на 03.06.2019 г., както самият
ищец твърди, а в разрез с обичайната търговска практика в представеният Договор
страните са се споразумели цената от 16 000.00 лева /без ДДС/ да бъде
платена едва при сключването на окончателен договор. Сочи се, че процесният
автомобил е със сключена застраховка „каско“ за „всички рискове“, като
застрахователната му стойност е 53 460.00 лева, т.е. няколко пъти
по-висока от продажната цена, посочена в предварителния договор, което буди
съмнение досежно истинността на процесния договор, както и досежно
добросъвестността на купувача. Твърди се, че предварителният договор от
08.01.2019 г. е антидатиран и подписалият го за „***“ ЕООД - Д. Д.е нямал
представителна власт към датата на подписването му.
С
отговора на исковата молба е предявен на основание чл. 212 от ГПК във връзка с
чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД инцидентен установителен иск за признаване нищожност на
Предварителен договор за
покупко-продажба на МПС от 08.01.2019г., поради сключването му при липса на съгласие, тъй като подписалият го Д. Д.не е имал представителна
власт по отношение на „***“ ЕООД към момента на
подписване на същия предварителен договор, както и е сключен при нарушаване на
добрите нрави при несъответствие на насрещните престации.
Ответникът по предявеният инцидентен установителен иск – „***“ ООД е подал отговор на същия, в
който сочи, че иска е недоказан и неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Твърди се на първо място, че предварителният договор не е
антидатиран, както сочи ищецът по този иск и че липсват доказателства в
обратната насока. На следващо място по отношение твърдението на ищеца, че
предварителния договор е сключен без представителна власт се заявява, че към
08.01.2019 г. лицето, сключило от името на ответното дружество процесният
договор - Д. Д. Д.е било вписано като единствен управител на „***“ ЕООД и в този смисъл е била налице представителна власт за сключване на
същия договор. Относно твърдяното от ищеца по този иск нарушаване
на добрите нрави
поради нееквивалентност на престациите, се заявява, че двете страни по
предварителния договор са търговски
дружества и следва да полагат професионален подход при преценката на извършване
на действията си, което предполага по-висока степен на грижа и преценка на
стопанските си операции, в т.ч. и сделки, и в този смисъл не може да се приеме,
че е налице неразбиране, грешка или заблуждение относно еквивалентността на
престациите. Сочи се още, че разликата между застрахователната стойност на
процесното МПС и продажната цена не води до нарушаване на добрите нрави по см.
на чл.26 от ЗЗД, тъй като на първо място застрахователната оценка се прави в
един определен момент от състоянието на автомобила и отчита и защитава основно
целите и интересите на застрахователя, а не на собственика на МПС, а моментната
стойност на МПС не отчита динамиката на стопанските нужди на търговеца, нито
изменящото се състояние на актива /в случая МПС/ или нуждата от същия. В случая
следва да се вземе предвид, че процесното МПС е товарно по рода си, т.е.
подложено е на интензивна експлоатация и видно от писмените доказателства,
представени от ответника по първ.иск – ищец по инц.уст.иск, налице са били
сериозни технически неизправности, изискващи и подмяна на скоростна кутия.
Предвид на тези особености ответникът по този иск счита, че постигнатата
договореност в процесният договор относно цената, не може по принцип да влече
нищожност поради нарушаване на добрите нрави, както и че твърдяната разлика в
еквивалентността на престациите на търговската сделка не я превръща в нищожна
сама по себе си.
В
съдебно заседание за ищеца „***“ ООД се явява процесуален представител – адв. Хр. М.,
който заявява, че поддържа изцяло предявения иск и твърди, че иска по чл. 19,
ал.3 от ЗЗД е основателен и доказан, а предявеният инцидентен установителен иск
не следва да се уважа, тъй като е неоснователен и недоказан. Подробни доводи е
изложил в представени по реда на чл. 149, ал.3 от ГПК писмени бележки. Желае да
се присъдят направените по делото разноски.
За
ответното дружество „***“ ЕООД в съдебно заседание се явява проц.представител - адв. Н.П., който заявява, че оспорва
предявеният иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД и поддържа изцяло иска по чл.26, ал.1 и
2 от ЗЗД за признаване нищожност на Предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 08.01.2019 г. Също
излага подробни доводи в представени писмени бележки и претендира направените
по делото разноски.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Страните – „***“ ООД и „***“ ЕООД са търговци и до
21.05.2019г. второто дружество се е представлявало от управителя Д. Д., а след
това – от М.С.П., видно от вписването на тези обстоятелства в ТР.
По
делото няма спор, а и събраните доказателства убедително потвърждават, че собственик на процесното МПС –
товарен автомобил „Форд Рейнджър“ с peг. № У0988АТ, рама
6FPPXXMJ2PGD83560, светло сив металик, е ответното дружество „***“ ЕООД.
По делото е представено копие от Предварителен договор
за покупко – продажба на МПС от 08.01.2019 год., сключен между „***“ ЕООД в качеството на продавач, подписан от Д. Д.-
управител на това дружество до 21.05.19г., и ищецът „***“ ООД, в качеството на купувач, подписан от С. С. –
управител, относно подробно описано в същия МПС - товарен автомобил марка „Форд Рейнджър“ с peг. № У0988АТ, рама 6FPPXXMJ2PGD83560, при уговорена продажна цена – 16 000.00
лева без вкл. ДДС, платима по банков път на датата на сключване на окончателен
договор. Уговорената дата на сключване на окончателния договор - 03.06.2019 г.,
както и начина на сключване на окончателен договор за покупко-продажба на
описаното в него МПС, са описани в този предварителен договор.
Видно от
т.4 и 5 от Предварителния договор, между страните е уговорено, че в деня на
подписването на предварителния договор автомобилът, ведно със СРМПС – част ІІ,
един ключ, застраховка ГО със зелена карта, талон за технически преглед, документ
за платена годишна винетка и копие от застрахователна полица за застраховка
„Каско“, „за всички рискове“, се предават на купувача, като последният има
право да си служи с МПС съгласно предназначението му , в т.ч. и да го
предостави за ползване на трети лица, като купувача носи риска от погиване или
повреждане на същия автомобил.
От Констативен протокол от 03.06.2019 год. на нотариус
В. Д.се установява, че на уговорената дата и час за сключване на окончателен
договор за покупко-продажба на процесното МПС в кантората на същия нотариус се
е явил единствено представител на купувача, но не и представител на дружеството
– продавач.
Данните
по делото сочат, че окончателен договор между страните не е бил сключен, както
в рамките на уговорения срок – 03.06.2019г., така и след това, недвусмислено
потвърждение на което е предявяването на настоящия конститутивен иск и
процесуалното поведение на ответника.
От представените от ответника доказателства е видно,
че МПС - предмет на договора е регистрирано на 14.06.2016 год. /Свидетелство за
регистрация на МПС, част 1/ и че за същото са сключени през 2018година от
собственика му „***“ ЕООД
застраховки „ГО на автомобилистите“ и „Каско“ /Застрахователна полица „ГО“ № BG/22/118003181359 от 07.11.2018 г. и
Застрахователна полица „Каско“ №93001810084018 от 17.10.2018 г., двете на ЗК
„Лев инс“ АД/. От приложените 3бр. банкови извлечения за заплатени застраховки
за МПС и сметка № Р007286743 от 19.04.2019г., се установява, че дружеството –
ответник в качеството на собственик на МПС е заплатило по сключените от него
застраховки съответно на 18.11.2018г. – 304.68 лева – по Застраховка „ГО“ и
вноските по застраховка „каско“ – на 19.04.2019г. – 1124.04 лева – за втора и трета вноски.
Представени
са и 4 бр. Опис за получени петролни продукти, съответно през м. февруари, м.
март, м. април и м. юни 2019г. за автомобил с рег. ***, в които се сочат кога
автомобила е бил зареждан и кое лице го е управлявало на посочените дати през
тези месеци, като във връзка с тези писмени доказателства е направено и искане за разпит като свидетел на лицето,
което е изготвило описите.
От представените от „***“ ЕООД приемо
предавателен протокол за предаден от Мото Пфое автомобил на 05.06.2019г. –
поръчка № 056_25_0000169 от 15.04.2019г., е видно, че на 15.04.2019г. процесния
автомобил е предаден от „***“ ЕООД като
клиент и съответно приет в сервиз на „Мото Пфое“ филиал *** за
ремонт на множество повреди, съгласно клиентско оплакване, както и че след
отстраняване на повредите /готов на 03.06.19г./ автомобилът е бил предаден на
05.06.2019г. на клиент – Д. Дойчев. За последният се установи от събраните
гласни доказателства, че е син на Д. Д.– управляващ отв. дружество до
21.05.2019г., като това обстоятелство не се оспорва от страните.
От
представените по делото копия от Нотариална покана с peг. №3815, том 1, №89 от
12.06.2019 г. на нотариус Миглена Доненчева, peг. № 453 на НК, разписка от
13.06.2019г. за връчване на нотариална покана на Д. Д. и Сигнал от М.С.П. ***.06.2019 г., се
установява, че след като новият управител на „***“ ЕООД е встъпил в длъжност и е установил, че
процесното МПС е било взето в началото на м. юни 2019г. от автосервиз от Д.
Дойчев, на 12.06.2019г. М.П. е изпратил нотариална покана до Д.Дойчев
да върне този автомобил на мястото, откъдето го е взел без да има право на
това. Тази покана е връчена от нотариус Доненчева на Д.Дойчев на 13.06.2019г.,
но няма данни да е бил върнат автомобила от Д.Дойчев. На 21.06.2019г. е подаден
и сигнала до РП Ямбол против Д. Д. и Д. Д.за извършено обсебване на процесния
автомобил. По делото няма данни какви
действия са предприети от ЯРП във връзка с този сигнал.
По
искане на ищеца по инцидентния установителен иск е назначена съдебно автотехническа експертиза и
е прието заключението на вещото лице, съгласно което пазарната стойност на
процесното МПС към дата 08.01.2019 год. е 49408.00 лева, като в.л. не е
извършил оглед на автомобила, а е събрал данни
от сервизна карта на „Мото Пфое“
при постъпване на автомобила за ремонт на 15.04.2019г. – изминати
километри 76433км, датата на регистрация на автомобила - 14.10.2016г. и времето
за експлоатацията му до датата на оценката /08.01.19г./ - 2 години и 3 месеца,
както и цена на нов автомобил според каталози с описаните технически параметри
на официален вносител за България на тези автомобили /77200.00 лева/. Вещото
лице допълни в с.з., че в случай, че автомобила не е в добро техническо
състояние, то това би се отразило на пазарната му оценка.
По
искане на ищеца са разпитани свидетелите С. Н., служител в ищцовото дружество и
в други дружества, управлявани от Стойчо С., като оперативен счетоводител, както и св. Чанко Д.,
работел до м. март 2020г. като шофьор в ищцовото дружество и занимавал се с
обслужването на автомобилите на дружеството. И двамата свидетели заявяват, че
знаят за сключеният между страните по делото предварителен договор за
покупко-продажба на автомобил марка „Форд“. Първият свидетел заявява, че тъй като
води документацията на фирмата, договорът й е бил предаден от Стойчо С. в
началото на 2019г. за осчетоводяване и архивиране, както и че реално този
договор не е бил осчетоводен, тъй като по него няма плащания. Свидетелката
единствено е поставила договора в „папка с договори“. Свидетелката заявява, че
това е била първата сделка за годината и „мисли“, че е било на 08.01.2019г.,
както и че автомобилът и документите са били предадени на Чанко Д. и че МПС е
имало техническите неизправности, но не знае дали са били отстранени и от кой.
Свид. Николова не знае кой е използвал процесното МПС от м. януари до м. юни
2019г., не може да отговори дали за същото МПС е осчетоводявала фактури за
заредено гориво и за ремонт, но според нея към наст. момент МПС е в базата на
дружеството в Черноморец. Твърди още, че ищцовото дружество е заплащало
„застраховките на този автомобил за периода януари – юни 2019 година, вкл. и
„Гражданска отговорност“ - по банков път, но не и автокаско.
Свид. Чанко Д. заявява, че през м. януари 2019г.
ищцовото дружество е придобило лек автомобил „Форд“, „на 08.01. по спомен“,
като Стойчо С. го извикал в офиса,
където били Д. Д.и адв. М., и му дал ключове за два автомобила и предварителни
договори за покупко-продажби, които да ги остави по колите. След като оставил
договорите във всеки от автомобилите, св. Д. върнал ключовете на С. и
последният ги управлявал предимно, а самият свидетел – веднъж или два пъти.
Лекият автомобил „Форд“ до март – април месец 2019г. не е бил при ищеца за известно време, но свидетелят не
знае каква е причината за това. Знае, че е имало проблем в скоростната кутия,
който е отстранен, но не знае кой е заплатил ремонта.
Разпитаният по искане на ответника свидетел П. И.,
заявява, че работи в „***“ АД, като раздава горива и смазочни материали на
ведомствена бензиностанция. За автомобил
„Форд Рейнджър“ с рег. *** заявява, че познава същият, с него идвали „шефовете“
да зареждат гориво - Д. Д. и шофьорът му М. Й., както и че за всяко зареждане
той прави опис. От така изготвените от него описи за получени петролни продукти съответно през м. февруари, м. март,
м. април и м. юни 2019г. на автомобил с ***,
приложени по делото, свидетелят потвърди, че по принцип срещу количеството
заредено гориво е следвало да се постави подпис от лицето, което управлява
зареденото с гориво МПС, но не винаги това лице е полагало подпис и се налагало
св. Инджов да се подпише вместо него, защото съгласно изявлението на свидетеля
„Аз не мога да накарам шефа си да се подпише, въпреки, че такива са били
правилата…“, а е било нужно да оформи документацията. Свид. Инджов сочи още, че
след м. юни липсват описи за заредено гориво за този автомобил на ведомствена
бензиностанция на „Технострой - инженеринг 99“ АД.
От извършената от съда справка в Търговски регистър е
видно, че едноличен собственик на капитала на ответното дружество „***“ ЕООД е
именно „Технострой - инженеринг 99“ АД, представлявано от Стоян П. Иванов,
считано от 25.01.2019г., който е и член на Съвета на директорите заедно с Д. Д.
Д.и „Галини“ ЕООД. Преди 25.01.2019г. ТД „Технострой - инженеринг 99“ АД е било
представлявано от Д. Д., който както се посочи по-горе е представлявал и „Пътно
поддържане- Елхово“ ЕООД до 21.05.2019г.
От така
изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи относно валидността на предварителният договор и за
основателността на исковата молба за обявяването на този договор за
окончателен:
Въз основа на твърденията, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата,
съдът квалифицира предявения от ищеца иск по чл.19,
ал.3 от ЗЗД, във вр. чл.362 и сл. от ГПК да се обяви за окончателен сключения
между ищеца „***“ ООД гр. ***, представлявано от С. П. С. и ответното дружество – „***“ ЕООД Предварителен договор от
08.01.2019г. за покупко-продажба на описаното в т.1 от Договора МПС за цена от
19200.00 лева.
Приетият за
разглеждане в настоящото производство инцидентен установителен иск, предявен от „***“ ЕООД, представлявано от М.С.П., против „***“ ООД гр. ***,
представлявано от С. П. С., е с правно основание чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД за
признаване за нищожен на Предварителен
договор за покупко-продажба на МПС от 08.01.2019 г., тъй като същият е сключен при липса на съгласие поради липсата на представителна власт на Д.
Д.по отношение на ***“ ЕООД към момента на подписване на същия
предварителен договор, както и е сключен при нарушаване на добрите нрави при
несъответствие на насрещните престации.
Съдът
следва да разгледа първо инцидентния уст. иск, който е преюдициален по
отношение на главния иск.
І. По
иска с правно основание чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал.1 и 2 от ЗЗД предварителен е онзи договор, с който
се поема задължение от страните за сключване в бъдеще на окончателен такъв и в
него се съдържат уговорки относно съществените условия на окончателният договор. Страните спорят
дали представеният по делото
предварителен договор е сключен на 08.01.2019г. или по-късно – след
21.05.2019г., когато подписалият го от името на „***“ ЕООД Д. Д.вече
не е имал представителна власт.
В процесния случай страните спорят относно валидността
на предварителния договор и по-специално, ответникът възразява, че същият е
антидатиран, сключен при липса на представителна власт за подписалото го лице
към датата на сключването му, нищожен поради липса на съгласие, както и
нищожен поради нарушаване на добрите нрави, при несъответствие на насрещните
престации.
Не е спорно обстоятелството, че представителната
власт на подписалото договора лице – Д. Д.е прекратена на 21.05.2019 год.,
чрез вписването в ТР.
Съгласно трайната съдебна практика, вкл. и Решение № 167/03.07.2018 год. по
гр.дело № 4020/2017 год., 4 г.о., ВКС, юридическо лице, което оспорва издаден
от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е съставен
след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, не се
явява „трето лице” по смисъла на чл.181 ГПК и не може да се позовава на липсата
на достоверна дата, но документът не се ползва с обвързваща доказателствена
сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от
юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени
средства, като доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни
за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния
документ – в случая за ищеца „***“ ООД.
От доказателствата по делото съдът не може да изведе
безспорен и категоричен извод за датата на съставяне на документа. Освен в
самия документ данни в тази насока по делото не са събрани. Такива се съдържат
единствено в показанията на свидетелите С. Н. и Ч. Д., които посочват, че в
началото на 2019 година са видели предварителен договор за продажба на лек
автомобил марка „Форд“, но не се уточнява с категоричност датата на подписване
на този договор, както и и не се конкретизира МПС с други белези и
характеристики. Двамата свидетели дават
показания за предварителен договор с предмет лек автомобил „Форд“, а видно от
СРМПС за процесния автомобил, а и от приложеният предварителен договор, същият
е товарен такъв. Освен това и двамата свидетели не можаха да уточнят кой е
ползвал процесния автомобил до м. април, когато е бил оставен в автосервиз за
ремонт, кой е заплащал горивото за този автомобил, а дадените показания от св.
Николова относно това, че „***“ ООД е заплатило по банков път на падежните дати вноските по сключен
договор „ГО за автомобилистите“ след м. януари 2019г., се опровергават от
приложените по делото писмени доказателства в тази насока - банкови извлечения, от които е видно, че дружеството – ищец по този иск
- „***“ ООД, в качеството на собственик на МПС е заплатило по сключените от него
застраховки съответно на 18.11.2018г. – платени 304.68 лева – цялата сума /а не
на вноски/ по Застраховка „ГО“ и на 19.04.2019г. е заплатило 1124.04 лева – за
втора и трета вноски по Застраховка „Каско“ за процесния автомобил. Индикация
за недостоверност на показанията на свид. Николова, че „***“ ООД е заплащал вноските по Застраховка „ГО“ е и обстоятелството, че само „***“ ЕООД е представило
доказателства за заплатени суми, но липсват такива от насрещната страна за заплатени
суми по банков път, както се твърди от свидетелката.
От друга страна в самия предварителен договор,
представен по делото е посочено, че в деня
на подписването на същия, автомобилът, ведно със СРМПС – част ІІ, един ключ,
застраховка ГО със зелена карта, талон за технически преглед, документ за
платена годишна винетка и копие от застрахователна полица за застраховка
„Каско“, „за всички рискове“, се предават на купувача, като последният има
право да си служи с МПС съгласно предназначението му , в т.ч. и да го
предостави за ползване на трети лица, като купувача носи риска от погиване или
повреждане на същия автомобил. От страна на „***“ ООД се твърди именно това да е било осъществено
още на 08.01.2019г. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства обаче, не се установи това да се е
случило в посочения в предварителния договор ден на
подписването му. Напротив, и двете полици за застраховки на автомобила са
представени по делото /като заверени копия/ от ищеца по този иск, а не от
купувача по предв.договор, като последният не разполага с тях и не е извършвал
плащане по тях. Няма данни и „***“ ООД да е поело риска от повреждането на МПС, както се сочи в предварителния договор,
и да е заплатило ремонта на автомобила след като последният е бил оставен на
15.04.2019г. в автосервиз на „Мото Пфое“ и на 05.06.2019г. е бил взет от там от
синът на Д. Д.– Д. Д., а отделно по делото не се установи изобщо в какво
качество именно на Д. Д. е било предадено МПС след ремонта, но това не е
предмет на настоящото производство.
Не на последно място, по делото не се установи автомобилът реално да е бил предаден на „***“
ООД и да е бил използван от служители на това дружество или от трети лица, на
които да е предоставено от „***“ ООД. Напротив, от показанията на П. И., който
работи във ведомствена бензиностанция на „Технострой - инженеринг 99“ АД –
едноличния собственик на капитала на „***“ ЕООД, е видно, че той знае за
автомобил „Форд Рейнджър“ с peг. № У0988АТ, чувал е от
колегите си, че той е на „***“ ЕООД и знае, че е бил управляван от Д. Д., неговия
шофьор М. Й. или понякога от синът на Д. Д. - Д. Дойчев, който според него е
Зам.изп.директор на „Технострой
- инженеринг 99“ АД и че винаги когато е идвал някой от тях да зарежда този
автомобил с гориво, това се отразява в съставен от свидетеля опис. Така свид.
Инджов е съставил описи за зареждане с гориво на ведомствената бензиностанция
за процесния автомобил за месеците февруари, март, април и юни през 2019
година, което води до извод, че автомобилът не е бил реално предаден на „***“
ООД, а до м. април, когато е предаден за ремонт и след това през м. юни, когато
е бил взет от Д. Д. от автосервиза, е бил използван от представляващият до
21.05.2019г. ответното дружество – Д. Д., неговия син или шофьорът му. Не се
установи по делото тези три лица да са ползвали този автомобил след като им е
бил предоставен от дружеството – купувач по предварителния договор като „трети
лица“ по смисъла на чл. 4.1 от Предварителния договор.
Още един довод в подкрепа на извода на съда, че
посочената дата на сключване на предварителния договор не е доказана по
категоричен начин е и обстоятелството, че относно цената на автомобила
ответника по този инцидентен иск само сочи, че същата е договорена между
страните, вкл. и като се има предвид, че
процесното МПС е товарно по рода си, т.е. подложено е на интензивна
експлоатация и видно от писмените доказателства налице са били сериозни
технически неизправности, изискващи и подмяна на скоростна кутия. Тези
неизправности по автомобила не са попречили същият да бъде използван в периода от м. февруари до м.
април 2019г., като е бил управляван и е зареждано гориво от ведомствена
бензиностанция на „Технострой
- инженеринг 99“ АД /последно на 11.04.19г./, както се посочи и по-горе, а едва
на 15.04.2019г. е установена повреда, наложила МПС да се остави за ремонт в
автосервиз. Не е възможно страните по предварителния договор към твърдяната
дата на подписването му – 08.01.2019г., да са имали информация относно
техническа неизправност, настъпила или констатирана през м. април, същата
година, за да се отрази това на договаряната продажна цена.
С оглед на всичко изложено съдът приема,
че представените от ответника по този иск доказателства не подкрепят
твърдението му, че предварителния договор е подписан именно на посочената в
него дата. При прилагане на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест съдът е длъжен да приеме за
установено от фактическа страна, че няма безспорни доказателства документът да
е съставен преди Д. Д.да е изгубил представителните си права по отношение
на ищцовото по този иск дружество, т.е. представеният частен документ - договор
за покупко-продажба на МПС няма достоверна дата и не може да установи валидно
наличието на сключен предварителен договор между страните за покупко-продажба
на посоченото в него МПС.
Ето защо съдът приема, че атакуваният предварителен
договор е нищожен като сключен без съгласието на една от страните – продавач.
След като не се установи точната дата на подписването на предварителния
договор, то извършените от заличеният на 21.05.2019г. от ТР управител на „***“ ЕООД - Д. Д., действия от името на
това дружество по подписване на договора, съдът приема за извършени при липса
на представителна власт. Този предварителен договор не е намерил отражение в
счетоводните записвания и на двете търговски дружество, като ищецът по инц.иск
твърди, че е узнал за него едва с получаването на исковата молба на
18.07.2019г. /подадена в съда на 02.07.2019г./ и се е противопоставил по чл.
301 ТЗ на извършените от негово име без представителна власт действия веднага
след узнаването им, поради което липсва потвърждаване на предварителния договор
от търговеца и същият не е обвързан от
извършените от негово име действия при липса на представителна власт и
следователно липсва съгласие между
страните по делото за сключването му.
Предвид изложеното по-горе относно недоказаност на
сключването на представения предварителен договор на посочената в него дата и в
този смисъл липса на съгласие от страната - продавач, съдът намира, че не
следва да обсъжда втория довод на ищеца по този иск – за нищожност на договора
поради накърняване на добрите нрави с оглед неравностойност на насрещните
престации. Но за пълнота за изложеното съдът следва да посочи, че намира
представеният предварителен договори за нищожен и на това основание - поради
противоречие с добрите нрави.
Съгласно чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, нищожни са
договорите, които противоречат на добрите нрави. Обратната страна на тази
повелителна норма се съдържа в разпоредбата на чл.9 ЗЗД, в която добрите нрави
(„морала“) са регламентирани като един от ограничителите на свободата на
договаряне на страните. Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася
както за гражданските, така и за търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
В съдебната практика се приема, че липсата на
еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори се приема за
противоречие с добрите нрави, доколкото те определят границата на свободата на
договаряне по чл.9 ЗЗД. Така в Решение №277/26.01.2015 г., постановено по
гр.д.№1962/2014 г., ІІІ г.о., ВКС разяснява, че преценката дали
нееквивалентността е значителна, съответно дали е налице основание за нищожност
на сделката, следва да се извършва при съобразяване на преследваната от
страните цел и обстоятелството свързана ли е тя с удовлетворяване на значим,
допустим от закона интерес. (в т.см. Решение №153/24.07.2015 г. по
гр.д.№3014/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
Съдът намира, че при процесния предварителен
договор е налице именно такава нееквивалентност на насрещните престации,
предвид обстоятелството, че при сключването му посочената продажна цена на МПС
– предмет на договора е 16000.00 лева
без ДДС или 19200.00 с ДДС. Видно от заключението на вещото лице С.Д., към
08.01.2019г. пазарната стойност на процесния автомобил с оглед неговите
характеристики, датата на регистрация и времето на експлоатация, изминатите
километри /към 15.04.2019г. – за която дата има данни по делото за това
обстоятелство/, както и с оглед стойността на нов подобен автомобил според
каталози на официален вносител за България на такива автомобили, е около
49400.00 лева. Посочена в договора продажна цена на МПС е три пъти по-ниска от
приблизителната пазарна цена, посочена от вещото лице. Макар и в.л. Дянков да
не е извършил оглед на процесния автомобил, съдът приема заключението му, тъй
като от една страна то е обосновано и компетентно дадено. От друга страна,
видно от представените по делото документи, на МПС е бил извършен ремонт в
периода от 15.04. до 03.06.2019г. като са заменени негови основни части, което
не би дало възможност на вещото лице и да беше извършил оглед на МПС към
момента преди изготвяне на заключение по делото, да прецени какво е било
състоянието на автомобила към датата, посочена в предварителни договор -
08.01.2019г.
Съдът не възприема възражението на дружеството –
купувач, че посочената в договора цена е съответна на състоянието на процесното МПС, по което са били налице сериозни технически
неизправности, изискващи и подмяна на скоростна кутия. Както и по-горе се
посочи, за тези неизправности не се събраха доказателства да са били налице към
м. януари 2019г., а напротив – от гласните доказателства се установи, че същото
МПС е било използвано до месец април и дотогава не са били установени повреди,
водещи до невъзможност да се използва МПС. Едва през м. април са констатирани
неизправности, което е довело до предаването на автомобила в сервиз на „Мото
Пфое“ гр. *** за отремонтиране.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изведения извод е
и факта, че в предварителния договор е уговорено единствено право на
дружеството – купувач да получи МПС – предмет на същия договор още в деня на
подписването му, както и да си служи с
него и да го предоставя за ползване на трети лица, без да е договорено каквото и да е заплащане преди датата, на
която страните е следвало да сключат окончателен договор – пет месеца по-късно
– на 03.06.2019г. В този смисъл дружеството - продавач има единствено задължение
още в деня на сключването на предварителния договор да предаде МПС и да се лиши
от него, без да получи насреща каквато й да е /само обещание да получи
продажната цена от 16000.00 лв. едва на 03.06.2019г./, което от своя страна още
веднъж подчертава липсата на еквивалентност на насрещните престации при
атакувания договор.
При тези съображения и при констатираната
нееквивалентност на насрещните престации, следва да се приеме, че е нарушен
принципа на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Ето защо
съдът приема, че при сключването на процесния договор е налице нарушаване
на добрите нрави и договорът следва да бъде обявен за нищожен.
ІІ. По иска с правно основание чл.
19, ал.3 от ЗЗД:
За да
бъде уважен иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД е необходимо договорът да е валидно
сключен, ищеца да е изправна страна, ответникът да не е изпълнил виновно
задължението си, същият да е собственик на вещта, договорът да не е нищожен с
оглед разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД и чл. 19, ал.2 от ЗЗД. Съдът счита, че в
конкретния случай тези условия не са налице, като счита за ненужно да
преповтаря изложеното по-горе относно недействителността на представения предварителен договор.
В конкретния случай ищецът по този иск претендира
правото за сключване на окончателен договор като възникнало от волеизявлението
на Д. Д., действащ като управител – представляващ ответното ЕООД и в това си
качество поел задължение от името на юридическото лице да му прехвърли
собствеността върху процесното МПС. Съдът изложи по-горе съображенията си,
поради които приема, че представеният частен документ - договор за
покупко-продажба на МПС няма достоверна дата и не може да установи валидно
наличието на сключен предварителен договор между страните за покупко-продажба
на посоченото в него МПС, както и да е породил правни последици, вкл. и че
същият е нищожен, тъй като противоречи на добрите нрави, поради което и не може
да бъде обявен за окончателен по съдебен ред, поради което предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този
изход на делото и на основание чл.78 ал.1 и 3 от ГПК ищцовото дружество „***“
ООД следва да бъде осъдено да заплати на ответника по иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД и ищец по
инц. уст. иск – „***“ ЕООД направените пред настоящата инстанция разноски в общ
размер на 2074.00 лева, от които 768.00 лв. – платена държавна
такса, 200.00 лева - възнаграждение за в.л. и 1106.00 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 26, ал.1 и 2 от ЗЗД и чл. 19, ал.3 от Закона за задълженията и
договорите Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище в гр. ***, ж.к.
„Славейков“, бл. 161, партер, представлявано от С. П. С., против „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище в гр.
Елхово, ул. „Търговска“, № 11, представлявано от М.С.П., иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за
окончателен на Предварителен договор от 08.01.2019г. за покупко-продажба на МПС
- товарен
автомобил „Форд Рейнджър“ с peг. № У0988АТ, рама
6FPPXXMJ2PGD83560, светло сив металик, за цена от 16000.00 лева без вкл. ДДС.
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖЕН на основание
чл. 26, ал.1 и 2 от ЗЗД Предварителен договор от 08.01.2019 година за покупко - продажба на МПС - товарен автомобил „Форд Рейнджър“ с peг. № У0988АТ, рама 6FPPXXMJ2PGD83560, сключен
между „***“ ООД, ЕИК *** и „***“ ЕООД, ЕИК ***, поради сключването му при липса на съгласие на дружеството –
продавач и поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***,
със седалище в гр. ***, ж.к. „Славейков“, бл. 161, партер, представлявано от С.
П. С., ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище в гр. Елхово, ул. „Търговска“, № 11, представлявано от М.С.П.,
направените по делото пред тази инстанция разноски
в общ размер на 2074.00 лева
/две хиляди и седемдесет и четири лева/.
Решението
подлежи на обжалване по реда на
въззивното производство пред Ямболският окръжен съд чрез Елховският районен съд
в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..................
/В. Апостолова/