№ 351
гр. Дупница, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседА.е
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20241510100816 по описа за 2024 година
Ф. Р. М., ЕГН **********, с адрес: ***, адрес за призоваване: ***, чрез адвокат A. К.-
Кьосева, е предявила срещу ЮЗДП – ДП, ТП ДГС – Дупница, адрес: гр. Дупница, ул.
„Саморанска“ № 35, иск с правно основА.е чл.124, ал.1, пр.2 ГПК. Искането е за признаване
за установено по отношение на ответника, че ищцата на основА.е наследство от Р. Й. М. е
собственик на поземлен имот с проектен идентификатор 53254.51.219, с площ: 500 м2 ,
трайно предназначение на територията: горска; начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора; съседи: 53254.51.212, 53254.51.221,53254.51.222,53254.51.218.
Ищцата твърди, че нейните дядо и баба Й. Я. М., ЕГН **********, починал на
25.10.1986 г. и Ф. Г. М., ЕГН **********, починала на 23.11.1995 г., на основА.е ПМС № 1 и
Решение № 367 от 17.03.1981 г. получили право на ползване върху „орници в размер на
0.500 дка, находящи се в землището на ***, която може да се ползва за нива“. За
предоставеното право на ползване било издадено удостоверение № 554/30.03.1981 г. от
Общински народен съвет гр. Станке Димитров. Впоследствие Ф. Г. М. подала заявление вх.
№ 1456/22.06.1992 г. за закупуване на имота. Със Заповед № 88 от 19.07.1993 г. на кмета на
община Сапарева баня е наредено Ф. Г. М., на която е предоставено право на ползване с
удостоверение № 554/30.03.1981 г. върху 500 кв.м. земи в землището на с. Овчарци, местност
„През реката“, да заплати за 500 кв.м. по 12 лв. - 6000 лв., по извънбюджетната сметка на
общината“. Тази сума е изплатена от бащата на ищцата Р. Й. М., като е заплатена и сумата
3570 лв. за построената жилищна сграда в имота.
Понастоящем този имот представлява част от поземлен имот с идентификатор
53254.51.212 в с. Овчарци, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил по КККР, одобрени със
Заповед за одобрение на КККР № РД-18-382/05.06.2019 г. на ИД на АГКК, вид собственост:
държавна частна; вид територия горска; площ 27026 кв.м., последно изменение със заповед:
14.09.2022 г.
Съгласно направеното в съдебното заседА.е уточнение на местоположението на
1
процесния имот, той грА.чи от север, запад и юг с имот № 218, и от изток с имот № 212,
съгласно извършеното геодезическо заснемане /л.50/.
В постъпилия отговор е изразено становище за основателност на предявения иск, тъй
като имотът е купен и платен съгласно действащото законодателство през 1993 г.
Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства и доводите на стрА.те,
въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 19/07.03.2023 г. на
община Сапарева баня, ищцата е наследник по закон /дъщеря/ на Р. Й. М., ЕГН **********,
починал на 04.07.2019 г., чиито родители са Й. Я. М., ЕГН **********, починал на
25.10.1986 г. и Ф. Г. М., ЕГН **********, починала на 23.11.1995 г. Съгласно удостоверение
№ 554/30.03.1981 г. от Общински народен съвет гр. Станке Димитров на основА.е ПМС № 1
и Решение № 367 от 17.03.1981 г. на ИК на ОбНС на Й. Я. М. е предоставено право на
ползване върху орници в размер на 0.5 дка, находящи се в землището на ***, която може да
се използва за нива.
Видно от изготвения оценителен протокол на имот по § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ от
11.11.1992 г., имотът представлява овощна градина и в него има изградена сграда на един
етаж с площ 84 кв. м. Мястото се намира на един километър от с. Овчарци и на 9 км. от гр.
Дупница. Мястото е оценено на 6000 лв. Със Заповед № 88 от 19.07.1993 г. на кмета на
община Сапарева баня е наредено Ф. Г. М., да заплати за земята 6000 лв. по
извънбюджетната сметка на общината, а за построената сграда – 3540 лв., както и режийни
разноски в размер на 30 лв. С вносна бележка от 05.08.1993 г. Р. Й. М. е заплатил сумата
6000 лв. с основА.е „за закупена земя по заповед 88 от 19.07.1993 г.“ С приходна квитанция
от 04.08.1993 г. е удостоверено заплащането от Р. Й. М. на сумата 3570 лв., включваща 3540
лв. за построената сграда и разноски в размер на 30 лв.
Представени са и доказателства за неприключена процедура по приемане на проект за
изменение на кадастралната карта и регистри и нанасяне на промяна в грА.ците на поземлен
имот с идентификатор 53254.51.212.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е положителен установителен иск за собственост и в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване качеството си на собственик,
съобразно твърдяното придобивно основА.е: - че правото на ползване е било
трансформирано при условията на § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ /в редакцията обн.ДВ, бр.105 от
1992 г., в сила от 31.12.1992 г.: необходимо е ползвателят да живее постоянно в населеното
място, в чието землище е имотът, същият да е на не по-малко от 30 км за градовете с
население над 300 хил. жители или на 10 км от крайбрежната морска ивица/ в право на
собственост по реда и в сроковете по §5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /в редакцията обн. ДВ, бр.8 от
1993 г., в сила от 29.01.1993 г./.
В тежест на ответника е да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ищцата.
Предявеният иск е допустим – правният интерес от предявяването му произтича от
невъзможността за приключване на процедурата по приемане на проект за изменение на
кадастралната карта и регистри и нанасяне на промяна в грА.ците на поземлен имот с
идентификатор 53254.51.212 до разрешаването на спора за собствеността върху процесния
имот.
Разпоредбите на § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ уреждат условията, при които ползвател,
на когото е било предоставено ползване на земеделски имот по реда на някой от актовете,
посочени в § 63 ПЗР на ПМС № 456/1997 г., с което се изменя ППЗСПЗЗ (ДВ бр. 122/1997 г.)
2
може да придобие правото на собственост. Двете норми уреждат самостоятелни фактически
състави. Общите и в двете хипотези факти са предоставено право на ползване, което е
прекратено по силата на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ и заплащане на земята чрез общината въз
основа на изготвена по административен ред оценка в определен срок от влизането й в сила.
Дали ще е приложим § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ зависи от това, дали имотът е бил
застроен. Фактическият състав на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, вкл. и в хипотезата на ал. 5 от
правната норма, изисква застрояване, извършено до 1.03.1991 г. Фактическият състав на § 4б
ПЗР на ЗСППЗ изисква земята да е единствена за семейството на ползвателя в землището на
населеното място, в което живее или да представлява лозе или овощна градина и да не се
намира на по-малко от 30 км от град с население над 300 000 жители или на по-малко от 10
км от крайбрежната морска ивица.
В конкретния случай ищцата обосновава правото си на собственост с твърдение за
наличие на предпоставките по § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, в редакцията обн. в ДВ, бр.105 от
1992 г., в сила от 31.12.1992 г.
От представените от ищцата и неоспорени от ответника писмени доказателства се
установи предоставянето на право на ползване на нейните наследодатели върху процесния
имот по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, построяването на сграда в имота, извършването на
оценка на земята и сградата и заплащането на определената цена през м.08.1993 г., т.е. в
законовия срок - до 30 септември 1993 г.
След като процесният имот е предоставен за ползване на наследодателите на ищцата
и ползвателите са упражнили правото по § 4 а ПЗР ЗСПЗЗ да изкупят земята въз основа на
извършената от общинската администрация оценка, то имотът не е подлежал на
възстановяване на бившия собственик, тъй като правото по § 4 а ПЗР ЗСПЗЗ изключва
правото на реституция. Следователно собственик на процесния имот е ищцата и
предявеният положителен установителен иск е основателен.
Ищцата не е претендирала разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Югозападно държавно
предприятие“ ДП, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Благоевград, ул.
„Зора“ № 18, че Ф. Р. М., ЕГН **********, на основА.е наследство от Р. Й. М. е собственик
на поземлен имот с проектен идентификатор 53254.51.219, с площ: 500 кв. м., трайно
предназначение на територията: горска; начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора, грА.чещ от север, запад и юг с имот № 53254.51.218 и от изток с
имот № 53254.51.212.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
3