Решение по дело №350/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 305
Дата: 26 юли 2018 г.
Съдия: Ели Георгиева Скоклева
Дело: 20181510200350
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година 26.07.2018                    Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 
 


Районен съд – Дупница                                                                           Іс- НО

  12.07

 

2018

 
 


на                                                            Година

 

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател       Ели Скоклева

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Росица Ганева

 
         2.

 

 
Секретар:     

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Н.а.х.д

 

350

 

2018

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Р    Е    Ш   И

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-2 от 06.03.2018 год., издадено от заместник министъра на културата, с което е наложена имуществена санкция в размер на 7 500лв.  за нарушение по чл.221а, ал.1 ЗКН във вр. с чл. 161, ал. 1 ЗКН на   Фондация „Свята България“ с ЕИК *********, представлявана от председателя Г.  Владимиров Чараклиев НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

  Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МОТИВИ:    Г. Владимиров Чараклиев, като председател на фондация „Свята България“, обжалва  НП-2 от 06.03.2018 год., издадено от заместник министъра на културата, с което е наложена имуществена санкция  в размер на 7 500лв.  за нарушение по чл.221а, ал.1 ЗКН във вр. с чл. 161, ал. 1 ЗКН.Прави оплаквания за незаконосъобразност като излага доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и за маловажност на случая.           

Административно наказващия орган поддържа жалбата като се излагат  съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства-показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, прие за установено следното от фактическа страна:

Фондацията жалбоподател  изготвила инвестиционен проект „Проектни мерки за защита от влиянието на повърхностните води на стенописите, покривното покритие и дренажната система за отводняване на църквата „Свети Спас“ край с. Червен брег, община Дупница.Същият е съгласуван с министерство на културата ,като в писмено становище от 18.01.2017г. са поставени допълнителни изисквания към част от проекта. Фондацията е възложила на ЕТ „СУКМО - СОФИЯ К. Гиздова“, гр.София с ЕИК *********, изграждането на дренажната система около храма „Свети Спас“ по технически проект, изготвен от „Осем-А“ ЕООД, гр.София, съгласуван с МК и Софийската света митрополия, след издадена виза за проектиране от главния архитект на Община Дупница. В С  писмо от 03.07.2017 г., Фондация „Свята България“ уведомява МК, Кмета на Община Дупница и Началника на РУ на МВР Дупница за започване на работата по проекта, със съответни искания към цитираните лица.

На 04.07.2017 г.  работници на изпълнителя по горния договор,са започнали изкопните за изграждането на дренажна система за отводняване, като била окосена тревата около храма и направен изкоп в южния край на църквата . Свид.Б.- свещеник -председател на църквата Свети Никола“ в с.Червен брег,който бил уведомен от председателя на фондацията Чараклиев за започването на изкопните работи, се обадил на свид.Петрова ,която ръководела археологическите разкопки и  отишъл на място,където видял,че изкопните работи са започнали. Свид.Петпов, заедно със свид.Г.—директор на Археологическия музей в гр.Дупница и служители на полицията, които били сигнализирани от свид.Т.-служител на МК, също дошли на място.Изкопните  работи били преустановени, и бил съставен протокол, в който  същите били описани.

За горното, по компетентност от ДнРП  била изпратена преписка вх.№2160/2017г. за проверка за престъпление по чл.227а,ал.2 НК. С  постановление от  05.12.2017 г. за Окръжна прокуратура гр.Кюстендил е отказал образуване на наказателно производство и изпратил преписката по компетентност на министерство на културата,като прокурора е приел,че е налие административно нарушение по ЗКН.

С писмо вх. № 11-00-382 от 08.12.2017 г. в Министерството на културата (МК) е получено горното постановление.Преписката е разгледана по същество от административноказващия орган, с оглед изпълнение на изискванията на ЗКН, и  по реда на чл.36,ал.2 ЗАНН било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на фондацията жалбоподател била  наложена  горната имуществена санкция , за  това,че на  04.07.2017 г. на територията на НКЦ Раннохристиянска базилика със средновековна църква „Свети Спас“, в с. Червен брег, община Дупница, Фондация „Свята България“ като  възложител е започнала осъществяването на строителни работи  по инвестиционен проект в територия по чл. 161, ал. 1 от ЗКН без извършване на предварително археологично проучване.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства и от приобщените към доказателствения материал писмени доказателства. Същите не си противоречат и установяват събитията в своята последователност.

Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба и е процесуално допустима.                 

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради  следното:

За да издаде процесното наказателно постановление административнонаказващият орган се е позовал на постановлението на прокурор при КОП за отказ да се образува досъдебно производство от 05.12.2017 г.във връзка с приложение на нормата на чл. 36, ал.2 ЗАНН.

Съдът намира, че постановлението е издадено  в нарушение на чл. 36, ал. 2 ЗАНН. Както се посочи по-горе, административнонаказващият орган е издал постановлението без да е имало съставен акт за установяване на административно нарушение, позовавайки се на постановлението на окръжния прокурор. Органът не е съобразил, че в случая се касае до отказ да се образува наказателно производство по чл. 277а НК, а не до прекратяване на производството, каквото има предвид разпоредбата на чл. 36, ал.2 ЗАНН. Постановлението на окръжния прокурор в този случай не би могло да бъде основание за издаване на наказателното постановление без съставяне на акт за административно нарушение. След като наказващият орган въз основа на материалите по преписката е преценил, че са налице данни за осъществен състав на административно нарушение, е следвало да укаже да бъде съставен акт по чл. 40 ЗАНН. Сезиращо действие по чл. 36, ал.2 ЗАНН има постановлението на прокурора по чл. 243, ал.1 НПК за прекратяване, а не това по чл. 213, ал.1, с което се отказва образуването на досъдебното производство. Този правен извод следва от съпоставянето на разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗАНН, забраняваща образуването на административнонаказателно производство, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата с разпоредбите на чл. 36, ал.2 ЗАНН, чл. 213, ал.1 и чл. 243, ал.1 НПК. Пречката за образуване на административнонаказателно производство по чл. 33, ал.1 ЗАНН отпада едва с прекратяването на наказателното производство по чл. 243, ал.1 НПК. Като не е било образувано наказателно производство по съображения, че се касае за административно нарушение по Закона за културното наследство, е следвало да се образува административнонаказателното,  при спазване на всички изисквания на чл. 36, ал.1 ЗАНН и сл.. Отказът на прокурора по чл. 213, ал.1 НПК за образуване на досъдебно производство е неотносим към започване на административно наказателното производство и постановлението, с което е обективиран, не може да преодолее  изискването за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

С оглед изложеното, в производството по установяване на административното нарушение и съответно налагане на санкцията ,са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което налага изцяло отмяната на наказателното постановление, без съдът да се произнася по същество.

                   По горните съображения, съдът постанови решението си.