Мотиви на
въззивна присъда № 260005/10.03.2021г., постановена по внхд № 37/21г.по описа
на ОС-Ямбол:
Въззивното
производство е образувано по жалба на П. Д.Ф., депозирана чрез защитника му
адв.М.Х., против присъда № 260032/27.11.2020г.постановена по нохд № 55/2020г.по
описа на Районен съд- Ямбол.
С
обжалваната присъда въззивникът- подсъдим Ф. е признат за виновен в това, че на
*******г.
в гр.Ямбол, на ул. *******№ **, в сградата на сектор „********“ при **на ***-Ямбол,
пред служител на сектор „********“ при **на ***-Ямбол - системен оператор Ц.Д.Д.,
в писмена декларация от *******г. за изгубено, откраднато, повредено или
унищожено свидетелство за управление на МПС, която по силата на закон - чл.160,
ал.1 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/, и по силата на чл.17, ал.1 от
ПИБЛД /Правилник за издаване на българските лични документи/, приет с
Постановление на Министерски съвет № 13/08.02.2010 г. пред орган на власт за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, е потвърдил неистина, че е
установил липсата на СУМПС след посещение в крайпътно заведение на
автомагистрала Тракия, в случая СУМПС № *********/****.2005 г., издадено му от ***-Ямбол,
като същото е било отнето на територията на Република Румъния за нарушение на
правилата за движение по пътищата, поради което и на основание чл.313, ал.1,
вр. с чл.54 от НК е осъден на глоба в размер на 300 л
Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски в размер
на 107.00 лв., в прих**на републиканския бюджет по сметката на ОД*** – Ямбол.
В жалбата се
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, тъй като подс.Ф. не е осъществил
престъплението от обективна и субективна страна. Сочи се, че районният съд не е
направил пълен и всестранен анализ на събраните доказателства, поради което
това нарушение следва да бъде приравнено на липса на мотиви. Излагат се и
съображения за несъставомерност на деянието, тъй като процесната декларация не
се изисква при подаване на заявление за издаване на ново СУМПС. Прави се и
алтернативно искане за прилагане разпоредбата на чл.9, ал.2 НК в предвид явната незначителност на
обществена опасност на деянието. По изложените съображения се прави искане за отмяна на проверяваната присъда
и постановяване на нова, с която въззивника да бъде изцяло оправдан.
Въззивникът участва в съдебно заседание, чрез защитник адвокат Х.
, чрез която поддържа изцяло жалбата си по изложените в нея съображения.
Участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол
пледира за неоснователност на жалбата, поради което иска да се потвърди присъдата
на районния съд.
ОС- Ямбол в настоящия съдебен състав след като
обсъди доводите в жалбата, пледоарията на защитника на въззивника и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314
ал.1 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на присъдата и приема следното:
Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от
лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата се
явява основателна по следните съображения:
Въззивната
инстанция приема изцяло приетата от районния съд фактическа обстановка, тъй като същата е
правилна и обоснована. Безспорно е установено, че на *******г.,
подсъдимият Ф. отишъл в сектор „********“ при ОД***-Ямбол и подал заявление
3287/*******г. за издаване на ново свидетелство за
правоуправление на МПС. Същият изготвил и подписал декларация по
чл.160, ал.1 от ЗДвП и чл.17, ал.1 от ПИБЛД /Правилник за издаване на б.лични
документи/, която се подава за удостоверяване на определени обстоятелства.
Подсъдимият Ф. декларирал, че е изгубил на неустановена дата през **** г.
свидетелството си управление на МПС в крайпътно заведение на магистрала "Тракия", макар да е знаел, че предходното му - СУМПС № ********* от *******.,
издадено от **на ***-Ямбол е отнето от властите на Република Румъния във връзка
с извършено от него нарушение. Въпреки, че е знаел че декларирайки тези обстоятелства,
той ще потвърди неистина, подсъдимият Ф. попълнил и подписал декларацията.
Декларацията била подадена пред системния администратор в Сектор „********“ при
**на *** -Ямбол - свид. Ц.Д.Д. от гр.Ямбол.
Предходното СУМПС № ********* от *******., издадено от **на ***-Ямбол е със срок на
валидност до ****.****г. След проверка на това обстоятелство на подсъдимият не
е издаден дубликат на старото СУМПС, а е издадено ново свидетелство № *********
със срок на валидност от 7.10.****г.до *********.
От заключението на почерковата експертиза и видно, че
декларацията предмет на обвинението е изпълнена и подписана от подсъдимия.
Горната
фактическа обстановка е изяснена по безспорен и категоричен начин от
събраните на досъдебното производство доказателства, които
са анализирани от районния съд и въззивната инстанция намира за ненужно да ги
преповтаря. Всички събрани доказателства са непровиречиви и безспорни и поради
това са кредитирани изцяло.
При правилно
установена фактическа обстановка районният съд е направил обаче
незаконосъобразен правен извод, като е приел, че с деянието си подс.Ф. е
осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.313 ал.1 НК.
Извършеното от подсъдимият деяние е
несъставомерно по чл.313 ал.1 НК, тъй като престъпление по този текст е налице
само тогава когато е потвърдена неистина или е затаена истина в писмена
декларация, която по силата на закон, указ или постановление на МС се дава пред
орган на властта за удостоверяване истинноста
на някои обстоятелства. Респективно съставът на престъплението не е
осъществен ако конкретен закон или друг нормативен акт не предвижда истинноста
на вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверават по такъв начин,
макар вписаните обстоятелства да не отговарят на истината.
В конктретния случай в разпоредбата на чл.15,
ал.1 и ал. 2 на Наредба № 1-156 от 1.10.2002г.за условията и реда за издаване
на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина е посочено, че подмяна на
СУМПС се извършва при изтичане срока на валидност, като за целта водачите
следва да подадат заявление по образец, карта за физическа годност и
декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава членка на ЕС.
Декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД за удостоверяване на твърдяно обстоятелство
се подава само при издаване на дубликат на СУМПС, съответно при повреждане,
изгубване, унищожаване или кражба на свидетелството, което в случая не е
налице, тъй като на подсъдимия е издадено ново СУМПС, поради изтичане срока на
валидност на предходното.
Обстоятелството,
че подсъдимият е подал декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД посочвайки в същата
неверни обстоятелства и съдържащо предупреждение за наказателна отговорност при невярно
деклариране е правно ирелевантно, тъй
като за издаване на ново СУМПС не се изисква подаване на декларация по
посочения текст.
По тези съображения
въззивната инстанция в настоящия съдебен състав намира, че подсъдимият
не е осъществил състава на престъпление по чл.313 ал.1 НК от обективна страна,
поради което и на основание 334, т.2, вр.с чл.336, ал.1,т.3 от НПК отмени
проверяваната присъда и постанови нова, с която призна подс.Ф. за невиновен в
това на *******г. в гр.Ямбол, на ул. *******№ **, в
сградата на сектор „********" при **на ***-Ямбол, пред служител на сектор
„********" при **на ***-Ямбол -системен оператор Ц.Д.Д., ДА Е потвърдил
неистина в писмена декларация пред орган на власт, която се изисква по силата
на закон - чл. 160, ал. 1 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ и чл. 17, ал.
1 от ПИБЛД /Правилник за издаване на българските лични документи/, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, поради което и на основание
чл. 304 от НПК и го оправда по
предявеното му обвинение за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
При горния изх**на делото съдът намира за ненужно да излага съображения и
по останалите доводи във въззивната жалба.
Председател:
Членове:1.
2.