№ 31057
гр. София, 17.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110146349 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена от К. Д. П. искова молба против ЗД „..“ АД с
искане да му заплати сумата 1387,10 лева – представляваща обезщетение за имуществени
вреди вследствие настъпило на 17.06.2017 г. ПТП, представляващо покрит риск от
застрахователя по „Гражданска отговорност“ на деликвента. Съдът след като е констатирал,
че исковата молба не отговаря на чл. 128, ал. 2 ГПК е дал указания на ищеца, че следва да
заплати държавна такса в размер на 55,48 лева.
В срока за изпълнение на указанията по делото е постъпила молба вх.
№245850/11.11.2022 г., с която ищецът заявява, че на основание чл. 214 ГПК намалява
размера на предявения иск със сумата от 100,00 лева, поради което искът да се счита
предявен за 1287,10 лева. С молбата е направено искане за освобождаване от заплащане на
дължимите за производството такси и разноски. Същото искане се съдържа и в исковата
молба. В подкрепа на искането си е приложил декларация по образец за материалното и
гражданското си състояние.
За да се произнесе, съдът намира следното:
Направеното изменение на размера на иска чрез неговото намаляване до сумата
1287,10 лева е допустимо и следва да бъде уважено като за разликата до 1387,10 лева
производството следва да се прекрати.
По отношение на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК като процесуално допустимо следва да
бъде разгледано от съда, пред който делото е висящо. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК при
преценка за освобождаване на страна в процеса от внасяне на държавна такса съдът следва
да вземе предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние,
здравословното състояние, семейното положение, трудова заетост, възраст и други
констатирани обстоятелства.
В настоящия случай ищецът е декларирал, че е неженен и получава доходи от заплата
в размер на 710,00 лева месечно. Видно от декларираните обстоятелства ищецът притежава
недвижимо имущество – жилище с площ 91 кв.м. и двор, но е посочил, че живее под наем.
Декларирано е, че няма влогове, моторно превозно средство, както и че не страда от
заболявания, за които се налага заплащането на допълнителни разходи.
При тези данни съдът счита, че не е налице основание за освобождаването му от
заплащане на такси и разноски за производството, тъй като притежава недвижимо
имущество, получава трудово възнаграждение, няма допълнителни ежемесечни разходи
освен собствената си издръжка, а обстоятелството, че живее под наем при наличие на
собствено жилище не следва да се цени като утежняващо имущственото му състояние
1
обстоятелство.
С оглед намаляване размера на исковата претенция дължимата за производството
държавна такса възлиза на 51,48 лева, която ищецът следва да внесе в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на размера на предявения иск
като го НАМАЛЯВА до сумата 1287,10 лева, а за разликата до 1387,10 лева ПРЕКРАТЯВА
производството на основание чл. 232 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника К. Д. П. с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК за
освобождаването му внасяне на такси и разноски за настоящото производство.
УКАЗВА на ищеца К. Д. П., в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да
внесе по сметка на СРС в ЦКБ, IBAN – BG78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF
държавна такса в размер на 51,48 лева, като в същия срок представи по делото платежен
документ за внасянето й.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнениe на указанията в срок исковата молба ще
бъде върната като нередовна, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му с частна
жалба пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2