Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV „Г" състав, в закрито заседание на десети март през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Антоанета Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Орешарова в. гр. д. № 13740 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 174607 от 23.07.2019
г., постановено по гр. д. № 23085/2017 г., Софийският районен съд, III ГО, 155-ти състав, е отхвърлил
предявеният от сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни
превози и пътища /АЕБТРИ/“ срещу К.Я.Р. иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на Определение от 29.03.2017 г., постановено по
ф.д. № 3711/1990 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, IV – 23-ти състав, за свикване на
общо събрание на сдружение „Асоциация на българските предприятия за
международни превози и пътища /АЕБТРИ/“ на 08.05.2017 г. от 10:00 часа в гр.
София на ул. „*******в сградата на Дома на науката и техниката.
В законоустановения срок срещу
решението е постъпила въззивна жалба от „Асоциация на българските предприятия
за международни превози и пътища /АЕБТРИ/“, в която се съдържат оплаквания, че
първоинстанционното решение е неправилно поради необоснованост и неправилно
прилагане на материалния закон. Жалбоподателят се противопоставя на
съображенията на първоинстанционния съд да отхвърли предявения иск за прогласяване
на постановеното от Софийски градски съд определение за свикване на общо
събрание на сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни
превози и пътища /АЕБТРИ/“, като счита, че атакуваният съдебен акт е постановен
извън пределите на правораздавателната власт на
съдилищата, както и в противоречие на установения правов ред. В подкрепа на
поддържаната от него теза за нищожност на атакуваното определението за свикване
на общо събрание на сдружението по реда на чл. 26, ал 1, предл. посл. ЗЮЛНЦ,
въззивния жалбоподател счита, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че
охранителното производство, в резултат на което е издадено атакуваното
определение, е било образувано по молба на процесуално легитимирано лице – член
на сдружението, представляващ повече от 1/3 от неговите членове, като твърди,
че в молбата не са били посочени членовете на сдружението, от чието име се иска
да бъде свикано общото събрание, съответно не са представени доказателства за представителната
власт на молителя. На следващо място
жалбоподателят излага твърдения, че в конкретния случай окръжният съд е бил
сезиран с искане за свикване на общо събрание на сдружението без преди това такова
искане да е отправено до управителния му съвет, в който смисъл е изискването на
чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ. Отсъствието на посочената предпоставка за свикване на
общото събрание от съда въззивният жалбоподател изтъква като порок, водещ до
нищожност на постановения охранителен акт.
В срока за отговор на
въззивната жалба такъв е постъпил от К.Я.Р., в който
същата се оспорва като неоснователна. Излага подробни аргументи в насока
законосъобразното протичане на охранителното производство, в резултат на което
е издадено оспорваното определение за свикване на общо събрание на сдружението,
като посочва, че пороците на съдебния акт, на които се позовава въззивния
жалбоподател изобщо не са от категорията, водещи до неговата нищожност.
Въззивната жалба е процесуално
допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу
обжалваем съдебен акт.
Софийският градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване за нищожност
на Определение от 29.03.2017 г., постановено по ф. д. №
3711/1990 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, IV – 23-ти състав, за
свикване на общо събрание на сдружение „Асоциация на българските предприятия за
международни превози и пътища“ /АЕБТРИ/.
По делото се установява, че по
подадена на 24.03.2017 г. от К.Я.Р. молба по ф. д. № 3711/1990 г. по описа на
Софийски градски съд, ТО, IV – 23-ти състав е постановено Определение от
29.03.2017 г. за свикване на общо събрание на сдружение „Асоциация на
българските предприятия за международни превози и пътища /АЕБТРИ/“ на
08.05.2017 г. от 10:00 часа в гр. София на ул. „*******в сградата на Дома на
науката и техниката.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми. Настоящият състав намира, че при постановяване на атакуваното
решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с
оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания същото е правилно. На
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от
Софийски районен съд, като във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба
е необходимо да се допълни следното:
Нищожността е най-тежкият порок
на съдебните актове. За разлика от останалите порочни съдебни актове –
недопустими, неправилни, непълни, неясни, такива у които е налице явна
фактическа грешка – нищожният не е годен да породи правни последици, като с
оглед създалата се привидност за такива последици, произтичаща от легитимиращия
му ефект, законът допуска пороците на съдебния акт, водещи до неговата
нищожност, да се релевират пред съда безсрочно, било по исков път или чрез
възражение.
В процесуалния закон не се
съдържа нарочно изброяване на недостатъците на съдебните актове, водещи до
тяхната нищожност, но изхождайки от естеството им едностранни властнически
волеизявления на държавен правораздавателен орган, в които се съдържа
произнасяне по правен въпрос от неговата компетентност, съдебната практика и
правната теория трайно приемат, че за нищожност се касае в случаите, при които
съдебният акт е постановен от ненадлежен състав – от лице, което не разполага
със съдийска правоспособност, еднолично, в случаите, при които е компетентен
състав от няколко членове, или обратно – ако е постановен по въпрос, който не
попада в обхвата на правораздавателната власт на българските съдилища, ако е
постановен устно или макар и да е изготвен в писмена форма е останал неподписан
от мнозинството от членовете на съдебния състав, когато съдебният акт е напълно
неясен в степен правораздавателната воля на решаващия орган да не може да се
изясни по пътя на тълкуването, както и в случаите, при които актът противоречи
на свръхповелителни правни норми или предписва извършването на явно
престъпление.
В случая оспорваното
определение от 29.03.2017 г. за свикване на общо събрание на сдружение
„Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища
/АЕБТРИ/“ е постановено в писмена форма от надлежен съдебен състав, действащ
еднолично, от лице със съдийска правоспособност, подписало охранителния акт.
Неоснователно е възражението на въззивния жалбоподател, че атакуваното
определение е постановено извън пределите на правораздавателната власт на
съдилищата, като компетентността на съда следва от разпоредбата на чл. 26, ал.
1, изр. второ ЗЮЛНЦ, съгласно която съдът е компетентен да свика общо събрание на сдружение по писмено искане
на една трета от неговите членове или натоварено от тях лице, ако в двуседмичен
срок от отправяне на искането до управителния съвет на сдружението не е
отправена писмена покана за свикване на общото събрание. От значение за
валидността на оспореното определение в случая е единствено обстоятелството, че
със същото е постановено свикване на общо събрание на сдружение, който въпрос
попада в правораздавателната компетентност на съдилищата, като въпросите за
подсъдността, надлежната процесуална легитимация на лицето, подало молбата за
свикване, както и тези, отнасящи се до предпоставките за нейната основателност,
бидейки такива от значение за допустимостта или правилността на постановения
охранителен акт, са неотносими що се касае до неговата валидност. Доколкото с
оспорваното определение се постановява свикване на общо събрание на юридическо
лице с нестопанска цел, в случая категорично не е налице и противоречи на
свръхповелителни правни норми или предписва извършването на явно престъпление.
Неотносими към въпроса за
нищожността на атакуваното определение за свикване на общо събрание са доводите
на въззивния жалбоподател за това, че охранителното производство е било
образувано по молба на процесуално нелегитимирано лице, като се твърди, че
в отправеното до съда искане за
издаване на охранителен акт не били посочени членовете на сдружението, от чието
име се иска свикване на общо събрание, съответно не били представени
доказателства за представителната власт на молителя. Тези въпроси, както беше
посочено, имат отношение към допустимостта на охранителното производство,
съответно на постановения охранителен акт, но не и към въпроса за неговата
валидност. Наличието на тези пороци би могло да послужи единствено като основание
за отмяна на решенията, приети на общото събрание, в случай, че в процедурата
по свикването му са били допуснати нарушения. Същото се отнася и за останалите
основания, с които жалбоподателят свързва твърдяната от него нищожност на
оспореното определение за свикване на общо събрание на сдружението, отнасящи се
до предпоставките по същество за издаване на охранителния акт – спазване на
изискването за отправяне на искане за свикване на общо събрание до управителния
съвет, който в двуседмичен срок не отправи писмено покана за свикване на общото
събрание.
Предвид изложеното настоящият
състав намира, че атакуваният съдебен акт – определение за свикване на общо
събрание на юридическо лице с нестопанска цел – не разкрива недостатъци, водещи
до неговата нищожност, а именно постановен е в писмена форма от държавен съдебен
орган, действащ в надлежен състав, в който се съдържа произнасяне по въпрос,
попадащи в рамките на предоставената му от закона компетентност, подписан е и
не противоречи на свърхповелителни правни норми, респективно не разпорежда
извършването на престъпление.
Поради съвпадане на крайните
изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния обжалваното решение
следва да се потвърди.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 174607 от 23.07.2019 г. на Софийският
районен съд, III ГО, 155-ти състав,
постановено по гр. д. № 23085/2017 г.,
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчване препис от същото на страните, при условията
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.