№ 3349
гр. София, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110207607 по описа за 2021
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-007395 от 26.04.2021г., издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София (ДИТ – София), с което на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ) за нарушение на чл.415,
ал.1 от КТ на ........ (в качеството му на работодател) е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
В жалбата си наказаното лице моли Наказателното постановление да бъде отменено.
Пред СРС-10 състав жалбоподателят ........ не изпраща представител и не изразява
становище по спора.
Въззиваемата страна (до 23.12.2021г. – Дирекция „Инспекция по труда“ - София; след
23.12.20221г. – Директор на ДИТ – София) се представлява пред СРС – 10 състав от
юрисконсулт. В съдебно заседание на 04.08.2021г. юрк. М. заявява, че оспорва жалбата. В
съдебните заседание пред СРС – 10 състав на 05.01.2022г. и 15.03.2022г. въззиваемата
страна се представлява от юрк. Петров. По време на съдебните прения пред СРС – 10 състав
на 07.06.2022г. не се явява процесуален представител на въззиваемата страна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
Р. АТ. К. е бил в трудово правоотношение с ........ за времето от 14.09.2020г. до
23.10.2020г. Полагал е труд за работодателя си като тенекеджия – довършителни работи в
строителството.
1
Със Заповед за командироване в чужбина № 9 от 16.09.2020г. Р. АТ. К. бил
командирован от Дружеството-работодател в гр. Антверпен, Кралство Белгия за периода от
16.09.2020г. до 25.12.2020г. В Заповедта за командироване било записано, че му се дължат
по 70 евро на ден.
С оплакане за неизплатено възнаграждение Р. АТ. К. подал сигнал (жалба) в
Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.
Бургас, която била входирана под № 20092501 от 26.10.2020г. Сигналът бил препратен на
Дирекция „Инспекция по труда” - София и по повод на него била извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство на ......... В хода на тази първа по време проверка, на
24.11.2020г. с призовка по чл.45, ал.1 от АПК св. В. изискала от ........ да представят
трудовото досие на лицето, ведомост за заплата за месец септември и месец октомври
2020г., както и документи, удостоверяващи изплащането им. На 02.12.2020г. Дружеството
предоставило изисканите документи, както и обяснителна записка от Управителя на .........
При прегледа на трудовото досие на Р. АТ. К. свидетелката В. установила, че на 14.09.2020г.
е сключен трудов договор между Р.К. и ........, с Допълнително споразумение от 16.09.2020г.
е променено мястото на работа на К., а именно в гр. Антверпен, като лицето било
командировано за периода от 16.09.2020г. до 25.12.2020г. при дневни пари в размер на 70
евро на ден. От предоставените от работодателя на св. В. ведомости за заплати се
установило, че в тях липсва подпис на лицето, удостоверяващ, че е получило трудовото си
възнаграждение по договор. Във ведомостите нямало и начислени командировъчни пари,
които се дължат на К.. Управителят на Дружеството-работодател признал пред ДИТ -
София, че е наел по трудов договор Р.К., че за периода на работа е получил аванс, но за него
няма и не може да представи документ. Констатациите от проверката били описани в
Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2034649 от 21.12.2020г. С него били
установени общо девет нарушения и съответно в девет точки били дадени задължителни за
изпълнение предписания. Едно от констатираните нарушения на трудовото законодателство
било, че в нарушение на чл.215, ал.1 от КТ работодателят ........ не е представил платежни
документи (разходен касов ордер, платежно нареждане и/или други документи),
удостоверяващи, че Р.А. Коитов е получил дневни пари за целия срок на командироването
или изпращането, а именно от 16.09.2020г. до 22.10.2020г. Поради това било издадено на
........ предписание № 9 от Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2034649 от
21.12.2020г., а именно ........ в качеството си на „работодател” по смисъла на §1, т.2 от ДР на
Кодекса на труда да изплати на Р. АТ. К. дневни пари за целия срок на командироването или
изпращането му в гр. Антверпен, Кралство Белгия, а именно от 16.09.2020г. до 22.10.2020г.
в размер, определен със Заповед № 9/16.09.2020г. съгласно чл.215, ал.1 от КТ. За това
предписание бил даден срок за изпълнение до 31.01.2021г. Протоколът за извършена
проверка с изх. № ПР2034649 от 21.12.2020г. /със съдържащите се в него предписания/ бил
връчен на управителя на ........ срещу подпис на дата 21.12.2020г.
Въз основа на декларация (искане) от Управителя на Дружеството-работодател, от
Дирекция „Инспекция по труда“ - София изменили Протокола за извършена проверка като
2
удължили срока за изпълнение на предписание № 9 до 28.02.2021г. С призовка св. В.
изискала от Дружеството – работодател представяне на доказателства, че предписание № 9 е
изпълнено. Управителят на „........Д депозирал пред Дирекция „Инспекция по труда” –
София обяснителна записка с твърдения, че Дружеството не разполага с документи. На св.
В. й направило впечатление, че във ведомостта няма начисление на командировъчните пари
за Комутов. При тези данни на 01.04.2021г. и на 07.04.2021г. била извършена последваща
проверка по документи на „........Д. Обект на тази втора /последваща/ проверка било
изпълнението на предписанията, дадени с Протокол за извършена проверка с изх. №
ПР2034649 от 21.12.2020г. Тъй като до приключване на проверката от страна на „........Д не
били представени платежни документи (разходен касов ордер, платежно нареждане,
ведомост за заплати и/или друг документ), удостоверяващ, че предписание № 9 е изпълнено,
проверяващите служители от ДИТ – София приели, че работодателят „........Д не е изпълнил
даденото с Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2034649 от 21.12.2020г.
задължително предписание № 9 /цитирано по-горе/. За това и за други нарушения на
трудовото законодателство от страна на „........Д от Дирекция „Инспекция по труда“ – София
бил издаден Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2109557 от 07.04.2021г.
Тъй като от страна на „........Д в Дирекция „Инспекцията по труда“ – София не били
представени доказателства за изплатени дневни пари за периода от 16.09.2020г. до
22.10.2020г. на Р. АТ. К., проверяващите от ДИТ – София приели, че Дружеството –
работодател не е изпълнило предписание № 9 от Протокол за извършена проверка с изх. №
ПР2034649 от 21.12.2020г. (да изплати на Р. АТ. К. дневни пари за целия период на
командироването или изпращането му в гр. Антверпен, Кралство Белгия, а именно от
16.09.2020г. до 22.10.2020г. в размер, определен със Заповед № 9/16.09.2020г. - съгласно
чл.215, ал.1 от КТ), свидетелката Г. В., в присъствието на М.Т. и Д.Т., съставила срещу
„........Д Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-007395 от
07.04.2021г. - за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. В АУАН изрично е посочено, че срокът за
изпълнение на предписанието е изтекъл на 28.02.2021г., а на 01.04.2021г. нарушението е
констатирано. Актът е съставен пред и е връчен на управителя на „........Д - Стоянка Янева-
Цветанова на 07.04.2021г. срещу подпис.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него
Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - София е издал атакуваното Наказателно
постановление № 22-007395 от 26.04.2021г., с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415,
ал.1 от КТ за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ на ........ (в качеството му на работодател) е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Наказателното постановление е връчено на 13.05.2021г. (видно от известието за доставяне,
приложено на лист 71 от делото) и е обжалвано с жалба, подадена по пощата на 19.05.2021г.
и входирана в ДИТ-София под № 21055096 от 21.05.2021г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните до
приключване на съдебното следствие пред СРС гласни и писмени доказателства, а именно
: показанията на свидетелите В. и Тодорова; АУАН № 22-007395 от 07.04.2021г.; плик от
3
жалба; известие за доставяне на НП; Заповеди на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ с № З-0058 от 11.02.2014г., с № ЧР-977 от 21.08.2017г.
и с № ЧР-461 от 28.01.2014г.; длъжностни характеристики на Димо Иванов и на Г. В.;
Протоколи за извършена проверка с изх. № ПР2109557 от 07.04.2021г. и с изх. № ПР2034649
от 21.12.2020г.; Изменение на Протокол с изх. № ПР2034649 от 21.12.2020г.; Искане за
издаване на удостоверение за приложимото осигурително законодателство за заето лице от
Р.К. от 20.10.2020г.; Трудов договор № 00000009/14.09.2020г.; Допълнително споразумение
от 16.09.2020г. към трудов договор № 9/14.09.2020г.; Заповед за прекратяване на трудово
правоотношение № 00000020/23.10.2020г.; Заповед за командировка в чужбина №
9/16.09.2020г.; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от
14.09.2020г.; разчетно-платежни ведомости за месец септември и месец октомври 2020г.;
призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК; сигнал до Главна инспекция по труда, Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Бургас ведно с декларация от Р. АТ. К.; писмо от СРС – ГО с вх.
№ 3 от 31.08.2021г., както и писмо от Български пощи с вх. № 60643 от 28.09.2021г. с
приложено известие за доставяне на НП.
Съдът остави извън доказателствената маса и съответно не подложи на анализ
приложените на лист 24-28 и лист 41-42 от делото декларация и обяснителни записки, тъй
като те съдържат свидетелски показания, които са дадени в писмен вид, а не устно и
непосредствено пред съда. Поради това тези документи не носят белезите нито на гласно,
нито на писмено доказателство и заради това съдът не ги анализира.
Този съдебен състав остави извън доказателствената маса и приложеният на лист 29-
30 от делото финансов отчет, тъй като той се отнася до финансовите взаимоотношения
между други правни субекти и в този смисъл документът не е относим към предмета на
доказване по настоящото дело.
При така направеното уточнение цитираните по-горе писмени доказателства,
възприети от СРС като относими и годни, следва да се анализират, респ. кредитират от съда,
тъй като са обективни, достоверни и непротиворечиви. Част от тях имат и доказателствена
сила за посочените в тях обстоятелства.
Въз основа на искането за издаване на удостоверение за приложимото осигурително
законодателство за заето лице, трудовия договор от 14.09.2020г., допълнителното
споразумение от 16.09.2020г., Заповедта за прекратяване на трудово правоотношение,
Заповедта за командировка в чужбина, справката за приети и отхвърлени уведомления по
чл.62, ал.5 от КТ от 14.09.2020г. се установява наличието на трудово – правни
взаимоотношения между Р. АТ. К. и ........ в периода от 14.09.2020г. до 23.10.2020г.,
командироването на К. в гр. Антверпен, Кралство Белгия за периода от 16.09.2020г. до
25.12.2020г., както и уговорката да му се плащат по 70 евро на ден. Същевременно от
разчетно-платежните ведомости за месец септември и месец октомври 2020г. се установява,
че на К. не са били начислени и изплатени дневни пари /командировъчни/.
От съвкупната преценка на Протоколите за извършена проверка с изх. № ПР2109557
от 07.04.2021г. и с изх. № ПР2034649 от 21.12.2020г., Изменението на Протокол с изх. №
4
ПР2034649 от 21.12.2020г., призовката и сигнала (ведно с декларация) от Р. АТ. К. се
установява, че по сигнал на К. е започнала проверка на Дружеството – работодател, имало е
издадено предписание № 9 (подробно цитирано по-горе) и констатация за неговото
неизпълнение от страна на проверяващите лица от ДИТ – София.
С оглед нормата на чл.416, ал.1, изр.2 от КТ и доколкото констатациите от АУАН №
22-007395 от 07.04.2021г. намират опора, както в Протоколите за извършена проверка с изх.
№ ПР2109557 от 07.04.2021г. и с изх. № ПР2034649 от 21.12.2020г., Изменението на
Протокол с изх. № ПР2034649 от 21.12.2020г., Трудов договор № 00000009/14.09.2020г.,
Допълнително споразумение от 16.09.2020г. към трудов договор № 9/14.09.2020г., Заповед
за прекратяване на трудово правоотношение № 00000020/23.10.2020г., Заповед за
командировка в чужбина № 9/16.09.2020г. и разчетно-платежни ведомости за месец
септември и месец октомври 2020г., така и в показанията на свидетелите, разпитани от СРС,
този съдебен състав прецени, че следва да кредитира и Актът.
Показанията на свидетелите В. и Тодорова се характеризират като еднопосочни,
непредубедени и достоверни. Помежду им и с останалия доказателствен материал
/кредитиран по-горе/ не е налице противоречие. Поради това съдът се доверя и на гласните
доказателства.
От съвкупната преценка на цитираните по-горе писмени и гласни доказателства се
установяват поводът за започване на първоначалната проверка, даденото на „........Д
предписание да изплати в срок до 28.02.2021г. на Р. АТ. К. дневни пари за целия срок на
командироването или изпращането му в гр. Антверпен, Кралство Белгия, а именно от
16.09.2020г. до 22.10.2020г. в размер, определен със Заповед № 9/16.09.2020г., както и
неизпълнението на това предписание в указания срок, непредставянето на документи,
доказващи плащане на дневните пари за командировачни за периода 16.09.2020г.-
22.10.2020г. на К. и съставянето на АУАН на 07.04.2021г.
От общодостъпната информация от сайта на Търговския регистър става ясно, че
седалището и адресът на управление на Дружеството – работодател е в гр. София, което
означава, че именно там следва да се заплаща и трудовото възнаграждение, респ. дневните
пари за периода на командировка. Поради това СРС приема, че в гр. София е следвало
работодателят да изпълни и процесното предписание № 9 от Протокол за извършена
проверка с изх. № ПР2034649 от 21.12.2020г. От тук следва и друг извод, а именно, че
компетентна да извърши проверката е именно ДИТ – София. От сайта на Търговския
регистър се установява също така, че управител и едноличен собственик на ........ е ...., т.е.
лицето, на което са връчени Протоколите за извършена проверка, АУАН и НП.
Приложените по делото Заповеди на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Главна Инспекция по труда” и длъжностните характеристики на Д.Г.И. и на Г.
имат доказателствена сила за посочените в тях факти и обстоятелства. Поради това съдът ги
кредитира изцяло. От Заповед № ЧР-977 от 21.08.2017г. на Изпълнителния Директор на
Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда” и от приложената на лист 7-9 от делото
5
длъжностна характеристика става ясно, че Д.Г.И. е бил Директор на Дирекция „Инспекция
по труда“ – София и като такъв по силата на т.4 от Заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда” е имал
правото да издава Наказателни постановления, вкл. и процесното НП. От Заповед № ЧР-461
от 28.01.2014г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по
труда” и от приложената на лист 10-12 от делото длъжностна характеристика става ясно, че
свидетелката Г. е заемала длъжността „главен инспектор“ в ДИТ – София и като такава
/според длъжностната си характеристика/ е имала задължение да съставя АУАН, вкл. и
процесният Акт. Това означава, че конкретните АУАН и Наказателно постановление са
издадени от оправомощени лица.
Съдът дава вяра и на писмото от СРС – ГО с вх. № 3 от 31.08.2021г., тъй като то има
доказателствена сила за посочените в него обстоятелства. От това писмо се вижда, че в СРС
няма заведени граждански дела от Р. АТ. К. срещу „........Д.
Писмото от Български пощи с вх. № 60643 от 28.09.2021г., както и известията за
доставяне на НП (приложени на лист 5 и лист 71 от делото) са обективни и непредубедени.
Известията за доставяне на НП разполагат и с достоверна дата. Поради това СРС кредитира
тези писмени доказателства и съответно приема, че Наказателното постановление е
изпратено по пощата и връчено на 13.05.2021г.
Съдът кредитира и плика, приложен на лист 4 от делото, тъй като и той има
достоверна дата. От него се установява, че процесното НП е обжалвано с жалба, подадена по
пощата на 19.05.2021г.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ, съдът достига до следните правни изводи:
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът достигна до извода, че
съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП отговарят на изискванията на чл.42,
респ. чл.57 от ЗАНН. Издадени са от компетентни лица (съгласно приложените по делото и
кредитирани по-горе длъжностни характеристики и Заповеди на Изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда”, както и нормата на чл.416, ал.1 и
ал.5 от КТ) и при спазване на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, респ. по чл.52, ал.1 от
ЗАНН. Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в
Акта, в НП и помежду им. Доколкото в случая става въпрос за неизпълнение на
предписание, чийто срок е бил до 28.02.2021г., то правилно от страна на административно –
наказващия орган е прието, че с изтичането на срока и с бездействието /неплащането на
дневни пари за целия срок на командироването за периода 16.09.2020г.-22.10.2020г. на К./ -
нарушението по чл.415, ал.1 от КТ е довършено. С изтичането на дадения срок за
6
изпълнение на предписанието и с бездействието на работодателя в същия срок –
нарушението е довършено. Именно поради това правилно наказващият орган е приел, че
нарушението е извършено на дата 01.03.2021г., тъй като това е първият ден след изтичане на
срока за изпълнение на предписанието. Тази дата е изрично изведена ката дата на
нарушението в НП, но липсва в АУАН. Настоящият съдебен състав, обаче, не счита, че това
е съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на
наказаното лице да разбере срещу какво точно нарушение следва да се защитава, тъй като в
случая става въпрос за едно бездействие от страна на работодателя, като в АУАН е посочен
крайният срок за изпълнение на предписанието. Това означава, че и от съдържанието на
Акта може да се установи /изведе/ датата на извършване на административното нарушение.
Същевременно тук е моментът да се посочи, че бездействието на работодателя е и едно
трайно състояние, което е налично и на всяка следваща дата до момента, в който
работодателят изпълни предписанието за заплащане на дневните пари на К. за целия период
на командироването му. Според съдебната практика в случая става въпрос за т. нар.
„продължавано нарушение“, т.е. нарушение, чийто състав се осъществява непрекъснато във
времето, докато се поддържа неправомерното състояние и тъй като нарушението е
осъществено посредством бездействие, за него не е започнал да тече срокът по чл.34 от
ЗАНН, защото няма данни до съставянето на АУАН нарушението да е било преустановено.
В този смисъл са Решение № 8019/19.12.2014г. по описа на Административен съд – София
град, VIII касационен състав; Решение № 6518/28.10.2016г. по описа на Административен
съд – София град, VIII касационен състав; Решение № 6270/17.10.2016г. по описа на
Административен съд – София град, III касационен състав и други.
Според този съдебен състав административното нарушение е ясно и недвусмислено
описано в Акта и в Наказателното постановление – доколкото и в двата акта е посочено в
какво се състои нарушението; за какъв вид парично задължение става въпрос, а именно
дневните пари за командировка на К.; къде е бил командирован той и от коя до коя дата;
кога е извършено и кога е констатирано нарушението. В Акта и в Наказателното
постановление е цитирано самото предписание /като е посочен номерът му от Протокол за
извършена проверка с изх. № ПР2034649 от 21.12.2020г. и е възпроизведено съдържанието
му/, срокът за изпълнението му и бездействието на работодателя. Поради това съдът приема,
административно – наказателното обвинение е ясно и разбираемо.
В хода на служебната проверка на съда се констатира, че са изпълнени изискванията
на чл.416, ал.3 от КТ, както и на чл.40, ал.1 и ал.3, чл.43, ал.1 и ал.5 и чл.58, ал.1 от ЗАНН.
Поради изложеното по-горе настоящият съдебен състав прие, че в случая не са
допуснати съществени процесуални нарушения (заради които Наказателното постановление
да следва да се отмени на формално основание) и спорът следва да се реши по същество.
Съгласно чл.415, ал.1 от КТ който не изпълни принудителна административна мярка,
приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10000 лева. Доколкото принудителните
административни мерки са посочени в чл.404, ал.1 от КТ и в чл.404, ал.1, т.1 от КТ като
7
принудителна административна мярка е посочено даване на задължително предписание на
работодател за отстраняване на нарушение на трудовото законодателство, то следва, че
неизпълнението на задължително предписание на контролен орган представлява
неизпълнение на принудителна административна мярка, т.е. административно нарушение по
чл.415, ал.1 от КТ.
За да е реализирано това нарушение следва да се установи, че контролният орган е
дал предписание и че същото не е изпълнено. В случая от приложените на лист 13-23 от
делото писмени доказателства, АУАН, свидетелските показания и косвено от разчетно-
платежните ведомости, приложени на лист 39-40 от делото става ясно, че на Дружеството /в
качеството му на работодател/ е било дадено предписание в качеството си на „работодател“
да плати на Р. АТ. К. дневни пари за целия срок на командироването или изпращането му в
гр. Антверпен, Кралство Белгия, а именно от 16.09.2020г. до 22.10.2020г. в размер,
определен със Заповед № 9/16.09.2020г. съгласно чл.215, ал.1 от КТ - със срок за изпълнение
/удължен/ до 28.02.2021г.
Според нормата на чл.215, ал.1 от КТ при командироване по чл.121, ал.1 от КТ
работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение
още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от
Министерския съвет.
Съгласно чл.404, ал.1 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда могат по
своя инициатива, с цел предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях,
да прилагат принудителни административни мерки, една от които е даването на
задължително предписание на работодателя за отстраняване нарушения на трудовото
законодателство. Именно доколкото на 21.12.2020г. проверяващите са установили, че
„........Д в качеството си на работодател е командировал Р. АТ. К. да извършва трудова
дейност като „тенекеджия довършителни работи в строителството“ в гр. Антверпен,
Кралство Белгия, с право на дневни пари в размер на 70 евро и не е представило платежни
документи, удостоверяващи, че К. е получил дневни пари за целия срок на командироването
или изпращането, а именно от 16.09.2020г. до 22.10.2020г. и така е нарушил чл.215, ал.1 от
КТ, контролните органи са дали на Дружеството – работодател задължително предписание -
„........Д в качеството си на „работодател“ да плати на Р. АТ. К. дневни пари за целия срок на
командироването или изпращането му в гр. Антверпен, Кралство Белгия, а именно от
16.09.2020г. до 22.10.2020г. в размер, определен със Заповед № 9/16.09.2020г. и съгласно
чл.215, ал.1 от КТ – при даден срок за изпълнение на предписанието до 28.02.2021г.
В конкретния казус работодател /по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ/ се явява „........Д.
На 21.12.2020г. управителят и едноличен собственик на това Дружество е получил препис
от Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2034649 от 21.12.2020г. Поради това СРС
приема, че за работодателя е възникнало задължение да изпълни предписание № 9. Срокът
за изпълнение на предписание № 9 е бил удължен на основание чл.91, ал.1 от АПК в полза
на работодателя. Жалбоподателят се спори, че срокът за изпълнение на предписание № 9 е
8
бил до 28.02.2021г. От свидетелските показания, Протоколите за извършена проверка,
сигнала, разчетно-платежните ведомости и АУАН се установи, че до 28.02.2021г. /а дори и
до 07.04.2021г./ „........Д не е изплатило на Р. АТ. К. дневни пари за целия срок на
командироването или изпращането му в гр. Антверпен, Кралство Белгия, а именно от
16.09.2020г. до 22.10.2020г. в размер, определен със Заповед № 9/16.09.2020г., съгласно
чл.215, ал.1 от КТ. Това означава, че работодателят не е изпълнил даденото му предписание
№ 9 в срок. Поради това СРС приема, че „........Д е извършил вмененото му нарушение по
чл.415, ал.1 от КТ от обективна страна.
За да се прецени дали Дружеството – жалбоподател е извършило вмененото му
нарушение по чл.415, ал.1 от КТ от обективна страна следва да се изследва и още един
въпрос, а именно дали въпросното предписание е било дадено до предявяване на иск пред
съда (с оглед нормата на чл.404, ал.3 от КТ), както и дали по отношение на същия въпрос,
за който е издадено предписание, има и влязло в сила решение на съда (чл.404, ал.4 от КТ).
Според Решение № 5642/20.10.2020г. на АССГ, XVI касационен състав, Решение №
5809/23.10.2020г. на АССГ, XVI касационен състав, Решение № 4502/06.08.2020г. на АССГ,
XI касационен състав и Решение № 4501/06.08.2020г. на АССГ, XI касационен състав
„ограничението по чл.404, ал.3 от КТ е задължително условие за допустимост да бъде
дадено предписанието, а от друга страна след като предписанието е дадено, изискването да
не е предявен иск пред съда, е изключващо основание” за изпълнение на предписанието, тъй
като подведомствеността на съда изключва подведомствеността на всяка друго учреждение
по въпрос, с който е сезиран съдът.
От доказателствата, приложени на лист 45-47 и лист 69 от делото следва изводът, че
Р. АТ. К. е избрал да сезира Изпълнителна агенция „Главна инспеция по труда“, а не да
заведе гражданско-правна претенция срещу „........Д. Това означава, че по въпроса, за който е
издадено предписание № 9 от Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2034649 от
21.12.2020г. няма подадена искова молба и заведено гражданско дело и касателно
въпросното предписание, дадено на Дружеството – жалбоподател няма предявен иск пред
съда, респ. няма влязло в сила решение. Ето защо СРС счита, че в случая не са налице
изключващи административната отговорност обстоятелства.
От субективна страна следва да се посочи, че административно – наказателната
отговорност на „........Д е обективна и безвиновна.
Водим от изложеното и на основание чл.415, ал.1 от КТ административно –
наказващият орган правилно е ангажирал административно – наказателната отговорност на
„........Д в качеството му на работодател на Р.К..
Според настоящия съдебен състав процесното деяние се характеризира като такова с
висока степен на обществена опасност - предвид това, че става въпрос за неизплатени
дневни пари за целия срок на командироването на К. в чужбина, а този срок е повече от
месец. Това възнаграждение се явява благо за работещия в чужбина и с процесното
нарушение в значителна степен се накърняват трудови права на работника. Освен това по
делото са налице данни за подобно поведение не само спрямо Р.К., но и касателно други
9
лица, за които има издадени предписания под друг номер със същия Протокол за извършена
проверка. Поради това съдът счита, че в случая не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН. По
делото няма данни нарушението да е отстранено веднага след установяване му и няма
безспорни доказателства, че от него не са произтекли вредни последици за К.. Поради това
следва, че за конкретния казус е неприложима и нормата на чл.415в, ал.1 от КТ.
Извън посочените по-горе обстоятелства, разкриващи обществената опасност на
деянието и дееца и непозволяващи в случая да се приложи чл.28 от ЗАНН, други
отегчаващи отговорността обстоятелства няма. Смекчаващи отговорността обстоятелства
също липсват. Поради това съдът счита, че административно – наказващият орган правилно
е наложил на „........Д имуществена санкция в минималния законоустановен размер, който е
1500 (хиляда и петстотин) лева.
Водим от изложените до тук съображения настоящият съдебен състав реши, че
атакуваното Наказателно постановление следва да се потвърди, а жалбата на „........Д следва
да се остави без уважение, тъй като се явява неоснователна.
Независимо от изхода на делото, доколкото не е поискано присъждане на разноски,
съдът не следва да се произнася по този въпрос с настоящия съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-007395 от 26.04.2021г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София, с което на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от КТ, за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ на ........ (в качеството
му на работодател) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10